Предстои ли сблъсък между авторското право и изкуствения интелект?
Изкуственият разсъдък участва във от ден на ден действия и от дълго време взаимоотношението с него не е привилегия на експертите в региона. И както постоянно се случва в правната материя, появяването на нови фактори в публичния живот провокира голям брой нови въпроси, а законодателството има малко и закъснели отговори. И това е изцяло обикновено предвид на правилото, че правото урежда съществуващите в действителност публични връзки и връзки и следва да се основава точно, задълбочено и дълготрайно.
Широката общност и правната общественост от дълго време разясняват все по-явното нахлуване на изкуствен интелект в всекидневието ни. Допирните точки сред другите проявления на изкуствен интелект и авторското право също от дълго време вълнуват юридическите среди. И вместо да оставя отговора на въпроса от заглавието за край, ще кажа още тук, че на този стадий няма конфликт и не смятам, че подобен следва. По-скоро пред актуалното авторско право, което към този момент се пробва да обхване съвременни феномени, като онлайн пиратството и творбите на изкуството в Мета вселената, се слагат нови провокации. Няма да навлизаме в дълбоки теоретични разбори на правната същина и резултати на изкуствения разсъдък. Темата е необятно обсъждана от юристите на интернационално равнище, само че този научен спор не дава отговори всъщност на бизнесите, които през днешния ден са изправени през избора дали да употребяват сходни услуги в активността си и по какъв начин е контролирано това от закона.
Появата на елементарно наличната услуга ChatGPT разреши на всеки по-любопитен човек да се допре до наличие, основано от изкуствен интелект и мощно разпространява тематиката. Редица сфери на изкуството и търговията са изправени пред нуждата да се приспособяват към новата обстановка и опциите на изкуствения разсъдък, без да са налице ясни правни регулации.
За задачите на актуалното ревю ще ограничим разбора до допирните точки сред авторското право и явлението ChatGPT, като най-популярното проявяване на изкуствен интелект сега. И преди да проучваме точките на контакт сред изкуствения разсъдък и авторството право, коства си да споменем и някои от другите горещи въпроси, които ChatGPT сложи на настоящото законодателство. Един от главните проблеми, които към този момент ангажираха вниманието на регулаторите в няколко страни от Европейски Съюз е отбраната на персоналните данни и големият размер информация, който се дава свободно на услугата за нейното " обучаване " от потребителите. Течът на данни от чатове на голям брой консуматори на ChatGPT даде мотив на OpenAI да сервира обществено своите извинения и да увери, че позволените механически неточности са поправени. Негативните резултати, произлизащи от свободното шерване на данни с чат услугата за задачите на нейното обучаване и по-пълноценно потребление се демонстрираха малко след старта. Медиите разгласиха данни по отношение на потребление на ChatGPT от чиновници на компанията Самсунг, които са се допитвали до услугата, с цел да ревизират и усъвършенстват, основан от тях софтуерен код. Установява се, че част от споделената информация съставлява комерсиална загадка на сдружението, само че един път споделена с чат услугата към този момент е част от нейната библиотека и конфиденциалният й темперамент е изопачен. Липсата на ясни граници и средства за отбрана обаче докара до експлицитната възбрана на услугата в Италия и провокира обществен спор в Германия, Франция и Ирландия. В Австралия пък породи проблем по отношение на отговорността на платформата за разпространяването на погрешни позорящи обстоятелства по отношение на кмета на Hepburn Shire. Г-н Брайън Худ уведоми обществеността за желанието си да инициира дело против компанията OpenAI, админ на услугата ChatGPT, по отношение на погрешна информация, в която ChatGPT свързва името на кмета с корупционен скандал от близкото минало.
Може би най-хубаво изложение на ChatGPT би дал самият той. Използвах функционалността му на български език и го помолих да отговори на въпроса " Какво си ти? ". Ето и отговорът: " Аз съм ChatGPT, огромен модел за езиково моделиране, създаден от OpenAI. Моето главно предопределение е да оказвам помощ на потребителите като давам отговор на техните въпроси и отпущам информация в разнообразни области. Аз съм подготвен в необятна гама от тематики, в това число просвета, история, география, спорт, изкуство, технологии и други. Имам достъп до огромен размер информация, като базата ми данни е обновена до септември 2021 година. Моето действие се основава на логаритми за обработка на естествения език (Natural Language Processing, NLP), които ми разрешават да проучвам въпросите и да генерирам смислени отговори в действително време. Моделът GPT (Generative Pre-trained Transformer) се образова върху големи количества текстове от интернет, като в процеса на образование се усъвършенства за предсказание на идната дума в текста. Това му разрешава да научи разнообразни граматични и семантични закономерности, както и да основава смислени и граматично правилни изрази. Вместо да програмирам съответни правила, аз съм подготвен да " разбирам " и проучвам човешкия натурален език. Когато ми задавате въпрос, аз проучвам смисъла му, диря съответната информация в моята база данни и генерирам отговор, който да бъде осмислен и потребен. Въпреки че се стремя да отпущам точни и потребни отговори, би трябвало да се има поради, че не мога да подсигурявам 100% акуратност и постоянно е добре да се ревизира информацията, която получавате от мен. "
Основните пресечни точки сред ChatGPT, като проявяване на изкуствения разсъдък и авторското право могат да се разделят в следните категории:
Изкуственият разсъдък като обект на авторско право
Този въпрос е ясно решен от настоящото законодателство и не изисква подробен разбор. Софтуерният код зад логаритъма на работа на услуги с изкуствен интелект, като ChatGPT, е годен обект на авторското право. Съгласно българския Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), програмният код се приравнява на литературно произведение и може да се употребява със същия размер на правна протекция. Както удостоверява и самият ChatGPT " Авторското право върху мен ChatGPT принадлежи на OpenAI, компанията, която ме създава. OpenAI има права върху модела и генерираната от него информация. Това включва и авторските права върху програмния код, модела за машинно образование и други свързани с тях аспекти. "
Създаденото от изкуствения разсъдък като обект на авторско право
Квалификацията на генерирания от изкуствения разсъдък текст, програмен код или даже изображение, като произведение, попадащо в обсега на протекция на авторското право е спорен. Разбира се, от значително значение е съответното национално законодателство от позиция, на което се прави разбора. Моето мнение е, че основаният от ChatGPT текст не може да попадне в дефиницията на член 3, ал.1 ЗАПСП, според който " обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на креативна активност и е изразено по какъвто и да е метод и в каквато и да е справедлива форма ". Обстоятелството, че наличието, гарнирано от ChatGPT се базира напълно на използването на логаритъм от страна на неодушевен индивид, автоматизирано изключва опцията за съществуване на креативна активност. На последващо място, член 5, изречение първо от ЗАПСП прецизира, че " създател е физическото лице, вследствие на чиято креативна активност е основано произведение ". Разбира се, притежател на авторското право може да бъде и юридическо лице при съблюдаване на избрани законови условия, само че първичното авторство, според националното ни законодателство, постоянно принадлежи на физическото лице - създател.
Стриктното използване на настоящия текст на закона за авторското право изключва опцията, текстовете, генерирани от ChatGPT при съблюдаване на заложения от OpenAI логаритъм, да бъдат квалифицирани като обекти на авторското право. В сходен смисъл са и множеството университетски публикации по тематиката, създадени от експерти в разнообразни юрисдикции. Въпросът на този стадий се преглежда най-често от позиция на изображенията, основани от изкуствен интелект, само че изводите биха били аналогични и във връзка с литературните текстове.
Данните в изкуствения разсъдък като обект на авторското право
Отговорът на ChatGPT на въпроса дали основава истински текстове е следният: " Като модел за езиково моделиране сътворявам истински текстове, а не копирам от съществуващи текстове. При генерирането на отговорите си, употребявам информацията, която съм научил по време на образованието си от огромен размер текстове от разнообразни източници. Моята учаща процедура се базира на предсказание на идната дума в текста, употребявайки контекстуалната информация от предишните думи. Това ми разрешава да генерирам нови и истински текстове в отговор на даден въпрос. Въпреки това, въз основа на образованието си, мога да употребявам общи граматически структури и изречения, които са срещани в доста текстове. Това може да докара до сходство или подобие в изразите с други текстове, само че не значи, че просто копирам или дублирам съществуващи текстове. " Няма еднопосочни данни за това каква част от информацията, употребена при " обучаването " на системата, е обект на авторското право на трети лица, само че е несъмнено че има такава. Нещо повече, според общите условия на OpenAI, наличието, предоставено от ползвателите на ChatGPT, както и наличието, генерирано от услугата в отговор на запитванията на потребителите може да се употребява от системата за задачите на даване на услугите й. Накратко, част от " познанията " на изкуствения разсъдък съставляват непознато авторско право. И до момента в който потребителите, употребявайки услугата, се съгласяват с използваните общи условия и годно отстъпват правата си, под въпрос остава законосъобразността на потреблението на съществуващите авторскоправни материали при първичното " обучаване " на системата. Доколкото услугата се дава с комерсиална цел и ChatGPT има и платена версия, то по смисъла на нашето законодателство не може да става дума за догадка на свободно потребление.
Авторскоправни опасности при потреблението на наличие, основано от ChatGPT
След уточнението, че основаното от ChatGPT наличие не би могло да се квалифицира, като обект на авторското право, остават отворени следните въпроси.
На кого принадлежат правата върху генерираните текстове? Общите условия на OpenAI показват, че както данните, предоставени от потребителите на системата, по този начин и резултатите, получени в отговор на запитването, принадлежат на съответния консуматор.
Какви са рисковете, в случай че употребявам наличие, основано от ChatGPT, в бизнеса си? Най-съществен е рискът да започнете потребление на наличие, което е идентично или сходно в изключително огромна степен със наличието, употребявано от различен. Според ChatGPT, " Като модел за езиково моделиране, мога да генерирам разнообразни отговори на два идентични въпроса, заради някои фактори: (1) Вариация в модела: При всяко потребление на модела, входните параметри и началното положение могат да бъдат разнообразни, което може да докара до разнообразни изходи. Това значи, че отговорите могат да варират, даже при идентични въпроси. (2) Вариация в генерирането: При генерирането на отговорите моделът употребява стохастичност (случайност), което може да докара до разнообразни избори при формулиране на отговорите. Малки промени във вътрешния развой на модела могат да доведат до разнообразни текстове. (3) Липса на подтекст: Моделът не запомня предходни отговори или интеракции с консуматори, защото няма памет от сесия на сесия. Това значи, че при наново задаване на въпроси, моделът няма авансово избран подтекст от предходни отговори и може да генерира разнообразни отговори. Все отново, при избрани въпроси или сюжети, където отговорът е ясно избран и логичен идващ, моделът може да даде по-подобни или съвпадащи отговори на идентични въпроси. ". Тоест, опцията за генериране на два идентични текста е налице.
Друг вероятен риск произтича от възможното потребление на текстове, основани от ChatGPT и представянето им за свои. Като оставим на страна моралния аспект на сходно действие, значимо е да се съобразят и още няколко фактора. Изкуственият разсъдък базира текстове си на цялата информация, с която разполага към дадения миг, само че не е подготвен да се базира систематично на нея и да основава текстове с ясни референции, към употребяваните източници. Тоест, ползвателят се излага на риск от плагиатство. Проблемът с неналичието на уникалност на даден текст също е от значително значение. Издателите на хиляди научни списания не разрешиха или ограничиха потреблението от сътрудниците на чатбот услуги, ръководени от изкуствен интелект, на фона на опасения, че той може да натрупа академичната литература с неправилни и даже изфабрикувани проучвания. Широката приложимост на ChatGPT при подготовката на публикации към този момент докара до това, че той е посочван като съавтор на редица документи. В отговор, водещото американско списание Science, разгласи обновена публицистична политика, забранявайки потреблението на текст от ChatGPT и пояснявайки, че програмата не може да бъде посочена като съавтор. Същевременно, някои от огромните киностудия в Холивуд оповестиха желанието си да употребяват изкуствен интелект за основаването на сюжет. Това провокира бурната реакция на Гилдията на кино и телевизионните сценаристи, които показват голямо отвращение и показват, че ChatGPT ще се трансформира в " машина за плагиатство ", заради неналичието на опцията на софтуера на твори независимо.
Не на последно място, рискът от даване на остаряла, погрешна, подвеждаща или вътрешнопротиворечива информация от страна на изкуствения разсъдък не би трябвало да бъде подценяван. Като правист намирам утешение в уточнението, което дава самият ChatGPT: " Винаги е значимо да се означи, че информацията, която отпущам, би трябвало да се ревизира и удостоверява от надеждни източници, изключително в случай че става дума за характерни обстоятелства, настоящи събития или юридически въпроси. " Сложността и значимостта на юридическите въпроси е подчертана от експлицитното им изтъкване в този дисклеймър. И въпреки да са налични към този момент и софтуери с изкуствен интелект, отдадени на правната работа, смятам че денят, в който програмен код ще може да размени мислещия, умел и дипломиран правист е доста надалеч. Същото несъмнено се отнася и до креативните промишлености.
Вместо умозаключение, бих желала да загатна, че преди дни изпълнителният шеф на OpenAI, Сам Алтман, съобщи пред Конгреса в Съединени американски щати, че бъдещото развиване на изкуствения разсъдък е немислимо без построяването на ясна законодателна рамка. Той прикани за основаването на американска или интернационална организация, която да лицензира активността на най-могъщите системи, употребяващи изкуствен интелект. Преди няколко години и Европейски Съюз инициира спор по отношение на въвеждането на регулация на изкуствения разсъдък. Проектът на този стадий е със заглавие " Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на хармонизирани правила по отношение на изкуствения разсъдък (законодателен акт за изкуствения интелект) и за изменение на някои законодателни актове на съюза ". За цялост следва да се цитира и Резолюцията на Европейския парламент от 20 октомври 2020 година по отношение на правата върху интелектуалната благосъстоятелност за създаването на технологии за изкуствен интелект. Дискусиите по предлагането за правилник ясно демонстрират множеството въпроси, сложени от появяването на изкуствения разсъдък и огромния брой гледни точки по отношение на методите за контролиране на обособените проблеми. В обяснителния меморандум към плана се показва, че " Комисията излиза с препоръчаната регулаторна рамка за изкуствения разсъдък, като си слага следните съответни цели: (1) да подсигурява, че системите с ИИ, които се пускат на пазара на Съюза и се употребяват, са безвредни и в сходство с настоящото законодателство в региона на главните права и полезностите на Съюза; (2) да подсигурява правна сигурност, която да улесни вложенията и нововъведенията в ИИ; (3) да усъвършенства ръководството и ефикасното използване на съществуващата правна уредба в региона на главните права и условията за сигурност, използвани към системите с ИИ; и (4) да улесни развиването на обединен пазар за законни, безвредни и надеждни приложения с ИИ и да предотврати раздробеност на пазара. Основните моменти в предлагането са " неразрешени практики в областта на изкуствения разсъдък " ; " правила за подредба и съществени категории високорискови системи с ИИ " ; " отговорности за бистрота за някои системи с ИИ " ; " ограничения в поддръжка на нововъведенията " ; " системи за ръководство на нивото на Съюза и на национално ниво " ; " кодекси за държание ". Интересно също е и определението на " система с изкуствен интелект ", което се съдържа в предлагането - " програмен продукт, създаден с една или повече от техниките и методите, посочени в приложение I, който може във връзка с даден набор от цели, избрани от човек, да генерира резултати, като наличие, прогнози, рекомендации или решения, които оказват влияние върху средите, с които взаимодействат ". Основният фокус на бъдещата регулация е сигурността на данните и приспособеното потребление и развиване на технологиите. Авторскоправните аспекти за момента не са в центъра на дебата, а въпросите пред законодателя на този стадий остават отворени.
https://openai.com/blog/march-20-chatgpt-outage
https://www.forbes.com/sites/siladityaray/2023/05/02/samsung-bans-chatgpt-and-other-chatbots-for-employees-after-sensitive-code-leak/
https://www.bbc.com/news/technology-65139406
https://www.theguardian.com/technology/2023/apr/06/australian-mayor-prepares-worlds-first-defamation-lawsuit-over-chatgpt-content
https://openai.com/policies/terms-of-use
https://www.science.org/doi/10.1126/science.adg7879
https://en.as.com/entertainment/hollywood-writers-call-chat-gpt-plagiarism-machine-n/
https://www.bbc.com/news/world-us-canada-65616866
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52021PC0206
https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/A-9-2020-0176_BG.html
а)Подходи за машинно самообразование, в това число самообразование с преподавател, самообразование без преподавател и образование с одобрение, като се употребява огромно многообразие от способи, в това число надълбоко самообучение;
б)Логически и учредени на знанието подходи, в това число показване на знанията, апостериори (логическо) програмиране, бази от познания, машини за логичен заключения и машини за дедукции, (символни) съждения и експертни системи;
в)Статистически подходи, способи за бейесовско оценяване, търсене и оптимизация.
Широката общност и правната общественост от дълго време разясняват все по-явното нахлуване на изкуствен интелект в всекидневието ни. Допирните точки сред другите проявления на изкуствен интелект и авторското право също от дълго време вълнуват юридическите среди. И вместо да оставя отговора на въпроса от заглавието за край, ще кажа още тук, че на този стадий няма конфликт и не смятам, че подобен следва. По-скоро пред актуалното авторско право, което към този момент се пробва да обхване съвременни феномени, като онлайн пиратството и творбите на изкуството в Мета вселената, се слагат нови провокации. Няма да навлизаме в дълбоки теоретични разбори на правната същина и резултати на изкуствения разсъдък. Темата е необятно обсъждана от юристите на интернационално равнище, само че този научен спор не дава отговори всъщност на бизнесите, които през днешния ден са изправени през избора дали да употребяват сходни услуги в активността си и по какъв начин е контролирано това от закона.
Появата на елементарно наличната услуга ChatGPT разреши на всеки по-любопитен човек да се допре до наличие, основано от изкуствен интелект и мощно разпространява тематиката. Редица сфери на изкуството и търговията са изправени пред нуждата да се приспособяват към новата обстановка и опциите на изкуствения разсъдък, без да са налице ясни правни регулации.
За задачите на актуалното ревю ще ограничим разбора до допирните точки сред авторското право и явлението ChatGPT, като най-популярното проявяване на изкуствен интелект сега. И преди да проучваме точките на контакт сред изкуствения разсъдък и авторството право, коства си да споменем и някои от другите горещи въпроси, които ChatGPT сложи на настоящото законодателство. Един от главните проблеми, които към този момент ангажираха вниманието на регулаторите в няколко страни от Европейски Съюз е отбраната на персоналните данни и големият размер информация, който се дава свободно на услугата за нейното " обучаване " от потребителите. Течът на данни от чатове на голям брой консуматори на ChatGPT даде мотив на OpenAI да сервира обществено своите извинения и да увери, че позволените механически неточности са поправени. Негативните резултати, произлизащи от свободното шерване на данни с чат услугата за задачите на нейното обучаване и по-пълноценно потребление се демонстрираха малко след старта. Медиите разгласиха данни по отношение на потребление на ChatGPT от чиновници на компанията Самсунг, които са се допитвали до услугата, с цел да ревизират и усъвършенстват, основан от тях софтуерен код. Установява се, че част от споделената информация съставлява комерсиална загадка на сдружението, само че един път споделена с чат услугата към този момент е част от нейната библиотека и конфиденциалният й темперамент е изопачен. Липсата на ясни граници и средства за отбрана обаче докара до експлицитната възбрана на услугата в Италия и провокира обществен спор в Германия, Франция и Ирландия. В Австралия пък породи проблем по отношение на отговорността на платформата за разпространяването на погрешни позорящи обстоятелства по отношение на кмета на Hepburn Shire. Г-н Брайън Худ уведоми обществеността за желанието си да инициира дело против компанията OpenAI, админ на услугата ChatGPT, по отношение на погрешна информация, в която ChatGPT свързва името на кмета с корупционен скандал от близкото минало.
Може би най-хубаво изложение на ChatGPT би дал самият той. Използвах функционалността му на български език и го помолих да отговори на въпроса " Какво си ти? ". Ето и отговорът: " Аз съм ChatGPT, огромен модел за езиково моделиране, създаден от OpenAI. Моето главно предопределение е да оказвам помощ на потребителите като давам отговор на техните въпроси и отпущам информация в разнообразни области. Аз съм подготвен в необятна гама от тематики, в това число просвета, история, география, спорт, изкуство, технологии и други. Имам достъп до огромен размер информация, като базата ми данни е обновена до септември 2021 година. Моето действие се основава на логаритми за обработка на естествения език (Natural Language Processing, NLP), които ми разрешават да проучвам въпросите и да генерирам смислени отговори в действително време. Моделът GPT (Generative Pre-trained Transformer) се образова върху големи количества текстове от интернет, като в процеса на образование се усъвършенства за предсказание на идната дума в текста. Това му разрешава да научи разнообразни граматични и семантични закономерности, както и да основава смислени и граматично правилни изрази. Вместо да програмирам съответни правила, аз съм подготвен да " разбирам " и проучвам човешкия натурален език. Когато ми задавате въпрос, аз проучвам смисъла му, диря съответната информация в моята база данни и генерирам отговор, който да бъде осмислен и потребен. Въпреки че се стремя да отпущам точни и потребни отговори, би трябвало да се има поради, че не мога да подсигурявам 100% акуратност и постоянно е добре да се ревизира информацията, която получавате от мен. "
Основните пресечни точки сред ChatGPT, като проявяване на изкуствения разсъдък и авторското право могат да се разделят в следните категории:
Изкуственият разсъдък като обект на авторско право
Този въпрос е ясно решен от настоящото законодателство и не изисква подробен разбор. Софтуерният код зад логаритъма на работа на услуги с изкуствен интелект, като ChatGPT, е годен обект на авторското право. Съгласно българския Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), програмният код се приравнява на литературно произведение и може да се употребява със същия размер на правна протекция. Както удостоверява и самият ChatGPT " Авторското право върху мен ChatGPT принадлежи на OpenAI, компанията, която ме създава. OpenAI има права върху модела и генерираната от него информация. Това включва и авторските права върху програмния код, модела за машинно образование и други свързани с тях аспекти. "
Създаденото от изкуствения разсъдък като обект на авторско право
Квалификацията на генерирания от изкуствения разсъдък текст, програмен код или даже изображение, като произведение, попадащо в обсега на протекция на авторското право е спорен. Разбира се, от значително значение е съответното национално законодателство от позиция, на което се прави разбора. Моето мнение е, че основаният от ChatGPT текст не може да попадне в дефиницията на член 3, ал.1 ЗАПСП, според който " обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на креативна активност и е изразено по какъвто и да е метод и в каквато и да е справедлива форма ". Обстоятелството, че наличието, гарнирано от ChatGPT се базира напълно на използването на логаритъм от страна на неодушевен индивид, автоматизирано изключва опцията за съществуване на креативна активност. На последващо място, член 5, изречение първо от ЗАПСП прецизира, че " създател е физическото лице, вследствие на чиято креативна активност е основано произведение ". Разбира се, притежател на авторското право може да бъде и юридическо лице при съблюдаване на избрани законови условия, само че първичното авторство, според националното ни законодателство, постоянно принадлежи на физическото лице - създател.
Стриктното използване на настоящия текст на закона за авторското право изключва опцията, текстовете, генерирани от ChatGPT при съблюдаване на заложения от OpenAI логаритъм, да бъдат квалифицирани като обекти на авторското право. В сходен смисъл са и множеството университетски публикации по тематиката, създадени от експерти в разнообразни юрисдикции. Въпросът на този стадий се преглежда най-често от позиция на изображенията, основани от изкуствен интелект, само че изводите биха били аналогични и във връзка с литературните текстове.
Данните в изкуствения разсъдък като обект на авторското право
Отговорът на ChatGPT на въпроса дали основава истински текстове е следният: " Като модел за езиково моделиране сътворявам истински текстове, а не копирам от съществуващи текстове. При генерирането на отговорите си, употребявам информацията, която съм научил по време на образованието си от огромен размер текстове от разнообразни източници. Моята учаща процедура се базира на предсказание на идната дума в текста, употребявайки контекстуалната информация от предишните думи. Това ми разрешава да генерирам нови и истински текстове в отговор на даден въпрос. Въпреки това, въз основа на образованието си, мога да употребявам общи граматически структури и изречения, които са срещани в доста текстове. Това може да докара до сходство или подобие в изразите с други текстове, само че не значи, че просто копирам или дублирам съществуващи текстове. " Няма еднопосочни данни за това каква част от информацията, употребена при " обучаването " на системата, е обект на авторското право на трети лица, само че е несъмнено че има такава. Нещо повече, според общите условия на OpenAI, наличието, предоставено от ползвателите на ChatGPT, както и наличието, генерирано от услугата в отговор на запитванията на потребителите може да се употребява от системата за задачите на даване на услугите й. Накратко, част от " познанията " на изкуствения разсъдък съставляват непознато авторско право. И до момента в който потребителите, употребявайки услугата, се съгласяват с използваните общи условия и годно отстъпват правата си, под въпрос остава законосъобразността на потреблението на съществуващите авторскоправни материали при първичното " обучаване " на системата. Доколкото услугата се дава с комерсиална цел и ChatGPT има и платена версия, то по смисъла на нашето законодателство не може да става дума за догадка на свободно потребление.
Авторскоправни опасности при потреблението на наличие, основано от ChatGPT
След уточнението, че основаното от ChatGPT наличие не би могло да се квалифицира, като обект на авторското право, остават отворени следните въпроси.
На кого принадлежат правата върху генерираните текстове? Общите условия на OpenAI показват, че както данните, предоставени от потребителите на системата, по този начин и резултатите, получени в отговор на запитването, принадлежат на съответния консуматор.
Какви са рисковете, в случай че употребявам наличие, основано от ChatGPT, в бизнеса си? Най-съществен е рискът да започнете потребление на наличие, което е идентично или сходно в изключително огромна степен със наличието, употребявано от различен. Според ChatGPT, " Като модел за езиково моделиране, мога да генерирам разнообразни отговори на два идентични въпроса, заради някои фактори: (1) Вариация в модела: При всяко потребление на модела, входните параметри и началното положение могат да бъдат разнообразни, което може да докара до разнообразни изходи. Това значи, че отговорите могат да варират, даже при идентични въпроси. (2) Вариация в генерирането: При генерирането на отговорите моделът употребява стохастичност (случайност), което може да докара до разнообразни избори при формулиране на отговорите. Малки промени във вътрешния развой на модела могат да доведат до разнообразни текстове. (3) Липса на подтекст: Моделът не запомня предходни отговори или интеракции с консуматори, защото няма памет от сесия на сесия. Това значи, че при наново задаване на въпроси, моделът няма авансово избран подтекст от предходни отговори и може да генерира разнообразни отговори. Все отново, при избрани въпроси или сюжети, където отговорът е ясно избран и логичен идващ, моделът може да даде по-подобни или съвпадащи отговори на идентични въпроси. ". Тоест, опцията за генериране на два идентични текста е налице.
Друг вероятен риск произтича от възможното потребление на текстове, основани от ChatGPT и представянето им за свои. Като оставим на страна моралния аспект на сходно действие, значимо е да се съобразят и още няколко фактора. Изкуственият разсъдък базира текстове си на цялата информация, с която разполага към дадения миг, само че не е подготвен да се базира систематично на нея и да основава текстове с ясни референции, към употребяваните източници. Тоест, ползвателят се излага на риск от плагиатство. Проблемът с неналичието на уникалност на даден текст също е от значително значение. Издателите на хиляди научни списания не разрешиха или ограничиха потреблението от сътрудниците на чатбот услуги, ръководени от изкуствен интелект, на фона на опасения, че той може да натрупа академичната литература с неправилни и даже изфабрикувани проучвания. Широката приложимост на ChatGPT при подготовката на публикации към този момент докара до това, че той е посочван като съавтор на редица документи. В отговор, водещото американско списание Science, разгласи обновена публицистична политика, забранявайки потреблението на текст от ChatGPT и пояснявайки, че програмата не може да бъде посочена като съавтор. Същевременно, някои от огромните киностудия в Холивуд оповестиха желанието си да употребяват изкуствен интелект за основаването на сюжет. Това провокира бурната реакция на Гилдията на кино и телевизионните сценаристи, които показват голямо отвращение и показват, че ChatGPT ще се трансформира в " машина за плагиатство ", заради неналичието на опцията на софтуера на твори независимо.
Не на последно място, рискът от даване на остаряла, погрешна, подвеждаща или вътрешнопротиворечива информация от страна на изкуствения разсъдък не би трябвало да бъде подценяван. Като правист намирам утешение в уточнението, което дава самият ChatGPT: " Винаги е значимо да се означи, че информацията, която отпущам, би трябвало да се ревизира и удостоверява от надеждни източници, изключително в случай че става дума за характерни обстоятелства, настоящи събития или юридически въпроси. " Сложността и значимостта на юридическите въпроси е подчертана от експлицитното им изтъкване в този дисклеймър. И въпреки да са налични към този момент и софтуери с изкуствен интелект, отдадени на правната работа, смятам че денят, в който програмен код ще може да размени мислещия, умел и дипломиран правист е доста надалеч. Същото несъмнено се отнася и до креативните промишлености.
Вместо умозаключение, бих желала да загатна, че преди дни изпълнителният шеф на OpenAI, Сам Алтман, съобщи пред Конгреса в Съединени американски щати, че бъдещото развиване на изкуствения разсъдък е немислимо без построяването на ясна законодателна рамка. Той прикани за основаването на американска или интернационална организация, която да лицензира активността на най-могъщите системи, употребяващи изкуствен интелект. Преди няколко години и Европейски Съюз инициира спор по отношение на въвеждането на регулация на изкуствения разсъдък. Проектът на този стадий е със заглавие " Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на хармонизирани правила по отношение на изкуствения разсъдък (законодателен акт за изкуствения интелект) и за изменение на някои законодателни актове на съюза ". За цялост следва да се цитира и Резолюцията на Европейския парламент от 20 октомври 2020 година по отношение на правата върху интелектуалната благосъстоятелност за създаването на технологии за изкуствен интелект. Дискусиите по предлагането за правилник ясно демонстрират множеството въпроси, сложени от появяването на изкуствения разсъдък и огромния брой гледни точки по отношение на методите за контролиране на обособените проблеми. В обяснителния меморандум към плана се показва, че " Комисията излиза с препоръчаната регулаторна рамка за изкуствения разсъдък, като си слага следните съответни цели: (1) да подсигурява, че системите с ИИ, които се пускат на пазара на Съюза и се употребяват, са безвредни и в сходство с настоящото законодателство в региона на главните права и полезностите на Съюза; (2) да подсигурява правна сигурност, която да улесни вложенията и нововъведенията в ИИ; (3) да усъвършенства ръководството и ефикасното използване на съществуващата правна уредба в региона на главните права и условията за сигурност, използвани към системите с ИИ; и (4) да улесни развиването на обединен пазар за законни, безвредни и надеждни приложения с ИИ и да предотврати раздробеност на пазара. Основните моменти в предлагането са " неразрешени практики в областта на изкуствения разсъдък " ; " правила за подредба и съществени категории високорискови системи с ИИ " ; " отговорности за бистрота за някои системи с ИИ " ; " ограничения в поддръжка на нововъведенията " ; " системи за ръководство на нивото на Съюза и на национално ниво " ; " кодекси за държание ". Интересно също е и определението на " система с изкуствен интелект ", което се съдържа в предлагането - " програмен продукт, създаден с една или повече от техниките и методите, посочени в приложение I, който може във връзка с даден набор от цели, избрани от човек, да генерира резултати, като наличие, прогнози, рекомендации или решения, които оказват влияние върху средите, с които взаимодействат ". Основният фокус на бъдещата регулация е сигурността на данните и приспособеното потребление и развиване на технологиите. Авторскоправните аспекти за момента не са в центъра на дебата, а въпросите пред законодателя на този стадий остават отворени.
https://openai.com/blog/march-20-chatgpt-outage
https://www.forbes.com/sites/siladityaray/2023/05/02/samsung-bans-chatgpt-and-other-chatbots-for-employees-after-sensitive-code-leak/
https://www.bbc.com/news/technology-65139406
https://www.theguardian.com/technology/2023/apr/06/australian-mayor-prepares-worlds-first-defamation-lawsuit-over-chatgpt-content
https://openai.com/policies/terms-of-use
https://www.science.org/doi/10.1126/science.adg7879
https://en.as.com/entertainment/hollywood-writers-call-chat-gpt-plagiarism-machine-n/
https://www.bbc.com/news/world-us-canada-65616866
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52021PC0206
https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/A-9-2020-0176_BG.html
а)Подходи за машинно самообразование, в това число самообразование с преподавател, самообразование без преподавател и образование с одобрение, като се употребява огромно многообразие от способи, в това число надълбоко самообучение;
б)Логически и учредени на знанието подходи, в това число показване на знанията, апостериори (логическо) програмиране, бази от познания, машини за логичен заключения и машини за дедукции, (символни) съждения и експертни системи;
в)Статистически подходи, способи за бейесовско оценяване, търсене и оптимизация.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ