Учени наблюдаваха как шимпанзета използват военна тактика
Изследователи следиха две прилежащи общности от диви западни шимпанзета в Националния парк Тай в Кот д`Ивоар в продължение на три години и документираха тактическото потребление на издигнати терени във " военни " обстановки, заяви Ройтерс, представена от Българска телеграфна агенция. Информацията, получена по време на разузнаване, дефинира дали шимпанзетата навлизат във вражеска територия.
На границата на рискова територия отряд от към 30 души патрулира, изкачва се на върха на каменист рид, с цел да разузнае. Когато чува съперници прекомерно близо, се отдръпва. Няма смисъл да рискува борба, в случай че няма предимство. Този сюжет е характерен за човешкото държание. Оказа се, че е присъщ и за шимпанзетата.
Учените от Университета в Кеймбридж за първи път следиха тази човешки военна тактика при най-близките живи родственици на нашия тип. " Това демонстрира комплицирани когнитивни умения и дарба за сътрудничесто при шимпанзетата, с цел да плануват къде и по кое време да отидат и да работят съгласно събраната информация по безвреден метод ", изяснява биологичният антрополог Силвен Лемойн, началник на проучването, оповестено в PLOS Biology.
Насилието сред групите е навсякъде при шимпанзетата. Понякога има конфликти в припокриващи се гранични региони. " Шимпанзетата се конкурират за пространство, което включва хранителни запаси. Големите територии са потребни, защото понижават конкуренцията в групата, а женските се възпроизвеждат повече в по-големи територии ", споделя Лемойн.
Двете прилежащи групи, проследени в проучването, са били почти еднообразно огромни - 45 - 45 животни, с 5-6 мъжкаря и 10 до 13 женски, а останалото дребни и подрастващи. Мъжките нормално са доминантни.
Изкачването на рид не усъвършенства доста образното насочване и откриването на членовете на съперничещата общественост. То предлага по-добри акустични условия за разкриване на съперници посредством тон.
По-вероятно е шимпанзетата да навлязат в рискова територия, в случай че противниците са по-далече. Такива нахлувания са се случвали почти в 40 % от случаите, когато противниците са били на разстояние към 500 метра, в 50 %, когато противниците са били на разстояние към 1 км и 60 %, когато противниците са били на разстояние към 3 км.
Шимпанзетата и близкородствените бонобо са типовете, генетично най-близки до индивида, като споделят към 98,8% от нашата ДНК. Еволюционните линии на индивида и шимпанзето се разделят преди към 6,9 до 9 милиона години.
Изучаването на държанието на шимпанзетата може да даде визия за нашия личен тип. " Можем по-добре да разберем от кое място идваме и какво ни прави хора ", споделя Лемойн.
На границата на рискова територия отряд от към 30 души патрулира, изкачва се на върха на каменист рид, с цел да разузнае. Когато чува съперници прекомерно близо, се отдръпва. Няма смисъл да рискува борба, в случай че няма предимство. Този сюжет е характерен за човешкото държание. Оказа се, че е присъщ и за шимпанзетата.
Учените от Университета в Кеймбридж за първи път следиха тази човешки военна тактика при най-близките живи родственици на нашия тип. " Това демонстрира комплицирани когнитивни умения и дарба за сътрудничесто при шимпанзетата, с цел да плануват къде и по кое време да отидат и да работят съгласно събраната информация по безвреден метод ", изяснява биологичният антрополог Силвен Лемойн, началник на проучването, оповестено в PLOS Biology.
Насилието сред групите е навсякъде при шимпанзетата. Понякога има конфликти в припокриващи се гранични региони. " Шимпанзетата се конкурират за пространство, което включва хранителни запаси. Големите територии са потребни, защото понижават конкуренцията в групата, а женските се възпроизвеждат повече в по-големи територии ", споделя Лемойн.
Двете прилежащи групи, проследени в проучването, са били почти еднообразно огромни - 45 - 45 животни, с 5-6 мъжкаря и 10 до 13 женски, а останалото дребни и подрастващи. Мъжките нормално са доминантни.
Изкачването на рид не усъвършенства доста образното насочване и откриването на членовете на съперничещата общественост. То предлага по-добри акустични условия за разкриване на съперници посредством тон.
По-вероятно е шимпанзетата да навлязат в рискова територия, в случай че противниците са по-далече. Такива нахлувания са се случвали почти в 40 % от случаите, когато противниците са били на разстояние към 500 метра, в 50 %, когато противниците са били на разстояние към 1 км и 60 %, когато противниците са били на разстояние към 3 км.
Шимпанзетата и близкородствените бонобо са типовете, генетично най-близки до индивида, като споделят към 98,8% от нашата ДНК. Еволюционните линии на индивида и шимпанзето се разделят преди към 6,9 до 9 милиона години.
Изучаването на държанието на шимпанзетата може да даде визия за нашия личен тип. " Можем по-добре да разберем от кое място идваме и какво ни прави хора ", споделя Лемойн.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ