Култивирано месо: Ще стане ли скоро достъпно
Изминаха 10 години, откогато беше изяден първият бургер, изработен от лабораторно отгледано месо. Защо към момента се предлага единствено в една страна, в един ресторант и единствено в четвъртък? Кога ще можем да купуваме култивирано место? На тези въпроси дават отговор публицистите от BBC.
Тогава Рюцлер опита бургер за 215 000 английски лири (330 000 долара), отгледан в лаборатория от академик, посветил кариерата си на идеята на култивираното месо. Този академик, Марк Пост от университета в Маастрихт, Нидерландия, седеше тъкмо до нея.
Ако това не беше задоволително, следва да кажем, че реакцията ѝ беше показана в новинарските излъчвания по целия свят по-късно същия ден.
Рюцлер внимателно отхапа от бургера, пренебрегвайки хляба, и сложи дребна запечена хапка в устата си. Залата, препълнена с публицисти, зачака/ Когато камерите се приближиха, с цел да я снимат от близко, тя даде тип, че се пробва да бъде учтива. " Има много натоварен усет - започва тя, преди да спре за миг. " Близък е до месото. Не е толкоз сочно, само че консистенцията е съвършена. " След това прибавя, че " й липсват сол и пипер ", което доста развесели публиката в студиото.
Cultivated meat is closer than ever to your dinner table, with a massive increase in efficiency that means pork meat can be grown in just one week.
— Forbes (@Forbes)
Десет години по-късно, до момента в който гледаме видеото с дегустацията на бургера от Рюцлер, няма по какъв начин да не се зачудим дали в миналото ще имаме опция да опитаме култивирано месо. Днес месото, отгледано в лаборатория, към момента не е необятно налично. Но откакто през последните години научните препоръки за нуждата от понижаване на потреблението на месо провокираха вълна от интерес към другите възможности на месото, може ли то да се окаже готово да навлезе в заведенията за хранене?
" Така че промишлеността е относително нова ", споделя Таснем Кародия, съосновател на Mzansi Meat Co, южноафриканска компания за култивирано месо. " Първият бургер е изработен в Холандия през 2013 година И евентуално три-четири години по-късно имаше шепа компании. Сега евентуално сме над 100 компании в тази област. " Между тях се отглеждат агнешко, патешко, говеждо, пилешко, риба и други Според Института за добра храна, мозъчен концерн за различни протеини, те също по този начин получават групово вложения в размер на милиарди долари.
Но какво тъкмо съставлява култивираното месо?
Култивираното месо всъщност значи " възпроизвеждане на същия развой, който бихте разкрили в кравата, отвън нея ", споделя Кародия. С други думи, лабораторно отгледаното месо е генетично неразличимо от същинското.
Първата стъпка в производството му е да се вземе дребна биопсия с размер на пипер от крава, като по-късно животното се оставя " да работи ", отбелязва Кародия. Биопсията се връща в лабораторията, където се слага в биореактор - железен съд, който не се разграничава от тези, в които се вари бира. Той е цялостен с хранителен бульон, който съдържа всички съставки, от които клетките се нуждаят, с цел да порастват и да се развиват.
Кародия споделя, че бульонът на нейната компания съдържа фетален говежди серум (FBS). Това е противоречиво, защото се извлича от кръвта на кравешкия плод, което значи, че за производството му би трябвало да бъде заклана бременна майка. Поради тази причина Кародия се стреми да размени напълно FBS. Екипът ѝ към момента не е измислил по какъв начин, само че даже в случай че Karodia не откри метод, потреблението на FBS ще докара до понижаване на броя на телетата, агнетата, прасетата, патиците и пилетата, които се отглеждат и колят за консумация.
Това значи, че не е належащо да се употребява забележителна част от земната земя за засаждане на соя и царевица, с цел да се изхранват всички животни, съгласно Джош Тетрик, основен изпълнителен шеф на друга компания за култивирано месо - Eat Just. Според него това води до по-малко излъчвания. " Така че това е метод на хранене с месо, който има смисъл за бъдещето. " Всъщност Тетрик счита, че един ден то може да размени цялото обичайно месо.
Няколко изследвания и отчети на мозъчни тръстове и консултантски компании изричат сходни изказвания за лабораторно отглежданото месо, като откриват, че то може доста да понижи излъчванията на парникови газове. Според едно от изследванията култивираното месо би довело до 96 % по-малко излъчвания на парникови газове спрямо стандартното месо. Според друго то би понижило излъчванията със 74-87 %. Постиженията са по-големи при мощно замърсяващите животни като говеждо или агнешко месо и по-малки при птиците и рибата.
Всички тези изследвания обаче са единомислещи, че култивираното месо въпреки всичко ще има по-голямо влияние от множеството други възможности на месото на растителна основа. Други изследвания пък откриват, че то може да бъде по-лошо за климата даже от стандартното отглеждане на животни, заради огромните количества сила, нужни за развъждането на месото и производството на хранителни среди. Голяма част от различията се дължат на обстоятелството, че всички изследвания се пробват да моделират система, която към момента не съществува в огромен мащаб.
Независимо от това, в научната общественост повече от всеки път се признава, че мащабите на отглеждането на животни са неустойчиви. Отглеждането на животни за месо провокира голям брой екологични проблеми - от киселинни дъждове до разцвет на водораслите - и е причина за 14,5% от международните излъчвания на парникови газове. Въпреки тези предизвестия се чака производството на месо да се удвои до 2050 година, защото възходящото население на света печели повече пари, което значи, че може да си разреши повече месо.
От Китай до Камерун, към половината от хората, които ДжингДжинг Лиу е интервюирал, са декларирали, че биха пробвали месо, отгледано в лаборатория, при изискване че то е по-добро за планетата от обичайното отглеждане на животни. Култивираното месо може би ще стартира да замества някои типове месо. Но дали изказванието, че то може да бъде не опция, а опция на месото, в действителност е правилно?
Към днешна дата в света има единствено една страна, в която можете да си похапнете един тип лабораторно отгледано месо. Дори и там то се предлага единствено в един ресторант, и то единствено в четвъртък.
“A new study from the University of California, Davis, has found that lab-grown, or " cultivated " meat's environmental impact is likely to be " orders of magnitude " higher than retail beef based on current and near-term production methods. ” It was always a dumb idea to begin with.
— Senator Gerard Rennick (@SenatorRennick)
От януари 2022 година любопитните гости могат да резервират маса в Huber's Butchery в Сингапур. Там те могат да опитат култивирани пилешки лентички върху паста от " пролетни зеленчуци орекиета " или в сандвич с гарнитура от пържени картофи за към 14 $ (11 паунда). Преди това месото се оферираше в различен сингапурски ресторант, 1880, от 2020 година
Сингапур е дребен остров в Югоизточна Азия, на който живеят малко под 5,5 млн. души. Интересът му към лабораторно отглежданото месо може да се отдаде частично на тази географска специфичност. Земята е нищожна, като 90% от храната се внася, а продоволствената сигурност е приоритет за управляващите. В резултат на това държавното управление дава данъчни облекчения и дотации на компании като Eat Just, която отглежда култивирано пилешко месо за Huber's Butchery.
Въпреки тази поддръжка, компанията отглежда единствено към няколко кг лабораторно отгледано пилешко месо седмично - почти толкоз, колкото е месото от едно пиле.
За да създава повече и по-евтино, компанията се нуждае от повече и по-големи биореактори, в които да го отглежда, споделя Тетрик. " Възможността за увеличение на мащаба от по-малки към по-големи съдове е както инженерно-техническо предизвикателство, по този начин и финансово предизвикателство ", споделя той. " Става дума за стотици милиони долари, в последна сметка за милиарди долари, с цел да се изградят доста от тези уреди ".
Тетрик признава, че това увеличение на мащаба може в никакъв случай да не се реализира. Но " ние считаме, че си коства да се заложи ", споделя той.
Истината за месото, отгледано в лаборатория
Eat Just е една от няколкото компании за култивирано месо със седалище на западното крайбрежие на Съединени американски щати. Тук FDA неотдавна дефинира някои марки култивирано пилешко месо като " безвредни за консумация ". Тези компании обаче към момента не могат да го продават законно, до момента в който оборудванията им не бъдат инспектирани от Министерството на земеделието на Съединени американски щати, което се чака да стане през 2023 година В Индия държавното управление финансира проучвания в региона на култивираните меса. За разлика от това в италианския парламент има проекти за възбрана на всички форми на култивирано месо заради опасения за хранителното завещание на страната.
В доста страни регулаторните органи не са в крайник с науката. Това значи, че няма правна подредба на лабораторно отглежданото месо, която е нужна за продажбата му в някои страни. Освен това фирмите би трябвало да потвърдят, че продуктът им е безвреден за консумация. Преодоляването на тези регулаторни спънки ще отнеме време.
Важно е да се означи, че съгласно Джинг Джинг Лиу хората в действителност желаят месо, отгледано в лаборатория. Тя е откривател на месото в Teagasc, Службата за развиване на земеделието и храните в Република Ирландия, и организира изследвания по целия свят, с цел да оцени приемането на култивираното месо. Лиу е открила, че от Китай до Камерун почти половината от хората, които е интервюирала, споделят, че биха го пробвали, при изискване че то е по-полезно за планетата от стандартното отглеждане на животни.
Study casts doubt on cultivated meat’s low carbon promise.
— Sjoerd de Vries (@Featurez)
Това несъгласие ще бъде мъчно да се потвърди, до момента в който промишлеността не се разрасне. В сегашния миг всяка компания има собствен личен специфичен метод за произвеждане на месо. Но като цяло хранителната среда или бульонът, в който се отглеждат клетките на месото, е същият, който се употребява във фармацевтичната промишленост за създаване на ваксини.
Предварително изследване (все още не е рецензирано) демонстрира, че потреблението на фармацевтична среда може да значи, че въздействието на култивираното говеждо месо върху климата в действителност е от 4 до 25 пъти по-голямо от междинното за еквивалента, отглеждан във плантация . Кародия от Mzansi Meats се надява, че съставките, които към този момент използваме в храната, като соеви деривати, един ден ще могат да се употребяват за развъждане на кафези. Тя споделя, че отводът от такива чисти фармацевтични среди за напредък би довел до доста по-малък въглероден отпечатък. Но не всички специалисти са уверени, че това би довело до понижаване на излъчванията.
" Това не е изцяло отделено от стандартното земеделие. Вероятно към момента ще са нужни някакви култури или вероятно някакъв тип стабилно произвеждане на водорасли, с цел да се получи първичният източник на хранителни субстанции ", споделя Джон Линч, постдокторант от Оксфордския университет в Обединеното кралство. " Дали това ще бъде соя? Как ще се отглежда? И дали в действителност ще бъде доста по-ефективна от отглеждането на животни? " На тези въпроси занапред следва да се търси отговор.
Другото главно влияние на култивираното месо върху климата е обвързвано с това какъв брой сила е нужна за развъждането на месо в лаборатория и по какъв начин се създава тази сила. Миналата година малко под две трети от електрическата енергия в света е създадена посредством изгаряне на изкопаеми горива, при което се отделя въглероден диоксид. Това може да се промени, като се имат поради уговорките на доста страни да реализират нулеви чисти излъчвания доникъде на века. Мрежите към този момент от ден на ден се зареждат от възобновими енергийни източници като вятър и слънце.
Въпреки това не знаем до каква степен енергийно дейно ще бъде производството на огромни количества култивирано месо . Ако се окаже, че то е доста неефективно, това може да не надвиши климатичните разноски на стандартното земеделие. Вместо това, то може да докара до голямо натоварване на мрежите, до момента в който те се пробват да преминат към възобновима сила, споделя Линч. " Ако имаме нараснало търсене на сила посредством нови процеси за произвеждане на храни, тогава в никакъв случай няма да реализираме нито една от нашите климатични цели ", споделя той.
Защитниците на промишлеността настояват, че лабораториите заемат по-малко земя от селското стопанство, което значи, че освободената земя може да се употребява за развъждане на гори или за възобновяване на други огромни въглеродни поглътители. На доктрина това е правилно. Но на процедура Линч се съмнява, че тази земя в действителност ще бъде употребена по този метод: вместо това тя може да се трансформира в " още едно голф игрище ".
" Не култивираното месо единствено по себе си е това, което е интензивно потребно за климата ", споделя Линч. " Просто, в случай че ядете по-малко месо, тогава има по-малко излъчвания и по-малко потребление на земя, свързани с това. "
Емисиите от пътуванията, нужни за отразяването на този материал, са 0 kg CO2, защото историята беше отразена в началото за подкаста The Climate Question. Емисиите в дигитален тип, свързани с тази история, се правят оценка на 1,2 g до 3,6 g CO2 на обзор на страница. Научете повече за метода, по който изчислихме тази цифра, тук.
С други думи, не можем да пренебрегнем обстоятелството, че към този момент има нисковъглеродни други възможности на месото, като бургери с леща и соеви салами. Въпреки това смяната е сложна, а потреблението на месо единствено се усилва. Възможно е култивираните меса да се продават по-лесно, в сравнение с техните растителни други възможности.
Все още има дълъг лист от спънки пред това култивираното месо да стане по-широко налично. Те варират от възприемането от потребителите и екологичните качества до техническата изпълнимост на разширението на производството и нужния за това капитал. Въпреки това Тетрик от Eat Just се надява, че елементарните култивирани артикули като мляно говеждо месо, салами и пилешки хапки ще бъдат " по-широко публикувани " през идващите пет до 10 години.
Може би не след дълго ще можем да разберем дали критикът на храната Рюцлер е бил просто вежлив - или в действителност е задоволително добър, с цел да размени същинския артикул.
Тогава Рюцлер опита бургер за 215 000 английски лири (330 000 долара), отгледан в лаборатория от академик, посветил кариерата си на идеята на култивираното месо. Този академик, Марк Пост от университета в Маастрихт, Нидерландия, седеше тъкмо до нея.
Ако това не беше задоволително, следва да кажем, че реакцията ѝ беше показана в новинарските излъчвания по целия свят по-късно същия ден.
Рюцлер внимателно отхапа от бургера, пренебрегвайки хляба, и сложи дребна запечена хапка в устата си. Залата, препълнена с публицисти, зачака/ Когато камерите се приближиха, с цел да я снимат от близко, тя даде тип, че се пробва да бъде учтива. " Има много натоварен усет - започва тя, преди да спре за миг. " Близък е до месото. Не е толкоз сочно, само че консистенцията е съвършена. " След това прибавя, че " й липсват сол и пипер ", което доста развесели публиката в студиото.
Cultivated meat is closer than ever to your dinner table, with a massive increase in efficiency that means pork meat can be grown in just one week.
— Forbes (@Forbes)
Десет години по-късно, до момента в който гледаме видеото с дегустацията на бургера от Рюцлер, няма по какъв начин да не се зачудим дали в миналото ще имаме опция да опитаме култивирано месо. Днес месото, отгледано в лаборатория, към момента не е необятно налично. Но откакто през последните години научните препоръки за нуждата от понижаване на потреблението на месо провокираха вълна от интерес към другите възможности на месото, може ли то да се окаже готово да навлезе в заведенията за хранене?
" Така че промишлеността е относително нова ", споделя Таснем Кародия, съосновател на Mzansi Meat Co, южноафриканска компания за култивирано месо. " Първият бургер е изработен в Холандия през 2013 година И евентуално три-четири години по-късно имаше шепа компании. Сега евентуално сме над 100 компании в тази област. " Между тях се отглеждат агнешко, патешко, говеждо, пилешко, риба и други Според Института за добра храна, мозъчен концерн за различни протеини, те също по този начин получават групово вложения в размер на милиарди долари.
Но какво тъкмо съставлява култивираното месо?
Култивираното месо всъщност значи " възпроизвеждане на същия развой, който бихте разкрили в кравата, отвън нея ", споделя Кародия. С други думи, лабораторно отгледаното месо е генетично неразличимо от същинското.
Първата стъпка в производството му е да се вземе дребна биопсия с размер на пипер от крава, като по-късно животното се оставя " да работи ", отбелязва Кародия. Биопсията се връща в лабораторията, където се слага в биореактор - железен съд, който не се разграничава от тези, в които се вари бира. Той е цялостен с хранителен бульон, който съдържа всички съставки, от които клетките се нуждаят, с цел да порастват и да се развиват.
Кародия споделя, че бульонът на нейната компания съдържа фетален говежди серум (FBS). Това е противоречиво, защото се извлича от кръвта на кравешкия плод, което значи, че за производството му би трябвало да бъде заклана бременна майка. Поради тази причина Кародия се стреми да размени напълно FBS. Екипът ѝ към момента не е измислил по какъв начин, само че даже в случай че Karodia не откри метод, потреблението на FBS ще докара до понижаване на броя на телетата, агнетата, прасетата, патиците и пилетата, които се отглеждат и колят за консумация.
Това значи, че не е належащо да се употребява забележителна част от земната земя за засаждане на соя и царевица, с цел да се изхранват всички животни, съгласно Джош Тетрик, основен изпълнителен шеф на друга компания за култивирано месо - Eat Just. Според него това води до по-малко излъчвания. " Така че това е метод на хранене с месо, който има смисъл за бъдещето. " Всъщност Тетрик счита, че един ден то може да размени цялото обичайно месо.
Няколко изследвания и отчети на мозъчни тръстове и консултантски компании изричат сходни изказвания за лабораторно отглежданото месо, като откриват, че то може доста да понижи излъчванията на парникови газове. Според едно от изследванията култивираното месо би довело до 96 % по-малко излъчвания на парникови газове спрямо стандартното месо. Според друго то би понижило излъчванията със 74-87 %. Постиженията са по-големи при мощно замърсяващите животни като говеждо или агнешко месо и по-малки при птиците и рибата.
Всички тези изследвания обаче са единомислещи, че култивираното месо въпреки всичко ще има по-голямо влияние от множеството други възможности на месото на растителна основа. Други изследвания пък откриват, че то може да бъде по-лошо за климата даже от стандартното отглеждане на животни, заради огромните количества сила, нужни за развъждането на месото и производството на хранителни среди. Голяма част от различията се дължат на обстоятелството, че всички изследвания се пробват да моделират система, която към момента не съществува в огромен мащаб.
Независимо от това, в научната общественост повече от всеки път се признава, че мащабите на отглеждането на животни са неустойчиви. Отглеждането на животни за месо провокира голям брой екологични проблеми - от киселинни дъждове до разцвет на водораслите - и е причина за 14,5% от международните излъчвания на парникови газове. Въпреки тези предизвестия се чака производството на месо да се удвои до 2050 година, защото възходящото население на света печели повече пари, което значи, че може да си разреши повече месо.
От Китай до Камерун, към половината от хората, които ДжингДжинг Лиу е интервюирал, са декларирали, че биха пробвали месо, отгледано в лаборатория, при изискване че то е по-добро за планетата от обичайното отглеждане на животни. Култивираното месо може би ще стартира да замества някои типове месо. Но дали изказванието, че то може да бъде не опция, а опция на месото, в действителност е правилно?
Към днешна дата в света има единствено една страна, в която можете да си похапнете един тип лабораторно отгледано месо. Дори и там то се предлага единствено в един ресторант, и то единствено в четвъртък.
“A new study from the University of California, Davis, has found that lab-grown, or " cultivated " meat's environmental impact is likely to be " orders of magnitude " higher than retail beef based on current and near-term production methods. ” It was always a dumb idea to begin with.
— Senator Gerard Rennick (@SenatorRennick)
От януари 2022 година любопитните гости могат да резервират маса в Huber's Butchery в Сингапур. Там те могат да опитат култивирани пилешки лентички върху паста от " пролетни зеленчуци орекиета " или в сандвич с гарнитура от пържени картофи за към 14 $ (11 паунда). Преди това месото се оферираше в различен сингапурски ресторант, 1880, от 2020 година
Сингапур е дребен остров в Югоизточна Азия, на който живеят малко под 5,5 млн. души. Интересът му към лабораторно отглежданото месо може да се отдаде частично на тази географска специфичност. Земята е нищожна, като 90% от храната се внася, а продоволствената сигурност е приоритет за управляващите. В резултат на това държавното управление дава данъчни облекчения и дотации на компании като Eat Just, която отглежда култивирано пилешко месо за Huber's Butchery.
Въпреки тази поддръжка, компанията отглежда единствено към няколко кг лабораторно отгледано пилешко месо седмично - почти толкоз, колкото е месото от едно пиле.
За да създава повече и по-евтино, компанията се нуждае от повече и по-големи биореактори, в които да го отглежда, споделя Тетрик. " Възможността за увеличение на мащаба от по-малки към по-големи съдове е както инженерно-техническо предизвикателство, по този начин и финансово предизвикателство ", споделя той. " Става дума за стотици милиони долари, в последна сметка за милиарди долари, с цел да се изградят доста от тези уреди ".
Тетрик признава, че това увеличение на мащаба може в никакъв случай да не се реализира. Но " ние считаме, че си коства да се заложи ", споделя той.
Истината за месото, отгледано в лаборатория
Eat Just е една от няколкото компании за култивирано месо със седалище на западното крайбрежие на Съединени американски щати. Тук FDA неотдавна дефинира някои марки култивирано пилешко месо като " безвредни за консумация ". Тези компании обаче към момента не могат да го продават законно, до момента в който оборудванията им не бъдат инспектирани от Министерството на земеделието на Съединени американски щати, което се чака да стане през 2023 година В Индия държавното управление финансира проучвания в региона на култивираните меса. За разлика от това в италианския парламент има проекти за възбрана на всички форми на култивирано месо заради опасения за хранителното завещание на страната.
В доста страни регулаторните органи не са в крайник с науката. Това значи, че няма правна подредба на лабораторно отглежданото месо, която е нужна за продажбата му в някои страни. Освен това фирмите би трябвало да потвърдят, че продуктът им е безвреден за консумация. Преодоляването на тези регулаторни спънки ще отнеме време.
Важно е да се означи, че съгласно Джинг Джинг Лиу хората в действителност желаят месо, отгледано в лаборатория. Тя е откривател на месото в Teagasc, Службата за развиване на земеделието и храните в Република Ирландия, и организира изследвания по целия свят, с цел да оцени приемането на култивираното месо. Лиу е открила, че от Китай до Камерун почти половината от хората, които е интервюирала, споделят, че биха го пробвали, при изискване че то е по-полезно за планетата от стандартното отглеждане на животни.
Study casts doubt on cultivated meat’s low carbon promise.
— Sjoerd de Vries (@Featurez)
Това несъгласие ще бъде мъчно да се потвърди, до момента в който промишлеността не се разрасне. В сегашния миг всяка компания има собствен личен специфичен метод за произвеждане на месо. Но като цяло хранителната среда или бульонът, в който се отглеждат клетките на месото, е същият, който се употребява във фармацевтичната промишленост за създаване на ваксини.
Предварително изследване (все още не е рецензирано) демонстрира, че потреблението на фармацевтична среда може да значи, че въздействието на култивираното говеждо месо върху климата в действителност е от 4 до 25 пъти по-голямо от междинното за еквивалента, отглеждан във плантация . Кародия от Mzansi Meats се надява, че съставките, които към този момент използваме в храната, като соеви деривати, един ден ще могат да се употребяват за развъждане на кафези. Тя споделя, че отводът от такива чисти фармацевтични среди за напредък би довел до доста по-малък въглероден отпечатък. Но не всички специалисти са уверени, че това би довело до понижаване на излъчванията.
" Това не е изцяло отделено от стандартното земеделие. Вероятно към момента ще са нужни някакви култури или вероятно някакъв тип стабилно произвеждане на водорасли, с цел да се получи първичният източник на хранителни субстанции ", споделя Джон Линч, постдокторант от Оксфордския университет в Обединеното кралство. " Дали това ще бъде соя? Как ще се отглежда? И дали в действителност ще бъде доста по-ефективна от отглеждането на животни? " На тези въпроси занапред следва да се търси отговор.
Другото главно влияние на култивираното месо върху климата е обвързвано с това какъв брой сила е нужна за развъждането на месо в лаборатория и по какъв начин се създава тази сила. Миналата година малко под две трети от електрическата енергия в света е създадена посредством изгаряне на изкопаеми горива, при което се отделя въглероден диоксид. Това може да се промени, като се имат поради уговорките на доста страни да реализират нулеви чисти излъчвания доникъде на века. Мрежите към този момент от ден на ден се зареждат от възобновими енергийни източници като вятър и слънце.
Въпреки това не знаем до каква степен енергийно дейно ще бъде производството на огромни количества култивирано месо . Ако се окаже, че то е доста неефективно, това може да не надвиши климатичните разноски на стандартното земеделие. Вместо това, то може да докара до голямо натоварване на мрежите, до момента в който те се пробват да преминат към възобновима сила, споделя Линч. " Ако имаме нараснало търсене на сила посредством нови процеси за произвеждане на храни, тогава в никакъв случай няма да реализираме нито една от нашите климатични цели ", споделя той.
Защитниците на промишлеността настояват, че лабораториите заемат по-малко земя от селското стопанство, което значи, че освободената земя може да се употребява за развъждане на гори или за възобновяване на други огромни въглеродни поглътители. На доктрина това е правилно. Но на процедура Линч се съмнява, че тази земя в действителност ще бъде употребена по този метод: вместо това тя може да се трансформира в " още едно голф игрище ".
" Не култивираното месо единствено по себе си е това, което е интензивно потребно за климата ", споделя Линч. " Просто, в случай че ядете по-малко месо, тогава има по-малко излъчвания и по-малко потребление на земя, свързани с това. "
Емисиите от пътуванията, нужни за отразяването на този материал, са 0 kg CO2, защото историята беше отразена в началото за подкаста The Climate Question. Емисиите в дигитален тип, свързани с тази история, се правят оценка на 1,2 g до 3,6 g CO2 на обзор на страница. Научете повече за метода, по който изчислихме тази цифра, тук.
С други думи, не можем да пренебрегнем обстоятелството, че към този момент има нисковъглеродни други възможности на месото, като бургери с леща и соеви салами. Въпреки това смяната е сложна, а потреблението на месо единствено се усилва. Възможно е култивираните меса да се продават по-лесно, в сравнение с техните растителни други възможности.
Все още има дълъг лист от спънки пред това култивираното месо да стане по-широко налично. Те варират от възприемането от потребителите и екологичните качества до техническата изпълнимост на разширението на производството и нужния за това капитал. Въпреки това Тетрик от Eat Just се надява, че елементарните култивирани артикули като мляно говеждо месо, салами и пилешки хапки ще бъдат " по-широко публикувани " през идващите пет до 10 години.
Може би не след дълго ще можем да разберем дали критикът на храната Рюцлер е бил просто вежлив - или в действителност е задоволително добър, с цел да размени същинския артикул.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ