Скъсява ли се продължителността на вниманието (и има ли значение)?
Изглежда ли в миналото, че нещо се случва с продължителността на вниманието ни? Най-изтегляното приложение в света е TikTok, безконечен поток от доста къси видеоклипове. Статиите във вестниците стават все по-кратки и те ви споделят какъв брой време ще ви би трябвало, с цел да ги прочетете.
Асошиейтед прес споделя на публицистите да поддържат историите под 500 думи Редактор на Reuters America: Повечето истории не би трябвало да са повече от 500 думиА междинната дълготрайност на един кадър във филм към този момент е под пет секунди.
В наши дни осъществяването на няколко задания по едно и също време, до момента в който изпълнявате задания, е норма измежду младежите. Просто попитайте съветника Лорън Барнет и нейните дъщери Зоуи и Саша.
„ Внимание: реформаторски метод за възобновяване на салдото, щастието и продуктивността “ (Hanover Square Press). Тя споделя, че има научни доказателства, че обсегът на вниманието става все по-кратък.„ Започнахме да учим продължителността на обсега на вниманието преди повече от 20 години “, сподели Марк. „ Наблюдавахме хората с хронометър и всякога, когато реалокираха вниманието си, кликнахме „ Стоп “. През 2003 година открихме, че продължителността на вниманието е приблизително към две минути и половина на всеки екран, преди хората да превключат. през последните пет, шест години те са приблизително 47 секунди на екрана. "
И по какъв начин може някой да свърши нещо, в случай че би трябвало да напишете отчет, а 47 секунди по-късно преминавате към друго приложение? „ Правиш го доста мъчно “, сподели тя.
Марк твърди, че по-краткият обсег на вниманието има три минуса: „ Първият е, че хората вършат повече неточности, когато пренасочват вниманието; вторият минус е, че лишава повече време, с цел да създадем нещо, тъй като би трябвало да се преориентираме към всяка нова задача всякога, когато се преместваме; третият минус - може би това е най-лошият от всички - е, че стресът се усилва. Когато хората работят върху голям брой задания и би трябвало да реалокират вниманието си, кръвното им налягане се покачва. " < /p>
Не е нужно да сте професор, с цел да познаете повода за нашата по-голяма заплеснатост: това е технология, несъмнено... телефони, обществени медии, текстови известия. Саша Барнет може да удостовери това.
Помолена да влезе в настройките за екранно време на своя iPhone, с цел да види какъв брой отключвания е имала предния ден, тя беше шокирана да откри, че има 236 пикапа. " Това е доста! " тя се засмя.
И по този начин ли е? Превърнахме ли се в свръхстимулирани зомбита? Почетният професор по логика на психиката в Корнел Джеймс Кътинг не счита, че е време да изоставим всяка вяра. „ Не мисля, че обсегът на вниманието ни въобще се е трансформирал “, сподели той. „ Няма данни за това.
„ Бих показал, че скенерите за багаж на TSA работят на двучасови смени, а това е много интензивна работа за два часа. И доста от нас са гледали по какъв начин младежи играят своите игри в продължение на доста часове. Прави ми усещане, че този тип обсег на вниманието е много впечатляващ. "
Но какво да кажем за тази работа с филмовите фрагменти, които стават все по-кратки? Изминахме дълъг път от темпото на „ 2001: Космическа авантюра " през 1968 година... до миналогодишния " Top Gun: Maverick. "
Но Кътинг споделя, че това няма нищо общо с обсега на вниманието - ние просто познаваме езика на филмите по-добре от нашите предшественици. " Имаме станах, през десетилетията, доста по-бърз в събирането на образен материал, " каза той. " Донякъде има смисъл един режисьор да прави фрагментите по-кратки. Режисьорът не би трябвало да се стопира на нещо сходно. "
Кътинг също по този начин показва, че макар че видеоклиповете в TikTok са доста къси, самите филми стават по-дълги. " Има доста повече филми, които избутват три часове, в сравнение с преди ", сподели Кътинг. „ Имаме и дълготрайна телевизия, където нещата могат да продължат осем епизода, 12 епизода или каквото и да е. "
Едно е несъмнено: Лорън Барнет показва, че технологиите няма да изчезнат: „ Това е целият им свят. Няма работа, където биха могли да бъдат без него. Няма академична среда, където биха могли да бъдат без него. Няма обществено взаимоотношение, в случай че не отидат в планината за два месеца! “
Професор Глория Марк сподели, че не е бранител на изхвърлянето на технологиите: „ Вместо това би трябвало да се научим по какъв начин да живеем с него. "
И по този начин, тя предложи няколко съвета за опазване на концентрацията:
Първо, когато почувствате сърбеж да измененията дилемите, анализирайте за какво. Ако е просто досада или отсрочване, направете занимайте се със себе си, с цел да работите още 20 минути и по-късно се поглезете с премия. Второ, представете си себе си в края на деня. Какво желаете да сте постигнали? Какво желаете да почувствате? " Конкретна визуализация на себе си седнал на дивана, знаете ли, гледането на обичаното ви шоу е в действителност добра мотивация “, сподели тя.Поуг сподели на Барнет, „ Дядо ми умря малко преди 107-ия си рожден ден и ми сподели, че родителите му ще кажат, — Ще си изгниш мозъка, като слушаш това новомодно радио. За мен беше: „ Ще си изгниш мозъка, като гледаш телевизия “. За вас това е: „ Ще си изгниш мозъка в обществените медии “. Всяко потомство счита, че технологиите унищожават идващото. Ето за какво съм захласнат от тази концепция, по-лошо ли е? Или просто е друго? "
" Зависи от това дали обмислят продуктивността, или обмислят благосъстоянието ", сподели Барнет. " И мисля, че това са две доста разнообразни неща. Мисля, че те ще бъдат също толкоз продуктивни, само че благосъстоянието им, с цялата тази нараснала продуктивност, няма подозрение, че тяхното богатство е негативно повлияно. И по този начин, в това се крие алтернативата. "
За повече информация:
История, продуцирана от Габриел Фалкън. Редактори: Джоузеф Франдино и Чад Кардин.
Вижте също:
