израства в музикантско семейство – майката е колоратурно сопрано, а

израства в музикантско семейство – майката е колоратурно сопрано, а бащата е учител в музикално учебно заведение. Родена е покрай Будапеща на 12 юли 1951 година. На 14 година прави своя театрален дебют в оперета от Адам с учебен оркестър. Скоро по-късно стартира да следва в Музикалната академия „ Ференц Лист “ и я приключва за две, вместо за пет години. Става част от Унгарската държавна опера за седем години, дебютира там през 1971 година като Фраскита в „ Кармен “ от Бизе. С огромен триумф пее още Фрая от „ Рейнско злато “ от Вагнер, Виолета от „ Травиата “ на Верди и Мими от „ Бохеми “ на Пучини.

След 1975 година стартира интернационалната кариера на сопраното с дебюта в „ Отело “ на Верди на сцената на Шотландската опера. Година по-късно дебютира в „ Ломбардци “ на сцената на Ковънт Гардън, през идната година се връща в ролята на Травиата. През 1977 година прави своя италиански дебют в Торино като Лейди Макбет, в същата година е и знаковата й поява в Метрополитън (единствена на тази сцена) като Тоска с Хосе Карерас и Ингвар Виксел. През 1978 година дебютира в Ла Скала с Пласидо Доминго в „ Манон Леско “ на Пучини под диригентството на Жорж Претр.

Силвия Шаш има щастието да се допре на сцената и до именитите актьори от златната ера на оперното изкуство като Борис Христов, Алфредо Краус, Джузепе Тадеи, диригентите – Де Фабритис, Молинари-Прадели, Алберто Ереде, както и до идващото популярно потомство – Доминго, Карерас, Капучили, Брузон, Шолти, Гардели, Бърнстейн... Сценичната кариера на сопраното продължава 24 години, цялостната – над 40-сет. Занимава се интензивно с литература, изобразително изкуство, преподавателска активност.

Само две години след първия си професионален театър Силвия Шаш печели Международния конкурс за млади оперни артисти в София, оставяйки ярка следа в съзнанието на българската публиката като Травиата. Често по-късно приказва с доста обич за срещите си с нашата сцена.
Наричат я през годините „ новата Мария Калас “, съпоставяне, който не ѝ е по усета (по-нейните думи Калас не заслужава да бъде приравнявана с никой следващ). „ Титлата “ е измислена от публицисти в Екс-ан Прованс по време на първата ѝ поява там като Травиата.

„ Това, несъмнено, е комплимент, само че не оказва помощ, а основава компликации. Калас е неповторима! Може би за публицистите е забавно да титуловат, само че за артиста е все едно да му стовариш 100 кг на плещите. Навсякъде ме сравняваха с нея. Да, това е комплимент, само че не оказва помощ. “ – споделя певицата.

Силвия Шаш е единствено на 25 година, когато е поканена от Калас в дома ѝ в Париж.
„ Всичко стартира, когато бях във Виена за подготовка на Аида във Виенската Щатс-опера. Диригентът беше Ленард Бърнстейн. Той искаше да промени заглавието и да дирижира Фиделио, тъй като през същата година беше записал интегрално всичките симфонии на Бетовен и искаше да остане в тази „ галактика “. Затова от театъра ми предложиха вместо Аида да направя Леонора. Казах – не! Това е толкоз специфична и сложна партия, моят глас не е подобаващ за нея. Едно е да пееш концертно песен от Бетовен, само че цялата партия е извънредно сложна! И по този начин, управлението на театъра ни помоли да се разберем. И ние се срещнахме в „ Сахер Хотел “ във Виена. Той ме погледна в очите и сподели – „ Приличаш на неродената щерка на Мария Калас! “ Може би характерът ми или нещо във физиката го е предизвикало, не зная… И помня, че тогава пяхме в дует. Той беше моят Радамес! (разказва Силвия Шаш с усмивка)

Идеята да ни срещне с Калас се роди тогава и той реши да провежда всичко. Попита ме дали съм съгласна. Казах – несъмнено, тя беше мой кумир! Но си помислих – това е една фантазия, която няма по какъв начин да се случи... След известно време, при едно мое посещение на фестивала в Залцбург, получих позвъняване от негов секретар. Всичко за срещата беше готово. Трябваше да отида на уречената дата в Париж. Калас отхвърли наличие на каквито и да било публицисти, предложения единствено мен и брачна половинка ми. Тези пет часа белязаха живота ми нататък. Бърнстейн беше на записи и се причисли към нас за половин час. Това, което в действителност ни приближава една до друга е безспорното схващане, че изкуството е посвещение, непрекъснато задълбочаване, рационализиране, проучване, търсене, което изисква цялата ти обич и сила... “

В същото изявление от 2012 година Силвия Шаш споделя, че при отбелязване на нейната 40-годишна креативна активност е получила най-поетичното самопризнание от управата на френския град Нант. След прожекция на кино лентата „ Травиата “ с нейно присъединяване и подарили наименуван на нея специфичен вид камелия, който от този момент носи името „ Камелия Силвия Шаш “!
„ Ако бяха нарекли звезда с моето име, нямаше да съм толкоз щастлива, тъй като цветето можеш да докоснеш. Разбира се, това е и красиво самопризнание за моята „ Дама с камелиите “... “



Силвия Шаш получава доста и разнообразни оценки за своята дългогодишна артистична активност, също и като учител с годишни майсторски класове по целия свят и като жури на влиятелни състезания.

В предаването „ На опера в събота “ на 17 юли от 20 часа звучат фрагменти от „ Травиата “, „ Макбет “, „ Дон Карлос “ на Верди, „ Норма “ от Белини, „ Тоска “, „ Мантията “ и „ Манон Леско “ от Пучини, „ Замъкът на херцога Синята брада “ от Барток, „ Четири последни песни “ от Рихард Щраус и други

Снимки: Facebook страница на Силвия Шаш