Жената, приземила “Аполо 11” на Луната
Изразът „ Хюстън, имаме проблем ” е толкоз прочут, че го използват даже децата. Но малко прочут факт е, по какъв начин тъкмо е решен казусът, зародил при първото кацане на Луната. За да се реализира тази дребна стъпка, която се явява огромен скок за човечеството, значима роля изиграла една умна жена.
Аполо 11 е първият галактически транспортен съд, пилотиран от екипаж и достигнал Луната. Аполо 11 излетял от Земята на 16 юли 1969г. и кацнал на Луната на 20 юли 1969г. Това е огромно събитие за международната космонавтика. Много хора знаят името на първия човек, стъпил на Луната – Нийл Армстронг… Но зад тази огромна стъпка за човечеството стои цялостен екип от учени и експерти от НАСА. Другите членове от екипажа на Apollo 11 са Майкъл Колинс и Едуин Олдрин. Маргарет Хамилтън е водещ програмист на Аполо програмата. На една от историческите фотоси Маргарет демонстрира разпечатка на кода, употребен за реализиране на полета до Луната. Изходният код е задействал бордовия компютър AGC ( „ Apollo Guidance Computer “) при излитането му от галактическия център Кейп Кенеди във Флорида.
Преди 48 години кодовете са се пишели ръчно и по-късно са били вкарвани в програмата. Интересен факт е, че употребяваният тип памет се наричал „ LOL memory “. Съкращението означавало “little old lаdies “, т.е. кодовете се печатали най-вече от дами. Маргарет Хамилтън споделила, че тази задача била възлагана на дамите, не тъй като са ги ценели и уважавали, а таман противоположното. Програмирането се считало за лесна активност, просто отпечатване, като машинописна машина. На отдела, в който се основава софтуера, не гледали като на значимо нещо.
В днешният компютърен свят, към този момент знаем какъв брой значимо е програмирането и тази задача се разпорежда на най-гениалните мъже. С какво обаче Маргарет Хамилтън е заслужила да остане в историята на програмирането и космонавтиката? За да заслужи здрависване с президентите на Съединени американски щати има и друга причина. Системата отказала малко преди достигането на Луната. Радарът почнал да засипва бордовия компютър със свръх информация. Това го довело до прегряване и можело да обрече задачата на съдбовен край. Главният програмист обаче била планувала такава обстановка, по тази причина експертите съумели да презаредят компютъра на Аполо 11, като избрали най-важните данни за приземяването на Луната. Това разрешило на екипажа да реализира плануваното меко кацане на нашия натурален сателит.
Приблизително 102 ч. след излитането, лунният модул на разстояние 110 км. от повърхността се отделил, забавяйки траекторията си. Маневрата се правила откъм близката към Земята страна на Луната. Връзката с Контролния център и основния Команден модул била непрекъсната. Спускаемият модул Ийгъл, преминавайки на ръчен режим и насочван и съветван от Хюстън, прелитайки над 180 метров кратер, съумява сполучливо да се прилуни. Точният час на това международно събитие е 20 ч. 17 мин. 42 сек., измерен по Координирано универсално време ( UTC).
Това неповторимо събитие не би било допустимо без предвидливостта и острия разум на Маргарет Хамилтън. В това начално за програмирането и космонавтиката време, една жена изиграла значима роля за реализирането на бляновете на хората да се допрян до Луната. И в случай че първият човек, стъпил на Луната, е мъж, то както споделят „ Зад успехите на всеки популярен мъж, стои една велика жена. ”
Днес Маргарет Хамилтън е на 81 години и продължава да работи, оглавявайки компанията „ Hamilton Technologies “.
