Магията в Древен Египет
Източната магия се заражда в Древен Египет преди доста, доста години и се практикува с голям триумф. За това описват гръцката, арабската и еврейската кабалистика.
Безспорно доказателство е, че в далечното минало Египет е бил съставка от могъщата Атлантида, нейна колония. Първите свещени богове в Древен Египет, първата династия, последвана от династията на фараоните, са в действителност родоначалниците на Атлантида, заради което мното от тях по-късно са обожествени.
Важна роля в историята на египтяните изиграва Озирис, всесилен държател и духовник. Той е управлявал всички земи към Средиземно море и дружно с жена си Исис, опитна вълшебница, придобива силата на боговете.
Озирис умира, разрязан на обособени части, а Исис ги събира и го трансформира в божествено зарево, което се явява, с цел да направлява своя народ. Предполага се, че с това се поставя началото на египетското обучение за гибелта и за живота след гибелта.
Мъдреците в Древен Египет са признавали трите съществени вълшебства: Естествената магия, Магията на звездите и Божествената магия. Те са се изучавали в два огромни университета: учебното заведение на Мемфис и учебното заведение на Тебас.
Първото ни е познато от грандиозните руини, непокътнати и до през днешния ден - Сфинкса и Пирамидите.
Херодот разкрива любопитни обстоятелства по отношение на най-голямата пирамида:
" Египетските свещеници ми разкриха, че откритите пропорции на Голямата пирамида сред основата и височината са такива, че издигнатият квадрат върху височината съответствува по размери с всеки един от триъгълниците. "
Квадратът съставлява четирите детайла: вода, огън, небе и земя. Върху него е триъгълникът на живота в своето тройно показване: Тялото, Духът и Душата. Върхът събира всичко в едно и разкрива Божественото единение. Отделните кафези в тази гигантска сграда са служили за образователни зали, лаборатории, библиотеки.
В Древен Египет медицината и магията били възприемани като едно цяло. Когато хората се разболявали, това означавало, че е нарушено равновесието сред силата на пациента и галактическите сили.
Затова лекарите считали, че с изключение на тялото, би трябвало да бъде излекувана и душата. Ето за какво, когато лекували употребявали своите знания от науката, изкуството и магията.
Част от магията било носенето на амелути с пай папирус с лечебна сила. Магическите лечебни знаци били бижута, втъкавани в тъканите, от които се изработвали облеклата.
