Нов роман от Лусинда Райли
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
СТАЯТА НА ПЕПЕРУДИТЕ
от
Лусинда Райли
Обем: 358 стр.
Цена: 17,95 лева
ISBN: 978–954–26–2174-4
Превод: Снежана Милева
Семейни секрети. Загубена и открита обич. Вековно британско имение. Поредната вълнуваща история от Лусинда Райли.
Очаквайте на 5 юли!
За книгата
Поузи Андерсън израства в идиличната атмосфера на красиво британско имение в Съфолк, където дните минават в ловене на пеперуди с обичания й татко, четене на книги, разходки и вечерни забави с артистичните другари на майка й. Втората международна война обаче приключва безгрижното й детство и лишава живота на обичния й баща. Поузи Андерсън израства в идиличната атмосфера на красиво британско имение в Съфолк, където дните минават в ловене на пеперуди с обичания й татко, четене на книги, разходки и вечерни забави с артистичните другари на майка й. Втората международна война обаче приключва безгрижното й детство и лишава живота на обичния й баща.Десетилетия по-късно, на прага на седемдесетте си години, Поузи е изправена пред мъчно решение. Трябва да продаде величествения си дом, където е прекарала детството си и е отгледала синовете си, тъй като той постепенно се разрушава, а тя няма средствата да върне предходния му искра. Към терзанията й се прибавят и финансовите проблеми на сина й Сам, и непредвиденото завръщане на другия й наследник Ник. Тогава една инцидентна среща ще преобърне живота й. Защото се появява Фреди, огромната й обич, мъжът, който я е изоставил с разрушено сърце преди петдесет години. И е напът да разкрие ужасяваща загадка за фамилията й.
За създателя
Лусинда Райли е родена през 1965 година в Ирландия. Започва кариерата си като актриса и разгласява първата си книга, когато е на двайсет и четири години. Днес романите й са преведени на трийсет и седем езика и не престават да вълнуват читателите по целия свят. Поредицата й „ Седемте сестри “ се трансформира в световен феномен и има проекти да бъде приспособена в ефирен сериал.
Книгите на Лусинда Райли са номинирани за голям брой оценки. През 2020 г. получава премията Dutch Platinum за продажбата на над 300 000 екземпляра от разказ в границите на една година. Последен притежател на наградата е Дж. К. Роулинг за поредицата си за Хари Потър.
Освен завладяващи сантиментални истории Лусинда Райли написа и серия детски книги в съавторство със сина си Хари.
Дълги години писателката живее със брачна половинка си и четирите им деца в Норфък, Англия. През 2015 г. съумява да сбъдне отдавнашна своя фантазия и закупува плантация в уединена част на Западен Корк, Ирландия – страната, в която са написани последните й пет книги.
Откъс
Адмирал Хаус
Саутуолд, Съфолк
Юни 1943 година
– Помни, скъпа моя, че ти си самодива, която с тънките си като паяжина крила се носи тихо през тревата, подготвена да улови плячката в копринената си мрежа. Ето, виж! – прошепна той в ухото ми. – Виж я къде е кацнала на върха на листото. Хайде в този момент, лети!
Както ме бе учил, аз затворих очи за секунди и се надигнах на пръсти, представяйки си по какъв начин краката ми се отделят от земята. Почувствах дланта на тате леко да ме побутва. Отворих очи и се концентрирах върху синьо-лилавите крила, а след това като в полет направих двете дребни крачки, колкото бе нужно, с цел да обера с мрежата края на нежния цвят на будлеята, на който бе кацнала синевката.
Въздухът се раздвижи, когато мрежата обкръжи целта, и подвигна паника. Синевката разтвори крила, подготвена да излети, само че към този момент бе късно, тъй като аз – Поузи, Принцесата на феите, я бях уловила. Нищо неприятно нямаше да ѝ се случи, несъмнено – единствено щеше да бъде отнесена за проучване от Лорънс, Краля на вълшебния народ и мой татко, след което щеше да бъде пусната на независимост, само че не преди да се наслаждения на огромна порция от най-вкусния нектар.
– Каква умница е моята Поузи! – сподели тате, когато потеглих през тревата назад към него и гордо му подадох мрежата. Той бе приклекнал и очите ни, за които всички споделяха, че доста си наподобяват, се срещнаха в споделена горделивост и удовлетворение.
Гледах го по какъв начин навежда глава, изучавайки пеперудата, която стоеше като замръзнала, вкопчила тънките си крачка в бялата мрежа на пандиза си. Косата на тате бе тъмна като махагон, а от мазилото, което той слагаше, с цел да я заглади, тя лъщеше на слънцето също като повърхността на дългата ни маса в трапезарията, откакто Дейзи я бе полирала. И миришеше отлично – на него и на уют, тъй като той бе моят дом и аз го обичах повече от всичко друго в световете ми, този на хората и този на феите. Обичах и маман, несъмнено, само че макар че тя си бе вкъщи през множеството време, нямах чувството, че я познавам по този начин добре, както познавах тате. Тя все си седеше в стаята с нещо, наречено мигрена, а когато излезеше, постоянно изглеждаше прекомерно заета, с цел да се занимава с мен.
– Удивителен образец, скъпа моя! – сподели тате, като ме погледна. – Истинска необичайност по тези крайбрежия и без подозрение от благородно родословие – добави той.
– Възможно ли е да е пеперуден принц? – попитах аз.
– Нищо чудно – съгласи се той. – Ще би трябвало да се отнесем към него с най-голямо почитание, както изисква кралското му състояние.
– Лорънс, Поузи… време е за обяд! – долетя един глас някъде от другата страна на храстите. Тате се изправи, тъй че да се покаже иззад будлеята и да помаха към терасата на Адмирал Хаус.
– Идваме, обич моя – извика той с всичка мощ, тъй като се бяхме отдалечили от къщата. Гледах по какъв начин очите му се свиват в усмивка при типа на брачната половинка му – моя майка и неподозирано за самата нея Кралица на вълшебния народ. Това бе игра единствено сред тате и мен.
Хванати за ръка, ние тръгнахме през поляните, вдъхвайки мириса на прясно окосена трева, който свързвах с дни на забавление в градината – приятелите на маман и тате с шампанско в едната ръка и чук за крокет в другата, мощния удар по топка, която прелетяваше по игрището за крикет, поддържано от баща за сходни случаи…
Тези щастливи дни бяха станали по-редки, откогато бе пристигнала войната, и това правеше спомените за тях още по-скъпоценни. Пак поради войната тате бе почнал да накуцва, по тази причина трябваше да вървим постепенно – на което ни минимум не възразявах, тъй като по този начин можех по-дълго да го имам единствено за себе си. Сега той бе доста по-добре, в сравнение с когато се върна от болничното заведение. Тогава беше в количка като дъртак и очите му като че ли бяха помътнели. Ала с помощта на грижите на маман и Дейзи и на историите, които старателно му четях, той бързо бе почнал да оздравява. Напоследък не му трябваше даже бастун, с цел да върви, стига да не отиваше по-далече от градината.
– А в този момент, Поузи, тичай вътре да си измиеш ръцете и лицето. Кажи на майка си, че отивам да оказа помощ на новия ни посетител да се настани – уточни ми пътя той с мрежата, когато стигнахме стълбите, водещи към терасата.
– Да, тате – отвърнах аз, а той се обърна и потегли по тревата, изчезвайки зад висок чемширен плет. Беше се отправил към Кулата, която бе издигната от тухли с цвят на пясък и бе идеалният замък за народа на феите и техните другари пеперудите. Тате несъмнено прекарваше доста време там. Сам. На мен ми бе разрешено единствено да надзърна в дребната кръгла стая на долния етаж – която бе доста тъмна и миришеше на мухлясали чорапи – когато мама ми заръчваше да ида да го повикам за обед.
п редставя
СТАЯТА НА ПЕПЕРУДИТЕ
от
Лусинда Райли
Обем: 358 стр.
Цена: 17,95 лева
ISBN: 978–954–26–2174-4
Превод: Снежана Милева
Семейни секрети. Загубена и открита обич. Вековно британско имение. Поредната вълнуваща история от Лусинда Райли.
Очаквайте на 5 юли!
За книгата
Поузи Андерсън израства в идиличната атмосфера на красиво британско имение в Съфолк, където дните минават в ловене на пеперуди с обичания й татко, четене на книги, разходки и вечерни забави с артистичните другари на майка й. Втората международна война обаче приключва безгрижното й детство и лишава живота на обичния й баща. Поузи Андерсън израства в идиличната атмосфера на красиво британско имение в Съфолк, където дните минават в ловене на пеперуди с обичания й татко, четене на книги, разходки и вечерни забави с артистичните другари на майка й. Втората международна война обаче приключва безгрижното й детство и лишава живота на обичния й баща.Десетилетия по-късно, на прага на седемдесетте си години, Поузи е изправена пред мъчно решение. Трябва да продаде величествения си дом, където е прекарала детството си и е отгледала синовете си, тъй като той постепенно се разрушава, а тя няма средствата да върне предходния му искра. Към терзанията й се прибавят и финансовите проблеми на сина й Сам, и непредвиденото завръщане на другия й наследник Ник. Тогава една инцидентна среща ще преобърне живота й. Защото се появява Фреди, огромната й обич, мъжът, който я е изоставил с разрушено сърце преди петдесет години. И е напът да разкрие ужасяваща загадка за фамилията й.
За създателя
Лусинда Райли е родена през 1965 година в Ирландия. Започва кариерата си като актриса и разгласява първата си книга, когато е на двайсет и четири години. Днес романите й са преведени на трийсет и седем езика и не престават да вълнуват читателите по целия свят. Поредицата й „ Седемте сестри “ се трансформира в световен феномен и има проекти да бъде приспособена в ефирен сериал.
Книгите на Лусинда Райли са номинирани за голям брой оценки. През 2020 г. получава премията Dutch Platinum за продажбата на над 300 000 екземпляра от разказ в границите на една година. Последен притежател на наградата е Дж. К. Роулинг за поредицата си за Хари Потър.
Освен завладяващи сантиментални истории Лусинда Райли написа и серия детски книги в съавторство със сина си Хари.
Дълги години писателката живее със брачна половинка си и четирите им деца в Норфък, Англия. През 2015 г. съумява да сбъдне отдавнашна своя фантазия и закупува плантация в уединена част на Западен Корк, Ирландия – страната, в която са написани последните й пет книги.
Откъс
Адмирал Хаус
Саутуолд, Съфолк
Юни 1943 година
– Помни, скъпа моя, че ти си самодива, която с тънките си като паяжина крила се носи тихо през тревата, подготвена да улови плячката в копринената си мрежа. Ето, виж! – прошепна той в ухото ми. – Виж я къде е кацнала на върха на листото. Хайде в този момент, лети!
Както ме бе учил, аз затворих очи за секунди и се надигнах на пръсти, представяйки си по какъв начин краката ми се отделят от земята. Почувствах дланта на тате леко да ме побутва. Отворих очи и се концентрирах върху синьо-лилавите крила, а след това като в полет направих двете дребни крачки, колкото бе нужно, с цел да обера с мрежата края на нежния цвят на будлеята, на който бе кацнала синевката.
Въздухът се раздвижи, когато мрежата обкръжи целта, и подвигна паника. Синевката разтвори крила, подготвена да излети, само че към този момент бе късно, тъй като аз – Поузи, Принцесата на феите, я бях уловила. Нищо неприятно нямаше да ѝ се случи, несъмнено – единствено щеше да бъде отнесена за проучване от Лорънс, Краля на вълшебния народ и мой татко, след което щеше да бъде пусната на независимост, само че не преди да се наслаждения на огромна порция от най-вкусния нектар.
– Каква умница е моята Поузи! – сподели тате, когато потеглих през тревата назад към него и гордо му подадох мрежата. Той бе приклекнал и очите ни, за които всички споделяха, че доста си наподобяват, се срещнаха в споделена горделивост и удовлетворение.
Гледах го по какъв начин навежда глава, изучавайки пеперудата, която стоеше като замръзнала, вкопчила тънките си крачка в бялата мрежа на пандиза си. Косата на тате бе тъмна като махагон, а от мазилото, което той слагаше, с цел да я заглади, тя лъщеше на слънцето също като повърхността на дългата ни маса в трапезарията, откакто Дейзи я бе полирала. И миришеше отлично – на него и на уют, тъй като той бе моят дом и аз го обичах повече от всичко друго в световете ми, този на хората и този на феите. Обичах и маман, несъмнено, само че макар че тя си бе вкъщи през множеството време, нямах чувството, че я познавам по този начин добре, както познавах тате. Тя все си седеше в стаята с нещо, наречено мигрена, а когато излезеше, постоянно изглеждаше прекомерно заета, с цел да се занимава с мен.
– Удивителен образец, скъпа моя! – сподели тате, като ме погледна. – Истинска необичайност по тези крайбрежия и без подозрение от благородно родословие – добави той.
– Възможно ли е да е пеперуден принц? – попитах аз.
– Нищо чудно – съгласи се той. – Ще би трябвало да се отнесем към него с най-голямо почитание, както изисква кралското му състояние.
– Лорънс, Поузи… време е за обяд! – долетя един глас някъде от другата страна на храстите. Тате се изправи, тъй че да се покаже иззад будлеята и да помаха към терасата на Адмирал Хаус.
– Идваме, обич моя – извика той с всичка мощ, тъй като се бяхме отдалечили от къщата. Гледах по какъв начин очите му се свиват в усмивка при типа на брачната половинка му – моя майка и неподозирано за самата нея Кралица на вълшебния народ. Това бе игра единствено сред тате и мен.
Хванати за ръка, ние тръгнахме през поляните, вдъхвайки мириса на прясно окосена трева, който свързвах с дни на забавление в градината – приятелите на маман и тате с шампанско в едната ръка и чук за крокет в другата, мощния удар по топка, която прелетяваше по игрището за крикет, поддържано от баща за сходни случаи…
Тези щастливи дни бяха станали по-редки, откогато бе пристигнала войната, и това правеше спомените за тях още по-скъпоценни. Пак поради войната тате бе почнал да накуцва, по тази причина трябваше да вървим постепенно – на което ни минимум не възразявах, тъй като по този начин можех по-дълго да го имам единствено за себе си. Сега той бе доста по-добре, в сравнение с когато се върна от болничното заведение. Тогава беше в количка като дъртак и очите му като че ли бяха помътнели. Ала с помощта на грижите на маман и Дейзи и на историите, които старателно му четях, той бързо бе почнал да оздравява. Напоследък не му трябваше даже бастун, с цел да върви, стига да не отиваше по-далече от градината.
– А в този момент, Поузи, тичай вътре да си измиеш ръцете и лицето. Кажи на майка си, че отивам да оказа помощ на новия ни посетител да се настани – уточни ми пътя той с мрежата, когато стигнахме стълбите, водещи към терасата.
– Да, тате – отвърнах аз, а той се обърна и потегли по тревата, изчезвайки зад висок чемширен плет. Беше се отправил към Кулата, която бе издигната от тухли с цвят на пясък и бе идеалният замък за народа на феите и техните другари пеперудите. Тате несъмнено прекарваше доста време там. Сам. На мен ми бе разрешено единствено да надзърна в дребната кръгла стая на долния етаж – която бе доста тъмна и миришеше на мухлясали чорапи – когато мама ми заръчваше да ида да го повикам за обед.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ