Почина актьорът Вълчо Камарашев
Известен на младите генерации най-много от тв рекламата със колбаса и „ бай Вълчо “, артистът Вълчо Камарашев – легенда с над 150 функции в театъра и киното, умря на 82 години. За кончината му съобщи художникът и арт управител Ива Съйкова.
Роден е на 12 септември 1937 г. във Видин, само че израства в Бургас. Завършва актьорско майсторсто във ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “ през 1959 година в класа на проф. Филип Филипов – същият, от който излизат и Виолета Бахчеванова, Васил Стойчев, Асен Кисимов...
Кариерата му стартира с три години в Бургаския спектакъл. След това по систематизиране е изпратен в Перник, а след това и в Русе. От 1977 година в продължение на две десетилетия играе в „ Сълза и смях “. Завършва кариерата си на сцената на Театъра на армията.
След филмите с негово присъединяване са „ Тримата от запаса “, „ Осъдени души “, „ Вилна зона “, „ Служебно състояние ординарец “, „ Дело №205 – П.К. Яворов “, „ Войната на таралежите “, „ Всичко е обич “ и други
Като реверанс пред паметта на бай Вълчо припомняме тук негово изявление пред в. „ Сега “ от 2013 година
Артистът не се пенсионира, той просто умира
Гледахме Йовков, Вазов, Елин Пелин, а в този момент ги няма. Как може по малкия екран да не демонстрират произведения на Яворов и Алеко Константинов, диви се артистът Вълчо Камарашев
Мариана Енева
- Роден във Видин, а пък бургазлия. Как по този начин?
- Да, аз съм роден във Видин, само че татко ми е бил моряк, та майка още преди раждането ми е отишла до Видин и са се качили на пътнически транспортен съд. Получило се по този начин, че родила ненадейно във Видин. След раждането излязла от болничното заведение, там сме стояли пет-шест дни и сме се прибрали в Бургас. Така че съм израсъл в Бургас от най-млада възраст и се считам за бургазлия, тъй като бях там, до момента в който стана студент. Това, което ме притегли към театъра, е, че моята учителка по история Любов Пулева (вечна й памет) организираше драмсъстави и правехме пиеси. Започнал съм още в прогимназията в " Българи от остаряло време " на Каравелов, по-късно в Трета гимназия - " Защо мистър Бидъл ", след това в 10 клас " Врабчови хълмове " на Хлебников. И по този начин последователно пристигна желанието за ВИТИЗ, още в 9-10 клас започнах да играя дребни функции в постановки на Бургаския спектакъл, там където трябваше да играят млади момчета. Театърът ме увлече по този начин, че аплайвах във ВИТИЗ с незавършено приблизително обучение от 10 клас, и ме одобриха при изискване, че завърша 11 клас през 1954 година
- Чувала съм, че сте добър хазаин. Това завещание от Бургас ли е?
- (Смее се.) Да, от време на време ми е прелестно да сготвям, по-рано повече, в този момент по-малко. Като бургазлия обичаната ми манджа е рибата, най-обичам печена риба.
- Драматичен или комедиен артист сте, след десетки функции в киното и театъра?
- Някъде съм ги записал, несъмнено са над 150 единствено в театъра. Не обичам това систематизиране на трагични и комедийни функции. Моят обичан режисьор, от който най-вече съм научил, е Леон Даниел. При него започнах в Бургас. Спомням си, че след първата година той направи една режисура " Сизиф и гибелта ". Извикаха ги в София - Вили Цанков беше шеф, Юлия Огнянова и Леон Даниел, и след 3-4 дни ние ги чакаме рано сутринта на гарата и те слизат от влака, Вили излезе напред и сподели: " Спокойно, умерено, Леон го уволниха, ние с Юлия си подадохме оставките, вие ще решите какво ще вършиме ". И до обяд съвсем всички млади си подадохме оставките. Разбира се, не ги одобриха, тъй като не бяхме навършили три години по систематизиране.Тогава една огромна част от актьорите отидохме у Леон, той ни успокои, че се разделяме: " Но с някои от вас отново ще се забележим ". Леон след години ме предложения във Военния спектакъл и отново се събрахме. Помня две неща от него. Първото е: " Забравете тази политическа измислица за позитивните и негативни герои. В живия човек положителното и злото вървят дружно ръка за ръка. Светците са единствено в Библията, а нарушителите би трябвало да бъдат в пандиза ". И второто: " В индивида постоянно има една трудност, постоянно и в най-хубавия човек има дефекти и е правил неточности. Чистата комедия стига до долнопробност, а чистата покруса стига до досада. Винаги комедията си остава комедия, само че понякога има някакъв преход към сериозното, даже и към трагичното. Винаги в нещастието има нещо радостно. Вземете великия Шекспир - има ли негова покруса, в която да няма комизъм? " Точно това запомних и то ме притегля най-вече. Чистата комедия и чистата покруса не ме влекат, имал съм своите пристрастия, само че това си е моя персонална работа, подхожда ми трагикомичното - там където се смесват едното и другото. Някъде е повече трагичното, другаде - комичното, значимото е да ги има, като в живота.
- В кого вярвате и против кого протестирате през днешния ден?
- Привкуса на политичност аз ще отбягна, тъй като в живота си и три минути не съм бил член на партия. Винаги съм желал да бъда духовно самостоятелен, само че и постоянно съм дал своя вот, имал съм своите пристрастия, само че това си е моя персонална работа. В кого имам вяра и против кого стачкувам? Вярвам в този, който ме харесва, с който сме близки в мислите си. Не имам вяра в тези, дето не умеят да водят разговор.
- Кога индивидът и артистът у вас доближават до единодушие?
- Когато драматургията и материалът, в които би трябвало да се потопя, ми харесат. Много постоянно това, което одобряваме да работим, не ми харесва и тогава постоянно диспутирам с режисьора, въпреки че той е ръководещият. Това е естествено и обикновено, в живота постоянно има сложности и несъгласия. В театъра съвсем нямам случай да откажа роля, тъй като ние, като щатни, сме задължени да приемем. Отказвал съм участия някакви в малкия екран. Някога имаше Телевизионен спектакъл всеки понеделник, за който на мен ми е доста мъчително и скърбя, че от дълго време го няма. Защото гледахме Йовков, Вазов, Елин Пелин, а в този момент няма нищо. Сега ние си отрязахме корените! Младите, които срещам, не знаят кои са нашите класици. Как може по малкия екран да няма един Яворов, един Алеко Константинов!
- Навремето се правеха по към 25 кино лентата годишно, през днешния ден са 5-6 пъти по-малко. Кой има виновност за това?
- Това е моята огромна тъга и болежка, тъй като в действителност правехме по 25, от време на време и повече кино лентата. А когато се вършат толкоз филми на година, постоянно имаше 4-5, които бяха доста положителни. Сега се вършат единствено 5-6 кино лентата. Вярно е, че това е обвързвано с икономическата рецесия и неналичието на пари. В една дребна страна като България страната би трябвало да субсидира киното. Да се надяваме, че ще се измъкнем в миналото от това време на застоялост.
- В този смисъл по какъв начин Ви се коства положението на българското кино сега и новите процеси на " съвременно " възобновление?
- По-малко са хубавите филми, тъй като по-малко филми се вършат. През последните години ми хареса " Светът е огромен и избавление дебне отвред " - съгласно мен най-хубавият през миналите 4-5 години. Не на вятъра взе толкоз награди. Хареса ми и този за любовта Love.net, " Пъзел " също е добър. Естествено е, че в този момент са малко хубавите филми, само че това не е единствено в региона на киното. Основният проблем е, че през днешния ден нашето изкуство се стреми към развлечение. А чистото развлечение стига до долнопробност, както споделяше в миналото Леон. Трябва да има повече нематериалност и блян към хармония.
- Как ще коментирате обстоятелството, че във време на огромни промени и даже катаклизми на всевъзможни житейски истории, които сценарист мъчно би могъл да измисли, нямаме огромен и впечатляващ филм или пък театрална режисура?
- Миналата година бях в тази комисия, като към този момент нещатен, за премиите " Аскеер ", които моят спектакъл вкара да се раздават тържествено преди 24 май. Гледах съвсем всички представления, а ми харесаха три постановки: " Рицарят на светия дух " на Маргарита Младенова в камерната зала на Народния спектакъл, " Нощна пеперуда " на Явор Гърдев и " Завръщане във Витенберг " на Иван Добчев. Добрите постановки са малко. Преобладава комичното развлечение, в което доста постоянно се губи дълбочината. Бих желал никога да не забравяме нашето минало, да не забравяме нашите класици, към този момент споделих - и хубави филми за нашето съвремие. Нямам нищо срещу комедията, само че понякога би трябвало да има нещо духовно!
- Какво мислите за интелектуалното равнище в кино- и театралното изкуство?
- В изкуството, в частност в театъра и киното, би трябвало да има всичко. Но въпреки всичко, тук към този момент ще изтъквам нашата огромна режисьорка Маргарита Младенова от спектакъл " Сфумато ", която преди година сподели, че я смущава и тормози, че актуалният спектакъл отива и върви към развлечение. Чистото развлечение постоянно стига до не изключително добър усет и... пошлявина. И когато доминира технологията, естетиката и хармонията някъде се губят.
- Снимате ли в киното, или преминахте единствено на реклами?
- Вярно е, че в последно време по-малко вземам участие във филми, първо, тъй като доста по-малко филми се снимат. Второ, ще кажа моята обичана задявка, че в този момент в българското кино гледаме по какъв начин младите мъже се стрелят и младите девойки - събличат, по тази причина и за възрастните актьори има по-малко работа. Участвах неотдавна с дребна роля в един италиански сериал " Целуваме ръце ", още не е пристигнал у нас. А последната ми по-голяма роля в прекрасен филм, който снимах в България, беше " Пътят към върха на хълма " на режисьора Валя Фиданова. Харесах го поради неговото комплицирано мислене и нематериалност. Мина много неусетно, не се писа доста. А рекламата не ме забавлява доста, това е къса работа, за един ден. Последно популяризирах някакво лекарство, обаче постоянно си дублирам това, което сър Лорънс Оливие сподели преди повече от 20 години: " Артистът не се пенсионира, той просто умира ". Винаги във филмите и в театралните постановки се намират функции и за възрастни. И още нещо, което постоянно дублирам: " Колкото и да ни е тежък животът, колкото и да ни е мъчно, усмихвайте се повече бе, хора!
Роден е на 12 септември 1937 г. във Видин, само че израства в Бургас. Завършва актьорско майсторсто във ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “ през 1959 година в класа на проф. Филип Филипов – същият, от който излизат и Виолета Бахчеванова, Васил Стойчев, Асен Кисимов...
Кариерата му стартира с три години в Бургаския спектакъл. След това по систематизиране е изпратен в Перник, а след това и в Русе. От 1977 година в продължение на две десетилетия играе в „ Сълза и смях “. Завършва кариерата си на сцената на Театъра на армията.
След филмите с негово присъединяване са „ Тримата от запаса “, „ Осъдени души “, „ Вилна зона “, „ Служебно състояние ординарец “, „ Дело №205 – П.К. Яворов “, „ Войната на таралежите “, „ Всичко е обич “ и други
Като реверанс пред паметта на бай Вълчо припомняме тук негово изявление пред в. „ Сега “ от 2013 година
Артистът не се пенсионира, той просто умира
Гледахме Йовков, Вазов, Елин Пелин, а в този момент ги няма. Как може по малкия екран да не демонстрират произведения на Яворов и Алеко Константинов, диви се артистът Вълчо Камарашев
Мариана Енева
- Роден във Видин, а пък бургазлия. Как по този начин?
- Да, аз съм роден във Видин, само че татко ми е бил моряк, та майка още преди раждането ми е отишла до Видин и са се качили на пътнически транспортен съд. Получило се по този начин, че родила ненадейно във Видин. След раждането излязла от болничното заведение, там сме стояли пет-шест дни и сме се прибрали в Бургас. Така че съм израсъл в Бургас от най-млада възраст и се считам за бургазлия, тъй като бях там, до момента в който стана студент. Това, което ме притегли към театъра, е, че моята учителка по история Любов Пулева (вечна й памет) организираше драмсъстави и правехме пиеси. Започнал съм още в прогимназията в " Българи от остаряло време " на Каравелов, по-късно в Трета гимназия - " Защо мистър Бидъл ", след това в 10 клас " Врабчови хълмове " на Хлебников. И по този начин последователно пристигна желанието за ВИТИЗ, още в 9-10 клас започнах да играя дребни функции в постановки на Бургаския спектакъл, там където трябваше да играят млади момчета. Театърът ме увлече по този начин, че аплайвах във ВИТИЗ с незавършено приблизително обучение от 10 клас, и ме одобриха при изискване, че завърша 11 клас през 1954 година
- Чувала съм, че сте добър хазаин. Това завещание от Бургас ли е?
- (Смее се.) Да, от време на време ми е прелестно да сготвям, по-рано повече, в този момент по-малко. Като бургазлия обичаната ми манджа е рибата, най-обичам печена риба.
- Драматичен или комедиен артист сте, след десетки функции в киното и театъра?
- Някъде съм ги записал, несъмнено са над 150 единствено в театъра. Не обичам това систематизиране на трагични и комедийни функции. Моят обичан режисьор, от който най-вече съм научил, е Леон Даниел. При него започнах в Бургас. Спомням си, че след първата година той направи една режисура " Сизиф и гибелта ". Извикаха ги в София - Вили Цанков беше шеф, Юлия Огнянова и Леон Даниел, и след 3-4 дни ние ги чакаме рано сутринта на гарата и те слизат от влака, Вили излезе напред и сподели: " Спокойно, умерено, Леон го уволниха, ние с Юлия си подадохме оставките, вие ще решите какво ще вършиме ". И до обяд съвсем всички млади си подадохме оставките. Разбира се, не ги одобриха, тъй като не бяхме навършили три години по систематизиране.Тогава една огромна част от актьорите отидохме у Леон, той ни успокои, че се разделяме: " Но с някои от вас отново ще се забележим ". Леон след години ме предложения във Военния спектакъл и отново се събрахме. Помня две неща от него. Първото е: " Забравете тази политическа измислица за позитивните и негативни герои. В живия човек положителното и злото вървят дружно ръка за ръка. Светците са единствено в Библията, а нарушителите би трябвало да бъдат в пандиза ". И второто: " В индивида постоянно има една трудност, постоянно и в най-хубавия човек има дефекти и е правил неточности. Чистата комедия стига до долнопробност, а чистата покруса стига до досада. Винаги комедията си остава комедия, само че понякога има някакъв преход към сериозното, даже и към трагичното. Винаги в нещастието има нещо радостно. Вземете великия Шекспир - има ли негова покруса, в която да няма комизъм? " Точно това запомних и то ме притегля най-вече. Чистата комедия и чистата покруса не ме влекат, имал съм своите пристрастия, само че това си е моя персонална работа, подхожда ми трагикомичното - там където се смесват едното и другото. Някъде е повече трагичното, другаде - комичното, значимото е да ги има, като в живота.
- В кого вярвате и против кого протестирате през днешния ден?
- Привкуса на политичност аз ще отбягна, тъй като в живота си и три минути не съм бил член на партия. Винаги съм желал да бъда духовно самостоятелен, само че и постоянно съм дал своя вот, имал съм своите пристрастия, само че това си е моя персонална работа. В кого имам вяра и против кого стачкувам? Вярвам в този, който ме харесва, с който сме близки в мислите си. Не имам вяра в тези, дето не умеят да водят разговор.
- Кога индивидът и артистът у вас доближават до единодушие?
- Когато драматургията и материалът, в които би трябвало да се потопя, ми харесат. Много постоянно това, което одобряваме да работим, не ми харесва и тогава постоянно диспутирам с режисьора, въпреки че той е ръководещият. Това е естествено и обикновено, в живота постоянно има сложности и несъгласия. В театъра съвсем нямам случай да откажа роля, тъй като ние, като щатни, сме задължени да приемем. Отказвал съм участия някакви в малкия екран. Някога имаше Телевизионен спектакъл всеки понеделник, за който на мен ми е доста мъчително и скърбя, че от дълго време го няма. Защото гледахме Йовков, Вазов, Елин Пелин, а в този момент няма нищо. Сега ние си отрязахме корените! Младите, които срещам, не знаят кои са нашите класици. Как може по малкия екран да няма един Яворов, един Алеко Константинов!
- Навремето се правеха по към 25 кино лентата годишно, през днешния ден са 5-6 пъти по-малко. Кой има виновност за това?
- Това е моята огромна тъга и болежка, тъй като в действителност правехме по 25, от време на време и повече кино лентата. А когато се вършат толкоз филми на година, постоянно имаше 4-5, които бяха доста положителни. Сега се вършат единствено 5-6 кино лентата. Вярно е, че това е обвързвано с икономическата рецесия и неналичието на пари. В една дребна страна като България страната би трябвало да субсидира киното. Да се надяваме, че ще се измъкнем в миналото от това време на застоялост.
- В този смисъл по какъв начин Ви се коства положението на българското кино сега и новите процеси на " съвременно " възобновление?
- По-малко са хубавите филми, тъй като по-малко филми се вършат. През последните години ми хареса " Светът е огромен и избавление дебне отвред " - съгласно мен най-хубавият през миналите 4-5 години. Не на вятъра взе толкоз награди. Хареса ми и този за любовта Love.net, " Пъзел " също е добър. Естествено е, че в този момент са малко хубавите филми, само че това не е единствено в региона на киното. Основният проблем е, че през днешния ден нашето изкуство се стреми към развлечение. А чистото развлечение стига до долнопробност, както споделяше в миналото Леон. Трябва да има повече нематериалност и блян към хармония.
- Как ще коментирате обстоятелството, че във време на огромни промени и даже катаклизми на всевъзможни житейски истории, които сценарист мъчно би могъл да измисли, нямаме огромен и впечатляващ филм или пък театрална режисура?
- Миналата година бях в тази комисия, като към този момент нещатен, за премиите " Аскеер ", които моят спектакъл вкара да се раздават тържествено преди 24 май. Гледах съвсем всички представления, а ми харесаха три постановки: " Рицарят на светия дух " на Маргарита Младенова в камерната зала на Народния спектакъл, " Нощна пеперуда " на Явор Гърдев и " Завръщане във Витенберг " на Иван Добчев. Добрите постановки са малко. Преобладава комичното развлечение, в което доста постоянно се губи дълбочината. Бих желал никога да не забравяме нашето минало, да не забравяме нашите класици, към този момент споделих - и хубави филми за нашето съвремие. Нямам нищо срещу комедията, само че понякога би трябвало да има нещо духовно!
- Какво мислите за интелектуалното равнище в кино- и театралното изкуство?
- В изкуството, в частност в театъра и киното, би трябвало да има всичко. Но въпреки всичко, тук към този момент ще изтъквам нашата огромна режисьорка Маргарита Младенова от спектакъл " Сфумато ", която преди година сподели, че я смущава и тормози, че актуалният спектакъл отива и върви към развлечение. Чистото развлечение постоянно стига до не изключително добър усет и... пошлявина. И когато доминира технологията, естетиката и хармонията някъде се губят.
- Снимате ли в киното, или преминахте единствено на реклами?
- Вярно е, че в последно време по-малко вземам участие във филми, първо, тъй като доста по-малко филми се снимат. Второ, ще кажа моята обичана задявка, че в този момент в българското кино гледаме по какъв начин младите мъже се стрелят и младите девойки - събличат, по тази причина и за възрастните актьори има по-малко работа. Участвах неотдавна с дребна роля в един италиански сериал " Целуваме ръце ", още не е пристигнал у нас. А последната ми по-голяма роля в прекрасен филм, който снимах в България, беше " Пътят към върха на хълма " на режисьора Валя Фиданова. Харесах го поради неговото комплицирано мислене и нематериалност. Мина много неусетно, не се писа доста. А рекламата не ме забавлява доста, това е къса работа, за един ден. Последно популяризирах някакво лекарство, обаче постоянно си дублирам това, което сър Лорънс Оливие сподели преди повече от 20 години: " Артистът не се пенсионира, той просто умира ". Винаги във филмите и в театралните постановки се намират функции и за възрастни. И още нещо, което постоянно дублирам: " Колкото и да ни е тежък животът, колкото и да ни е мъчно, усмихвайте се повече бе, хора!
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ