Бивш ракетчик иска да постави паметник в Сан Стефано
Изстрелването на оперативно-тактическата ракета на полигона Капустин Яр в степите край Волгоград е най-вълнуващото събитие в моя професионален живот. Същото е като излитането на галактически транспортен съд - виждали сме го по малкия екран. Ракетата се отделя и се издига в небето на височина 24 км и едвам тогава се насочва към задачата. А задачата може да е на 50 или на 300 км. Ц ялата подготовка до излитането й обаче е в нашите ръце, всяко наше деяние се документира и едвам тогава следва пускът. Чувството е необикновено, несравнимо. Това споделя 58-годишният майор от запаса Стефан Груев.
От 1982-ра, когато постъпил като млад офицер, до 1998 година, когато поделението било закрито, той служил в 129-а Подвижна ракетно-техническа база в Марино поле край Карлово. След закриването въз основата бил още две години в 61-ва Стрямска механизирана бригада, а след това, както и стотици негови сътрудници от гарнизона, бил заставен да напусне армията.
Бях на 43 години, с 20 години стаж като офицер, а пътят ми в армията завърши, споделя Стефан Груев. Връзката му с сътрудниците от войската в този момент обаче продължава по различен път. Като секретар на Общинската организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и запаса той може да реализира своята огромна пристрастеност - военната история.
Преди няколко години събра историята на запаснато войнство от Подбалкана. Днес приготвя второ допълнено издание. В него ще влязат новите му изследвания за интервала на запасното войнство до 1944 година, както и активността на днешните резервисти и запасни от 2011 до 2017 година. Тези изследвания непрекъснато го водят тук-там, свързани с историята на България.
Стефан Груев е роден в Пловдив, приключил е Математическа гимназия, а по-късно Висшето национално военно артилерийско училище „ Георги Димитров ”.
На 3 март група от общинската организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и запаса ходихме в Сан Стефано, на брега на Мраморно море, където е бил подписан мирният контракт в края на Руско-турската война.
Пътувайки натам, минаваме около град Чорлу, където по време на студената война имаше военно летище, база за предпазване на нуклеарни заряди за техните 155-милиметрови и 203.2-милиметрови гаубици.
Това летище постоянно беше цел на ракетните ни войски по времето на Варшавския контракт. И всеки път когато отиваме към Сан Стефано, си спомняме нашата подготовка. В Марино поле сме играли учения, в които се залагат разнообразни цели, една от тях беше това летище, споделя ракетчикът.
В Сан Стефано, днешното Ешил кьой (Зелено село), нямало никакъв незабравим знак за историческото събитие. В интернет излиза една бяла къща, за която написа, че там е подписан Санстефанският кротичък контракт. Но не е по този начин. Във въпросната къща е бил щабът на брата на император Александър Втори. А самият контракт е подписан в друга къща, разрушена от едно от земетресенията.
И дори неотдавна проучихме, че там е имало построен голям православен храм - пантеон, в памет на починалите руски воини, само че през 1928 година турците го взривяват. Научихме още, че в този момент са в ход договаряния за възобновяване на храм-паметника.
А в църквата „ Свети Стефан ” в Истанбул забелях една плоча в памет на монахиня, родом от Калофер, заровена там. Тя имала съществени заслуги към храма и към българската общественост в Истанбул и ще диря информация за нея, споделя майорът от запаса.
Страстта към историята Стефан Груев носи у себе си от дребен. За първи път я изявява когато е възпитаник в Математическата гимназия в Пловдив. Градът под тепетата е моето отечество. А искрата на любовта към историята у мен възпламени учителката ни в гимназията - другарката Попова, споделя той.
През 2011 година Стефан написа историята на запасното войнство от Карловския край. Попаднал на забавни, значими, само че незнайни до момента обстоятелства за живота на съвсем забравени персони с огромен принос към Българската войска и военно дело.
Има една остаряла карловска фамилия - Митови, техен потомък е Димитър Митов. Неговият дядо и брат му са едни от знаковите персони на запасното войнство, споделя Стефан. Генко Митов през 1935 година предлага на Съюза на запасните офицери в България да се създаде клетва на запасния офицер. Тя била произнасяна при приемането на офицер в организацията. Това се е случвало до 1944 година.
Друга забавна персона, която Стефан Груев проучил детайлно, е майор Стефан Мазаков. Макар и да не е роден в Карлово, той е знакова персона и за Карловския район, и за България. Бил е подпредседател на Комитета за създаване на паметника на Васил Левски и има голям принос това да се случи. Имал забавни и комплицирани връзки с Фердинанд.
Ние открихме неговите наследнички Диляна и Аблена Мазакови, те предоставиха доста фотоси, документи, споделя Груев. Той намерил доста незнайни до момента фотоси на Мазаков, както и филм на Българска национална телевизия от 1972 година за Мазакова къща в Карлово.
А от своя страна, наследниците на майор на Стефан Мазаков ни предоставиха фотография на военачалник Петър Тантилов, една забележителна персона в построяването на Българската войска. Той е приет още приживе за създател на планинската артилерия и татко на българската артилерия.
В Карлово всички знаят аптека „ Бергер ”, само че малко хора знаят коя персона се крие зад това име. Стефан Груев издирил подробни сведения за Леон Бергер, създателя й, който също бил член на Дружеството на запасните офицери. Четох лист по лист остарели документи, вестници, до момента в който събера задоволително сведения, показва Груев.
В Държавна организация „ Архиви ” разкрил фонд за сдружения на запасните подофицери в Баня, Хисаря, Сопот и Клисура. Тези изследвания също ще влязат в новото издание на историята. Например открихме, че Дружеството на запасните подофицери в Сопот се наричало „ Орманлъ ”, споделя той. С сътрудниците си Груев търсил информация какво означа Орманлъ.
Но научил това при едно от визитите им в Дойран, отдадено само че 28-и Стремски пехотен полк и борбите там, те разкрили село Орманлъ. В него и за него са се водили жестоки боеве, борбата е била безусловно за всяка къща, показва той.
Карловските запасни постоянно пътуват до исторически места, свързани с Балканските войни, Първата и Втората международна. След броени дни ще посетят Одеса, Задунаевка, Браила. На 20 април ще бъдат във Военния университет във Велико Търново с клуб „ Приятели на армията ”.
Работата с младежите Стефан Груев и запасните офицери считат за собствен родолюбив дълг. /Марица.бг
От 1982-ра, когато постъпил като млад офицер, до 1998 година, когато поделението било закрито, той служил в 129-а Подвижна ракетно-техническа база в Марино поле край Карлово. След закриването въз основата бил още две години в 61-ва Стрямска механизирана бригада, а след това, както и стотици негови сътрудници от гарнизона, бил заставен да напусне армията.
Бях на 43 години, с 20 години стаж като офицер, а пътят ми в армията завърши, споделя Стефан Груев. Връзката му с сътрудниците от войската в този момент обаче продължава по различен път. Като секретар на Общинската организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и запаса той може да реализира своята огромна пристрастеност - военната история.
Преди няколко години събра историята на запаснато войнство от Подбалкана. Днес приготвя второ допълнено издание. В него ще влязат новите му изследвания за интервала на запасното войнство до 1944 година, както и активността на днешните резервисти и запасни от 2011 до 2017 година. Тези изследвания непрекъснато го водят тук-там, свързани с историята на България.
Стефан Груев е роден в Пловдив, приключил е Математическа гимназия, а по-късно Висшето национално военно артилерийско училище „ Георги Димитров ”.
На 3 март група от общинската организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и запаса ходихме в Сан Стефано, на брега на Мраморно море, където е бил подписан мирният контракт в края на Руско-турската война.
Пътувайки натам, минаваме около град Чорлу, където по време на студената война имаше военно летище, база за предпазване на нуклеарни заряди за техните 155-милиметрови и 203.2-милиметрови гаубици.
Това летище постоянно беше цел на ракетните ни войски по времето на Варшавския контракт. И всеки път когато отиваме към Сан Стефано, си спомняме нашата подготовка. В Марино поле сме играли учения, в които се залагат разнообразни цели, една от тях беше това летище, споделя ракетчикът.
В Сан Стефано, днешното Ешил кьой (Зелено село), нямало никакъв незабравим знак за историческото събитие. В интернет излиза една бяла къща, за която написа, че там е подписан Санстефанският кротичък контракт. Но не е по този начин. Във въпросната къща е бил щабът на брата на император Александър Втори. А самият контракт е подписан в друга къща, разрушена от едно от земетресенията.
И дори неотдавна проучихме, че там е имало построен голям православен храм - пантеон, в памет на починалите руски воини, само че през 1928 година турците го взривяват. Научихме още, че в този момент са в ход договаряния за възобновяване на храм-паметника.
А в църквата „ Свети Стефан ” в Истанбул забелях една плоча в памет на монахиня, родом от Калофер, заровена там. Тя имала съществени заслуги към храма и към българската общественост в Истанбул и ще диря информация за нея, споделя майорът от запаса.
Страстта към историята Стефан Груев носи у себе си от дребен. За първи път я изявява когато е възпитаник в Математическата гимназия в Пловдив. Градът под тепетата е моето отечество. А искрата на любовта към историята у мен възпламени учителката ни в гимназията - другарката Попова, споделя той.
През 2011 година Стефан написа историята на запасното войнство от Карловския край. Попаднал на забавни, значими, само че незнайни до момента обстоятелства за живота на съвсем забравени персони с огромен принос към Българската войска и военно дело.
Има една остаряла карловска фамилия - Митови, техен потомък е Димитър Митов. Неговият дядо и брат му са едни от знаковите персони на запасното войнство, споделя Стефан. Генко Митов през 1935 година предлага на Съюза на запасните офицери в България да се създаде клетва на запасния офицер. Тя била произнасяна при приемането на офицер в организацията. Това се е случвало до 1944 година.
Друга забавна персона, която Стефан Груев проучил детайлно, е майор Стефан Мазаков. Макар и да не е роден в Карлово, той е знакова персона и за Карловския район, и за България. Бил е подпредседател на Комитета за създаване на паметника на Васил Левски и има голям принос това да се случи. Имал забавни и комплицирани връзки с Фердинанд.
Ние открихме неговите наследнички Диляна и Аблена Мазакови, те предоставиха доста фотоси, документи, споделя Груев. Той намерил доста незнайни до момента фотоси на Мазаков, както и филм на Българска национална телевизия от 1972 година за Мазакова къща в Карлово.
А от своя страна, наследниците на майор на Стефан Мазаков ни предоставиха фотография на военачалник Петър Тантилов, една забележителна персона в построяването на Българската войска. Той е приет още приживе за създател на планинската артилерия и татко на българската артилерия.
В Карлово всички знаят аптека „ Бергер ”, само че малко хора знаят коя персона се крие зад това име. Стефан Груев издирил подробни сведения за Леон Бергер, създателя й, който също бил член на Дружеството на запасните офицери. Четох лист по лист остарели документи, вестници, до момента в който събера задоволително сведения, показва Груев.
В Държавна организация „ Архиви ” разкрил фонд за сдружения на запасните подофицери в Баня, Хисаря, Сопот и Клисура. Тези изследвания също ще влязат в новото издание на историята. Например открихме, че Дружеството на запасните подофицери в Сопот се наричало „ Орманлъ ”, споделя той. С сътрудниците си Груев търсил информация какво означа Орманлъ.
Но научил това при едно от визитите им в Дойран, отдадено само че 28-и Стремски пехотен полк и борбите там, те разкрили село Орманлъ. В него и за него са се водили жестоки боеве, борбата е била безусловно за всяка къща, показва той.
Карловските запасни постоянно пътуват до исторически места, свързани с Балканските войни, Първата и Втората международна. След броени дни ще посетят Одеса, Задунаевка, Браила. На 20 април ще бъдат във Военния университет във Велико Търново с клуб „ Приятели на армията ”.
Работата с младежите Стефан Груев и запасните офицери считат за собствен родолюбив дълг. /Марица.бг
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ