Любомир Кючуков: След Елизабет II кралството влиза във водо...
- Изключен ли е конфликт Русия-НАТО с оглед развоя на войната в Украйна?
- Най-важното - и единственото положително политическо заявление от началото на войната бе заявеният ангажимент от страна на Съединени американски щати и НАТО, че няма да водят война с Русия в Украйна. Тоест, че няма да има световен спор. С смяната на целите и извеждането на напред във времето на тезата за война до победа обаче рисковете още веднъж набъбнаха. Защото войната до победа значи война до проваляне - на съперника. А нито една от двете страни няма да допусне такова развиване. Редица анализатори предизвестяват, че при риск от проваляне Русия може да се изкуши да прибегне до потреблението на нуклеарно оръжие - даже и то да бъде единствено тактическо и в лимитирани мащаби. При заплаха от проваляне на Украйна НАТО може да реши да се намеси непосредствено във войната. И в двата случая това значи световен спор с непредвидими последствия.
Война до цялостна победа е най-лошият сюжет за всички
Трупането на повече войски и оръжие у нас не води до повече сигурност
Брюксел си обезпечава двойна преграда пред мигрантите, като ни държи отвън Шенген
- Г-н Кючуков, неминуем ли е газовият и ценови потрес тази зима? Блумбърг предвижда вълна от банкрути в Германия, локомотива на Европа. Доколко сполучлив за справяне с рецесията ще се окаже контрактуваният от енергийните министри на Европейски Съюз таван на цената на газа?
- Тепърва следва да забележим до каква степен сходно решение ще бъде дейно, само че самият факт на разискването на такава извънпазарна мярка приказва за сериозността на казуса. Като въпросите са в най-малко две направления. Първо, допустимо ли е цялостно икономическо „ разкачване “ на Европа с Русия и какви биха били следствията от него. Второ, подготвени ли са европейските общества да преглътнат идните компликации или това може да докара до по-сериозни обществени напрежения и политически разтърсвания в страните - членки на Европейски Съюз.
- В каква фаза навлиза войната в Украйна? Губи ли позиции Русия? Реалистичен сюжет ли е влизането в статична фаза до пролетта, както предвиждат специалисти?
- Войната от ден на ден придобива характера на война на безсилие. Ако не се случи непредвидена и радикална смяна в хода на военните дейности през идващите един-два месеца като резултат от украинската контраатака, то евентуално прогнозата за статична фаза на войната до пролетта ще се окаже обоснована. Което на процедура значи продължителна война, още повече гибел и опустошения.
- Какъв знак е прекъсването на АЕЦ " Запорожие ", най-голямата в Европа, която попада в региона на бойните дейности? Ограничава ли това прекъсване до най-малко заплахата от нуклеарна злополука?
- Опасността остава сериозна и не следва да се подценява. Като даже и самото прекъсване е обвързвано с спомагателни опасности. Впрочем, обстановката към Запорожската АЕЦ може би най-точно илюстрира мащаба на заплахите от продължаването на войната. Русия окупира централата, Украйна напълно естествено се стреми да си върне контрола върху нея. Но когато към АЕЦ летят патрони и снаряди (руски - от централата, украински - по нея), вероятността да се стигне до нуклеарен случай с трагични последствия и за двете страни, а и за континента като цяло, остава извънредно висока. Иначе казано: първото изискване е да се спрат бойните дейности там, което да разреши вероятно да се пристъпи към построяването на зона за сигурност към нея, както това предлага Международната организация за атомна сила. Едва тогава бихме могли да приказваме за понижаване на рисковете. Друг е въпросът, че самото разбиране „ зона за сигурност “ се интерпретира по радикално друг метод в Киев и в Москва.
- Подсилването на източния фланг на алианса, в това число с американски контингент в България, подсигурява ли ни сигурен чадър против войната напълно покрай нас?
- Трупането на повече войски и оръжие не наложително води до повече сигурност. Точно противоположното - то е реакция на възходящата неустановеност, като самата серпантина на конкуренцията във въоръжаването несъмнено не е стъпка към мира. Най-важната причина за сигурността на България е преустановяване на военните дейности в Украйна, а най-сериозната заплаха - разрастването на спора в региона на Черно море. Големият проблем е, че сега никой не си слага мира като цел - нито Русия и Украйна, нито НАТО и Европейски Съюз. Като даже и примирието, което да разреши прехвърлянето на спора от военното в политическото поле, не стои на дневен ред
- Изпуснахме ли последния трен за Шенген, за разлика от Хърватия?
- Не. Но рискът не е изнемощял. Въпросът е на дневен ред в Евросъюза, като е допустимо решение в околните месеци. Обнадеждаващо е, че служебното държавно управление изведе този проблем като приоритет. Тук въпросът несъмнено не е единствено механически, тъй като България покрива всички официални критерии. Забавянето е на политическа основа, обвързвано с опасенията в някои европейски столици. България е външна граница на Европейския съюз, освен това в едно от най-уязвимите посоки от позиция на мигрантския напън. Оставането на страната отвън Шенгенското пространство на процедура дава на Европейски Съюз двойна отбрана против незаконната имиграция: първо - на българските граници, а в следствие - и при влизане в Шенгенската зона.
- В разгара на съществени международни рецесии Англия има нов министър председател и нов крал. Какви съществени промени могат да настъпят в Обединеното кралство? Лоялността към нацията и монархията ли ще се окажат избавителен пояс за Острова?
- Смъртта на кралица Елизабет Втора бе мощен удар за английското общество, само че определяща за развиването на страната ще бъде политиката на новото държавно управление. Новият английски министър председател Лиз Тръс ще бъде изправена пред извънредно тежки проблеми, свързани както с последствията от предходното ръководство (на първо място Брекзит), по този начин и с поредицата от рецесии (финансова, мигрантска, ковид) и най-много с интернационалната динамичност (войната в Украйна и свързаната с нея енергийна криза). Всичко това на фона на към този момент двуцифрената инфлация, най-високия търговски и бюджетен недостиг измежду страните от Г-7, спада в виталното ниво, проблемите в опазването на здравето, нарастващите социални неравенства (според статистиката, Обединеното кралство е на второ място в Европа по този индикатор - след България!). Плюс проблемите с настояването за самостоятелност на Шотландия и напрежението в Северна Ирландия, откакто тази част от страната получи чудноват статут - бидейки част от Обединеното кралство, Северна Ирландия по едно и също време е част и от общия пазар на Европейски Съюз. Подетата от Тръс политическа линия се вписва в мъчно обяснимото разбиране „ коренен реакционер “. Заявявайки последователност и преданост на политиката на своя закостенял предходник Борис Джонсън (особено в областта на външната политика), тя в същото време ще би трябвало да предприеме радикални ограничения за отбягване на обществено напрежение. Неслучайно първото решение, което тя взе, бе за заледяване на годишните разноски за енергетика на фамилиите на равнище 2500 паунда до 2023 година
- 21 години след атентатите от 11 септември 2001 година - триумф или неуспех претърпя войната с тероризма?
- Извеждането на войната против тероризма на междудържавно равнище претърпя цялостен крах - и Афганистан е най-сериозното доказателство за сходно изказване. И това беше разумно - доколкото, когато приказваме за интернационален тероризъм и ислямски фундаментализъм, става дума за идеология - радикална, антизападна. Тоест, тук битката е за съзнанието на хората. Същевременно ограничение на терористичните актове на територията на Европа и Съединени американски щати е реалност - и това е сериозен триумф на ограниченията за сигурност. Но угрозата остава - доколкото не е обезвредена идейната основа.
- Използва ли турският президент Реджеп Ердоган мигрантите, с цел да изнудва Европа, и до каква степен България е подготвена да противодейства на засилен незаконен трафик?
- Споразумението сред Европейския съюз и Турция от 2016 година мощно облекчи мигрантския напън върху Европа, само че в същото време остави мощен и дълготраен политически коз в ръцете на турския президент. Това, което Европейски Съюз се опита да направи, е да ограничи противозаконната имиграция. Но това е битка със следствието. А с цел да бъде овладян този проблем, е належащо да се преборим с аргументите: войната - за бежанците, бедността - за мигрантите.
Любомир Кючуков е посланик от кариерата, шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки. Завършил интернационалните връзки в Московския държавен институт за интернационалните връзки. Специализира в университета " Джорджтаун " във Вашингтон. Бивш заместник-министър на външните работи (2005 - 2009 г.) и дипломат в Лондон (2009 - 2012 г.). Владее британски, съветски, румънски, френски, италиански.
- Най-важното - и единственото положително политическо заявление от началото на войната бе заявеният ангажимент от страна на Съединени американски щати и НАТО, че няма да водят война с Русия в Украйна. Тоест, че няма да има световен спор. С смяната на целите и извеждането на напред във времето на тезата за война до победа обаче рисковете още веднъж набъбнаха. Защото войната до победа значи война до проваляне - на съперника. А нито една от двете страни няма да допусне такова развиване. Редица анализатори предизвестяват, че при риск от проваляне Русия може да се изкуши да прибегне до потреблението на нуклеарно оръжие - даже и то да бъде единствено тактическо и в лимитирани мащаби. При заплаха от проваляне на Украйна НАТО може да реши да се намеси непосредствено във войната. И в двата случая това значи световен спор с непредвидими последствия.
Война до цялостна победа е най-лошият сюжет за всички
Трупането на повече войски и оръжие у нас не води до повече сигурност
Брюксел си обезпечава двойна преграда пред мигрантите, като ни държи отвън Шенген
- Г-н Кючуков, неминуем ли е газовият и ценови потрес тази зима? Блумбърг предвижда вълна от банкрути в Германия, локомотива на Европа. Доколко сполучлив за справяне с рецесията ще се окаже контрактуваният от енергийните министри на Европейски Съюз таван на цената на газа?
- Тепърва следва да забележим до каква степен сходно решение ще бъде дейно, само че самият факт на разискването на такава извънпазарна мярка приказва за сериозността на казуса. Като въпросите са в най-малко две направления. Първо, допустимо ли е цялостно икономическо „ разкачване “ на Европа с Русия и какви биха били следствията от него. Второ, подготвени ли са европейските общества да преглътнат идните компликации или това може да докара до по-сериозни обществени напрежения и политически разтърсвания в страните - членки на Европейски Съюз.
- В каква фаза навлиза войната в Украйна? Губи ли позиции Русия? Реалистичен сюжет ли е влизането в статична фаза до пролетта, както предвиждат специалисти?
- Войната от ден на ден придобива характера на война на безсилие. Ако не се случи непредвидена и радикална смяна в хода на военните дейности през идващите един-два месеца като резултат от украинската контраатака, то евентуално прогнозата за статична фаза на войната до пролетта ще се окаже обоснована. Което на процедура значи продължителна война, още повече гибел и опустошения.
- Какъв знак е прекъсването на АЕЦ " Запорожие ", най-голямата в Европа, която попада в региона на бойните дейности? Ограничава ли това прекъсване до най-малко заплахата от нуклеарна злополука?
- Опасността остава сериозна и не следва да се подценява. Като даже и самото прекъсване е обвързвано с спомагателни опасности. Впрочем, обстановката към Запорожската АЕЦ може би най-точно илюстрира мащаба на заплахите от продължаването на войната. Русия окупира централата, Украйна напълно естествено се стреми да си върне контрола върху нея. Но когато към АЕЦ летят патрони и снаряди (руски - от централата, украински - по нея), вероятността да се стигне до нуклеарен случай с трагични последствия и за двете страни, а и за континента като цяло, остава извънредно висока. Иначе казано: първото изискване е да се спрат бойните дейности там, което да разреши вероятно да се пристъпи към построяването на зона за сигурност към нея, както това предлага Международната организация за атомна сила. Едва тогава бихме могли да приказваме за понижаване на рисковете. Друг е въпросът, че самото разбиране „ зона за сигурност “ се интерпретира по радикално друг метод в Киев и в Москва.
- Подсилването на източния фланг на алианса, в това число с американски контингент в България, подсигурява ли ни сигурен чадър против войната напълно покрай нас?
- Трупането на повече войски и оръжие не наложително води до повече сигурност. Точно противоположното - то е реакция на възходящата неустановеност, като самата серпантина на конкуренцията във въоръжаването несъмнено не е стъпка към мира. Най-важната причина за сигурността на България е преустановяване на военните дейности в Украйна, а най-сериозната заплаха - разрастването на спора в региона на Черно море. Големият проблем е, че сега никой не си слага мира като цел - нито Русия и Украйна, нито НАТО и Европейски Съюз. Като даже и примирието, което да разреши прехвърлянето на спора от военното в политическото поле, не стои на дневен ред
- Изпуснахме ли последния трен за Шенген, за разлика от Хърватия?
- Не. Но рискът не е изнемощял. Въпросът е на дневен ред в Евросъюза, като е допустимо решение в околните месеци. Обнадеждаващо е, че служебното държавно управление изведе този проблем като приоритет. Тук въпросът несъмнено не е единствено механически, тъй като България покрива всички официални критерии. Забавянето е на политическа основа, обвързвано с опасенията в някои европейски столици. България е външна граница на Европейския съюз, освен това в едно от най-уязвимите посоки от позиция на мигрантския напън. Оставането на страната отвън Шенгенското пространство на процедура дава на Европейски Съюз двойна отбрана против незаконната имиграция: първо - на българските граници, а в следствие - и при влизане в Шенгенската зона.
- В разгара на съществени международни рецесии Англия има нов министър председател и нов крал. Какви съществени промени могат да настъпят в Обединеното кралство? Лоялността към нацията и монархията ли ще се окажат избавителен пояс за Острова?
- Смъртта на кралица Елизабет Втора бе мощен удар за английското общество, само че определяща за развиването на страната ще бъде политиката на новото държавно управление. Новият английски министър председател Лиз Тръс ще бъде изправена пред извънредно тежки проблеми, свързани както с последствията от предходното ръководство (на първо място Брекзит), по този начин и с поредицата от рецесии (финансова, мигрантска, ковид) и най-много с интернационалната динамичност (войната в Украйна и свързаната с нея енергийна криза). Всичко това на фона на към този момент двуцифрената инфлация, най-високия търговски и бюджетен недостиг измежду страните от Г-7, спада в виталното ниво, проблемите в опазването на здравето, нарастващите социални неравенства (според статистиката, Обединеното кралство е на второ място в Европа по този индикатор - след България!). Плюс проблемите с настояването за самостоятелност на Шотландия и напрежението в Северна Ирландия, откакто тази част от страната получи чудноват статут - бидейки част от Обединеното кралство, Северна Ирландия по едно и също време е част и от общия пазар на Европейски Съюз. Подетата от Тръс политическа линия се вписва в мъчно обяснимото разбиране „ коренен реакционер “. Заявявайки последователност и преданост на политиката на своя закостенял предходник Борис Джонсън (особено в областта на външната политика), тя в същото време ще би трябвало да предприеме радикални ограничения за отбягване на обществено напрежение. Неслучайно първото решение, което тя взе, бе за заледяване на годишните разноски за енергетика на фамилиите на равнище 2500 паунда до 2023 година
- 21 години след атентатите от 11 септември 2001 година - триумф или неуспех претърпя войната с тероризма?
- Извеждането на войната против тероризма на междудържавно равнище претърпя цялостен крах - и Афганистан е най-сериозното доказателство за сходно изказване. И това беше разумно - доколкото, когато приказваме за интернационален тероризъм и ислямски фундаментализъм, става дума за идеология - радикална, антизападна. Тоест, тук битката е за съзнанието на хората. Същевременно ограничение на терористичните актове на територията на Европа и Съединени американски щати е реалност - и това е сериозен триумф на ограниченията за сигурност. Но угрозата остава - доколкото не е обезвредена идейната основа.
- Използва ли турският президент Реджеп Ердоган мигрантите, с цел да изнудва Европа, и до каква степен България е подготвена да противодейства на засилен незаконен трафик?
- Споразумението сред Европейския съюз и Турция от 2016 година мощно облекчи мигрантския напън върху Европа, само че в същото време остави мощен и дълготраен политически коз в ръцете на турския президент. Това, което Европейски Съюз се опита да направи, е да ограничи противозаконната имиграция. Но това е битка със следствието. А с цел да бъде овладян този проблем, е належащо да се преборим с аргументите: войната - за бежанците, бедността - за мигрантите.
Любомир Кючуков е посланик от кариерата, шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки. Завършил интернационалните връзки в Московския държавен институт за интернационалните връзки. Специализира в университета " Джорджтаун " във Вашингтон. Бивш заместник-министър на външните работи (2005 - 2009 г.) и дипломат в Лондон (2009 - 2012 г.). Владее британски, съветски, румънски, френски, италиански.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ