Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме ~ Васил ЛЕВСКИ
Из писмата на Дякона
(„ Васил Левски и Христо Ботев “, 1976, Александър Поплилов)
„ Приятелят ми Левски, с който живеем е нечут характер - когато ние се намираме в най-критическо състояние, то той и тогава е подобен радостен, както и когато се намира в най-хубаво състояние. Студ, дърво и камък се пука, гладни от три деня, а той пее и се радостни. Вечер додето ще легнем, той пее; заран щом си отвори очите отново пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всички премеждия ”.
Христо БОТЕВ в писмо до Киро Тулешков, ноември 1868
...
Аз Васил Лъвский в Карлово роден, от българска майка левент аз роден, не щях да съм турский и никакъв плебей, същото да виждам и на благия си жанр.
Из незавършената римувана автобиография, тефтерчето на Васил Левски
...
Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.
За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се изправим и всички да вървим вкупом.
До Ив.П. Кръшковски, 20.VI.1871 година
...
Ако печеля, спечелвам за цялостен народ – ако изгубя, изгубвам единствено себе си.
До Панайот Хитов, писано през март или април 1868 година
...
Без гражданска война сме изгубени во веки веков.
До комитета в Карлово, 16.I.1872 година
...
Нашето драгоценно родно място ще се нуждае от почтени хора, които да го водят по пътя на благоденствието, по този начин щото да бъдем равни на другите европейски нации.
Братство всекиго, без да гледаме на вяра и националност.
До Л. Каравелов, 25.VII.1872
...
(„ Васил Левски в бурята “, Жечко Попов)
Време за помагане е в този момент – закъснелите не ще бъдат наши другари.
До богат българин във Влашко, 6.X.1871 година
...
Времето е в нас и ние сме във времето.
До Панайот Хитов, 10.V.1871 година
...
Всичките нации в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е обещано от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и прочие, каквито са, за всичките еднообразно ще е единствено в случай че припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!
Писмо до Ганчо Мильов в Букурещ, 10.V.1871 година
...
Дела трябват, а не думи.
До Л. Каравелов, 27.I.1872 година
...
Нашите българи желаят свободата, само че одобряват я, в случай че им се сервира в къщите на тепсия
Протоколи от разпита на Васил Левски пред турската следствена комисия в София 5-9 януари 1873 година
...
И не забравяйте – времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.
(„ Губя единствено мене си “, 1987, Пламен Вълчев)
Картина (заглавна): Георги Данчов
