Компостът - еко земеделие чрез отпадъци
Известно е, че боклукът ни се дели на 3 съществени групи – хартия, стъкло и метал. Разделното сметосъбиране води до сполучливо преработване и колкото е „ по-чисто ” е събран боклукът, толкоз по-шансовете той да бъде наново върнат в приложимост е по-голям.
“Къде отива обаче органичният боклук? ”
Под органически боклук разбираме отпадък, който е с натурален „ жив ” генезис – най-често това са кухненски останки, които изхвърляме след хранене и готвене. Органичният боклук може да бъде също върнат в приложимост под формата на компост – крайният артикул на процеса компостиране.
Компостирането е изцяло натурален развой на превръщане на отпадъка от непотребен в потребен. С малко познания и умения, можем се възползваме в двете посоки от него – от една страна се отърваваме от значително отпадък, който не можем да изхвърляме разделно така и така и от друга – получаваме скъпа, изцяло екологична тор за нашата градина и домашни растения.
Компостирането метод да се оползотворява боклука, метод, който е прочут на човечеството от епохи. През годините знанията за него са се усъвършенствали и през днешния ден то е приет, издирван и подтикван метод да поддържаме биологично чист живота си и да бъдем в естетика с околната си среда. В страните от Западна Европа в съвсем всеки заден двор има компостер и компост даже се създава с комерсиална цел.
Какво е нужно да знаем, преди да стартираме да вършим личен компост?
Нужен ни е компостер – това е съд, в който да се образува компостът. Може да е дървен сандък, вцепенен от летви или от палет, може да е телена мрежа, увита в като цилиндър или остарял кошер – добре е материалът да е натурален и да има пропускливост на влага и въздух. На пазара има и специфични компостери, които в допълнение облекчават компостирането, само че умерено можете без тях.
Необходими условия къде да се постави компостера – компостерът би трябвало наложително да има директен контакт до почват и да няма дъно. Само по този начин микроорганизмите от почвата – бактерии, микроорганизми, мицети, личинки могат да минават в отпадъка и да го преработват. Компостерът е добре да е на сянка, на безшумно място, където няма достъп до деца и животни.
Трябва да опознаем боклука си. Не всичко става за компостиране и това е от витално безусловно значение за компоста.
Можем да употребяваме: обелки от плодове и зеленчуци, черупки от яйца, наслойка от кафе и торбички чай, изсъхнали растения и откъснати цветя, плява, кората на дървото, листа, черупки от ядки, семена, развалени и загнили храни, остарял самун, зърно, макаронени произведения, платове и материи с натурален генезис, прежда, негланцирана хартия, косми, талаш, тоалетна хартия
Не можем да употребяваме: млечни и месни произведения, кокали – те могат да развъдят гризачи, фасове, пепел, въглени, сготвена храна, гланцирана хартия като брошурите от супермаркетите, изкуствени материи.
Какво още би трябвало да знаем за компоста?
Неприятната миризма е сигурен симптом, че нещо в компостирането не е минало добре. Качественият компост узрява за една година, има прелестен аромат и консистенция на оборска тор.
Всеки по-едър тип отпадък би трябвало да бъде нарязан на дребно за да се улесни разграждането му и по-бързото прекосяване в еднородна консистенция. Ако употребяваме прежда, не можем да сложим цялото кълбо - би трябвало да го нарежем.
Боклукът се реди на пластове, в никакъв случай не се натрупа едновременно, а се подрежда на обособени пластове.
Правило за разпореждане на боклука за компост:
Компостът е построен от два типа отпадък: зелен и кафяв.
Зеленият е богат на азот – той е мокър и гние бързо. Например: Обелките и загнилите зеленчуци и плодове, стайни и култивиран цветя, прясно окосена трева, изсъхнали цветя от вазата, утайки от кафе, пакетчета от чай.
Кафевият е богат на въглерод – той е по-сух и гние по-бавно, при него е изключително значимо да бъде надробяван. Например: суха трева и листа, плява, дървесни стърготини, вейки от клончета, самун, макаронени произведения, картонени опаковки и хартия, черупки от яйца, плат, прежда.
Съотношението е 1:4 – азот към въглерод.
Ако азотосъдържащите са повече – компостът ще замирише и ще е прекомерно влажен. Ако въглеродосъдържащите са повече – компостът ще изсъхне, микороорганизмите ще умират и процесите в него ще спрат.
Компостът би трябвало да бъде разбъркван деликатно настрана, като с миксер, не нагоре и надолу един път седмично, с цел да влиза О2 и микроорганизмите, които зависят от него да са живи.
Компостът е зрял сред 5-тия и 12-тия месец – той е шуплив, мирише прелестно и има наситено кафяв цвят. С него можем да:
Наторим растенията в градината и ливадата когато и да е
Пресадим домашните растения – като добавка към пръстта
Подсилим овошките напролет
Не се поколебайте да потърсите метод да извършите собствен компост, изключително в случай че имате градина и желаете еко произвеждане без торове, пестициди и други токсини. Боклукът по този начин или другояче е налице, използвайте го.
“Къде отива обаче органичният боклук? ”
Под органически боклук разбираме отпадък, който е с натурален „ жив ” генезис – най-често това са кухненски останки, които изхвърляме след хранене и готвене. Органичният боклук може да бъде също върнат в приложимост под формата на компост – крайният артикул на процеса компостиране.
Компостирането е изцяло натурален развой на превръщане на отпадъка от непотребен в потребен. С малко познания и умения, можем се възползваме в двете посоки от него – от една страна се отърваваме от значително отпадък, който не можем да изхвърляме разделно така и така и от друга – получаваме скъпа, изцяло екологична тор за нашата градина и домашни растения.
Компостирането метод да се оползотворява боклука, метод, който е прочут на човечеството от епохи. През годините знанията за него са се усъвършенствали и през днешния ден то е приет, издирван и подтикван метод да поддържаме биологично чист живота си и да бъдем в естетика с околната си среда. В страните от Западна Европа в съвсем всеки заден двор има компостер и компост даже се създава с комерсиална цел.
Какво е нужно да знаем, преди да стартираме да вършим личен компост?
Нужен ни е компостер – това е съд, в който да се образува компостът. Може да е дървен сандък, вцепенен от летви или от палет, може да е телена мрежа, увита в като цилиндър или остарял кошер – добре е материалът да е натурален и да има пропускливост на влага и въздух. На пазара има и специфични компостери, които в допълнение облекчават компостирането, само че умерено можете без тях. Необходими условия къде да се постави компостера – компостерът би трябвало наложително да има директен контакт до почват и да няма дъно. Само по този начин микроорганизмите от почвата – бактерии, микроорганизми, мицети, личинки могат да минават в отпадъка и да го преработват. Компостерът е добре да е на сянка, на безшумно място, където няма достъп до деца и животни. Трябва да опознаем боклука си. Не всичко става за компостиране и това е от витално безусловно значение за компоста. Можем да употребяваме: обелки от плодове и зеленчуци, черупки от яйца, наслойка от кафе и торбички чай, изсъхнали растения и откъснати цветя, плява, кората на дървото, листа, черупки от ядки, семена, развалени и загнили храни, остарял самун, зърно, макаронени произведения, платове и материи с натурален генезис, прежда, негланцирана хартия, косми, талаш, тоалетна хартия
Не можем да употребяваме: млечни и месни произведения, кокали – те могат да развъдят гризачи, фасове, пепел, въглени, сготвена храна, гланцирана хартия като брошурите от супермаркетите, изкуствени материи.
Какво още би трябвало да знаем за компоста?
Неприятната миризма е сигурен симптом, че нещо в компостирането не е минало добре. Качественият компост узрява за една година, има прелестен аромат и консистенция на оборска тор. Всеки по-едър тип отпадък би трябвало да бъде нарязан на дребно за да се улесни разграждането му и по-бързото прекосяване в еднородна консистенция. Ако употребяваме прежда, не можем да сложим цялото кълбо - би трябвало да го нарежем. Боклукът се реди на пластове, в никакъв случай не се натрупа едновременно, а се подрежда на обособени пластове. Правило за разпореждане на боклука за компост:
Компостът е построен от два типа отпадък: зелен и кафяв.
Зеленият е богат на азот – той е мокър и гние бързо. Например: Обелките и загнилите зеленчуци и плодове, стайни и култивиран цветя, прясно окосена трева, изсъхнали цветя от вазата, утайки от кафе, пакетчета от чай.
Кафевият е богат на въглерод – той е по-сух и гние по-бавно, при него е изключително значимо да бъде надробяван. Например: суха трева и листа, плява, дървесни стърготини, вейки от клончета, самун, макаронени произведения, картонени опаковки и хартия, черупки от яйца, плат, прежда.
Съотношението е 1:4 – азот към въглерод.
Ако азотосъдържащите са повече – компостът ще замирише и ще е прекомерно влажен. Ако въглеродосъдържащите са повече – компостът ще изсъхне, микороорганизмите ще умират и процесите в него ще спрат.
Компостът би трябвало да бъде разбъркван деликатно настрана, като с миксер, не нагоре и надолу един път седмично, с цел да влиза О2 и микроорганизмите, които зависят от него да са живи. Компостът е зрял сред 5-тия и 12-тия месец – той е шуплив, мирише прелестно и има наситено кафяв цвят. С него можем да: Наторим растенията в градината и ливадата когато и да е Пресадим домашните растения – като добавка към пръстта Подсилим овошките напролет Не се поколебайте да потърсите метод да извършите собствен компост, изключително в случай че имате градина и желаете еко произвеждане без торове, пестициди и други токсини. Боклукът по този начин или другояче е налице, използвайте го.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ