Учени успяха да разгадаят мистерия от Луната на базата на доскоро загубени, но вече намерени записи от Аполо
Изминаха осем години, откогато бяха открити така наречен “изгубени ” записи от задачите “Аполо ”, а учените към този момент съумяха да създадат ново изобретение! Разгадана е мистерията за какво през 70-те години повърхността на Луната се е нагряла ненадейно.
Забележителната вест беше обявена първо на блога на Американския геофизически съюз през днешния ден [1], въз основата на научна публикация, оповестена по-рано тази година в научното списание Journal of Geophysical Research [2].
И въпреки всичко е правилно да се означи, че откритието е направено освен въз основата на откритите записи, само че и посредством нови научни данни, получени от актуалната роботизирана експедиция “Лунър Риконисънс Орбитър ”, която учи Луната от 2009 година до ден сегашен.
Ето каква е цялата история: по време на експедициите “Аполо 15 ” и “Аполо 17 ” през 1971 и 1972 година астронавти разпростират специфични сонди, които вършат измервания на температурата на Луната под повърхността. Учените по това време имат упования да схванат от данните дали ядрото на Луната е горещо като земното и какво количество топлота могат да отделят скалите от кората и мантията. Роботизираните сонди мерят температурата в интервала сред 1971 и 1977 година, в това число няколко години откакто за финален път стъпва човешки крайник на лунната повърхнина.
Впоследствие се оказва, че в Националния център за данни по галактически науки (на англ. National Space Science Data Center) е архивирана единствено тази научна информация, получена в интервала сред 1971 и 1974 година. Останалата част от записите (след 1975 година) в никакъв случай не са били архивирани и по тази причина са изгубени.
През 2010 година планетарният академик Сейчи Нагихара потегля по следите на изгубените данни, с цел да отговори на дългогодишна мистерия: за какво температурата на Луната под повърхността е повишена последователно през годините, откакто сондите с сензорите били разгърнати?
Нагихара и неговият екип ненадейно откриват, че самата галактическа организация НАСА е основала специфичен авариен набор от ленти за архивиране. Намерени са общо 440 ленти с данни от април до юни 1975 година, които през десетилетията събирали прахуляк в Националния център за записи “Уошингтън ” в Мериленд. А в Лунния и планетарен институт в Хюстън са открити стотици записи с температури от интервала сред 1973 и 1977 година. Тези записи оказват помощ на учените да възстановят данните в интервала сред март 1975-та и февруари 1976-та, когато инструментите почнали да доближат края на функционалния си живот.
Работата се оказва сложна – лишава няколко години на учените, с цел да извлекат информацията от старите ленти, както и още няколко години, с цел да я разтълкуват – трудът включвал и възобновяване на остарели документи, които разказват по какъв начин се калибрират сондите.
Но напъните се увенчават с триумф, а мистерията е разгадана. Самите астронавти са тези, които са довели до стоплянето. Разхождането на лунната повърхнина, както и карането на лунохода, довели до промени в отражателната дарба на лунния прахуляк. Понеже лунната повърхнина почнала да гълтам повече светлинни лъчи от преди, това довело до повишението на температурата с един-два Целзиеви градуса.
Резултатите имат голямо значение за планирането на бъдещи задачи – става известно, че човешката активност може да наруши съществено измерванията, които се вършат от самата повърхнина.
