Защо технологичните IPO-та процъфтяват в САЩ и Китай, но не и в Европа
Изглежда, че все пак 2020 година ще се потвърди като добра за борсовите дебюти на фондовите пазари в Съединени американски щати и Китай с първоначални обществени предлагания(IPO) на огромни софтуерни компании като Palantir и Ant Group. Защото обаче Европа изостава в това отношение, пишат Райън Браун от Си Ен Би Си.
Континентът не е съумял да създаде нито едно удивително IPO в софтуерния бранш тази година, за разлика от 2018 година, когато на тържищата излязоха стрийминг платформата Spotify и финтех компанията Adyen.
По данни на консултантската компания Pitchbook, тази година Европа е видяла единствено 26 първоначални обществени предлагания, подкрепени от вложения от рискови капиталисти(венчър капиталисти). За съпоставяне от началото на годината в Съединени американски щати са се състояли 70 сходни IPO-та, а в Китай – 92. За 2020 година европейските софтуерни IPO-та са съумели да наберат средства в размер на 6,7 милиарда $ по отношение на 72,8 милиарда за Китай и 118,18 милиарда в Съединени американски щати.
Разбира се, историите, идващи от софтуерния бранш Европа, не са единствено отрицателни. Британската компания за електронна търговия The Hut Group съумя да набере 1,2 милиарда $ при първичното си обществено предложение предишния месец. Въпреки това, от основаният в Лондон венчър фонд Balderton Capital, който е измежду главните вложители в компанията, признава, че досега годината протича много безшумно за европейските софтуерни IPO-та.
„ Няма подозрение, че Европейските софтуерни IPO-та изостават от тези в Съединени американски щати и Азия. Винаги е било по този начин “, разяснява пред Си Ен Би Си сътрудникът в Balderton Суранга Чандратилак.
„ Имаше няколко положителни дебюта тази година. Мисля, че може да има още “, споделя той, като прибавя, че въпреки през последните години да е имало впечатляващи листвания на европейски компании, доста от тях избират да дебютират на пазарите в Съединени американски щати, вместо на тези в Европа.
Защо Европа изостава?
Проучване на консултантската компания McKinsey стига до заключението, че изоставането на Европа се дължи на няколко фундаментални казуса. Въз основа на разбор на данните на PitchBook, от McKinsey откриват, че Европа е виновна за към една трета от стартъпите, основани през последното десетилетие, само че те съставляват единствено 14% от т.нар „ еднорози “ в международен мащаб – фирмите, които имат пазарна оценка от над 1 милиарда $.
Този факт загатва за проблем с мащабируемостта. Макар че софтуерната промишленост на континента е повишена доста през последните години, някои стартъпи изпитват огромни усложнения за преминаван на по-високите стадии на напредък на фона на проблеми с набирането на средства и привличането на гений. Според McKinsey европейските започващи компании набират приблизително 8% и 13% средствата при Series-E и Series-D рундовете на финансиране, които притеглят американските им аналози.
Същевременно с това създателите на стартъпи в Европа се оплакват от разпоредбите в района по отношение на опцията чиновниците на компанията да имат акции в нея, определяйки ги като фрагментирани и по-неблагоприятни от тези в Съединени американски щати. В последна сметка първичното обществено предложение се смята за „ ликвидно събитие “ за чиновниците и ранните вложители, защото то им разрешава да осребряват отчасти или напълно вложенията си.
Стабилни основи
В момента в Европа има няколко компании, които са по-близо до дебютиране на тържищата от по всяко време било. В листата влизат имена като pлатформата за парични преводи TransferWise и компанията за киберсигурност Darktrace.
Финтех компанията Klarna също се чака да стане обществена в околните години, откакто предишния месец притегли 650 млн. $ финансиране в нов рунд за набиране на вложения, с което оценката й се увеличи двойно от 5,5 милиарда $ на 10,6 милиарда $. Главният изпълнителен шеф на стартъпа Себастиан Сиемятковски съобщи пред Си Ен Би Си, че дебюта на компанията на борсата евентуално няма да се случи в идващите 2 години. Той обаче изрази удивление от ексцентричното решение на Spotify за непосредствено листване на борсата. При директното листване акционерите продават част от своите акции, вместо да емитират нови такива в опит да наберат спомагателен капитал.
„ Наистина съм впечатлен от това, което Spotify направи с директното си листване. Намирам този метод за забавен и чакам повече компании да го избират “, споделя той.
По думите му обаче Klarna в добре позната марка в Съединени американски щати, преди да излезе на борсата, като за задачата е належащо още време.
Неговият коментар акцентира един от проблемите пред европейските започващи компании – нуждата от създаване на интернационално наличие преди борсовия дебют.
Какво би трябвало да се случи?
На най-базово равнище, това, от което се нуждае Европа, е явно – повече софтуерни IPO-та. Чандратилак споделя, че увеличението на броя на листванията в района може да сътвори „ благодетелен цикъл “ от дебюти, при които ще бъдат привлечени повече вложители към европейските софтуерни акции.
„ В Европа настина сътворяваме компании за милиарди долари. Трябва да се уверим, че те ще получат опцията да наберат както ранно, по този начин и късно финансиране в Европа и да дебютират на тържищата в Европа “, споделя той.
Въпреки проблемите на континента, доста софтуерни вложители остават оптимистично настроени по отношение на вероятностите пред бранша в района. Ян Хамър от Index Ventures съобщи пред Си Ен Би Си, че в Европа съществува „ здравословен набор от благоприятни условия за първично обществено предложение “.
По думите му едно от огромните IPO-тата тази година е това на учредения в Дания производител на програмен продукт за видео игри Unity, а в същото време с това пазарните стойности на Spotify и Adyen наближават тази на Uber.
Континентът не е съумял да създаде нито едно удивително IPO в софтуерния бранш тази година, за разлика от 2018 година, когато на тържищата излязоха стрийминг платформата Spotify и финтех компанията Adyen.
По данни на консултантската компания Pitchbook, тази година Европа е видяла единствено 26 първоначални обществени предлагания, подкрепени от вложения от рискови капиталисти(венчър капиталисти). За съпоставяне от началото на годината в Съединени американски щати са се състояли 70 сходни IPO-та, а в Китай – 92. За 2020 година европейските софтуерни IPO-та са съумели да наберат средства в размер на 6,7 милиарда $ по отношение на 72,8 милиарда за Китай и 118,18 милиарда в Съединени американски щати.
Разбира се, историите, идващи от софтуерния бранш Европа, не са единствено отрицателни. Британската компания за електронна търговия The Hut Group съумя да набере 1,2 милиарда $ при първичното си обществено предложение предишния месец. Въпреки това, от основаният в Лондон венчър фонд Balderton Capital, който е измежду главните вложители в компанията, признава, че досега годината протича много безшумно за европейските софтуерни IPO-та.
„ Няма подозрение, че Европейските софтуерни IPO-та изостават от тези в Съединени американски щати и Азия. Винаги е било по този начин “, разяснява пред Си Ен Би Си сътрудникът в Balderton Суранга Чандратилак.
„ Имаше няколко положителни дебюта тази година. Мисля, че може да има още “, споделя той, като прибавя, че въпреки през последните години да е имало впечатляващи листвания на европейски компании, доста от тях избират да дебютират на пазарите в Съединени американски щати, вместо на тези в Европа.
Защо Европа изостава?
Проучване на консултантската компания McKinsey стига до заключението, че изоставането на Европа се дължи на няколко фундаментални казуса. Въз основа на разбор на данните на PitchBook, от McKinsey откриват, че Европа е виновна за към една трета от стартъпите, основани през последното десетилетие, само че те съставляват единствено 14% от т.нар „ еднорози “ в международен мащаб – фирмите, които имат пазарна оценка от над 1 милиарда $.
Този факт загатва за проблем с мащабируемостта. Макар че софтуерната промишленост на континента е повишена доста през последните години, някои стартъпи изпитват огромни усложнения за преминаван на по-високите стадии на напредък на фона на проблеми с набирането на средства и привличането на гений. Според McKinsey европейските започващи компании набират приблизително 8% и 13% средствата при Series-E и Series-D рундовете на финансиране, които притеглят американските им аналози.
Същевременно с това създателите на стартъпи в Европа се оплакват от разпоредбите в района по отношение на опцията чиновниците на компанията да имат акции в нея, определяйки ги като фрагментирани и по-неблагоприятни от тези в Съединени американски щати. В последна сметка първичното обществено предложение се смята за „ ликвидно събитие “ за чиновниците и ранните вложители, защото то им разрешава да осребряват отчасти или напълно вложенията си.
Стабилни основи
В момента в Европа има няколко компании, които са по-близо до дебютиране на тържищата от по всяко време било. В листата влизат имена като pлатформата за парични преводи TransferWise и компанията за киберсигурност Darktrace.
Финтех компанията Klarna също се чака да стане обществена в околните години, откакто предишния месец притегли 650 млн. $ финансиране в нов рунд за набиране на вложения, с което оценката й се увеличи двойно от 5,5 милиарда $ на 10,6 милиарда $. Главният изпълнителен шеф на стартъпа Себастиан Сиемятковски съобщи пред Си Ен Би Си, че дебюта на компанията на борсата евентуално няма да се случи в идващите 2 години. Той обаче изрази удивление от ексцентричното решение на Spotify за непосредствено листване на борсата. При директното листване акционерите продават част от своите акции, вместо да емитират нови такива в опит да наберат спомагателен капитал.
„ Наистина съм впечатлен от това, което Spotify направи с директното си листване. Намирам този метод за забавен и чакам повече компании да го избират “, споделя той.
По думите му обаче Klarna в добре позната марка в Съединени американски щати, преди да излезе на борсата, като за задачата е належащо още време.
Неговият коментар акцентира един от проблемите пред европейските започващи компании – нуждата от създаване на интернационално наличие преди борсовия дебют.
Какво би трябвало да се случи?
На най-базово равнище, това, от което се нуждае Европа, е явно – повече софтуерни IPO-та. Чандратилак споделя, че увеличението на броя на листванията в района може да сътвори „ благодетелен цикъл “ от дебюти, при които ще бъдат привлечени повече вложители към европейските софтуерни акции.
„ В Европа настина сътворяваме компании за милиарди долари. Трябва да се уверим, че те ще получат опцията да наберат както ранно, по този начин и късно финансиране в Европа и да дебютират на тържищата в Европа “, споделя той.
Въпреки проблемите на континента, доста софтуерни вложители остават оптимистично настроени по отношение на вероятностите пред бранша в района. Ян Хамър от Index Ventures съобщи пред Си Ен Би Си, че в Европа съществува „ здравословен набор от благоприятни условия за първично обществено предложение “.
По думите му едно от огромните IPO-тата тази година е това на учредения в Дания производител на програмен продукт за видео игри Unity, а в същото време с това пазарните стойности на Spotify и Adyen наближават тази на Uber.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ