Безпомощният и обезценен баща ♥ Патрик ДЕЛАРОШ
Известният френски психоаналитик и детски психиатър Патрик Деларош за потребността от бащин престиж в живота на подрастващите.
~ Очевидният отвод от бащината роля
Юношеството разписва, или би трябвало да разпише, краят на господството на майката. Бащата, даже свален от власт, се оказва обграден с ореол от тези, които са го пренебрегвали. Приканват го още веднъж да извършва роля, своята. Тази роля е неблагодарна - не може да се откри по-добро прилагателно за една безплатна работа, чиято добродетел е да върне освободеността.
Нека не се заблуждаваме - родителите, които одобряват раздялата, вършат услуга на децата си. Най-сетне и те самите също не се подвеждат. Ако се измъкват от нежното майчино притежание, то не е с цел да попаднат в друго, тъй като точно това е, което отхвърлят да одобряват у един Свръхгрижовен татко, в резюме - прекомерно материнстващ. Те го отхвърлят тогава като злоупотребяваща майка и дори нямат скрупулите, дължими към майчинството.
Тома, на 13 години, предпоследна година в колежа (8, клас) е несдържан и нападателен с татко си, който дори е блъснал. Въпреки това той е мирен и малко затворен. Няма доста другари, само че не се отегчава в никакъв случай, тъй като се увлича от електроника и при най-малката опция се измъква в стаята си да работи върху нови схеми. Принадлежи към скаутите като началник на патрула. Бащата е незает и наподобява запленен от сина си: съпровожда го на всички места и е подготвен да обходи всички магазини за аксесоари, с цел да откри нужната част.
Двамата родители са скарани със своите съответни фамилии, живеят без контакт с околния свят и като че ли са упълномощили всичките очаквания върху сина си. Майката работи надомно, малко по-дистанцирана е към сина, в сравнение с бащата, за който ще схвана по-късно, че самият той е настоящ скаутски началник.
Случаят на Тома ненапълно илюстрира този на съвършените родители, които са прекомерно разбиращи. Това, което смущава Тома, е да бъде подвластен през днешния ден от своя татко. Неговата подготвеност да бъде разполагаем, неговата податливост да се занимава с децата на другите, го вършат прекомерно присъстващ в живота на сина му. Тома има потребност от обикновената изолираност, потребна на всеки субект. За да си я достави, той е заставен да се изолира, с риск да стане искрено противен. Но по какъв начин по различен метод да се съобщи посланието на един татко, който ви следва на всички места и дебне всичко, което вършиме?
~ Безпомощен татко или обезценен татко?
Необходимостта да се усеща действителното наличие на бащата през юношеството (даже заради заплахите, на които мислено излагат към този момент вероятните полови връзки през пубертета) за жал през днешния ден постоянно се натъква на отвод с променлива активност. Поне един път, ще кажат майките, които ме четат, ние не сме отговорните! Ще прибавя - ясно за какво. Майките също имат потребност от съпрузите си в този интервал, даже (и най-вече) в случай че става въпрос за напълно ново осъзнаване от тяхна страна. За тези майки отсъствието на татко на децата им се усеща остро, да вземем за пример когато се притесняват от престъпността.
За девойките ролята на бащата в пубертета е също съществена: модел на идеалния брачен партньор, той ще би трябвало да одобри да изчезне във въображаемото на щерка си, с цел да може тя да откри допустим сътрудник. Често този модел външно е отритнат и това в тази ситуация изяснява много спорове, било тъй като бащата е прекомерно близко (идеалът има потребност от дистанция), било тъй като отдавна е бил обезценяван от майката. Всъщност дъщерята се нуждае от него, с цел да построи своята женственост - тя има потребност по едно и също време да му харесва и да го почита. Ето какво би трябвало да схванат майките.
Що се отнася до момчетата, майките добре знаят, че от пубертета насетне думата на бащата ще се слуша повече от тяхната и във всеки случай разчитат на него да реализира половото образование на синовете. Но дори в сходни, да ги назовем - удобни условия, установяваме действителна компликация да бъдеш татко, който прецизира и обогатява възпитанието на детето.
Впрочем, честият „ укор “, отправян към майките, че не оставят задоволително място за бащата, нормално провокира мощни и от време на време оправдани оспорвания. Без да излизам от моята област, ще прибавя - всички сме очевидци в нашите съвременни общества, в които страната заема все по-голямо място, на едно освобождение от отговорност на фамилията най-общо и на бащите в частност и то освен в средите, сложени в неподходящи условия. Това събитие е тиражирано от медиите, които отразяват възгледа, надценяващ майчините стойности, посредством частично и на разпространяването на психоанализата. И този общ мироглед визира това, което ще нарека тип „ материализация “ на бащите, чиито задания от ден на ден подхождат на тези на прилежна и загрижена за бъдещето на децата си майка.
От: „ Нуждата от бащин престиж през юношеството “, Патрик Деларош (Антисоциалното държание - доктрина и терапия), изд. Център за психосоциална поддръжка, 2004 г.
Картини: DALL-E
