Пейчо Кънев разголва душата си с Писма до Цветаева
Изкуството има магична дарба да минава с лекост границите сред другите столетия и да ни потопи в един утопичен, само че забавен, умен, даже провокативен разговор сред персони от разнообразни исторически и интелектуални времена. Сякаш въодушевен от тази задача на изкуството поетът и публицист Пейчо Кънев сътвори своята прочувствена книга-изповед " Писма до Цветаева ".
Изисква се огромна смелост и кураж да разголиш душата си пред непознати хора, да приказваш откровено и искрено за своите недостатъци и душевни падения, за терзанията, страховете, само че и за очакванията, желанията, фантазиите, житейските и креативен върхове. А още по-голяма храброст се изисква да дадеш на някого доверие в задатък като същински се откриеш и останеш безусловно безсилен.
Пейчо Кънев съумява да трансформира болката от бездуховното време, тъгата и от време на време самотата в изкуство, хубост и обич, които ни разкрива посредством думите. А този прочувствен разговор през думите и времето с огромната съветска поетеса Марина Цветаева няма по какъв начин да не допре читателя със своята откровеност, мощ и заостреност.
Книгата " Писма до Цветаева " беше показана преди дни в столичен музикален клуб. Актьорът от Театър " Възраждане " Боян Младенов прочете по превъзходен метод някои от писмата на Пейчо Кънев до огромната съветска поетеса, чиято орис за жалост е доста трагична.
През 1922 година тя емигрира дружно с първата си щерка в Берлин, по-късно живее в Прага, а от 1925 година се открива в Париж. През 1931 година брачният партньор ѝ моли за руско поданство и става руски шпионин. През 1938 година Марина Цветаева се връща в Москва. Същата година брачният партньор и щерка ѝ са задържани от Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Заради настъплението на нацистите в Съюз на съветските социалистически републики е евакуирана от Москва през август 1941 година в Татарстан, където се обесва на 31 август 1941 година Точното местонахождение на гроба ѝ и до момента е незнайно.
" Не е въпрос на усети и на харесване, когато Поезията те блъсне челно. Когато думите не са хубави или неприятни, оптимистични или суицидни, слънчеви или в затъмнение, а само вероятните, разбираш, че си срещнал Поет и че тази среща в действителност е... неизбежна. Такава ще е ориста на бъдещите читатели на „ Писма до Цветаева " на Пейчо Кънев.
Твърдя го от свеж персонален опит. Това не е е книга, която ще затвориш на 13-а страница и ще продължиш следобяд или вдругиден. Сгъстената страст просто не те пуска, до момента в който те разхожда през света и хората, без да напуща в това време килията на сърцето ", споделя рецензентът на новата книга на Пейчо Кънев - Камелия Кондова.
" Нито времето, нито гибелта, могат да спрат безконечния диалог сред Поетите. Защото думите са това, което остава неизличимо и трансформира болката в лирика, думите са техният единствен общ език, понятен за сърцето.
Писмата на Пейчо Кънев до Цветаева пътуват през времето, увисват на въжето, оплетено от дните на живота и възкръсват в нощите на гибелта. Писмата имат получател и не остават без отговор. Отговорът сте вие. Пощенската кутия е сърцето ", споделя пък редакторът на книгата Ива Спиридонова.
Актьорът Боян Младенов прочете няколко от писмата на Пейчо Кънев до Марина Цветаева по време на премиерата на книгата
По време на премиерата на " Писма до Цветаева " Пейчо Кънев описа, че книгата се е родила напълно инцидентно. В сложен за него интервал от живота той взема решение да си води дневник под формата на писма до неговата обичана съветска поетеса Марина Цветаева. Този дневник е като мощно хапче против депресията и суицидните мисли.
И в действителност писмата на българския стихотворец до съветската поетеса играят ролята на отдушник на отрицателните страсти. Тези писма го отсласкват последователно от дъното и изиграват своята психическа роля като съумяват като че ли да върнат на Пейчо Кънев насладата от живота и да преоткрият неговия смисъл. Някои от изповедните думи може да се сторят прекомерно мрачни и безнадеждни, то в действителност книгата има своята пречистваща роля за душата на читателя и го кара да види света с други очи и в друга, по-добра светлина. И в действителност " Писмата до Цветаева " предизвикат да изберем светлината.
Пейчо Кънев е стихотворец, преводач и редактор. Автор е на 12 книги с лирика и един алманах с разкази, издадени в България, Съединени американски щати и Индия. Той е измежду най-публикуваните модерни български поети на британски с голям брой изявления в литературни списания и антологии в Съединени американски щати, Англия, Канада, Австралия, Индия и други страни.
Превел е от британски език 40 книги, като измежду тях са Нобеловите лауреати Сол Белоу, Джон Максуел Кутсù и Ърнест Хемингуей. За себе си твърди, че е " само стихотворец, а всички други неща, с които се занимава, са прелестно допълнение ". Сега неговите ”Писма до Цветаева ” полетяха към читателите.
Снимки: Светослава Мадарова
Изисква се огромна смелост и кураж да разголиш душата си пред непознати хора, да приказваш откровено и искрено за своите недостатъци и душевни падения, за терзанията, страховете, само че и за очакванията, желанията, фантазиите, житейските и креативен върхове. А още по-голяма храброст се изисква да дадеш на някого доверие в задатък като същински се откриеш и останеш безусловно безсилен.
Пейчо Кънев съумява да трансформира болката от бездуховното време, тъгата и от време на време самотата в изкуство, хубост и обич, които ни разкрива посредством думите. А този прочувствен разговор през думите и времето с огромната съветска поетеса Марина Цветаева няма по какъв начин да не допре читателя със своята откровеност, мощ и заостреност.
Книгата " Писма до Цветаева " беше показана преди дни в столичен музикален клуб. Актьорът от Театър " Възраждане " Боян Младенов прочете по превъзходен метод някои от писмата на Пейчо Кънев до огромната съветска поетеса, чиято орис за жалост е доста трагична.
През 1922 година тя емигрира дружно с първата си щерка в Берлин, по-късно живее в Прага, а от 1925 година се открива в Париж. През 1931 година брачният партньор ѝ моли за руско поданство и става руски шпионин. През 1938 година Марина Цветаева се връща в Москва. Същата година брачният партньор и щерка ѝ са задържани от Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Заради настъплението на нацистите в Съюз на съветските социалистически републики е евакуирана от Москва през август 1941 година в Татарстан, където се обесва на 31 август 1941 година Точното местонахождение на гроба ѝ и до момента е незнайно.
" Не е въпрос на усети и на харесване, когато Поезията те блъсне челно. Когато думите не са хубави или неприятни, оптимистични или суицидни, слънчеви или в затъмнение, а само вероятните, разбираш, че си срещнал Поет и че тази среща в действителност е... неизбежна. Такава ще е ориста на бъдещите читатели на „ Писма до Цветаева " на Пейчо Кънев.
Твърдя го от свеж персонален опит. Това не е е книга, която ще затвориш на 13-а страница и ще продължиш следобяд или вдругиден. Сгъстената страст просто не те пуска, до момента в който те разхожда през света и хората, без да напуща в това време килията на сърцето ", споделя рецензентът на новата книга на Пейчо Кънев - Камелия Кондова.
" Нито времето, нито гибелта, могат да спрат безконечния диалог сред Поетите. Защото думите са това, което остава неизличимо и трансформира болката в лирика, думите са техният единствен общ език, понятен за сърцето.
Писмата на Пейчо Кънев до Цветаева пътуват през времето, увисват на въжето, оплетено от дните на живота и възкръсват в нощите на гибелта. Писмата имат получател и не остават без отговор. Отговорът сте вие. Пощенската кутия е сърцето ", споделя пък редакторът на книгата Ива Спиридонова.
Актьорът Боян Младенов прочете няколко от писмата на Пейчо Кънев до Марина Цветаева по време на премиерата на книгата
По време на премиерата на " Писма до Цветаева " Пейчо Кънев описа, че книгата се е родила напълно инцидентно. В сложен за него интервал от живота той взема решение да си води дневник под формата на писма до неговата обичана съветска поетеса Марина Цветаева. Този дневник е като мощно хапче против депресията и суицидните мисли.
И в действителност писмата на българския стихотворец до съветската поетеса играят ролята на отдушник на отрицателните страсти. Тези писма го отсласкват последователно от дъното и изиграват своята психическа роля като съумяват като че ли да върнат на Пейчо Кънев насладата от живота и да преоткрият неговия смисъл. Някои от изповедните думи може да се сторят прекомерно мрачни и безнадеждни, то в действителност книгата има своята пречистваща роля за душата на читателя и го кара да види света с други очи и в друга, по-добра светлина. И в действителност " Писмата до Цветаева " предизвикат да изберем светлината.
Пейчо Кънев е стихотворец, преводач и редактор. Автор е на 12 книги с лирика и един алманах с разкази, издадени в България, Съединени американски щати и Индия. Той е измежду най-публикуваните модерни български поети на британски с голям брой изявления в литературни списания и антологии в Съединени американски щати, Англия, Канада, Австралия, Индия и други страни.
Превел е от британски език 40 книги, като измежду тях са Нобеловите лауреати Сол Белоу, Джон Максуел Кутсù и Ърнест Хемингуей. За себе си твърди, че е " само стихотворец, а всички други неща, с които се занимава, са прелестно допълнение ". Сега неговите ”Писма до Цветаева ” полетяха към читателите.
Снимки: Светослава Мадарова
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ