„Вояджър 1“ засече „жужене“ на плазмени вълни в междузвездното пространство
Изстреляният през 1977-а година галактически уред „ Вояджър 1 “ продължава своето епично странствуване към този момент над 43 години. В момента той се намира 150 пъти по-далече от Слънцето, в сравнение с е нашата планета. Апаратът пресече публично хелиопаузата през 2012-та. Това е мястото, където силата на слънчевия вятър е по-малка от нужната за изтласкването на междузвездния газ.
С други думи – „ Вояджър 1 “ към този момент от дълго време се намира отвън рамките на Слънчевата система. И в този момент апаратът открива, че това междузвездно пространство в действителност не е чак толкоз празно.
След като проучват най-новите данни, изпратени от съвсем 23 милиарда км, астрономите откриват, че от 2017-та нататък апаратът е засичал непрекъснато жужене на плазмени талази (дифузният газ сред звездните) в междузвездната среда.
„ Той е доста бледен и еднообразен, защото се намира в теснолентовите честоти – споделя астрономът Стела Кох Окър от университета „ Корнел “. – Засичаме неясно, само че непрекъснатото жужене на междузвезден газ. “
Разбира се, ние знаем, че междузвездното пространство не е изцяло празно. Поради обстоятелството обаче, че звездите са толкоз ярки, бледият материал, намиращ се сред тях, е сложен за наблюдаване и премерване. Обикновено би трябвало да разчитаме на метода, по който светлината се трансформира, когато минава през него, с цел да го засечем и изразим количествено.
Двата галактически апарата „ Вояджър “ са първите обекти, основани от индивида, които навлизат в междузвездното пространство. Съответно те съставляват отлична опция да тестваме тази междузвездна среда непосредствено.
Фактът обаче, че се намират на толкоз огромно разстояние от Слънцето – и оттатък до момента на слънчевия вятър – не улеснява задачата им. Слънцето е към момента ослепителен и гръмък звяр, чийто периодически изригвания могат да повлияят на околоната среда.
„ Междузвездната среда е съвсем като спокоен или гальовен дъжд – споделя астрономът Джеймс Кордес от университета „ Кордел “. – В случая със слънчевите изригвания – все едно би трябвало да засечем проблясък на гръмотевица в гръмотевична стихия, след което дъждът още веднъж става лек и гальовен. “
Учените считат, че този гальовен дъжд допуска, че има и друга интензивност на ниско равнище в междузвездната среда. Какво провокира тази интензивност? Все още нямаме визия. Възможно е да става дума за термално възбудена плазмена вибрация или квази-термален звук, генериран от придвижванията на електроните в плазмата, което от своя страна да създава локално електрическо поле.
Каквото и да го провокира обаче, едно е несъмнено – можем да използваме жуженето, с цел да картографираме плътността на плазмата, до момента в който и двата апарата „ Вояджър “ навлизат все по-надълбоко в междузвездното пространство („ Вояджър 2 “ пресече хелиопаузата през 2018-та). То може да ни помогне да разберем по-добре и взаимоотношенията сред междузвездната среда и слънчевия вятър. Знаем, че плътността на електроните се усилва от другата страна на хелиопаузата – и двата апарата „ Вояджър “ го регистрираха. Ако определим плътността на междузвездната среда с по-голяма точност, можем да открием за какво действително тя се усилва.
