Литературата, която четем, отключва креативността ни и определя начина ни на изразяване
Избрания от нас вид литература е по-голям, в сравнение с си мислим. Такъв е изводът от едно проучване, което целяло да подскаже на предприемачите по какъв начин да пишат и приказват по-добре. Заключенията, оповестени в International Journal of Business Administration , обаче могат да послужат и на нас.
Литература на обстоятелствата вместо фентъзи
Колкото повече се приближава към научната литература определеното от нас четиво, на толкоз повече неща ще ни научи. Това е едно от безапелационните изводи в студията, върху която работил интернационален екип от учени.
Ако да вземем за пример предпочитате литература на обстоятелствата, последователно ще започнете да пишете по-елегантно и да се изразявате с по-богат речник. Обратно, счита се, че детективските романи или фантастичната литература придават на изрече ни по-семпъл тип. Според откривателите на тази материя обаче най-накъсано и с небогат езиков фонд пишат хората, чиято връзка се лимитира до интернет.
Четете постепенно, а не диагонално
В наше време наклонността е да прелитаме над наличието с допустимо най-висока скорост и по този начин в съзнанието ни се запечатват обособени думи или заглавия, изречение-две от главния текст… За другото няма време.
Този вид четене се назовава „ леко ”, като се има поради, че то е незадълбочено и не допуска да останем за по-дълго време с един или различен текст, вниквайки в него.
Лекото четене се свързва най-много с интернет – да вземем за пример тези страници, които залагат на стремително заглавие, без да има кой знае какво наличие, разчитат точно на подобен вид консуматори и читатели. Многото емотикони също способстват текстът да се възприема незадълбочено, без планиране.
Обратният развой в International Journal of Business Administration назовават постепенно или задълбочено четене. На процедура то задейства доста повече мозъчните ни структури. Когато четем задълбочено един текст, ние построяваме в себе си избрани показа, задълбочаваме и сетивните си усещания. С други думи, прекосяваме надалеч оттатък смисъла на думите. Сливаме се с действието, в случай че има такова, мозъкът ни непрестанно търси връзки и проучва. Смята се, че хората, които четат по този метод, са по-емпатични и отворени към другите. Също по този начин се показват и документално по-емоционално, по-ангажирано.
Задълбоченото четене отключва творчеството ни
Реално работим за мозъка си всякога, щом се потопим в някоя книга. Бавното, задълбочено четене синхронизира другите елементи на сивото ни вещество. После мозъкът автоматизирано се пробва да се показва в звук с прочетеното – т.е., по този начин пишем, а по този начин и приказваме.
Психологът Сюзън Рейнълдс пък прибавя и два метода по какъв начин да отключим креативните си качества благодарение на четенето. Много значими, та това да се случи, са стихотворенията. Когато четем стихове, ние подтикваме паметта си, демонстрират изследвания. В нас изникват доста повече мемоари и асоциации. Това пък е мощен подтик сами да се захванем с творчество – без значение дали ще е изобразяване, пеене, писане…
Вторият вид литуратура, който ни оказва помощ да сме по-креативни, споделя Сюзън, това са положителните остарели романи. Основната им добродетел се крие в това, че ни оказват помощ да разберем прочувственото положение на другите хора. Така че обичаме ли художествена литература, стигаме по-надалеч в връзките си с останалите. Заедно с това търсим креативен средства, посредством които да изразим личната си психика. Просто малката врата към самите нас е отворена…
Включим ли тв приемника, изключваме мозъка
Пред екрана сме просто неми очевидци на това, което се случва. Мозъкът е най-пасивен, тъй като от него безусловно не се изисква нищо. Той е в ролята си на консуматор.
Малко по-добре стоят нещата с четенето на списания, само че и там важи правилото, че колкото по-леко прелитаме над текста, толкоз по-малко остава в нас. Ако желаете обаче в действителност да чувствате с душата си, заложете на хубавата класическа или пък съвременна художествена литература. Безценни, въпреки и не за всеки, са научните разработки – може да ги замените с литература на обстоятелствата. Четете и лирика. Така мозъкът излиза от черупката си. А прочетеното трансформира и нас самите. Разбира се, към положително.
Източник: lira.bg
