Иво Сиромахов разтърси мрежата със спомен за големия Станислав Стратиев
Иво Сиромахов написа доста мощни думи в профила си във Facebook за един от най-обичаните български писатели и драматурзи Станислав Стратиев.
Публикуваме текста му без интервенция:
СТАНИСЛАВ СТРАТИЕВ
Нямах достойнството да го познавам персонално, само че той стана един от моите вдъхновители.
В средата на 80-те неговите пиеси „ Римска баня “ и „ Сако от велур “ пълнеха до краен лимит салона на Сатиричния спектакъл. Филмът „ Оркестър без име “ по негов сюжет и до през днешния ден е може би най-обичаната българска комедия.
Хуморът му беше чудноват, абсурден. Поставяше героите си в обстановки, които хем са неуместни, хем поразително тъкмо отразяват идиотщините на комунистическата система.
Стратиев не пишеше първосигнални и предвидими смехории. В пиесите му имаше дълбочина, думите му оставаха в съзнанието на фена дълго откакто спектакълът е приключил.
Виждал съм го да крачи по „ Раковска “ – съвсем двуметров исполин, леко изгърбен. Близките му споделят, че бил срамежлив и внимателен човек.
През 1989-а година го изхвърлиха от театъра. Театърът, който дължеше най-успешните си спектакли на пиесите му, реши, че този създател към този момент не му е необходим.
Стратиев се затвори в себе си. Започна да написа седмична колонка в един вестник. Кратки, блестящи текстове, които беше озаглавил „ Българският модел “. Хуморът му стана тъмен и горчив.
В тия текстове имаше същински бисери. Стратиев умееше единствено с две-три фрази да сложи безмилостна диагноза на българския нрав. Спомням си да речем това:
„ Ивайло не трябваше да става цар. С това даде доста неприятен образец. От една страна мощно западна свиневъдството, а от друга – ръководството. Нещата и до през днешния ден не могат да си дойдат по местата… “
Гениално!
Във всичко, което пишеше, зад ироничната му усмивка прозираше една дълбока горест. Предполагам, че множеството от вас са чели писмото му за сърцето на динята. Винаги, когато го прелиствам, някаква буца засяда в гърлото ми.
Стратиев си отиде през един септемврийски ден на 2000 година.
Но думите му останаха. Вижте това:
„ Свободният човек мисли каквото желае и яде каквото има. А ние постоянно сме предпочитали противоположното. Да ядем каквото желаеме и да мислим каквото има “
Станислав Стратиев беше свободен човек.
Понякога си го представям като Чеширския котарак от „ Алиса “. Усмивката му продължава да виси някъде към нас, дълго откакто самият той е липсващ.
Виж още:
