Извън описаните в първата част на материала знакови примери за

Извън описаните в първата част на материала знакови образци за ролята на страната в битката с чисто престъпните действия – главно обвързване, с цел да можем да кажем, че има изобщо страна, през 2018 година се случиха и други събития, които демонстрираха ясно в каква страна живеем. Истории като тези за неоправения път при Своге, срутва на Търговския указател, банкрута на застрахователното сдружение " Олимпик " ясно демонстрираха какъв брой пробита е страната ни пристигна ли ред за пазарна стопанска система и по какъв начин думичката " пазарна " придобива различен смисъл.
Колко костват пътищата ни?

Този въпрос мъчително удари българското общество на 25-ти август, когато отговорът беше даден в друга валута – човешки животи. Тогава рейс с връщащи се от екскурзия възрастни хора се прекатурна в Искърското дефиле, навръх един от завоите на пътя при Своге. На място починаха 15 души, една жена умря в колата за спешна помощ, транспортираща я до болничното заведение, а още четирима души си отидоха през идващите дни и жертвите станаха общо 20. И всичко това се случи ден откакто Институтът за пътна сигурност разгласява фотоси що за ремонт е изработен по този път.
При явното съмнение за път, който е юридически през просото и поради изсипалия се проливен дъжд тъкмо когато става злополуката т.е. основани са условия неприятна пътна настилка да се " прояви " в цялостната си хубост, прокуратурата потегли да проверява и тази версия, само че в последна сметка пред съда беше изправен единствено водачът – Григор Григоров. А " Трейс Груп ", която се оказа реализатор на ремонта, се размина единствено с една по-зрелищна, за пред медиите, полицейска инспекция, въпреки че излязоха разбори, че в асфалта има неща, които не би трябвало да ги има и че инспекцията какво има в асфалта след ремонта е на роднинска компания – на сина на шефа на " Трейс ". " Трейс " обаче се оправда, че нямало разпореждания какво да е сцеплението на асфалта и това наподобява подейства да няма съд за компанията.
Усещането за липса на правдивост беше подсилено и от скандални самопризнания на АПИ. Например – че мантинелата, през която мина автобусът, не била с цел да стопира такива транспортни средства. Или че в сектор от 360 метра от пътя съставът на асфалтовата примес не е отговарял на одобрената рецептура. Или че три месеца и половина след злополуката мантинелата още не беше поправена, тъй като АПИ и Община Своге взаимно си викат: " Ти си виновен, ти я поправи ". Чак на 27 декември стана коледно знамение и мантинела беше поставена, единствено с цел да стане отново скандал - болтовете ѝ се отвивали с пръсти! Или че страната разгласи по какъв начин " Трейс " отказала да ремонтира пътя за своя сметка, а трябвало, само че нищо – Министерство на регионалното развитие към този момент работи гаранционните периоди за пътища да са по-дълги, да има лишаване на лиценз на надзорници - в миналото. Или че трима министри си подадоха оставките, в това число районният Николай Нанков, който обаче се върна като зам.-регионален, тъй като доста знаел и можел съгласно наследника му Петя Аврамова.
Джи Пи Гейт
Темата " корупция с еврофондове " (а и без еврофондове) за България като че ли е безконечна. През тази година с етикета на черна овца се окичи друга строителна компания – " Джи Пи Груп ", посочена за близка до Валентин Златев.
Скандалът избухна откакто Министерство на вътрешните работи арестува журналиста на " Биволъ " Димитър Стоянов и румънския му сътрудник Атила Биро покрай Радомир, до момента в който те вървяха по следите на сигнал, че ще бъдат изгорени документи, разкриващи огромна корупция с евросредства. Министерство на вътрешните работи не се разбърза да даде подробна информация за какво, даже разгласи, че публицистите не били арестувани и поради оповестен дни преди този момент материал за огромна скица за източване на евросредства посредством консултантски компании, свързани с " Джи Пи Груп ", духът беше изтърван от бутилката. Задейства се спешният пиар – Бойко Борисов подреди на съответните министри да махнат всички, чиито имена се появиха в материала на " Биволъ " за " Джи Пи Груп " и на АПИ да измисли по какъв начин да не позволява и дава публични поръчки на " Джи Пи Груп ". Това провокира ответна реакция на компанията, защото настояването на Борисов беше неуместно – да няма публични поръчки за компанията, до момента в който " си потвърди правотата и невинността ", откакто главен принцип в правото е " почтен до доказване на противното ". " Джи Пи Груп " се отхвърли от ремонта на тунел " Железница ", след това и от ремонта на трасето на трамвай номер 5 в София. Не се отхвърли обаче от ремонта на " Граф Игнатиев ", само че там също гръмна скандал – оказа се, че компанията печели ремонта на трамвайното трасе с материал (виброизолационна подложка), който по-късно не употребява, а употребява поставка, поради която при подаване на офертите е декласирана компания ПСТ! Скандалът докара до оставката на зам.-кмета по превоза на София Евгени Крусев, който се снабди с обвиняване за закононарушение по работа, нанесло вреда на Столична община от над 5 млн. лв.. А " Джи Пи Груп " не посмя и да уточни Бойко Борисов като " сатанизиращ ги ", въпреки че гласът им се чу мощно по медиите – по какъв начин са били очернени.
Прокуратурата обаче запорира 14 млн. евро, свързани с " Джи Пи Груп ", само че в действителност формалното обвиняване е за пране на пари и то от двама души, единият от които съучастник в компанията – Георги Василев, а не за източване на еврофондове.
За разлика от прокуратурата, " Биволъ " продължи да рови – разгласи, че месец след ареста на Стоянов публицистите намерили обгорял документ, навръх мястото, където бяха горени документи и сякаш силите на реда ги бяха прибрали и обезопасили. А работата по възобновяване на откритото от " Биволъ " продължава.
Сривът на Търговския указател и банкрутът на " Олимпик "


Горе-долу едновременно – първоначално и средата на август, станаха две знакови събития даже за българската история. Първото беше сривът на Търговския указател, траял съвсем целия месец, а второто – банкрутът на кипърския осигурител " Олимпик ". И двете събития демонстрираха какъв жив объл орган под мъжкия сексуален орган е страната.
Регистърът падна на 10 август, като сякаш нямаше да е наличен за ден. Да, само че денят си мина и бързо всички схванаха, че нокдаунът е нокаут. Четири дни откакто Търговският указател се спомина, излезе информацията, че изгорели харддискове са повода за кончината. И стартира огромното очакване – по кое време регистърът ще проработи. Защото без него де факто икономическият живот в страната беше блокиран. А до момента в който чакахме, Бойко Борисов откри казусът – калпави били дисковете, тъй като са купени на ниска цена. Трагикомедията стана цялостна, когато ръководителят на Агенцията по вписванията Зорница Даскалова публично си призна, че не знае по кое време още веднъж ще има указател и че няма да подава оставка, тъй като във време на рецесия би трябвало да е на поста си, с цел да я реши – нищо, че ей по този начин, по принцип, такива, които позволяват рецесии, не ги (оставят да ги) вземат решение. Все отново, даже за България, това се оказа доста и Даскалова беше отстранена, откакто лъсна и богата ѝ психика във Фейсбук, както и че си седяла на работа макар одитен отчет какъв брой (не)става. А опасенията, че рецесията е провокирана съзнателно, че има претекст - някой да изтрие или преправи нещо, растяха. Появиха се и догатки – за криене на 20 милиарда лв. Данък добавена стойност.
На третата седмица от анихилацията стана още по-забавно – изключително съвещание на Народното събрание и Бойко Борисов да изяснява. Е, изясни – и излезе, че би трябвало да не се пита много-много кой си е пипал ушите, тъй като отговорниците по поддръжката от " Лирекс " можело да се разсърдят и да емигрират в Япония – там, откъдето пристигнал прославен специалист да оказва помощ в електрошоковата терапия за възкръсване на регистъра. А около цялата работа потегли и осъществяването на концепцията да има единно държавно вместилище за сериозни бази данни като тази на регистъра – че като се срине нещо, напряко да гасим цялата страна.
В последна сметка, на сакралната дата 27 август, регистърът възкръсна - поетапно. Но два месеца по-късно отново замириса на проблем, след оповестена незабавна поръчка за 120 терабайта памет. И в поръчката пишеше, че след 34 дни ще има проблеми, в случай че не се работи бързо – тъй като още се разследвало и очевидно на следствието му би трябвало избрана част на хардуера. За да пристигна и грандиозният край – раздадени са бонуси в Агенцията по вписванията за " реализирани резултати ", само че не на всички, съгласно новата шефка Габриела Козарева (чиято професионална биография съмнително наподобява на тази на Даскалова, с връзки към Пеевски). И също така – имало формула, поради нея и бонуси, няма по какъв начин. Хвала – а за сигурността на регистъра бяха пуснати още две публични поръчки, за усъвършенстване на ИТ инфраструктурата. И по този начин – до идващия път.
Докато Търговският указател въпреки всичко потегли, то застрахователят " Олимпик " отиде, та се не видя. На 14 август стана ясно, че компанията е в неплатежоспособност. И лъсна най-големият проблем – " Гражданска отговорност ", тъй като Българският гаранционен фонд разгласи, че не заплаща компенсации за изгорели застраховки – единствено за настъпили вреди след пътен случай и то като парите идват от Кипърския осигурителен фонд. Бързо стана ясно и за какво се стигна дотук – КФН също си е пипала ушите и е спала за сигналите, че притежателят на " Олимпик " е испанец, който е с наложена възбрана за капиталова активност в Испания, тъй като е менте. Вместо това Комисията разгласи, че 9,35 млн. лв. награди ужилените би трябвало да си ги търсят от " Олимпик " – т.е. в Кипър, където потегли дело и още си продължава. Лошото в тази ситуация е, че по този начин и не е ясно дали българските клиенти на компанията ще станат автоматизирано кредитори или ще би трябвало да потвърждават пред кипърския съд юридически интерес да са кредитори. За второто страната даде обещание правна помощ - само че звучеше като от починал писмо. И да не забравяме – по европейски статистики гражданските и административните правосъдни процеси в Кипър се точат най-дълго от всички страни в Европейски Съюз, по 5-6 години приблизително!
Заради кашата от КФН си потегли зам.-директорът по застрахователната активност Ралица Агайн, само че откакто стана ясно, че държавното управление не може да я уволни, а би трябвало тя сама да реши да си върви – тъй като по закон не било планувано друго. Но най-жалкото беше, че нямаше никакви митинги на ударените към 200 000 българи-клиенти на " Олимпик " – по тази причина си плащаме всичко не по два, а по три пъти.
А по отношение на това кой е отговорен и на юридически език - в Договора за основаване на Европейски Съюз написа следното за активността на застрахователите в границите на Европейски Съюз: " Под " право на определяне " се схваща " правото на предприемане на активност от самонаето лице, както и основаването на предприятия (дружества или фирми) в друга държава-членка при изискванията, планувани от нейните закони за личните ѝ жители и предприятия " (чл. 49 по отношение на член 54). И, както сподели юрист Николай Димитров, никой не ни е отговорен, като не сме си написали закона! Това особено за нелепостите на Ралица Агайн, че не можели да откажат на осигурител от друга страна-членка на Европейски Съюз да пристигна на българския пазар. Както и за синонимните нелепости, само че на Бойко Борисов. Но пък и КФН се сети, че откакто Агайн си подаде оставката, може да упрекна единствено нея за случилото се, тъй като се оказа, че от Кипър предизвестили за балона " Олимпик " още преди 3 години! Не че в Кипър също доста са се създали институциите - както не работят и у нас, а казусът с " Олимпик " може да се окаже просто едно малко предястие за бъдеща грандиозна застрахователна рецесия поради неща като така наречен " скрити румънки " - дайте си труд и научете в дейния линк!
Сагата " КТБ "


Четири години по-късно правораздаването за най-крупния грабеж в новата история на България си остава надалеч – най-малкото тъй като 5000 страници обвиняване би трябвало да бъдат изчетени на глас в съда. Пореден мотив за кърпене на наказателното законодателство, което почна в края на годината. А годината стартира с отлагания на старта на делото, тъй като го нямало Цветан Василев?! Има да го чакаме... Той продължаваше да приказва от време на време – да вземем за пример с цел да каже, че основният прокурор Сотир Цацаров е получавал по 100 000 евро на месец от Делян Пеевски. Докато делото се мотаеше, излезе нов лист с (предполагаемо) облажили се от хранилката " КТБ ". Най-силно против данните от него реагира Меглена Кунева - тъй като името ѝ светеше в листата.
Мина и така наречен закон на Пеевски за КТБ. По създание с него със задна дата по него се анулират редица цесии, като съмнително миришеше на отменяне в случаи като този с " Дунарит ". И макар президентското несъгласие, законът си мина – просто с малко закъснение.
В последна сметка, на 27 февруари съдът започва делото " КТБ " и без Цветан Василев в правосъдна зала – той и до през днешния ден си е в Сърбия, тъй като " е поръчан " съгласно юриста му. Другите обвинени, всичките част от структурата на ръководство на КТБ, са в обсега на българското правораздаване - Александър Панталеев, Илиан Зафиров, Георги Христов, Георги Зяпков, Елка Стойкова, Елена Инджева, Рангел Стойчев, Светлана Георгиева, Снежанка Велева-Стефанова, Маргарита Голева, Красимир Хаджидинев, Маргарита Петрова, Мария Димова, Борислава Тренева-Кючукова, Цветан Гунев, Румен Симеонов, Славияна Данаилова-Велева. Появиха се и други обвинявания – за квесторите Станислав Лютов и Елена Костадинчев, поради умишлена занемареност - в действителност облагодетелстване на Иван Костов и дъщерите му да си спасят общо 440 000 лв., само че чудно за какво някогашният шеф на ръководство " Банков контрол " в Българска народна банка и сегашен заместник-председател на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) Нели Кордовска си остана без съществено обвиняване, откакто е знаела каква е обстановката в КТБ часове преди да отиде да си изтегли парите от там. Но това никак не беше толкоз чудно, откакто журналистът Николай Стайков разкри, че прокуратурата не е разпитала доста хора на високи постове за КТБ, а е трябвало. Дали ще ги разпита следващата година – ха нека, но едва ли!