Русия печели икономическата война
Изминаха месеци, откогато Западът стартира икономическата си война против Русия, само че тя не върви по проект. Напротив, нещата в действителност вървят доста зле.
Санкциите бяха наложени на Владимир Путин не тъй като се смятаха за най-хубавия вид, а тъй като бяха по-добри от другите два налични метода на деяние: да не се прави нищо или Западът да се намеси военно.
Първият пакет от стопански ограничения бяха въведени незабавно след нашествието, когато се предполагаше, че Украйна ще капитулира до дни. Това не се случи, вследствие на което глобите, въпреки и към момента непълни, последователно се усилват.
Няма обаче незабавните признаци за изтеглянето на Русия от Украйна и това надали е изненадващо, защото глобите имаха перверзния резултат от повишение на цената на съветския експорт на нефт и газ и доста увеличение на съветския търговски баланс и финансирането на военните им старания. През първите 4 месеца на 2022 година Путин може да се похвали с остатък по настоящата сметка от $96 милиарда, което е 3 пъти повече от този за същия интервал на 2021 година.
Когато Европейски Съюз разгласи частичната си възбрана за вноса на съветския нефт, цената на суровия нефт на международните пазари се увеличи, обезпечи на Кремъл още един непредвиден финансов приход. Русия не намира усложнения да откри различни пазари за своята енергоносители, като износът на нефт и газ за Китай през април се е нараснал с повече от 50% на годишна база.
Това не значи, че глобите са безболезнени за Русия. Международният валутен фонд пресмята, че стопанската система ще се свие с 8,5% тази година, защото вносът от Запада се срутва. Но Русия има ресурси от артикули, нужни за поддържането на нейната стопанска система, само че те с течение на времето ще бъдат изразходвани.
Но Европа единствено последователно се отучва от зависимостта си от съветските енергоносители и по този начин беше предотвратена незабавната финансова рецесия за Путин. Рублата, с помощта на финансовия надзор и здравия търговски остатък стана по-силна. Кремъл имаше време да откри различни източници за аварийните елементи и съставни елементи от страните, искащи да заобиколят западните наказания.
Когато световните мотори се срещнаха в Давос, общественото обръщение беше да се осъди съветската експанзия и да се възобнови задължението да се застане твърдо зад Украйна. Но персонално се изрече угриженост за икономическите разноски при една продължителна война.
Тези опасения са изцяло оправдани. Нахлуването на Русия в Украйна даде единствено спомагателен подтик на към този момент мощния ценови напън. Годишният % на инфлация в Обединеното кралство възлиза на 9% и това е най-високият от 40 години, а цените на бензина доближиха рекордно високо равнище и се чака горната граница на цените на силата да се усили със Ј700-800 годишно през октомври. Последният пакет за поддръжка от страна на английския министър на финансите Риши Сунак за справяне с рецесията с разноските за живот беше третият за 4 месеца и ще има още по-късно през годината.
В резултат на войната западните стопански системи са изправени пред един интервал на муден или негативен напредък и възходяща инфлация и връщане към стагфлацията от 1970-те години. Централните банки - в това число Bank of England - считат, че ще би трябвало да отговорят на съвсем двуцифрената инфлация посредством повишението на лихвените проценти. Очаква се безработицата да пораства. Другите европейски страни са изправени пред същите проблеми, в случай че не и по-големи, защото множеството от тях са по-зависими от съветския газ, в сравнение с Обединеното кралство.
Проблемите, пред които са изправени по-бедните страни по света, са от друг порядък. За някои от тях казусът не е в стагфлацията, а в глада, вследствие на блокирането на доставките на пшеница от черноморските пристанища на Украйна.
Както сподели Дейвид Бийзли, изпълнителен шеф на Световната хранителна стратегия: „ В момента силозите за зърно в Украйна са цялостни. В същото време 44 милиона души по света маршируват към гладната гибел “.
Във всяка една организация в която членуват доста страни като МВФ, Световната банка, СТО и Организация на обединените нации нарастват страховете от филантропична злополука. Позицията е елементарна: в случай че самите разрастващи се страни не са експортьори на сила, те са изправени пред троен удар, при който рецесиите с гориво и храни ще провокират и финансови рецесии. Изправени пред избора да изхранват популацията си или да заплащат на интернационалните си кредитори, държавните управления ще изберат първото. Шри Ланка беше първата страна след съветската инвазия, която не изплати своите задължения, само че е малко евентуално тя да е последната. Светът наподобява по-близо до цялостна дългова рецесия, в сравнение с когато и да било от 1990-те години.
Путин с право беше наказан за това че трансформира храната в „ оръжие “, само че желанието му да направи това не би трябвало да е изненада. От самото начало съветският президент играе своята дълга игра, и изчаква интернационалната коалиция против него да се разпадне. Кремъл счита, че прагът на Русия за икономическа болежка е по-висок от този на Запада и евентуално е прав за това.
Ако е належащо доказателство, че глобите не работят, тогава решението на президента Джо Байдън да достави Украйна с съвременни ракетни системи го дава. Надеждата му, че актуалните военни технологии от Съединени американски щати ще реализиран това, което до момента не съумяха да създадат енергийните забрани и изземването на съветски активи, с цел да принуди Путин да изтегли своите войски.
Пълното проваляне за Путин на бойното поле е един от методите войната да завърши, макар че при сегашните условия това не наподобява толкоз евентуално. Има и други вероятни резултати. Едната е, че икономическата обсада в последна сметка ще сработи, като все по-строгите наказания ще принудят Русия да отстъпи. Другото е съглашение посредством договаряния.
Путин няма да се съобщи без условия и капацитетът за съществени странични вреди от икономическата война е явен и това е намаляване на виталния стандарт в развитите страни и апетит, хранителни протести и дългова рецесия в развиващия се свят. Компромисът с Кремъл сега е сложен за преглъщане, само че икономическата действителност подсказва единствено едно: рано или късно ще би трябвало да бъде реализирана договорка.
Източник: Труд
Санкциите бяха наложени на Владимир Путин не тъй като се смятаха за най-хубавия вид, а тъй като бяха по-добри от другите два налични метода на деяние: да не се прави нищо или Западът да се намеси военно.
Първият пакет от стопански ограничения бяха въведени незабавно след нашествието, когато се предполагаше, че Украйна ще капитулира до дни. Това не се случи, вследствие на което глобите, въпреки и към момента непълни, последователно се усилват.
Няма обаче незабавните признаци за изтеглянето на Русия от Украйна и това надали е изненадващо, защото глобите имаха перверзния резултат от повишение на цената на съветския експорт на нефт и газ и доста увеличение на съветския търговски баланс и финансирането на военните им старания. През първите 4 месеца на 2022 година Путин може да се похвали с остатък по настоящата сметка от $96 милиарда, което е 3 пъти повече от този за същия интервал на 2021 година.
Когато Европейски Съюз разгласи частичната си възбрана за вноса на съветския нефт, цената на суровия нефт на международните пазари се увеличи, обезпечи на Кремъл още един непредвиден финансов приход. Русия не намира усложнения да откри различни пазари за своята енергоносители, като износът на нефт и газ за Китай през април се е нараснал с повече от 50% на годишна база.
Това не значи, че глобите са безболезнени за Русия. Международният валутен фонд пресмята, че стопанската система ще се свие с 8,5% тази година, защото вносът от Запада се срутва. Но Русия има ресурси от артикули, нужни за поддържането на нейната стопанска система, само че те с течение на времето ще бъдат изразходвани.
Но Европа единствено последователно се отучва от зависимостта си от съветските енергоносители и по този начин беше предотвратена незабавната финансова рецесия за Путин. Рублата, с помощта на финансовия надзор и здравия търговски остатък стана по-силна. Кремъл имаше време да откри различни източници за аварийните елементи и съставни елементи от страните, искащи да заобиколят западните наказания.
Когато световните мотори се срещнаха в Давос, общественото обръщение беше да се осъди съветската експанзия и да се възобнови задължението да се застане твърдо зад Украйна. Но персонално се изрече угриженост за икономическите разноски при една продължителна война.
Тези опасения са изцяло оправдани. Нахлуването на Русия в Украйна даде единствено спомагателен подтик на към този момент мощния ценови напън. Годишният % на инфлация в Обединеното кралство възлиза на 9% и това е най-високият от 40 години, а цените на бензина доближиха рекордно високо равнище и се чака горната граница на цените на силата да се усили със Ј700-800 годишно през октомври. Последният пакет за поддръжка от страна на английския министър на финансите Риши Сунак за справяне с рецесията с разноските за живот беше третият за 4 месеца и ще има още по-късно през годината.
В резултат на войната западните стопански системи са изправени пред един интервал на муден или негативен напредък и възходяща инфлация и връщане към стагфлацията от 1970-те години. Централните банки - в това число Bank of England - считат, че ще би трябвало да отговорят на съвсем двуцифрената инфлация посредством повишението на лихвените проценти. Очаква се безработицата да пораства. Другите европейски страни са изправени пред същите проблеми, в случай че не и по-големи, защото множеството от тях са по-зависими от съветския газ, в сравнение с Обединеното кралство.
Проблемите, пред които са изправени по-бедните страни по света, са от друг порядък. За някои от тях казусът не е в стагфлацията, а в глада, вследствие на блокирането на доставките на пшеница от черноморските пристанища на Украйна.
Както сподели Дейвид Бийзли, изпълнителен шеф на Световната хранителна стратегия: „ В момента силозите за зърно в Украйна са цялостни. В същото време 44 милиона души по света маршируват към гладната гибел “.
Във всяка една организация в която членуват доста страни като МВФ, Световната банка, СТО и Организация на обединените нации нарастват страховете от филантропична злополука. Позицията е елементарна: в случай че самите разрастващи се страни не са експортьори на сила, те са изправени пред троен удар, при който рецесиите с гориво и храни ще провокират и финансови рецесии. Изправени пред избора да изхранват популацията си или да заплащат на интернационалните си кредитори, държавните управления ще изберат първото. Шри Ланка беше първата страна след съветската инвазия, която не изплати своите задължения, само че е малко евентуално тя да е последната. Светът наподобява по-близо до цялостна дългова рецесия, в сравнение с когато и да било от 1990-те години.
Путин с право беше наказан за това че трансформира храната в „ оръжие “, само че желанието му да направи това не би трябвало да е изненада. От самото начало съветският президент играе своята дълга игра, и изчаква интернационалната коалиция против него да се разпадне. Кремъл счита, че прагът на Русия за икономическа болежка е по-висок от този на Запада и евентуално е прав за това.
Ако е належащо доказателство, че глобите не работят, тогава решението на президента Джо Байдън да достави Украйна с съвременни ракетни системи го дава. Надеждата му, че актуалните военни технологии от Съединени американски щати ще реализиран това, което до момента не съумяха да създадат енергийните забрани и изземването на съветски активи, с цел да принуди Путин да изтегли своите войски.
Пълното проваляне за Путин на бойното поле е един от методите войната да завърши, макар че при сегашните условия това не наподобява толкоз евентуално. Има и други вероятни резултати. Едната е, че икономическата обсада в последна сметка ще сработи, като все по-строгите наказания ще принудят Русия да отстъпи. Другото е съглашение посредством договаряния.
Путин няма да се съобщи без условия и капацитетът за съществени странични вреди от икономическата война е явен и това е намаляване на виталния стандарт в развитите страни и апетит, хранителни протести и дългова рецесия в развиващия се свят. Компромисът с Кремъл сега е сложен за преглъщане, само че икономическата действителност подсказва единствено едно: рано или късно ще би трябвало да бъде реализирана договорка.
Източник: Труд
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ