Изкуствените аромати: откъде идват и защо са за предпочитане пред истинските
Изкуствените аромати като ванилия, ягода и малина се съдържат в необятен набор от модифицирани храни - от смеси за торти и бонбони до зърнени закуски и сладолед.
През последните години обаче в интернет стартира да се популяризира като горски пожар изказванието, че изкуствените аромати ванилия - и до известна степен малина и ягода - се получават от аналните тайни на бобри. Макар и шокиращи, изказванията бяха прекомерно драматизирани и раздути. И по този начин, от кое място идват тези изкуствени аромати?
За да разбере това, „ Бизнес Инсайдер “ беседва с химици, които се занимават с аромати, за това по какъв начин се създават тези изкуствени аромати - това не включва боброви дупета никога.
Защо множеството ванилови аромати са изкуствени, а не естествени
Естествените аромати идват от ядливи източници, които се намират в природата, като плодове, зеленчуци, подправки, билки, листа и корени, до момента в който изкуствените аромати се създават в лаборатория, където сертифицирани химици по ароматите или " ароматисти " опитват с химически комбинации.
По данни на Обществото на химиците-ароматизатори в света има единствено към 400 работещи сертифицирани ароматизатори. Тази специалност включва високоспециализирано образование в продължение на най-малко седем години, а комбинациите от аромати, които те учат и създават, се смятат за строго секретни.
Робърт Дж. Макгорин, лекар на науките, професор по ароматична химия в Държавния университет на Орегон и помощник на Американското химическо сдружение, сподели, че доста хранителни компании употребяват изкуствени аромати, тъй като извличането на естествени аромати от плодове и други растения е трудоемко и скъпо. И ванилията не прави изключение. Макгорин сподели, че предлагането на ванилови зърна даже не може да се приближи до облекчаване на актуалните потребности. Освен това той означи, че цената на ваниловите зърна се колебае прекалено много според от времето и други фактори, които въздействат на реколтата.
Изкуствените аромати освен могат да се набират по-бързо и на доста по-ниска цена, само че и са по-постоянни и контролируеми във връзка с усета. Естествените аромати могат да варират доста според от климата, в който са израснали растенията, метода на събиране на реколтата и други фактори.
От какво се създават изкуствените аромати на ванилия
Според Макгорин изкуствената ванилия се създава от синтетичен ванилин. Ванилинът е съединението във ваниловите зърна, което им придава характерен мирис. Въпреки това по-малко от 0,3% от ванилина, употребен за ароматизиране на храни, в действителност идва естествено от ваниловите зърна, най-много тъй като извличането на ваниловите зърна е времеемък, трудоемък и безценен развой.
Първоначално ванилинът е бил създаван най-вече лабораторно от евгенол - главната съставна част на карамфиловото масло. Днес Макгорин споделя, че по-голямата част от ванилина в комерсиалната мрежа се синтезира от гуаякол - естествено съединяване, което се съдържа в дървесния пушек и карамфиловото масло. Гуаяколът е прекурсор на ванилина, което значи, че може да имитира усета му, защото взе участие в химическата реакция, при която се получава ванилин. Макгорин също по този начин означи, че по-малка част от синтетичния ванилин се създава от лигнин - естествено вещество, което се съдържа в дървесината и кората.
Аромати на ягоди и малини
Що се отнася до изкуствените аромати на ягоди и малини, Макгорин съобщи, че те нормално се създават от смеси от синтетични органични съединения - всички те би трябвало да бъдат приети за безвредни и утвърдени за потребление в храни.
" Формулите, употребявани за подготвяне на синтетични аромати, са строго защитавана комерсиална загадка ", сподели той. " Но тези аромати нормално са формирани от естери, кетони, лактони и други съединения. "
Например химикал с уместно име " малинов кетон ", който се среща и в натурален тип в малините, е главен съставен елемент на изкуствения малинов мирис.
Според доктор Гари Райнсиус, химик и откривател на ароматите, както и почетен професор в Университета на Минесота, изкуствените аромати нормално имат същата химическа конструкция като естествените си аналози. Това изяснява за какво усетът на тези аромати постоянно е удивително непосредствен до същинския.
Все отново може да съумеете да различите изкуствения от естествения мирис.
Например, Макгорин споделя, че същинската ванилия съдържа ароматни летливи субстанции - миризливи съединения, които способстват за усета на храната - които придават дълбочина на цветни, дървесни и сходни на ром и бърбън нотки. Учените към момента работят върху това по какъв начин да възпроизведат тези ароматни летливи субстанции.
Не, изкуствените аромати на ванилия, малина и ягода не идват от дупетата на бобрите.
В някакъв миг може да сте попаднали на някоя от безбройните онлайн публикации и изявления в обществените медии, съгласно които изкуствените аромати на ванилия, малина и ягода идват от кастореум - химическо съединяване, което бобрите отделят, с цел да маркират територията си.
В публикация за Vice историкът на усетите Надя Беренщайн написа, че през 60-те и 70-те години на предишния век производителите на храни са употребявали доста дребни количества кастореум за възстановяване на изкуствените аромати на ванилия, ягоди и малини. От 80-те години обаче това става доста по-рядко. Към 2009 година общата консумация на кастореум в Съединени американски щати е единствено към 292 паунда (132 кг) годишно - или към 0,00000088 паунда на човек, съгласно петото издание на " Наръчник на ароматните съставки " на Фенароли.
Важно е да се означи, че кастореумът не идва от ануса на бобъра - той идва от рициновите торбички на животното. Тъй като те са ситуирани доста покрай аналните им жлези - тъкмо сред таза и опашката - веществото може да съдържа тайни от аналните жлези и урина.
Кастореумът има сладостен, а от време на време и мускусен мирис, който се дължи на храната на бобрите, състояща се най-вече от кора и листа - по тази причина и в предишното се е употребявал в парфюмите. Това оказва помощ да се изясни и за какво учените в региона на ароматите се обръщат към естествените субстанции от дървесина и кора за ароматизиране на ванилия.
Американската администрация по храните и медикаментите показва кастореума като " всепризнат за безвреден ". Той има и печата на Асоциацията на производителите на аромати и екстракти за утвърждение за потребление в храни.
Все отново бъдете сигурни, че потреблението на кастореум в изкуствените ароматизатори е извънредно рядко и най-много е мит. Причината е, че той просто е прекомерно нищожен, споделя Макгорин.
" Ако се замислите за това от позиция на стопанската система и веригата за доставки, няма търговски източник на боброви рицинови торбички ", споделя Макгорин.
Рициновата жлеза може да бъде получена само посредством упояване на бобър и " издояване " на рициновата му жлеза. Макгорин означи, че при започване на 20-ти век е имало доста ферми за бобри, които са снабдявали търговията с кожи и филцови шапки. С намаляването на известността на естествената кожа обаче към този момент не съществува промишленост, която да прави придобиването на рицинотерапия допустимо.
Ако фирмите за хранителни артикули разчитат на кастореума за изкуствени ароматизатори, евентуално ще има непрекъснат дефицит на техните артикули - които по-късно ще нарастнат внезапно.
В днешно време има доста по-широко публикувани и стопански ефикасни други възможности на кастореума, споделя Райнсиус. /БГНЕС
През последните години обаче в интернет стартира да се популяризира като горски пожар изказванието, че изкуствените аромати ванилия - и до известна степен малина и ягода - се получават от аналните тайни на бобри. Макар и шокиращи, изказванията бяха прекомерно драматизирани и раздути. И по този начин, от кое място идват тези изкуствени аромати?
За да разбере това, „ Бизнес Инсайдер “ беседва с химици, които се занимават с аромати, за това по какъв начин се създават тези изкуствени аромати - това не включва боброви дупета никога.
Защо множеството ванилови аромати са изкуствени, а не естествени
Естествените аромати идват от ядливи източници, които се намират в природата, като плодове, зеленчуци, подправки, билки, листа и корени, до момента в който изкуствените аромати се създават в лаборатория, където сертифицирани химици по ароматите или " ароматисти " опитват с химически комбинации.
По данни на Обществото на химиците-ароматизатори в света има единствено към 400 работещи сертифицирани ароматизатори. Тази специалност включва високоспециализирано образование в продължение на най-малко седем години, а комбинациите от аромати, които те учат и създават, се смятат за строго секретни.
Робърт Дж. Макгорин, лекар на науките, професор по ароматична химия в Държавния университет на Орегон и помощник на Американското химическо сдружение, сподели, че доста хранителни компании употребяват изкуствени аромати, тъй като извличането на естествени аромати от плодове и други растения е трудоемко и скъпо. И ванилията не прави изключение. Макгорин сподели, че предлагането на ванилови зърна даже не може да се приближи до облекчаване на актуалните потребности. Освен това той означи, че цената на ваниловите зърна се колебае прекалено много според от времето и други фактори, които въздействат на реколтата.
Изкуствените аромати освен могат да се набират по-бързо и на доста по-ниска цена, само че и са по-постоянни и контролируеми във връзка с усета. Естествените аромати могат да варират доста според от климата, в който са израснали растенията, метода на събиране на реколтата и други фактори.
От какво се създават изкуствените аромати на ванилия
Според Макгорин изкуствената ванилия се създава от синтетичен ванилин. Ванилинът е съединението във ваниловите зърна, което им придава характерен мирис. Въпреки това по-малко от 0,3% от ванилина, употребен за ароматизиране на храни, в действителност идва естествено от ваниловите зърна, най-много тъй като извличането на ваниловите зърна е времеемък, трудоемък и безценен развой.
Първоначално ванилинът е бил създаван най-вече лабораторно от евгенол - главната съставна част на карамфиловото масло. Днес Макгорин споделя, че по-голямата част от ванилина в комерсиалната мрежа се синтезира от гуаякол - естествено съединяване, което се съдържа в дървесния пушек и карамфиловото масло. Гуаяколът е прекурсор на ванилина, което значи, че може да имитира усета му, защото взе участие в химическата реакция, при която се получава ванилин. Макгорин също по този начин означи, че по-малка част от синтетичния ванилин се създава от лигнин - естествено вещество, което се съдържа в дървесината и кората.
Аромати на ягоди и малини
Що се отнася до изкуствените аромати на ягоди и малини, Макгорин съобщи, че те нормално се създават от смеси от синтетични органични съединения - всички те би трябвало да бъдат приети за безвредни и утвърдени за потребление в храни.
" Формулите, употребявани за подготвяне на синтетични аромати, са строго защитавана комерсиална загадка ", сподели той. " Но тези аромати нормално са формирани от естери, кетони, лактони и други съединения. "
Например химикал с уместно име " малинов кетон ", който се среща и в натурален тип в малините, е главен съставен елемент на изкуствения малинов мирис.
Според доктор Гари Райнсиус, химик и откривател на ароматите, както и почетен професор в Университета на Минесота, изкуствените аромати нормално имат същата химическа конструкция като естествените си аналози. Това изяснява за какво усетът на тези аромати постоянно е удивително непосредствен до същинския.
Все отново може да съумеете да различите изкуствения от естествения мирис.
Например, Макгорин споделя, че същинската ванилия съдържа ароматни летливи субстанции - миризливи съединения, които способстват за усета на храната - които придават дълбочина на цветни, дървесни и сходни на ром и бърбън нотки. Учените към момента работят върху това по какъв начин да възпроизведат тези ароматни летливи субстанции.
Не, изкуствените аромати на ванилия, малина и ягода не идват от дупетата на бобрите.
В някакъв миг може да сте попаднали на някоя от безбройните онлайн публикации и изявления в обществените медии, съгласно които изкуствените аромати на ванилия, малина и ягода идват от кастореум - химическо съединяване, което бобрите отделят, с цел да маркират територията си.
В публикация за Vice историкът на усетите Надя Беренщайн написа, че през 60-те и 70-те години на предишния век производителите на храни са употребявали доста дребни количества кастореум за възстановяване на изкуствените аромати на ванилия, ягоди и малини. От 80-те години обаче това става доста по-рядко. Към 2009 година общата консумация на кастореум в Съединени американски щати е единствено към 292 паунда (132 кг) годишно - или към 0,00000088 паунда на човек, съгласно петото издание на " Наръчник на ароматните съставки " на Фенароли.
Важно е да се означи, че кастореумът не идва от ануса на бобъра - той идва от рициновите торбички на животното. Тъй като те са ситуирани доста покрай аналните им жлези - тъкмо сред таза и опашката - веществото може да съдържа тайни от аналните жлези и урина.
Кастореумът има сладостен, а от време на време и мускусен мирис, който се дължи на храната на бобрите, състояща се най-вече от кора и листа - по тази причина и в предишното се е употребявал в парфюмите. Това оказва помощ да се изясни и за какво учените в региона на ароматите се обръщат към естествените субстанции от дървесина и кора за ароматизиране на ванилия.
Американската администрация по храните и медикаментите показва кастореума като " всепризнат за безвреден ". Той има и печата на Асоциацията на производителите на аромати и екстракти за утвърждение за потребление в храни.
Все отново бъдете сигурни, че потреблението на кастореум в изкуствените ароматизатори е извънредно рядко и най-много е мит. Причината е, че той просто е прекомерно нищожен, споделя Макгорин.
" Ако се замислите за това от позиция на стопанската система и веригата за доставки, няма търговски източник на боброви рицинови торбички ", споделя Макгорин.
Рициновата жлеза може да бъде получена само посредством упояване на бобър и " издояване " на рициновата му жлеза. Макгорин означи, че при започване на 20-ти век е имало доста ферми за бобри, които са снабдявали търговията с кожи и филцови шапки. С намаляването на известността на естествената кожа обаче към този момент не съществува промишленост, която да прави придобиването на рицинотерапия допустимо.
Ако фирмите за хранителни артикули разчитат на кастореума за изкуствени ароматизатори, евентуално ще има непрекъснат дефицит на техните артикули - които по-късно ще нарастнат внезапно.
В днешно време има доста по-широко публикувани и стопански ефикасни други възможности на кастореума, споделя Райнсиус. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ