Как се избира българският патриарх
Изборът на патриарх става на Патриаршеския изборен църковен събор, призован от Светия Синод в Синодалната палата
БПЦ има 13 епархии в България (Софийска, Варненска и Великопреславска, Великотърновска, Видинска, Врачанска, Доростолска, Ловчанска, Неврокопска, Плевенска, Пловдивска, Русенска, Сливенска и Старозагорска) и две задгранични (Американска, Канадска и Австралийска епархия и Западно- и Средноевропейска епархия). Устройството и ръководството на епархиите се дефинират с Устав, утвърден на епархийски събор и одобрен от Светия Синод.
Законодателната власт в Българската православна черква - Българска Патриаршия се упражнява от Църковния събор, който се състои от архиереите и от определени по реда на устава клирици и миряни.
Изборът на патриарх, както и изискванията, на които би трябвало да дава отговор, са регламентирани в глава 4, раздел II на църковния правилник.
Избираемият Български патриарх и Софийски митрополит би трябвало да е епархийски митрополит, да е не по-млад от 50 години, да е управлявал епархия като митрополит най-малко 5 години и да се отличава с верни мисли върху православната религия и с тъкмо съблюдаване на църковния ред.
Българският патриарх и Софийски митрополит се избира от Патриаршески изборен църковен събор, който се състои от:
- архиереите - всички митрополити и епископи на Българската православна черква - Българска Патриаршия;
- по петима представители на всяка епархия - трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия 10 представители - шестима клирици и четирима миряни;
- по един представител на ставропигиалните манастири (Рилски, Бачковски и Троянски), определен от съответния манастирски събор;
- по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири - един духовник и една монахиня, избрани от съответния епархийски митрополит; по един представител на междинните духовни учебни заведения, избрани от управленията им.
След гибел на патриарха на БПЦ, Светият Синод краткотрайно се управлява от старшия по митрополитско служение член на понижения му състав Той уведомява за кончината поместните православни църкви, президента, ръководителя на Народното събрание и министър-председателя и управлява делата на БПЦ до избирането на Наместник-председател, което би трябвало да стане в 7-дневен период от гибелта на патриарха.
Избраният наместник-председател дружно със Светия Синод прави нужното за насрочването и провеждането на избор на нов Български патриарх, което би трябвало да стане най-късно до четири месеца.
Точната дата на Патриаршеския изборен събор дефинира синодът, който изпраща окръжно до митрополитите да свикат във всяка епархия в избран неделен ден епархийските гласоподаватели.
При кворум от две трети от листата на епархийските гласоподаватели под председателството на митрополита или несъмнено от него с писмена заповед духовно лице, с скрито гласуване и болшинство повече от половината от присъстващите се избират петима представители на епархията - трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия - шестима клирици и четирима миряни.
Списъкът на достоизбираеми за представители на епархията в избора на Български патриарх и Софийски митрополит съдържа имената на 15 клирици и 8 миряни, които дават отговор на условията, а точно - клириците да са навършили 30 години, а миряните да имат приблизително обучение и без присъди. Протоколът се подпечатва от митрополита и се изпраща в синода.
Светият Синод разпорежда на игумените на ставропигиалните манастири и междинните духовни учебни заведения да изберат по един собствен представител, също по този начин разпорежда всеки епархийски митрополит да дефинира и двама представители на епархийските си манастири - един духовник и една монахиня. Всички те вземат участие в Патриаршеския изборен църковен събор.
На съвещание минимум седем дни преди избрания ден за избор на Български патриарх и Софийски митрополит, с скрито гласуване и болшинство от две трети от членовете си,
Светият Синод избира трима епархийски митрополити - претенденти за патриаршеския трон, които дават отговор на условията.
Когато един или двама митрополити получат нужното болшинство, гласоподаването се повтаря до избирането на още двама или един с болшинство две трети от членовете на Светия Синод.
Когато двама митрополити получат по еднакъв брой гласове, гласоподаването се повтаря единствено за двамата, до момента в който един от тях получи болшинство повече от половината от гласовете на всички митрополити. За творби избор се вписва ревю в кондиката на Светия Синод.
Изборът на патриарх става на Патриаршеския изборен църковен събор, призован от Светия Синод в Синодалната палата в избрания неделен ден.
След инспекция за редовността на изборните писма на определените и избрани членове на Патриаршеския изборен църковен събор и при положение, че участват минимум три четвърти от всички членове на изборния събор, наместник-председателят на Светия Синод след молитва към Бога открива Патриаршеския изборен църковен събор.
Наместник-председателят приканва Събора да избере с очевидно гласоподаване двама клирици и двама миряни за членове на изборното бюро, на което той е ръководител. Членовете на бюрото се избират с болшинство повече от половината от присъстващите.
Когато не участват три четвърти от членовете на Събора, откриването му се отсрочва с един час, след което Патриаршеският изборен църковен събор се открива, в случай че участват повече от половината от всички членове на Събора.
Когато не се събере този кворум, Светият Синод насрочва избора за идващия неделен ден. След разкриване на съвещанието наместник-председателят афишира имената на тримата претенденти за патриаршеския трон, определени от Светия Синод, и приканва членовете на Патриаршеския изборен църковен събор да изберат с скрито гласуване един от тримата.
Гласоподават всички присъстващи членове на изборния събор. Кандидатът, получил минимум 2/3 от гласовете на присъстващите гласоподаватели, се афишира от наместник-председателя на Светия Синод за канонично и законно определен Български патриарх и Софийски митрополит.
Когато никой от претендентите не получи изискуемото болшинство по алинея 2, изборът се повтаря, като в него вземат участие двамата, получили най-вече гласове. За определен се афишира този, който е получил множеството гласове. При равни гласове гласуването се повтаря.
За осъществения избор се сформира Акт, който се вписва в кондиката на Светия Синод и се подписва от изборното бюро и членовете на Събора, след което наместник-председателят закрива Патриаршеския изборен църковен събор.
Екземпляр от Акта се дава на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит. Светият Синод отслужва признателен молебен и прави интронизацията на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит, който поема пълномощията, свързани със званието му.
Светият Синод оповестява името на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит
на предстоятелите на Поместните православни църкви, президента на Република България, ръководителя на Народното събрание и министър-председателя и го оповестява на обществеността.
БПЦ има 13 епархии в България (Софийска, Варненска и Великопреславска, Великотърновска, Видинска, Врачанска, Доростолска, Ловчанска, Неврокопска, Плевенска, Пловдивска, Русенска, Сливенска и Старозагорска) и две задгранични (Американска, Канадска и Австралийска епархия и Западно- и Средноевропейска епархия). Устройството и ръководството на епархиите се дефинират с Устав, утвърден на епархийски събор и одобрен от Светия Синод.
Законодателната власт в Българската православна черква - Българска Патриаршия се упражнява от Църковния събор, който се състои от архиереите и от определени по реда на устава клирици и миряни.
Изборът на патриарх, както и изискванията, на които би трябвало да дава отговор, са регламентирани в глава 4, раздел II на църковния правилник.
Избираемият Български патриарх и Софийски митрополит би трябвало да е епархийски митрополит, да е не по-млад от 50 години, да е управлявал епархия като митрополит най-малко 5 години и да се отличава с верни мисли върху православната религия и с тъкмо съблюдаване на църковния ред.
Българският патриарх и Софийски митрополит се избира от Патриаршески изборен църковен събор, който се състои от:
- архиереите - всички митрополити и епископи на Българската православна черква - Българска Патриаршия;
- по петима представители на всяка епархия - трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия 10 представители - шестима клирици и четирима миряни;
- по един представител на ставропигиалните манастири (Рилски, Бачковски и Троянски), определен от съответния манастирски събор;
- по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири - един духовник и една монахиня, избрани от съответния епархийски митрополит; по един представител на междинните духовни учебни заведения, избрани от управленията им.
След гибел на патриарха на БПЦ, Светият Синод краткотрайно се управлява от старшия по митрополитско служение член на понижения му състав Той уведомява за кончината поместните православни църкви, президента, ръководителя на Народното събрание и министър-председателя и управлява делата на БПЦ до избирането на Наместник-председател, което би трябвало да стане в 7-дневен период от гибелта на патриарха.
Избраният наместник-председател дружно със Светия Синод прави нужното за насрочването и провеждането на избор на нов Български патриарх, което би трябвало да стане най-късно до четири месеца.
Точната дата на Патриаршеския изборен събор дефинира синодът, който изпраща окръжно до митрополитите да свикат във всяка епархия в избран неделен ден епархийските гласоподаватели.
При кворум от две трети от листата на епархийските гласоподаватели под председателството на митрополита или несъмнено от него с писмена заповед духовно лице, с скрито гласуване и болшинство повече от половината от присъстващите се избират петима представители на епархията - трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия - шестима клирици и четирима миряни.
Списъкът на достоизбираеми за представители на епархията в избора на Български патриарх и Софийски митрополит съдържа имената на 15 клирици и 8 миряни, които дават отговор на условията, а точно - клириците да са навършили 30 години, а миряните да имат приблизително обучение и без присъди. Протоколът се подпечатва от митрополита и се изпраща в синода.
Светият Синод разпорежда на игумените на ставропигиалните манастири и междинните духовни учебни заведения да изберат по един собствен представител, също по този начин разпорежда всеки епархийски митрополит да дефинира и двама представители на епархийските си манастири - един духовник и една монахиня. Всички те вземат участие в Патриаршеския изборен църковен събор.
На съвещание минимум седем дни преди избрания ден за избор на Български патриарх и Софийски митрополит, с скрито гласуване и болшинство от две трети от членовете си,
Светият Синод избира трима епархийски митрополити - претенденти за патриаршеския трон, които дават отговор на условията.
Когато един или двама митрополити получат нужното болшинство, гласоподаването се повтаря до избирането на още двама или един с болшинство две трети от членовете на Светия Синод.
Когато двама митрополити получат по еднакъв брой гласове, гласоподаването се повтаря единствено за двамата, до момента в който един от тях получи болшинство повече от половината от гласовете на всички митрополити. За творби избор се вписва ревю в кондиката на Светия Синод.
Изборът на патриарх става на Патриаршеския изборен църковен събор, призован от Светия Синод в Синодалната палата в избрания неделен ден.
След инспекция за редовността на изборните писма на определените и избрани членове на Патриаршеския изборен църковен събор и при положение, че участват минимум три четвърти от всички членове на изборния събор, наместник-председателят на Светия Синод след молитва към Бога открива Патриаршеския изборен църковен събор.
Наместник-председателят приканва Събора да избере с очевидно гласоподаване двама клирици и двама миряни за членове на изборното бюро, на което той е ръководител. Членовете на бюрото се избират с болшинство повече от половината от присъстващите.
Когато не участват три четвърти от членовете на Събора, откриването му се отсрочва с един час, след което Патриаршеският изборен църковен събор се открива, в случай че участват повече от половината от всички членове на Събора.
Когато не се събере този кворум, Светият Синод насрочва избора за идващия неделен ден. След разкриване на съвещанието наместник-председателят афишира имената на тримата претенденти за патриаршеския трон, определени от Светия Синод, и приканва членовете на Патриаршеския изборен църковен събор да изберат с скрито гласуване един от тримата.
Гласоподават всички присъстващи членове на изборния събор. Кандидатът, получил минимум 2/3 от гласовете на присъстващите гласоподаватели, се афишира от наместник-председателя на Светия Синод за канонично и законно определен Български патриарх и Софийски митрополит.
Когато никой от претендентите не получи изискуемото болшинство по алинея 2, изборът се повтаря, като в него вземат участие двамата, получили най-вече гласове. За определен се афишира този, който е получил множеството гласове. При равни гласове гласуването се повтаря.
За осъществения избор се сформира Акт, който се вписва в кондиката на Светия Синод и се подписва от изборното бюро и членовете на Събора, след което наместник-председателят закрива Патриаршеския изборен църковен събор.
Екземпляр от Акта се дава на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит. Светият Синод отслужва признателен молебен и прави интронизацията на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит, който поема пълномощията, свързани със званието му.
Светият Синод оповестява името на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит
на предстоятелите на Поместните православни църкви, президента на Република България, ръководителя на Народното събрание и министър-председателя и го оповестява на обществеността.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ