Синът на Руслан Райчев издаде книга за баща си
Изданието бе показано пред елитна аудитория в Софийската опера. “Сигурни сме, че той е удовлетворен, в случай че ни гледа от горната страна!”, сподели оперетната прима Светлана Иванова, снаха на Руслан Райчев и брачна половинка на Петър Райчев.
Огромна заслуга за скъпото издание има и музиковедката Румяна Каракостова, през чиито ръце е минал целият материал, събран в изданието.
Руслан Райчев е роден на 5 май 1919 година в Милано в фамилията на световноизвестния през 20-те, 30-те и 40-те години на предишния век тенор Петър Райчев.
Майка му, Фаина Куманова, родом от Киев, произлиза от благороден украински жанр. Още от дребен Руслан Райчев демонстрира музикални пристрастености. Едва 6-годишен, стартира да взима уроци по пиано при италианския пианист Карло Видусо.
На 10 година към този момент учи в детския отдел на Миланската консерватория “Джузепе Верди”при проф. Карло Лонати.
Чести посетители в дома на фамилията са диригентът Артуро Тосканини, композиторите Умберто Джордано и Сергей Прокофиев, артистите Тоти Дал Монте, Аурелиано Пертиле, Фьодор Шаляпин, Тита Руфо. През 1932 година фамилията се прибира в България. В София Руслан Райчев става възпитаник по пиано на проф. Панка Пелишек, малко по-късно - на проф. Андрей Стоянов. През 1936 година приключва приблизително обучение в тогавашното “Дойче Шуле”.
Кандидатства диригентство в Музикалната академия, където обаче не е признат заради “липса на качества”
Тогава той записва Юридическия факултет на Софийския университет, посещава 4 семестъра с положени изпити. През 1938 година отпътува за Виена, където е признат в консерваторията като постоянен студент в диригентския клас на проф. Леополд Райхвайн.
Пиано учи при Емил декор Зауер - последният жив възпитаник на Ференц Лист. През 1942 година великият диригент Карл Бьом взема Руслан Райчев, още студент, за персонален корепетитор и помощник във Виенската Щатсопера. Руслан Райчев приключва консерваторията в австрийската столица през 1943 година
Петър Райчев и Румяна Каракостова показват книгата за Руслан Райчев в Софийската опера.
На 22 март 1944 година е диригентският дебют на Руслан Райчев в Кьонигсберг - през днешния ден Калининград, където бил предложен от Карл Бьом в тамошната опера, останала без диригенти. Това дава опция на Райчев за към 3 месеца да мине през заглавия като “Бохеми”, “Йенуфа”, “Сватбата на Фигаро”, “Лоенгрин”, “Травиата”, “Веселата вдовица”. През юни на 1944 година Райчев се прибира в София. Веднага е мобилизиран; по-късно е пратен на фронта като подпоручик.
Завръща се от война, награден с два ордена за смелост и нараснал в чин капитан
Служи няколко месеца като преводач в Съюзническата контролна комисия. През май 1945 година Руслан Райчев има дебютен концерт във Военния клуб в София със събирателен симфоничен оркестър.
От юни 1945 година до март 1946 година работи като корепетитор в Софийската национална опера. Първата му работа е в постановката на балета “Бахчисарайски фонтан”, още на третия театър той се качва на диригентския пулт.
На 1 април 1946 година е назначен за основен диригент на новооснования Държавен симфоничен оркестър във Варна, а през 1947 година
става основен диригент на преди малко учредената от татко му опера в морския град
Премиерният театър е на 7 септември 1947 година - “Продадена невеста” от Бедржих Сметана с режисьор Петър Райчев. Така татко и наследник стартират работа на едно място. Във Варна е сложено началото на забележителната диригентска кариера на Руслан Райчев.
През пролетта на 1948 година той е изтеглен в София от Стефан Македонски, който го кани за основен диригент на новооснования Държавен музикален спектакъл. Тук той приготвя министър председателите на “Цигански барон”, “Верният приятел” и “Птицепродавецът”. През 1951 година Руслан Райчев е назначен за основен диригент на Пловдивския държавен симфоничен оркестър. През 1953 година
Руслан Райчев основава дружно с татко си Петър Райчев Пловдивската национална опера,става неин първи основен диригент и живописен началник. И тук първата премиера е “Продадена невеста” под режисурата на Петър Райчев. Тогава стартира и интернационалната активност на Руслан Райчев. Той гостува на Букурещката филхармония и Симфоничния оркестър на Румънското радио, на оперните театри в Тимишоара и в Любляна.
Следващата година е на гастрол в Унгария. След първия театър в Будапещенската опера е поканен да дирижира още три, а след концерта с Държавния симфоничен оркестър следват още два. Преместен е в Русе, където става основен диригент на Русенския държавен симфоничен оркестър.
Сътрудничи и на Русенската опера, с която на Втория обзор на оперните театри през 1958 година има голям триумф с операта “Манон” от Масне, приета за събитието на прегледа. Записът на операта с незабравимите Пенка Маринова и Николай Здравков влиза в Златния фонд на БНР.
Този триумф е мотивът в края на 1958 година Руслан Райчев да бъде поканен за диригент в Софийската опера. Успоредно с това е командирован за основен диригент в Старозагорската опера, управлява и Симфоничния оркестър в Перник.
Руслан Райчев дирижира тенора Никола Николов.
А в интервала 1960-1961 година той е отпред и на мъжкия хор “Гусла”, с който имат голям триумф на гастроли в Швейцария и Франция. Заедно с диригентската си активност в Софийската опера, Руслан Райчев още веднъж поема управлението на Пловдивската филхармония. През 1974 година, след триумфално показване с Пловдивската филхармония на прегледа на Държавните симфонични оркестри, Руслан Райчев отпътува за Федерална Република Германия.
Между 45 претенденти от 16 страни той е определен след втория тур - без да се стигне до трети, за основен диригент на оперно-симфоничния оркестър на новооснования Театър на Шлезвиг-Холщайн в град Фленсбург. Там престоява до 1979-а, когато е поканен да оглави Софийската опера.
С неговата поява стартира златен интервал - всички известни български оперни артисти, живеещи в чужбина, стартират постоянно да пеят и в родината си и да вземат участие в гастролите на трупата в чужбина. През 1979 година операта триумфално гостува 15 дни във Виена с “Хованщина”, “Княз Игор” и “Дама пика”.
Следват гастроли в Швейцария, Югославия, Румъния. Връхни точки в кариерата му през този интервал са постановката на “Борис Годунов” в Парижката Гранд Опера с режисьор Джозеф Лоузи и постановката на “Хованщина” в Миланската Скала с режисьор Юрий Любимов.
През идващите сезони Руслан Райчев неведнъж гастролира в чужбина със Софийската опера, като кулминационната точка е “Война и мир” на Сергей Прокофиев през 1986 година във Франция и Италия.
Непосредствено след гастрола на Софийската опера в Испания през 1988 година кипящият от сила Руслан Райчев бива наложително пенсиониран
Това се случва единствено месец преди премиерата на “Силата на съдбата” от Верди, която той приготвя. Диригентът не пада духом - потегля на независими гастроли по света: Норвегия, Швеция, Федерална Република Германия, Франция, Исландия, Чехословакия.
През 1990 година Руслан Райчев още веднъж става общоприет музикален шеф в Шверин в преди малко обединена Германия. Там остава до края на сезон 1991/1992, като прекъсва прибързано контракта си, с цел да откликне на държавното управление на Съюз на демократичните сили да поеме още веднъж управлението на Софийската опера. Присъствието му в театъра се оказва решаващо за оцеляването на институцията.
Въпреки че е назначен с неопределен трудов контракт, при започване на сезон 1994/1995 Министерството на културата афишира изненадващо конкурс за директорското място. Райчев изрично отхвърля да се яви на състезанието и на 1 ноември 1994 година е освободен от поста си.
От 1 септември 1996 година Руслан Райчев работи в екип с изтъкнатия наш режисьор проф. Светозар Донев в Музикалния спектакъл като основен диригент и първи зам.-директор. Неговите постановки на “Хубавата Елена”, “Царицата на чардаша”, “Цигански барон”, “Веселата вдовица”, “Една нощ във Венеция” се радват на утвърждението на публиката.
С Музикалния спектакъл Райчев реализира 24 турнета с общо 470 представления в Германия, Австрия, Швейцария, Холандия, Дания, Белгия, Люксембург, Гърция и Япония. Руслан Райчев има голям оперен, симфоничен и хоров репертоар.
В креативната му биография са 120 министър председатели и към 1800 спектакъла на оперни, оперетни и балетни заглавия, а също и над 2000 симфонични концерти.
В оперни спектакли Руслан Райчев е дирижирал оперните светила като Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Мирела Френи, Катя Ричарели, Монсерат Кабайе и мн. други Всички наши огромни артисти - Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Стефка Евстатиева, Александрина Милчева, Никола Николов, Асен Селимски, Димитър Узунов, Стоян Попов, Михаил Светлев, Юлия Винер, Любомир Бодуров, са взели участие в спектакли под неговата палка. През 1982 година
Руслан Райчев става първият българин, джентълмен на Ордена за изкуство и литература на Франция. Почетен жител на Варна и София. Отива си от белия свят на 9 януари 2006 година
Клара ДИМИТРОВА
/вестник "Над 55 "/
Огромна заслуга за скъпото издание има и музиковедката Румяна Каракостова, през чиито ръце е минал целият материал, събран в изданието.
Руслан Райчев е роден на 5 май 1919 година в Милано в фамилията на световноизвестния през 20-те, 30-те и 40-те години на предишния век тенор Петър Райчев.
Майка му, Фаина Куманова, родом от Киев, произлиза от благороден украински жанр. Още от дребен Руслан Райчев демонстрира музикални пристрастености. Едва 6-годишен, стартира да взима уроци по пиано при италианския пианист Карло Видусо.
На 10 година към този момент учи в детския отдел на Миланската консерватория “Джузепе Верди”при проф. Карло Лонати.
Чести посетители в дома на фамилията са диригентът Артуро Тосканини, композиторите Умберто Джордано и Сергей Прокофиев, артистите Тоти Дал Монте, Аурелиано Пертиле, Фьодор Шаляпин, Тита Руфо. През 1932 година фамилията се прибира в България. В София Руслан Райчев става възпитаник по пиано на проф. Панка Пелишек, малко по-късно - на проф. Андрей Стоянов. През 1936 година приключва приблизително обучение в тогавашното “Дойче Шуле”.
Кандидатства диригентство в Музикалната академия, където обаче не е признат заради “липса на качества”
Тогава той записва Юридическия факултет на Софийския университет, посещава 4 семестъра с положени изпити. През 1938 година отпътува за Виена, където е признат в консерваторията като постоянен студент в диригентския клас на проф. Леополд Райхвайн.
Пиано учи при Емил декор Зауер - последният жив възпитаник на Ференц Лист. През 1942 година великият диригент Карл Бьом взема Руслан Райчев, още студент, за персонален корепетитор и помощник във Виенската Щатсопера. Руслан Райчев приключва консерваторията в австрийската столица през 1943 година
Петър Райчев и Румяна Каракостова показват книгата за Руслан Райчев в Софийската опера.
На 22 март 1944 година е диригентският дебют на Руслан Райчев в Кьонигсберг - през днешния ден Калининград, където бил предложен от Карл Бьом в тамошната опера, останала без диригенти. Това дава опция на Райчев за към 3 месеца да мине през заглавия като “Бохеми”, “Йенуфа”, “Сватбата на Фигаро”, “Лоенгрин”, “Травиата”, “Веселата вдовица”. През юни на 1944 година Райчев се прибира в София. Веднага е мобилизиран; по-късно е пратен на фронта като подпоручик.
Завръща се от война, награден с два ордена за смелост и нараснал в чин капитан
Служи няколко месеца като преводач в Съюзническата контролна комисия. През май 1945 година Руслан Райчев има дебютен концерт във Военния клуб в София със събирателен симфоничен оркестър.
От юни 1945 година до март 1946 година работи като корепетитор в Софийската национална опера. Първата му работа е в постановката на балета “Бахчисарайски фонтан”, още на третия театър той се качва на диригентския пулт.
На 1 април 1946 година е назначен за основен диригент на новооснования Държавен симфоничен оркестър във Варна, а през 1947 година
става основен диригент на преди малко учредената от татко му опера в морския град
Премиерният театър е на 7 септември 1947 година - “Продадена невеста” от Бедржих Сметана с режисьор Петър Райчев. Така татко и наследник стартират работа на едно място. Във Варна е сложено началото на забележителната диригентска кариера на Руслан Райчев.
През пролетта на 1948 година той е изтеглен в София от Стефан Македонски, който го кани за основен диригент на новооснования Държавен музикален спектакъл. Тук той приготвя министър председателите на “Цигански барон”, “Верният приятел” и “Птицепродавецът”. През 1951 година Руслан Райчев е назначен за основен диригент на Пловдивския държавен симфоничен оркестър. През 1953 година
Руслан Райчев основава дружно с татко си Петър Райчев Пловдивската национална опера,става неин първи основен диригент и живописен началник. И тук първата премиера е “Продадена невеста” под режисурата на Петър Райчев. Тогава стартира и интернационалната активност на Руслан Райчев. Той гостува на Букурещката филхармония и Симфоничния оркестър на Румънското радио, на оперните театри в Тимишоара и в Любляна.
Следващата година е на гастрол в Унгария. След първия театър в Будапещенската опера е поканен да дирижира още три, а след концерта с Държавния симфоничен оркестър следват още два. Преместен е в Русе, където става основен диригент на Русенския държавен симфоничен оркестър.
Сътрудничи и на Русенската опера, с която на Втория обзор на оперните театри през 1958 година има голям триумф с операта “Манон” от Масне, приета за събитието на прегледа. Записът на операта с незабравимите Пенка Маринова и Николай Здравков влиза в Златния фонд на БНР.
Този триумф е мотивът в края на 1958 година Руслан Райчев да бъде поканен за диригент в Софийската опера. Успоредно с това е командирован за основен диригент в Старозагорската опера, управлява и Симфоничния оркестър в Перник.
Руслан Райчев дирижира тенора Никола Николов.
А в интервала 1960-1961 година той е отпред и на мъжкия хор “Гусла”, с който имат голям триумф на гастроли в Швейцария и Франция. Заедно с диригентската си активност в Софийската опера, Руслан Райчев още веднъж поема управлението на Пловдивската филхармония. През 1974 година, след триумфално показване с Пловдивската филхармония на прегледа на Държавните симфонични оркестри, Руслан Райчев отпътува за Федерална Република Германия.
Между 45 претенденти от 16 страни той е определен след втория тур - без да се стигне до трети, за основен диригент на оперно-симфоничния оркестър на новооснования Театър на Шлезвиг-Холщайн в град Фленсбург. Там престоява до 1979-а, когато е поканен да оглави Софийската опера.
С неговата поява стартира златен интервал - всички известни български оперни артисти, живеещи в чужбина, стартират постоянно да пеят и в родината си и да вземат участие в гастролите на трупата в чужбина. През 1979 година операта триумфално гостува 15 дни във Виена с “Хованщина”, “Княз Игор” и “Дама пика”.
Следват гастроли в Швейцария, Югославия, Румъния. Връхни точки в кариерата му през този интервал са постановката на “Борис Годунов” в Парижката Гранд Опера с режисьор Джозеф Лоузи и постановката на “Хованщина” в Миланската Скала с режисьор Юрий Любимов.
През идващите сезони Руслан Райчев неведнъж гастролира в чужбина със Софийската опера, като кулминационната точка е “Война и мир” на Сергей Прокофиев през 1986 година във Франция и Италия.
Непосредствено след гастрола на Софийската опера в Испания през 1988 година кипящият от сила Руслан Райчев бива наложително пенсиониран
Това се случва единствено месец преди премиерата на “Силата на съдбата” от Верди, която той приготвя. Диригентът не пада духом - потегля на независими гастроли по света: Норвегия, Швеция, Федерална Република Германия, Франция, Исландия, Чехословакия.
През 1990 година Руслан Райчев още веднъж става общоприет музикален шеф в Шверин в преди малко обединена Германия. Там остава до края на сезон 1991/1992, като прекъсва прибързано контракта си, с цел да откликне на държавното управление на Съюз на демократичните сили да поеме още веднъж управлението на Софийската опера. Присъствието му в театъра се оказва решаващо за оцеляването на институцията.
Въпреки че е назначен с неопределен трудов контракт, при започване на сезон 1994/1995 Министерството на културата афишира изненадващо конкурс за директорското място. Райчев изрично отхвърля да се яви на състезанието и на 1 ноември 1994 година е освободен от поста си.
От 1 септември 1996 година Руслан Райчев работи в екип с изтъкнатия наш режисьор проф. Светозар Донев в Музикалния спектакъл като основен диригент и първи зам.-директор. Неговите постановки на “Хубавата Елена”, “Царицата на чардаша”, “Цигански барон”, “Веселата вдовица”, “Една нощ във Венеция” се радват на утвърждението на публиката.
С Музикалния спектакъл Райчев реализира 24 турнета с общо 470 представления в Германия, Австрия, Швейцария, Холандия, Дания, Белгия, Люксембург, Гърция и Япония. Руслан Райчев има голям оперен, симфоничен и хоров репертоар.
В креативната му биография са 120 министър председатели и към 1800 спектакъла на оперни, оперетни и балетни заглавия, а също и над 2000 симфонични концерти.
В оперни спектакли Руслан Райчев е дирижирал оперните светила като Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Мирела Френи, Катя Ричарели, Монсерат Кабайе и мн. други Всички наши огромни артисти - Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Стефка Евстатиева, Александрина Милчева, Никола Николов, Асен Селимски, Димитър Узунов, Стоян Попов, Михаил Светлев, Юлия Винер, Любомир Бодуров, са взели участие в спектакли под неговата палка. През 1982 година
Руслан Райчев става първият българин, джентълмен на Ордена за изкуство и литература на Франция. Почетен жител на Варна и София. Отива си от белия свят на 9 януари 2006 година
Клара ДИМИТРОВА
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ