БНР: Забравеният герой Джанюариъс Макгахан
Източник БНР
Снимка: wikipedia.org
Тази година в Ню Лексингтън няма американо-български фестивал. Повече от 40 години това се случваше - по кое време по-тихо, по кое време по-шумно по това време на годината. Тези фестивали в родното място на американския публицист Джанюариъс Макгахан постоянно са били с посвещение на него: " С признателност! ", заяви БНР .
В дребното градче в южната част на щата Охайо до момента е живял един-единствен българин. В момента там няма нито един наш съотечественик. Но фестивали продължава да има. Без тази година. Заради ковид, несъмнено. Но историците и българските емигрантски организации в Съединени американски щати не пропущат да припомнят, че се навършват 142 години от гибелта и 176 години от рождението на журналиста Макгахан, свързал вечно живота си с България и българското Освобождение.
През 1871 година Макгахан е назначен от вестник “Ню Йорк Хералд ” като сътрудник в Санкт Петербург. Той бързо научава съветски. След няколко месеца би трябвало да отиде в Ялта по работа. Там среща красивата и умна аристократка Варвара Николаевна Елагина. Американецът от ирландско родословие се влюбва в нея от пръв взор и шеговито ѝ предсказва, че тя ще се омъжи най-късно до две години. Ако това стане, ще Ви поканя на сватбата си, дава обещание Варвара, а той и дава отговор, че то се знае: “Нали аз ще съм женихът ”.
За живота на Макгахан Елена Цанева беседва с Камелия Попова - учител и преподавател, учител по история и хуманитаристика в колежа Дю Пейдж в Глен Елън, покрай Чикаго, изследва живота на журналиста и търси отговори на още доста въпроси, свързани с него - кой в действителност е той, какво го свързва с България, има ли замяна на историческите ни полезности.
Предсказанието на Макгахан сбъдва ли се, или не?
Двамата в действителност минават през доста премеждия, само че съумяват да запазят връзката си и след към 1 година и половина се оженват в Париж. Тогава тя е 22-годишна, Макгахан 27-годишен и бракът им продължава до самата гибел на Макгахан, към 5 години и половина.
Вие сте създател на книжката “Един пропуснат воин: приносът на Джанюариъс Макгахан към българското избавление, 1876-1878 “. Някога в учебниците по история за Макгахън пишеше, че това е кореспондентът, който при потушаването на Априлското въстание и насочва вниманието на Европа към България. За Макгахан България е една далечна, повече или по-малко непозната страна. А той демонстрира един необикновен интерес към българите. Как се стига до неговите репортажи. Откъде идва този интерес?
Ще стартира с това,че за Макгахан ползата към България е обвързван с това,че той следи всички международни събития сега, вижда, схваща защо става въпрос.По това време се носят тъй наречените тъмни клюки, още нищо не е ясно. Т.е., проявявайки лична самодейност, той пита своя шеф дали е допустимо да го назначи в България.При неговия отвод Макгахан скъсва най-сетне с работодателя си от “Ню Йорк Херълд ” и се обръща към лондонския “Таймс ”.
От там също получава заплата за кореспондент от 10 хиляди златни $ и покриване на всички разходи. Трябва да подчертаем тук, че за 2-те страни - както и за “Дейли нюз ”, по този начин и за Макгахан българските събития откриват една златна опция. Защо? Защото Макгахан още от 18-годишен мечтае да напише един ден книга, която ще го направи международно прочут. До този миг той е написал две такива книги, които претърпяват огромен финансов крах и Макгахан е уверен, той е сигурен, че ето това е неговият звезден час - събитията в България, това, което се случва. За вестника “Дейли нюз ”, който е орган на английската Либерална партия все още, потвърждаването на изнесените от него по-рано обстоятелства за това, което се случва в България, които са незабавно отречени от английското и турски държавни управления, е в действителност моментът, в който вестникът ще си затвърди репутацията и ще нанесе и сериозен удар на политическия зложелател - Консервативната партия, държавното управление на Дизраели, и по този начин ще приготви почвата за идните избори за министър-председател.
Как от дистанцията на близо 1 век и половина историческата просвета през днешния ден прави оценка репортажите на Макгахан. Можем ли да приемем написаното за 100 % правдиво или има и подозрения по отношение на някои обстоятелства или събития?
Вижте, историческата просвета използува една доста комплицирана система от правила и критерии на преценка на достоверността, само че аз няма да встъпвам в специфики, ще подчертая единствено 3 съществени момента: първо Макгахан не е директен участник или свидетел в тези събития, които преразказва. Неговият роман се базира на описанието на други лица, които са били директни участници или очевидци. Второ, езикът на неговото изложение е очебийно живописен, мощно прочувствен, фрапантен, на моменти преднамерено дразнещ и несъмнено, по-късно Макгахан е бил упрекван за този прекомерно изящен жанр, както те се показват, който бил попречил на читателя трезво да схване обстоятелствата. И третият значим миг е персоналното отношение на създателя, неговата пристрастност. И то мощна пристрастност. Позитивна, доста позитивна оценка за българската страна и мощно отрицателна за турската. И тука аз мога да дам един образец. След среща с мюдюрина или шеф на Панагюрище, който е изтезател и изнасилвач на Райна Попгеоргиева, Макгахан се изрича за него, че това е най-мръсният и гнусен звяр,който очите са ми виждали. ” Т.е., едно такова определение през днешния ден би провокирало много бурна реакция. Въпреки всички изброени дефекти обаче би трябвало да изтъкнем и да се знае, че Макгахан не измисля обстоятелствата. Той не написа художествена литература.Това са дописки от мястото на събитието един месец, откакто то се е случило. И да той симпатизира на българската идея и показва другата страна в отрицателна светлина, само че той не събира информация единствено едностранно от потърпевши българи. Той събира, той беседва с непознати наблюдаващи и жители сега в България, пребиваващи, а също и с доста представители на османските управляващи по места, тъй че той съумява да си сътвори доста точна визия за нещата.
Макгахан в действителност остава като сътрудник съвсем до края на руско-турската война. Той е очевидец и отразява военните дейности, войната не го пощадява и неговият живот? Безумна смелост, всеотдайност в името на някакъв блян или… Какво тъкмо го води на фронта?
И смелост, и всеотдайност, и професионален ангажимент, несъмнено. Неговият контракт с “Дейли нюз ” е удължен, а той е претрупан да отразява събитията този път като боен сътрудник. И да си дадем сметка какъв брой брутални, какъв брой тежки са били изискванията на тази война, е самият факт,че Макгахан остава един от 5-мата репортери, които към момента не престават да отразяват войната в нейния край в случай, че при нейното започване се явяват към 80 такива.След края на войната Макгахан е имал желание най-сетне да се откаже от рисковата си професия….и да се отдаде на писателска кариера ".
Но в действителност той почива в края на войната.
Да, достигайки в края предградията на Константинопол, …той се заразява в Константинопол с тиф и умира там ".
Той отразява и борбите при Плевен, Шипка - изключително тежкото пресичане на Стара планина при зимни условия, всичко това Макгахан го отразява и той е паралелно с съветския боец.
В последните години обаче, Макгахан все по-често е именуван “освободителят на България ”. Без да отхвърлям неговите заслуги, всякога се запитвам не е ли пресилено това определение и не е ли това следващото политизиране и пренаписване на историята?
" Като историк аз не бих се заела с сходно определение.А доколкото ми е известно и никой от сътрудниците историци не го е употребявал ".
Но го чуваме в публични изявления, от държавни чиновници?
Паметник на Джанюариъс Макгахан в Клинтън, Охайо
" Да, тъкмо по този начин. Затова е значимо да знаем от къде потегля, по какъв начин е измислено това определение.Това става в далечната 1904-та година от 2 локални американски организации в родното място на Макгахан. Едната е Клуб на Макгахан, а другата е “Рицарите на Колумб ”, която е в действителност религиозна католическа организация. Т.е. те се пробват да съберат пари за новата му надгробна плоча и по отношение на цялото събитие съумяват да повдигнат такава плоча и слагат въпросния надпис.Така че за нас е доста значимо да знаем - концепцията е чисто американска, реализирането е американско и отразява напълно американската позиция. Това, че в днешно време някои частни български лица или групи, или представители на формалните български управляващи също употребяват това разбиране, не значи,че то се среща в академичната ни историческа литература ".
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html.
Прочети тук - Защо e добре да рекламирате бизнеса си с ПР изявления в уеб страницата Petel.bg
" Ако се отнеме свободата на словото, тогава тъпите и безмълвни могат да бъдат водени като овце на кръвопролитие . " Джордж Вашингтон
Призоваваме властта да не основава ненужно напрежение и да не нарушава главните полезности, върху които се крепи Европейски Съюз.
Личните свободи, като ценене на персоналния живот, независимост на мисълта, на изразяването на мнение и на информация, са предпазени с Хартата на главните права на Европейски Съюз.
Неспазването на тези правила подкопава устоите и разяжда като недоброкачествен израстък ДНК-то на съюза. Води до напрежение в обществото ни.
Свободата на Словото е предпазена и обезпечена от Основния закон, на който се крепи цяла България - Конституцията.
Призоваваме за съблюдаване на предписанията и ограниченията, само че посредством осъзнатост, а не посредством упорито всяване на суматоха и боязън.
Пазете възрастните и хронично болните хора.
Нечистоплътно и рисково е потреблението на страха на хората за трупане на политически рейтинг.
Информирайте се от достоверни източници!
Не вярвайте на организация "Една Жена Каза ". Търсете първоизточника извора на информацията в непознатите медии! Не вярвайте на всеки преводен материал без да видите оригинала. Не вярвайте на всеки материал в непознатите медии.
Те постоянно търсят сензации и драматизъм, тъй като, за разлика от множеството медии в България, се намират в действителна пазарна конкурентна среда и тематиката "Ковид 19 " им носи преимущество над останалите, посещаемост, гледаемост, тираж и пари. Доверете се на разсъдъка си, а не на страстите и страха си. Преценете дали материалът търси пазарноориентирана сензационност, дали обслужва политически ползи или желае да ви осведоми въз основата на научни експертни данни и числа.
Снимка: wikipedia.org
Тази година в Ню Лексингтън няма американо-български фестивал. Повече от 40 години това се случваше - по кое време по-тихо, по кое време по-шумно по това време на годината. Тези фестивали в родното място на американския публицист Джанюариъс Макгахан постоянно са били с посвещение на него: " С признателност! ", заяви БНР .
В дребното градче в южната част на щата Охайо до момента е живял един-единствен българин. В момента там няма нито един наш съотечественик. Но фестивали продължава да има. Без тази година. Заради ковид, несъмнено. Но историците и българските емигрантски организации в Съединени американски щати не пропущат да припомнят, че се навършват 142 години от гибелта и 176 години от рождението на журналиста Макгахан, свързал вечно живота си с България и българското Освобождение.
През 1871 година Макгахан е назначен от вестник “Ню Йорк Хералд ” като сътрудник в Санкт Петербург. Той бързо научава съветски. След няколко месеца би трябвало да отиде в Ялта по работа. Там среща красивата и умна аристократка Варвара Николаевна Елагина. Американецът от ирландско родословие се влюбва в нея от пръв взор и шеговито ѝ предсказва, че тя ще се омъжи най-късно до две години. Ако това стане, ще Ви поканя на сватбата си, дава обещание Варвара, а той и дава отговор, че то се знае: “Нали аз ще съм женихът ”.
За живота на Макгахан Елена Цанева беседва с Камелия Попова - учител и преподавател, учител по история и хуманитаристика в колежа Дю Пейдж в Глен Елън, покрай Чикаго, изследва живота на журналиста и търси отговори на още доста въпроси, свързани с него - кой в действителност е той, какво го свързва с България, има ли замяна на историческите ни полезности.
Предсказанието на Макгахан сбъдва ли се, или не?
Двамата в действителност минават през доста премеждия, само че съумяват да запазят връзката си и след към 1 година и половина се оженват в Париж. Тогава тя е 22-годишна, Макгахан 27-годишен и бракът им продължава до самата гибел на Макгахан, към 5 години и половина.
Вие сте създател на книжката “Един пропуснат воин: приносът на Джанюариъс Макгахан към българското избавление, 1876-1878 “. Някога в учебниците по история за Макгахън пишеше, че това е кореспондентът, който при потушаването на Априлското въстание и насочва вниманието на Европа към България. За Макгахан България е една далечна, повече или по-малко непозната страна. А той демонстрира един необикновен интерес към българите. Как се стига до неговите репортажи. Откъде идва този интерес?
Ще стартира с това,че за Макгахан ползата към България е обвързван с това,че той следи всички международни събития сега, вижда, схваща защо става въпрос.По това време се носят тъй наречените тъмни клюки, още нищо не е ясно. Т.е., проявявайки лична самодейност, той пита своя шеф дали е допустимо да го назначи в България.При неговия отвод Макгахан скъсва най-сетне с работодателя си от “Ню Йорк Херълд ” и се обръща към лондонския “Таймс ”.
От там също получава заплата за кореспондент от 10 хиляди златни $ и покриване на всички разходи. Трябва да подчертаем тук, че за 2-те страни - както и за “Дейли нюз ”, по този начин и за Макгахан българските събития откриват една златна опция. Защо? Защото Макгахан още от 18-годишен мечтае да напише един ден книга, която ще го направи международно прочут. До този миг той е написал две такива книги, които претърпяват огромен финансов крах и Макгахан е уверен, той е сигурен, че ето това е неговият звезден час - събитията в България, това, което се случва. За вестника “Дейли нюз ”, който е орган на английската Либерална партия все още, потвърждаването на изнесените от него по-рано обстоятелства за това, което се случва в България, които са незабавно отречени от английското и турски държавни управления, е в действителност моментът, в който вестникът ще си затвърди репутацията и ще нанесе и сериозен удар на политическия зложелател - Консервативната партия, държавното управление на Дизраели, и по този начин ще приготви почвата за идните избори за министър-председател.
Как от дистанцията на близо 1 век и половина историческата просвета през днешния ден прави оценка репортажите на Макгахан. Можем ли да приемем написаното за 100 % правдиво или има и подозрения по отношение на някои обстоятелства или събития?
Вижте, историческата просвета използува една доста комплицирана система от правила и критерии на преценка на достоверността, само че аз няма да встъпвам в специфики, ще подчертая единствено 3 съществени момента: първо Макгахан не е директен участник или свидетел в тези събития, които преразказва. Неговият роман се базира на описанието на други лица, които са били директни участници или очевидци. Второ, езикът на неговото изложение е очебийно живописен, мощно прочувствен, фрапантен, на моменти преднамерено дразнещ и несъмнено, по-късно Макгахан е бил упрекван за този прекомерно изящен жанр, както те се показват, който бил попречил на читателя трезво да схване обстоятелствата. И третият значим миг е персоналното отношение на създателя, неговата пристрастност. И то мощна пристрастност. Позитивна, доста позитивна оценка за българската страна и мощно отрицателна за турската. И тука аз мога да дам един образец. След среща с мюдюрина или шеф на Панагюрище, който е изтезател и изнасилвач на Райна Попгеоргиева, Макгахан се изрича за него, че това е най-мръсният и гнусен звяр,който очите са ми виждали. ” Т.е., едно такова определение през днешния ден би провокирало много бурна реакция. Въпреки всички изброени дефекти обаче би трябвало да изтъкнем и да се знае, че Макгахан не измисля обстоятелствата. Той не написа художествена литература.Това са дописки от мястото на събитието един месец, откакто то се е случило. И да той симпатизира на българската идея и показва другата страна в отрицателна светлина, само че той не събира информация единствено едностранно от потърпевши българи. Той събира, той беседва с непознати наблюдаващи и жители сега в България, пребиваващи, а също и с доста представители на османските управляващи по места, тъй че той съумява да си сътвори доста точна визия за нещата.
Макгахан в действителност остава като сътрудник съвсем до края на руско-турската война. Той е очевидец и отразява военните дейности, войната не го пощадява и неговият живот? Безумна смелост, всеотдайност в името на някакъв блян или… Какво тъкмо го води на фронта?
И смелост, и всеотдайност, и професионален ангажимент, несъмнено. Неговият контракт с “Дейли нюз ” е удължен, а той е претрупан да отразява събитията този път като боен сътрудник. И да си дадем сметка какъв брой брутални, какъв брой тежки са били изискванията на тази война, е самият факт,че Макгахан остава един от 5-мата репортери, които към момента не престават да отразяват войната в нейния край в случай, че при нейното започване се явяват към 80 такива.След края на войната Макгахан е имал желание най-сетне да се откаже от рисковата си професия….и да се отдаде на писателска кариера ".
Но в действителност той почива в края на войната.
Да, достигайки в края предградията на Константинопол, …той се заразява в Константинопол с тиф и умира там ".
Той отразява и борбите при Плевен, Шипка - изключително тежкото пресичане на Стара планина при зимни условия, всичко това Макгахан го отразява и той е паралелно с съветския боец.
В последните години обаче, Макгахан все по-често е именуван “освободителят на България ”. Без да отхвърлям неговите заслуги, всякога се запитвам не е ли пресилено това определение и не е ли това следващото политизиране и пренаписване на историята?
" Като историк аз не бих се заела с сходно определение.А доколкото ми е известно и никой от сътрудниците историци не го е употребявал ".
Но го чуваме в публични изявления, от държавни чиновници?
Паметник на Джанюариъс Макгахан в Клинтън, Охайо
" Да, тъкмо по този начин. Затова е значимо да знаем от къде потегля, по какъв начин е измислено това определение.Това става в далечната 1904-та година от 2 локални американски организации в родното място на Макгахан. Едната е Клуб на Макгахан, а другата е “Рицарите на Колумб ”, която е в действителност религиозна католическа организация. Т.е. те се пробват да съберат пари за новата му надгробна плоча и по отношение на цялото събитие съумяват да повдигнат такава плоча и слагат въпросния надпис.Така че за нас е доста значимо да знаем - концепцията е чисто американска, реализирането е американско и отразява напълно американската позиция. Това, че в днешно време някои частни български лица или групи, или представители на формалните български управляващи също употребяват това разбиране, не значи,че то се среща в академичната ни историческа литература ".
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html.
Прочети тук - Защо e добре да рекламирате бизнеса си с ПР изявления в уеб страницата Petel.bg
" Ако се отнеме свободата на словото, тогава тъпите и безмълвни могат да бъдат водени като овце на кръвопролитие . " Джордж Вашингтон
Призоваваме властта да не основава ненужно напрежение и да не нарушава главните полезности, върху които се крепи Европейски Съюз.
Личните свободи, като ценене на персоналния живот, независимост на мисълта, на изразяването на мнение и на информация, са предпазени с Хартата на главните права на Европейски Съюз.
Неспазването на тези правила подкопава устоите и разяжда като недоброкачествен израстък ДНК-то на съюза. Води до напрежение в обществото ни.
Свободата на Словото е предпазена и обезпечена от Основния закон, на който се крепи цяла България - Конституцията.
Призоваваме за съблюдаване на предписанията и ограниченията, само че посредством осъзнатост, а не посредством упорито всяване на суматоха и боязън.
Пазете възрастните и хронично болните хора.
Нечистоплътно и рисково е потреблението на страха на хората за трупане на политически рейтинг.
Информирайте се от достоверни източници!
Не вярвайте на организация "Една Жена Каза ". Търсете първоизточника извора на информацията в непознатите медии! Не вярвайте на всеки преводен материал без да видите оригинала. Не вярвайте на всеки материал в непознатите медии.
Те постоянно търсят сензации и драматизъм, тъй като, за разлика от множеството медии в България, се намират в действителна пазарна конкурентна среда и тематиката "Ковид 19 " им носи преимущество над останалите, посещаемост, гледаемост, тираж и пари. Доверете се на разсъдъка си, а не на страстите и страха си. Преценете дали материалът търси пазарноориентирана сензационност, дали обслужва политически ползи или желае да ви осведоми въз основата на научни експертни данни и числа.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ