Вината за всички жалби е в нравите, не във възрастта ♥ ЦИЦЕРОН за старостта
Из етическия етюд на фамозния римски оратор и общественик Марк Тулий Цицерон (106-43 година пр.н.е.)
The Young Cicero Reading, c.1464, by Vincenzo Foppa (c.1427-c.1515)
За старостта (фрагменти)
§
Ако пожелаете да прочетете или чуете историята на други нации, ще разберете, че най-велики страни са били разклащани от младежи, а от старите са били възстановявани.
„ Хей, вий, за какво така бързо си изпуснахте страната? “
Такъв въпрос е заложен в една комедия на поета Невий; в отговора преди всичко измежду всичко друго се споделя следното:
„ Ораторчета нови надойдоха, млади глупчовци “.
Явно на младостта е присъщо неблагоразумие, на старостта – разумност.
§
За хората, които в самите себе си не носят никаква мощ, с цел да живеят добре и щастливо, всяка възраст е тежка. А за ония, които сами от себе си търсят всички богатства, никое неизбежно естествено събитие не може да наподобява неволя.
На първо място измежду естествените неизбежности е старостта, нея всички желаят да доближат, доближат ли я, отново нея винят! Толкова непостоянна и вироглава е човешката нелепост! Казват, че старостта се е прокрадвала до тях по-бързо, в сравнение с си били мислили. Първо на първо кой ги е карал да мислят нещо погрешно? Та допустимо ли е старостта да се прокрадва до младостта по-бързо, в сравнение с младостта до детството? Освен това – възможно ли е старостта на осемстотин години да е по-лека, в сравнение с старостта на осемдесет? Че един отминал живот, колкото и да е бил дълъг, с никакво успокоение не може да облекчи една неразумна напреднала възраст. Затова в случай че сте склонни да се възхищавате на моята мъдрост – то същината й е в това, че ходя след най-хубавия лидер – природата – сякаш след провидение и й се покорявам.
Невероятно е тя да е отмерила добре останалите елементи на живота, а в края му да се е посочила небрежна като ленив пост. Но въпреки всичко неизбежно съществува някакъв край, някакво остаряване и клюмване, както става с плодовете на дърветата и житата при цялостното им узряване: и това мъдрецът би трябвало да понася умерено. Та какво друго съставлява съпротивата против природата с изключение на война на колосите с боговете?
…Защото постоянно съм участвал на недоволства на мои връстници (а съгласно една остаряла сентенция равни с равни най-лесно се сбират), та чувах от какво се оплакваше Гай Салинатор, от какво Спурий Албин, и двамата някогашни консули, съвсем мои връстници: ту че били лишени от удоволствия, без които съгласно тях животът не е живот, ту че тези, които са ги почитали, в този момент странели от тях. Според мен те упрекват не това, което е за обвинение. Защото в случай че всичко това се случваше по виновност на старостта, то щеше да ми се случи неизбежно и на мен, и на всички останали възрастни хора; а зная, че доста от тях, които без терзание са приемали освобождението от оковите на старостта и които не са били подценявани от своите близки, без тъжби са прекарали старостта си. Вината за всички тези тъжби е в нравите, не във възрастта. Хората, които са благоразумни и имат лек и филантроп темперамент, на остарели години прекарват една лека напреднала възраст, до момента в който грубостта и неналичието на човечност са тягостни във всяка възраст.
… най-подходящото оръжие против старостта е да се занимаваш с изкуства и науки и да развиваш добродетелите си. Ако си се грижил за тях, след един дълъг и деен живот те дават удивителни плодове освен тъй като в никакъв случай, даже и в последния момент на живота, те не изоставят индивида (макар и това без подозрение да е извънредно важно), само че и тъй като няма нищо по-приятно от съзнанието за един добре претърпян живот и споменът за многото положителни каузи.
§
Казват, че старостта лишавала индивида от удоволствия. О, чудноват подарък на тази възраст, която ни лишава това, което е най-лошото на младостта! Но чуйте, прелестни младежи, от дълго време изречените думи на Архит Тарентски, един от най-великите и славни мъже. Те ми бяха предадени в Тарент, когато на млади години бях там заедно с Квинт Максим. Казвал, че природата не е дала на хората крах по-опасна от плътските удоволствия; и жадни за тези удоволствия, пристрастеностите безогледно и безотговорно се хвърлят, с цел да ги обладаят. Оттук се раждат измяната към родината, превратите в публичния живот, тайните договаряния с враговете, с една дума, не съществува ни едно закононарушение, ни едно злочинство, към което да не тласка пристрастеността към удоволствие; а блудствата, прелюбодеянията и всички сходни позорни действия се провокират само от съблазните на плътското наслаждение. И до момента в който природата или някое провидение е дало на индивида, от една страна, най-прекрасното от всички неща – разума, то няма по-голям зложелател за този възвишен подарък и привилегия от наслаждението на плътта. Понеже където господства пристрастеност, няма място за умереността, нито пък в царството на насладите въобще може да се задържи добродетелта. За да може да се разбере това по-добре, Архит съветвал всеки да си показа някой човек, обзет от най-голямата плътска пристрастеност, която може да се изпита; считал, че за никого не ще остане подозрение, че до момента в който трае удоволствието, индивидът нищо няма да може да схваща, нищо не е кадърен да реализира ни с разум, ни с размисъл. Затова няма нищо по-позорно и по-гибелно от наслаждението: тъй като когато е по-голямо и по-продължително, то угасва цялата светлина на душата.
Избрано от: „ Етически трактати “, Цицерон, превод Юдит Филипова, ДИ „ Народна просвета “, 1984 година
* The Young Cicero Reading, c.1464, by Vincenzo Foppa (c.1427-c.1515); chinaoilpaintinggallery
