Раздвижване на пясъците
Израел чака 31 години Египет да стане първата арабска страна, която подписа мир с него. Още 15 години минаха, преди Йордания да се трансформира във втората. И повече от 25 години по-късно, през 2020 година, Обединените арабски емирства (ОАЕ) станаха третата. Но нещата се случват по-бързо в този момент. Бахрейн и Судан бързо последваха ОАЕ и бяха приветствани от други арабски владетели, за които палестинската идея се изтърка. Още страни ще признаят Израел през идващата година, може би даже консервативната Саудитска Арабия.
Охлаждането на арабско-израелската неприязън е единствено един от методите, по които Близкият изток се трансформира, и може би даже не е най-важният. Надигат се нови спорове, до момента в който остарели сили излизат, нови сили навлизат, а местни играчи стават по-влиятелни. Тези промени ще усилят скоростта си през 2021 година и ще продължат и след нея.
Иран остава главната ос, към която страните в района се ориентират. Опасенията по отношение на неговата заплашителна реторика, външен авантюризъм и нуклеарна активност спомогнаха за доближаването на Израел с арабските страни. Конфликтът сред тях и Иран значително дефинира миналото десетилетие, подклаждайки войни в Ирак, Сирия и Йемен и допринасяйки за хаоса другаде. Джо Байдън желае да намали температурата, само че Съединени американски щати са по-малко ангажирани, в сравнение с бяха преди. И една друга борба, също по този начин включваща прокси групи и задгранични сили, може да оформи бъдещето на района.
Започва се с ОАЕ. Малката Спарта, както от време на време ги назовават, от дълго време е засенчена от своя по-голям комшия и съдружник Саудитска Арабия. ОАЕ обаче са евентуално по-влиятелни. Често упражняват силата си меко, като постановат " дубайския модел " (на положително ръководство и икономическа динамика) и пръскат своите петродолари из непознатите столици. В Иран те виждат проблем, само че също и бизнес сътрудник (ирански компании имат офиси в Дубай), тъй че се пробват да понижат напрежението с моллите. Но ОАЕ имат и твърда страна.
Темата, която въодушевява техния де факто властник Мохамед бин Зайед, е неговата съпротива на политическия ислям, който той възприема за опасност. Откакто Арабската пролет за малко докара ислямистко - по определението на Америка - държавно управление в Египет, принц Мохамед пое по-активна роля в района. Той употребява огромните запаси на ОАЕ, с цел да отблъсква ислямистки групи. Това включва финансиране на националния протест против ислямисткото държавно управление в Египет и поддръжка за последващото военно завладяване на властта.
Това изправя принц Мохамед против Реджеп Тайип Ердоган - турския президент, който пази ислямистите. Тяхното съревнование ще бъде предстоящо яростно. Истанбул се трансформира в кошер на арабски дисиденти. ОАЕ упреква Турция, че се съюзява с Катар, с цел да прокара политическия ислям в района, като турците дават силата, а катарците - парите. От 2017 година насам дребното емирство се намира под обсада от водена от ОАЕ коалиция частично поради неговата поддръжка за ислямистки групи. Турция се притече на помощ на Катар. През 2019 година тя приключи построяването на военна база там, която може да побере 5000 турски бойци.
Светът през 2021 година В специфичното издание на списание The Economist, издавано под извънреден лиценз с добавени прогнози на " Капитал " за България, ще откриете: 70 авторски публикации на The Economistмненията на 20 национални и международни лидери16 страници светът в цифри Част от акцентите: Сър Киър Страмър за уроците от Коронавирус 19След Ангела: Следващият канцлер на ГерманияУнгарският Виктатор: Твърдият захват на ОрбанБитката за Русия: Путин vs НавалниСундар Пичай за зелените технологииКармен Райнхард за идващата кредитна рецесия
Освен това Ердоган е изпратил войски (както и оръжие и наемници) в поддръжка на приетото от Организация на обединените нации държавно управление в Либия, което в действителност работи с ислямистки милиции. Така то съумя да отблъсне офанзивата на Халифа Хафтар - размирен пълководец и хладнокръвен антиислямист, който е подкрепян от ОАЕ, Египет и Русия. Диспутът се придвижва в Източното Средиземноморие, където Турция твърди, че има правото на рандеман на запаси във водите към гръцки острови въз основа на договорка с Либия. Очаквано, гърците не са съгласни. Те организираха военно обучение през август, в което взеха присъединяване емиратите.
Повечето арабски страни към момента не считат Турция за толкоз огромна опасност, колкото Иран. Но страни като Саудитска Арабия и Египет са все по-притеснени от авантюризма на Ердоган в техния двор. Той е окупирал елементи от Северна Сирия и навлиза надълбоко в Ирак, като тези интервенции са ориентирани против кюрдските сили, които Турция счита за терористи. На Запад водачите също възприемат Ердоган като зловредна мощ, която би трябвало да бъде възпряна, макар че неговата страна остава член на НАТО.
С отдалечаването на Турция от Запада и с насочването й към Иран и Русия някои считат, че тези три страни ще образуват " отхвърлящ " блок в Близкия изток. Те споделят общи ползи и може би още по-важно - общи врагове. Но също по този начин имат различия по отношение на някои въпроси, изключително кого да поддържат в Либия и Сирия. Така че групата е нежна.
Охлаждането на арабско-израелската неприязън е единствено един от методите, по които Близкият изток се трансформира, и може би даже не е най-важният. Надигат се нови спорове, до момента в който остарели сили излизат, нови сили навлизат, а местни играчи стават по-влиятелни. Тези промени ще усилят скоростта си през 2021 година и ще продължат и след нея.
Иран остава главната ос, към която страните в района се ориентират. Опасенията по отношение на неговата заплашителна реторика, външен авантюризъм и нуклеарна активност спомогнаха за доближаването на Израел с арабските страни. Конфликтът сред тях и Иран значително дефинира миналото десетилетие, подклаждайки войни в Ирак, Сирия и Йемен и допринасяйки за хаоса другаде. Джо Байдън желае да намали температурата, само че Съединени американски щати са по-малко ангажирани, в сравнение с бяха преди. И една друга борба, също по този начин включваща прокси групи и задгранични сили, може да оформи бъдещето на района.
Започва се с ОАЕ. Малката Спарта, както от време на време ги назовават, от дълго време е засенчена от своя по-голям комшия и съдружник Саудитска Арабия. ОАЕ обаче са евентуално по-влиятелни. Често упражняват силата си меко, като постановат " дубайския модел " (на положително ръководство и икономическа динамика) и пръскат своите петродолари из непознатите столици. В Иран те виждат проблем, само че също и бизнес сътрудник (ирански компании имат офиси в Дубай), тъй че се пробват да понижат напрежението с моллите. Но ОАЕ имат и твърда страна.
Темата, която въодушевява техния де факто властник Мохамед бин Зайед, е неговата съпротива на политическия ислям, който той възприема за опасност. Откакто Арабската пролет за малко докара ислямистко - по определението на Америка - държавно управление в Египет, принц Мохамед пое по-активна роля в района. Той употребява огромните запаси на ОАЕ, с цел да отблъсква ислямистки групи. Това включва финансиране на националния протест против ислямисткото държавно управление в Египет и поддръжка за последващото военно завладяване на властта.
Това изправя принц Мохамед против Реджеп Тайип Ердоган - турския президент, който пази ислямистите. Тяхното съревнование ще бъде предстоящо яростно. Истанбул се трансформира в кошер на арабски дисиденти. ОАЕ упреква Турция, че се съюзява с Катар, с цел да прокара политическия ислям в района, като турците дават силата, а катарците - парите. От 2017 година насам дребното емирство се намира под обсада от водена от ОАЕ коалиция частично поради неговата поддръжка за ислямистки групи. Турция се притече на помощ на Катар. През 2019 година тя приключи построяването на военна база там, която може да побере 5000 турски бойци.
Светът през 2021 година В специфичното издание на списание The Economist, издавано под извънреден лиценз с добавени прогнози на " Капитал " за България, ще откриете: 70 авторски публикации на The Economistмненията на 20 национални и международни лидери16 страници светът в цифри Част от акцентите: Сър Киър Страмър за уроците от Коронавирус 19След Ангела: Следващият канцлер на ГерманияУнгарският Виктатор: Твърдият захват на ОрбанБитката за Русия: Путин vs НавалниСундар Пичай за зелените технологииКармен Райнхард за идващата кредитна рецесия
Освен това Ердоган е изпратил войски (както и оръжие и наемници) в поддръжка на приетото от Организация на обединените нации държавно управление в Либия, което в действителност работи с ислямистки милиции. Така то съумя да отблъсне офанзивата на Халифа Хафтар - размирен пълководец и хладнокръвен антиислямист, който е подкрепян от ОАЕ, Египет и Русия. Диспутът се придвижва в Източното Средиземноморие, където Турция твърди, че има правото на рандеман на запаси във водите към гръцки острови въз основа на договорка с Либия. Очаквано, гърците не са съгласни. Те организираха военно обучение през август, в което взеха присъединяване емиратите.
Повечето арабски страни към момента не считат Турция за толкоз огромна опасност, колкото Иран. Но страни като Саудитска Арабия и Египет са все по-притеснени от авантюризма на Ердоган в техния двор. Той е окупирал елементи от Северна Сирия и навлиза надълбоко в Ирак, като тези интервенции са ориентирани против кюрдските сили, които Турция счита за терористи. На Запад водачите също възприемат Ердоган като зловредна мощ, която би трябвало да бъде възпряна, макар че неговата страна остава член на НАТО.
С отдалечаването на Турция от Запада и с насочването й към Иран и Русия някои считат, че тези три страни ще образуват " отхвърлящ " блок в Близкия изток. Те споделят общи ползи и може би още по-важно - общи врагове. Но също по този начин имат различия по отношение на някои въпроси, изключително кого да поддържат в Либия и Сирия. Така че групата е нежна.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ