Иво Иванов е сред най-продаваните български автори през 2015-2016 г.

Иво Иванов е измежду най-продаваните български създатели през 2015-2016 година В книгите си написа за елементарните хора, попаднали в невероятни обстановки.

Роден в семейство на лингвист и каскадьор, пътят на писателя и публицист Иво Иванов като че ли е предначертан. От дребен знае, че точно спортът, по който се възпламенява в учебно заведение, ще участва в живота му и отсега нататък.

Космически компании желаят да сложи международен връх и в космоса

" Бяхме влюбени в баскетбола и този двор, и тези кошове тук прекарахме по-голяма част, в сравнение с в класните стаи ", описа той. 

" Още, когато стъпих тук, в това учебно заведение, и се научих да чета и пиша, аз осъзнах силата на художественото слово. Дадох си сметка, че човек може да подреди тези букви в думи, думите в фрази, изреченията в светове и можеш да станеш проектант на твой утопичен свят, върху който ти имаш безспорен надзор ", добави Иванов.

Майка ти е лингвист – от нея ли наследи призванието си –думите?

" Тя възпитаваше в мен любов към книгите, към четенето, и да, значително го дължа на нея ", сподели той.

Мария Зашева дефинира работното си място като „ епицентър на престъпността “

Иво споделя, че татко му продължава да му повтаря, че " всеки сполучлив човек, би трябвало, на първо място, да си оправя леглото заран, когато се разсъни. "

" На татко си дължа афинитета към науката и спорта, защото той беше академик, беше нуклеарен физик, нееднократен първенец по джудо на България и в продължение на 30 години беше кино каскадьор. Той сега работи. На 83 години, има две работи. Непрекъснато се движи, работи, твори, открива нови неща, прави нови планове. Това е човек, който живее. Живее пълностоен живот. И аз неотдавна се замислих, че в действителност човек не умира, когато спре да диша. Умира, когато спре да живее ", изясни Иванов.

Зад всяко съумяло дете постоянно има и един повярвал родител

Като студент отпътува за щата Канзас. Въпреки дългото разстояние и обстоятелството, че не обича да лети със аероплан, Иво прелита 67 пъти над Атлантическия океан и споделя, че: " продължава да посещава сърцето си на летище София, където го е оставил " преди повече от 20 години. Затова " път " и " сърце " се оказват и най-използваните думи в книгите му.

" От 20 години се пробвам да стигна до едно място, доста сурово и доста красиво място. То се назовава " Бялата планина " и се намира на границата сред Калифорния и Невада, в пустинята. Там се намира най-старото дърво в света, което се споделя " Матусала ". Кръстено е " Матусала " на дядото на Ноа, най-старият човек в Библията, живял 900 години ", описа Иванов.

Първоначалната присъда, поискана от прокуратурата, e била 825 години

Днес " Матусала " е на 5 000 години. Иво прави четири опита да я откри, само че всичките без триумф.

И по този начин, след всички инциденти, схваща, че не е нужно да минава хиляди километри, с цел да стигне до най-старото дърво.

От дете е разпален по октоподите, на които се възхищава, тъй като имат девет мозъка и три сърца. Това ги прави по едно и също време интелигентни и прочувствени. Това е и една от аргументите постоянно да употребява думата " сърце " в разказите си.

" Емоциите върху мозъка се придвижват върху морфологичното сърце, трансформират формата му и се оказва, че има миг, в който морфологичното и метафоричното сърце съответстват “, добави Иванов.

Лекар с задача и самоуверено сърце - доктор Маруф избавя оживелите макар неприятните условия

Разказва, че в края на 60-те години, японски хирург открива, че сърцето заема формата на " Такоцубо " - клопката, с който и до през днешния ден се ловят октоподи.
" Формата, от която не може да се измъкне най-умното създание на света е същата тази форма, от която не може да избяга нашето страдалчество, когато загубим непосредствен човек ", изясни той.

Иво е убеден, че всеки има собствен път на сърцето. Може би от време на време е значимо човек да измине хиляди километри, с цел да разбере, че в действителност пътят постоянно води към сърцето, а сърцето постоянно намира път към това, което му принадлежи.