Жан-Пол Сартр – адът за другите
Жан-Пол Сартр (1905– 1980)
Философ, публицист, драматург
Произход: Франция, високите равнища на междинната класа
Образование: Лицей „ Анри IV “, Екол нормал, философия в Сорбоната
Интереси: литература, философия, опиати, алкохол, секс, политика
Най-известни произведения: романи - „ Погнусата “, „ Думите “, пиеси - „ Мухите “, „ При закрити врата “, философия - „ Битие и нищо “,
Признание: Нобелова премия през 1964, която той отхвърля
„ Адът – това са другите! ”, гласи имитация на Жан-Пол Сартр. И по-късно изяснява: „ Изразът постоянно е бил неразбираем. Всъщност той значи, че във всичко, което споделям за себе си, постоянно има и знанието за мен на някой различен. ”
Но аз ще кажа: „ Адът за другите – това е Жан-Пол Сартр! ” Крайно е, само че единствено в случай че не си ровил в живота и характера на индивида, който от важен мъдрец и публицист, става ужасяващ „ държавник ”, с цел да прави посредством словесния си талант от лъжата истина.
Но в края Сартр се смирява, протестът угасва, атеизмът затихва. Той е отхвърлил комунизма, скъсал е и с безконечната Симон дьо Бовоар, написа: „ Аз съм създание, което единствено Творец би могъл да сложи тук; и тази концепция за креативна ръка се отнася до Бог ”. Може да звучи трагично, само че съгласно Симон дьо Бовоар е жалка демонстрация на страхливец пред Смъртта. За да спи умерено, към този момент не оказват помощ нито философският плащ, нито литрите алкохол, шепите амфетамини и неприятния секс с млади девици.
През 1905 в Париж се ражда Жан-Пол-Шарл-Аймар-Леон-Йожен Сартр, от време на време именуван „ най-влиятелният мъдрец от втората половина на 20 век ”. Не е най-влиятелният, само че е измежду най-известните. Той учи в положително учебно заведение, само че чува и тъжни уроци, подиграват го поради типа на Квазимодо – малък растеж, рядка коса, кривогледство. И след това компенсира – да е най-умният, най-желаният от дамите, най-търсеният събеседник.
Още на 15 години Сартр прочита есето на Бергсон „ Време и свободна воля ” и се възпламенява по философията. Но се противи на света, като краде и лъже. В Екол Нормал открива и още две значими неща - мескалина, опиум от кактуси, и Симон дьо Бовоар. Сартр предлага да се оженят, само че тя отхвърля и подписват контракт, че ще са дружно, без да се лимитират за други връзки, само че ще разискват всичко.
И в действителност приказват – в случай че единият е в тоалетната, другият е извън и дрънкането продължава. Имат доста тематики - Сартр се гмурва в екзистенциализма на Ясперс, Хайдегер и феноменологията на Хусерл, Симон пък затъва във феминизма. Двамата висят по през целия ден из парижките кафенета, пият, пишат и смъкват млади девойки и момчета.
„ Харесва ми да бъда с жена, тъй като съм отегчен от мозъка си ” – кокетничи той. Понякога живеят в тройка или по-голяма групировка, само че двамата в действителност в никакъв случай не стопират да пият, да се дрогират и да приказват. Мнозина с право се чудят по какъв начин при този метод на живот Сартр доживява цели 75 години.
В началото на Втората международна война той е в армията, само че е покорен и пратен в лагер. Там написа първата си пиеса и е освободен заради неприятно здраве. Героичната версия за бягство, която стартира, не устоя поради въпроса - по какъв начин незабавно е назначен от немците за преподавател в парижки лицей, и по какъв начин издава книги и пиеси, утвърдени от цензурата. През окупацията се появява главният му метафизичен труд – „ Битие и Нищо ”, също пиесите „ Без излаз ” и „ Мухите ”.
До края на войната, въпреки да клони на ляво, Сартр се занимава с екзистенциализъм и подлага на критика колективизма на комунистите. После обаче се обръща, през 1945 година към този момент стартира буйна борба в отбрана на комунизма и други човеконенавистни хрумвания.
След войната екзистенциализмът на Сартр намира плодородна почва, а французите го развяват като знаме. Сам той пък се изживява като гуру и става „ деен държавник ”. Без да познава нито един служащ, учи служащите на гражданска война. И им се сърди, че не го слушат, а избират да си купят ледник и печка.
Сартр не се записва във Френската комунистическа партия, само че е в вманиачен екстаз от сталинизма – изяснява по какъв начин в Съюз на съветските социалистически републики всички подлагат на критика системата свободно и отхвърля лагерите. А когато и слепите проглеждат, не признава прегрешението си, просто го не помни. Той плюе и на екзистенциализма – развива концепцията, че свободата може да се реализира единствено групово. Затова е целесъобразно да се унищожат съперниците на всеобщото благополучие. А и жертвите на Сталин не са недопустимо доста, спекулира. Нищо, че Раймон Арон саркастично пита – какъв брой убийства са „ допустими ” и по кое време броят им става „ недопустим ”.
Сартр се опълчва на руското навлизане в Будапеща и Прага, което не му пречи за 7 години да посети 11 пъти Москва, воден от обич към грозната, само че умна Лена Зонина, преводачка от елитния бардак на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). По „ революционна ” линия той пази и Кастро, Ким, Мао, Хо Ши Мин, а Пол Пот в Камбоджа, който избива над 3 милиона души, е директен почитател на Сартр.
Той обаче поддържа и терористични групи - насъсква ФНЛ в Алжир да убива европейци; оправдава убийството на 11 израелци от арабски терористи на олимпиадата в Мюнхен; пази кървавите акции на „ Баадер и Майнхоф ”. На този декор дреболия е поддръжката му за вандализма на студентските безредици във Франция през 1968.
Ето по какъв начин, въпреки да не е умъртвил и муха в живота си, популярният публицист и мъдрец Жан-Пол Сартр се трансформира в политическо страшилище. Защо и по какъв начин е допустимо – това в действителност е въпросът, поради който не можем да подминем името му, когато обсъждаме величията и кошмарите на сложния, прелестен и паметен европейски 20 век.
Философ, публицист, драматург
Произход: Франция, високите равнища на междинната класа
Образование: Лицей „ Анри IV “, Екол нормал, философия в Сорбоната
Интереси: литература, философия, опиати, алкохол, секс, политика
Най-известни произведения: романи - „ Погнусата “, „ Думите “, пиеси - „ Мухите “, „ При закрити врата “, философия - „ Битие и нищо “,
Признание: Нобелова премия през 1964, която той отхвърля
„ Адът – това са другите! ”, гласи имитация на Жан-Пол Сартр. И по-късно изяснява: „ Изразът постоянно е бил неразбираем. Всъщност той значи, че във всичко, което споделям за себе си, постоянно има и знанието за мен на някой различен. ”
Но аз ще кажа: „ Адът за другите – това е Жан-Пол Сартр! ” Крайно е, само че единствено в случай че не си ровил в живота и характера на индивида, който от важен мъдрец и публицист, става ужасяващ „ държавник ”, с цел да прави посредством словесния си талант от лъжата истина.
Но в края Сартр се смирява, протестът угасва, атеизмът затихва. Той е отхвърлил комунизма, скъсал е и с безконечната Симон дьо Бовоар, написа: „ Аз съм създание, което единствено Творец би могъл да сложи тук; и тази концепция за креативна ръка се отнася до Бог ”. Може да звучи трагично, само че съгласно Симон дьо Бовоар е жалка демонстрация на страхливец пред Смъртта. За да спи умерено, към този момент не оказват помощ нито философският плащ, нито литрите алкохол, шепите амфетамини и неприятния секс с млади девици.
През 1905 в Париж се ражда Жан-Пол-Шарл-Аймар-Леон-Йожен Сартр, от време на време именуван „ най-влиятелният мъдрец от втората половина на 20 век ”. Не е най-влиятелният, само че е измежду най-известните. Той учи в положително учебно заведение, само че чува и тъжни уроци, подиграват го поради типа на Квазимодо – малък растеж, рядка коса, кривогледство. И след това компенсира – да е най-умният, най-желаният от дамите, най-търсеният събеседник.
Още на 15 години Сартр прочита есето на Бергсон „ Време и свободна воля ” и се възпламенява по философията. Но се противи на света, като краде и лъже. В Екол Нормал открива и още две значими неща - мескалина, опиум от кактуси, и Симон дьо Бовоар. Сартр предлага да се оженят, само че тя отхвърля и подписват контракт, че ще са дружно, без да се лимитират за други връзки, само че ще разискват всичко.
И в действителност приказват – в случай че единият е в тоалетната, другият е извън и дрънкането продължава. Имат доста тематики - Сартр се гмурва в екзистенциализма на Ясперс, Хайдегер и феноменологията на Хусерл, Симон пък затъва във феминизма. Двамата висят по през целия ден из парижките кафенета, пият, пишат и смъкват млади девойки и момчета.
„ Харесва ми да бъда с жена, тъй като съм отегчен от мозъка си ” – кокетничи той. Понякога живеят в тройка или по-голяма групировка, само че двамата в действителност в никакъв случай не стопират да пият, да се дрогират и да приказват. Мнозина с право се чудят по какъв начин при този метод на живот Сартр доживява цели 75 години.
В началото на Втората международна война той е в армията, само че е покорен и пратен в лагер. Там написа първата си пиеса и е освободен заради неприятно здраве. Героичната версия за бягство, която стартира, не устоя поради въпроса - по какъв начин незабавно е назначен от немците за преподавател в парижки лицей, и по какъв начин издава книги и пиеси, утвърдени от цензурата. През окупацията се появява главният му метафизичен труд – „ Битие и Нищо ”, също пиесите „ Без излаз ” и „ Мухите ”.
До края на войната, въпреки да клони на ляво, Сартр се занимава с екзистенциализъм и подлага на критика колективизма на комунистите. После обаче се обръща, през 1945 година към този момент стартира буйна борба в отбрана на комунизма и други човеконенавистни хрумвания.
След войната екзистенциализмът на Сартр намира плодородна почва, а французите го развяват като знаме. Сам той пък се изживява като гуру и става „ деен държавник ”. Без да познава нито един служащ, учи служащите на гражданска война. И им се сърди, че не го слушат, а избират да си купят ледник и печка.
Сартр не се записва във Френската комунистическа партия, само че е в вманиачен екстаз от сталинизма – изяснява по какъв начин в Съюз на съветските социалистически републики всички подлагат на критика системата свободно и отхвърля лагерите. А когато и слепите проглеждат, не признава прегрешението си, просто го не помни. Той плюе и на екзистенциализма – развива концепцията, че свободата може да се реализира единствено групово. Затова е целесъобразно да се унищожат съперниците на всеобщото благополучие. А и жертвите на Сталин не са недопустимо доста, спекулира. Нищо, че Раймон Арон саркастично пита – какъв брой убийства са „ допустими ” и по кое време броят им става „ недопустим ”.
Сартр се опълчва на руското навлизане в Будапеща и Прага, което не му пречи за 7 години да посети 11 пъти Москва, воден от обич към грозната, само че умна Лена Зонина, преводачка от елитния бардак на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). По „ революционна ” линия той пази и Кастро, Ким, Мао, Хо Ши Мин, а Пол Пот в Камбоджа, който избива над 3 милиона души, е директен почитател на Сартр.
Той обаче поддържа и терористични групи - насъсква ФНЛ в Алжир да убива европейци; оправдава убийството на 11 израелци от арабски терористи на олимпиадата в Мюнхен; пази кървавите акции на „ Баадер и Майнхоф ”. На този декор дреболия е поддръжката му за вандализма на студентските безредици във Франция през 1968.
Ето по какъв начин, въпреки да не е умъртвил и муха в живота си, популярният публицист и мъдрец Жан-Пол Сартр се трансформира в политическо страшилище. Защо и по какъв начин е допустимо – това в действителност е въпросът, поради който не можем да подминем името му, когато обсъждаме величията и кошмарите на сложния, прелестен и паметен европейски 20 век.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ