Днес Мария Кюри се помни с нейната пионерска работа върху

Днес Мария Кюри се помни с нейната пионерска работа върху радиоактивността, която освен ѝ печели две Нобелови награди, само че и признанието за " майка на актуалната физика ". Но до момента в който проучванията ѝ върху радиоактивните детайли полоний и радий ѝ обезпечават забележително научно завещание, същите тези субстанции имат и траен резултат върху нейното тяло.

Кюри е освен първата жена, спечелила Нобелова премия, само че и единствената жена, на която са присъдени награди в две разнообразни области. През 1896 година френският физик Анри Бекерел открива, че урановите соли излъчват лъчи, които са сходни на рентгеновите по способността си да минават през обекти.

Това изобретение въодушевява Кюри да изследва откритията на Бекерел като част от изследователската си теза. Тя и нейният брачен партньор, Пиер Кюри, се захващат за работа и в последна сметка през 1898 година откриват радий и полоний - два нови радиоактивни детайла. Тези резултати водят до присъждането на половината от Нобеловата премия за физика на семейство Кюри през 1903 година Другата половина отива при Бекерел.

През 1911 година, след огромна персонална покруса (Пиер Кюри почива ненадейно през 1906 г.), Кюри получава Нобелова премия за химия за изолирането на чист радий. Тя продължава да посвещава своите проучвания на проучването на химията на радиоактивните субстанции, както и на техните приложения в медицината. Всъщност, в случай че не е работата на Кюри, нашите лекувания за рак евентуално нямаше да бъдат толкоз развити, колкото са през днешния ден. Но непрекъснатото и дълготрайно излагане на Кюри на тези вещества си има цена. 

Мария Кюри умира на 4 юли 1934 година от апластична анемия, породена от работата ѝ с радиация. Въпреки името си, апластична анемия е повече от просто анемия. Това е рядко положение на кръвта, което се появява, когато костният мозък не може да създаде задоволително нови кръвни кафези, с цел да може тялото ни да действа вярно. Когато Кюри почива, тялото ѝ е толкоз радиоактивно, че трябва да бъде положена в облицован с олово ковчег. Никой обаче не знае за това до 1995 година, когато тялото ѝ е ексхумирано.

По това време френските власти искат да реалокират семейство Кюри в националния пантеон Пантеона, в чест на техния принос към науката и за това, че са икони във френската история. Длъжностните лица, виновни за ексхумацията, се свързват с френската организация за радиационна отбрана с опасения по отношение на остатъчната радиация и искат помощ за отбрана на служащите в гробището.

Когато ексхуматорите се приближават до техния гроб, те откриват естествени равнища на радиация във въздуха, които по-късно се покачват, когато гробът е отворен (макар и не в огромни количества). Първоначално ковчегът на Мария Кюри изглежда направен от дърво, само че когато го отварят, откриват, че е облицован с 2.5 милиметра олово.

По-късно проучване на тялото на Кюри разкрива, че тя е останала удивително добре непокътната и са открити единствено дребни равнища на алфа и бета замърсяване. Това, съгласно Journal of British Society for the History of Radiology, евентуално се е случило, тъй като Кюри въпреки всичко е подхванала стъпки за ограничение на излагането на радиация в по-късен стадий на проучванията си.

Същото обаче може да се каже за нейното съоръжение. След 100 години доста от нейните движимости, в това число мебели, готварски книги, облекла и лабораторни бележки, остават извънредно радиоактивни. Последните в действителност се съхраняват в облицовани с олово кутии във френската Национална библиотека в Париж.

При заявяване на достъп до тези обекти, посетителите са длъжни да подпишат освобождение от отговорност и да носят защитно облекло, с цел да предотвратят излагането на радий-226. Никак не сме сюрпризирани, защото този съответен изотоп има интервал на полуразпад от към 1600 години, както написа и IFL Science.