Защо лишаването от свобода не работи
Изглежда явно за нас, че всяко закононарушение би трябвало да бъде осъдено. И пандизът ни наподобява напълно явна мярка за това наказване. Но може би имаме вяра в успеваемостта на пандизите по-скоро по табиет, в сравнение с поради действителни резултати?
Как се появиха пандизите?
Като мярка за наказване, пандизът поражда много късно: почти едвам през XIX век. Основните типове санкции са били изтезания, осакатяване, позорни процесии и изтезания. Смисълът им не е бил толкоз в наказването на нарушителя, а в демонстрирането на силата от страна на държавната машина. Ето за какво тези санкции са били доста сурови и зрелищни.
В епохата на Просвещението поражда концепция за рационалната организация на обществото и за всички процеси в него. Във връзка с това и концепцията за наказване се рационализирала. От една страна, законодателите се опитвали да разпределят наказванията по-равномерно, което в предходни епохи не достигало до всички нарушители, само че пък до тези, до които се достигало, били наказвани непропорционално на закононарушението, свеждайки цялата власт на суверена върху нарушителя.
От друга страна, те се пробват да развият такива системи за наказване, които към момента били зрелищни, само че не трябвало да показват силата на страната, а грешката на закононарушението. Законодателите мислели за наказванията, които ще покажат какво съставлява същността на закононарушението и по какъв начин то нанася щета на обществото. Това са санкции, които биха били по едно и също време и поуки. А лишаването от независимост още веднъж не изглеждало като явен вид за решение на този проблем, тъй като то е доста монотонно наказване, което се разграничава единствено в продължителността на времето.
Затворът е по-подходящ не толкоз за наказване на нарушителите, що се касае за превъзпитание. Дисциплинарното институция, наречено затвор със непоколебим дневен режим, с опция за непрекъснат контрол и надзор, се трансформирало в главен претендент за превъзпитаване на нарушителите и вклиняването им в държавната машина, където работили и други институции: учебни заведения, лечебни заведения, войска, фабрики и други
Защо пандизът е неефикасен
В последна сметка обаче пандизът не служи на нито една от задачите, за които е основан.
Към пандизите има високи условия, вкарват се правила за тяхното ръководство и действие и от самите работещи там се изисква избран тип дисциплинираност. Но всичко това се разпада поради въпроса кой би трябвало да пази защитата? Тъй като пандизът е закрита предпазена институция, съществуването на пандизчии и вътрешни заповеди зависи напълно от произвола на затворническите органи, които никой не може да управлява извън или от вътрешната страна.
Освен това правосъдната система остава случайна по въпроса за назначението на санкции. Строго предписаните закони и наредби се сблъскват с нуждата да се индивидуализира наказването според от тежестта на нарушаването, събитията на живота, здравето и еднаквост на желанията на причинителя и доста други фактори. Освен това наказването зависи от познаването на закона от нарушителя или неговия юрист. Правната система може да докара до случайно строги условия за доказателства за закононарушения, само че в последна сметка наказването ще зависи от познаването на тези закони и от определената от юриста тактика на отбрана. В тази връзка, хората, които могат да си разрешат по-скъпи и надарени юристи, е по-вероятно да избегнат отговорността и наказването.
Идеята, че рутинното систематизиране на времето може да превъзпитава нарушителите, може да звучи добре на доктрина, само че на процедура не дава никакви забележими резултати. Още по-лошо, пандизчиите привикват с ритъма на живота в пандиза и към този момент не се опасяват да се връщат към него (а от време на време даже да го желаят изцяло съзнателно).
Същевременно пандизът е място на централизация на хора с задоволително разнообразно престъпно минало. От една страна, това разрешава на нарушителите по-добре да се провеждат и да изградят система от връзки вътре и отвън пандиза. От друга страна, хората, които са затворени поради дребни закононарушения, сложени под неприятно въздействие са подложени на въздействието не на дисциплиниращата система на пандиза, а на отношението на другите нарушители.
Освен това след напускането на пандиза закононарушението не се смята за дефинитивно изкупено. Обществото продължава да третира някогашния пандизчия като изгнанник. Той не може да си откри работа и е заставен да влезе още веднъж в незаконния свят и да извърши закононарушение. Неслучайно множеството от тези, които са в актуалните затвори, към този момент са били в тях. Затворът не пречи на престъпността и не служи за наставление на тези, които желаят и могат да извършат закононарушение.
В същото време е напълно явно, че в пандизите царуват безвластие и произвол. Охраната може да прави със пандизчиите съвсем всичко, което желае и нарушителите имат опция да провеждат своята активност. Затворът не демонстрира позитивен образец за превъзпитание и безупречна организация, а в противен случай, неспособността да се откри ред. И вместо да превъзпитава нарушителите в спазващи закона жители, той единствено възпроизвежда нови нарушители. Затворът не служи като разтуха за жертвите и не способства за покаянието на нарушителите.
Наказателната правна система не си слага задачата да поправя вредите, породени от закононарушение. Освен това, въпреки и да се назовава правосъдна система, тя не цели да покаже несправедливостта на закононарушението. Основната й задача е да накаже нарушителите и да сплаши други евентуални нарушители. Това е система за възпроизвеждане на принуждение.
Тъй като самата система е несправедлива и сама по себе си генерира закононарушение, опитите за нейното унищожаване във всеки случай няма да имат значение, до момента в който системата не се промени. Затворът е артикул на просветено предпочитание да се подчинява всичко на счетоводство и надзор. Той подчинява сметката и управлява самата област на престъпността, вписвайки я в логиката на обществената система. Ето за какво най-ефективният метод за битка с престъпността е основаването на по-справедлива система, в която закононарушенията се обезсмислят.
