ИВАЙЛО ДИМАНОВ е журналист, писател и бард от София, автор

ИВАЙЛО ДИМАНОВ е публицист, публицист и бард от София, създател на 14 книги с лирика, белетристика и театрална рецензия. Лауреат на национални и интернационалните литературни оценки. Имал е стотици концерти със свои авторски песни и лирика в разнообразни градове на България, както и в над 20 други страни. Превеждан е на 12 езика, член на Съюз на българските журналисти и Съюз на българските писатели, лекар по публицистика. Понастоящем е шеф на Клуб " Журналист " и ръководител на Комисията по професионално-творческите въпроси в Съюза на българските публицисти. Неотдавна излезе от щемпел неговата най-нова стихосбирка " Всички пътища водят към Гарибалди ". />
Елегия

Зима е. Гарвани грачат грозно, злокобно.
Вятърът хапе като въртоглаво куче.
Вън февруари възпламени ледени свещи...
Пасторал за изискана екзекуция.

Дядо Коледа тук не подарява, а взема.
Идеалът е: чалга, пърцуца и лоени пости!
Грабят народа непознати и наши изедници.
Всичко обраха! Даже мощите на Апостола.

Дано Господ провиди прегрешението и лъжите им,
кой ли съм аз, че да осъждам и да прощавам?
Ако Ботев и Левски през днешния ден бяха живи,
едва ли някои политици щяха да са...

Гарвани грачат грозно, като че ли на мърша.
Вият от мраз и нерадост кварталните кучета.
Дяконът крачи край Парламента навъсен.
Може би на следващия ден нещо необичайно тук ще се случи.

* * *

Свободата, Санчо, е евтина продажница.
Подарява обич против две кила сирене.
Според Коелю щастието е 11 минути,
съгласно Айнщайн всичко е релативно.

И Доброто би трябвало да подвига юмруци,
инак в тая страна става рисково!
Пише ли някъде в родната конституция,
че народа ни има право на благополучие?

Имаш право на съд без присъда,
имаш право на самун и домати...
Ала нямаш право на цветни сънища.
Нямаш право даже да мечтаеш!

Свободата, Санчо, е евтина продажница!
Подарява обич за пакет " Арда " без филтър.
Докога тоя народ ще живее под турско?
Пейо Яворов плаче в полите на " Витошка ".

Потоп

Най-после над Мизия слънцето слезе.
Водата остави след себе си мърша и тиня.
Спаружени старци с подгизнали глезени
попържат ориста с безмълвна тъга...
Навярно дамгосан от тъмно предсказание,
градецът измоли за мъртвите упокой.
Смутен, Посейдон цапардоса две менти
и взе да товари ковчега на Ной...
Издъхнаха рибите, птиците емигрираха.
Небето изплези плесенясал език.
И единствено от време на време нощем, иззад баира,
разрязва покоя вдовически зов.
Потопът е божие тестване, рече ни попът,
Пастирът брои какъв брой вълци има измежду нас!
Без религия животът би замязял на опера,
изсвирена калпаво на подправен контрабас...
Не можем без религия, въздъхна женица,
оплетена с примка на погребален шал.
Но де беше Господ, когато мойте дечица
крещяха за помощ измежду хищната тиня?
Иконите онемяха, кандилото в сълзи заплува.
А Посейдон се закани на брат си за отплата.
И стана така безшумно в града, че се чуваше
по какъв начин паякът дъвче прогнилия кръст...

Гоблен

Самотата идва най-често по празник.
Сипва си каничка мрачен мавруд...
И без даже да ми каже " Наздраве! "
порка сама като габровски саможивец.

Никога няма да се науча да пия
самичък, като че ли съм болен от чума моряк.
Ако би трябвало огледало ще туря, да има
някой, който жули с мен на ниска цена коняк.

Самотата идва в неделя по икиндия.
Сяда в най-тъмния ъгъл на мойта горест.
И мълчи като мюезин по Великден.
Цяла вечер шие жакардов гоблен на ръка...

Някой ще каже: по какъв начин по този начин шие измежду мрака?
Самотата е сова, привикнала с мрачевина.
Както слепецът дупчи с бастун тротоара,
така тя бродира с губерка моята клета душа.

   Самотата си потегля ненадейно, по никое
                                    време
   и е толкоз пусто и празно в мрачната
                                     нощ.
   Ще желая леговище в някое стихотворение,
   там, в гоблена от думи, светът е по-малко
                                     неприятен.

Корен

Мълчи изтощеният орех във двора,
протегнал над селските покриви врат.
Избягаха младите тукашни хора
да гонят Михаля в огромния град...

И селото малко по малко утихна,
сходно изпружен пред Бога болник.
Останаха няколко старци да кихат
и орехът, стрелян и в двете войни.

Отдавна и той към този момент нищо не ражда,
само шарена сянка държи.
Мълчи като ром, заловен във кражба,
не знаеш починал ли е или е жив...

Добре, че е здравият корен в земята,
че инак и орехът остарял току-виж
ще вземе да драсне снощи към гората
и няма да има с кого да мълчиш...

Сизиф

Изтанцувай го тоя живот, дребосъче!
И без друго е колкото един блус.
Та когато тръгнеш отсам надалече,
светът да усети горчивия усет...

Да му е тъжно, че те е подминавал,
без даже да те поздрави с " Добър ден! "
Бог не раздава пари, обич и популярност.
Бог е диджей, от величие изтощен...

Изтанцувай го тоя живот, приятелю!
Звездният дансинг е твой единствено един път.
Виж Луната пияна, по какъв начин те е зяпнала...
Хайде, предложения я на танц, бъди мъж!

Камъкът, дето все го буташ нагоре,
цялостен парадокс е, само че си привикнал, нали?
Я го вдигни над тая гнила Агора.
Хвърляй! Шоуто би трябвало да продължи!

Изтанцувай го тоя живот, дребосъче!
Дай това, което самичък си дължиш.
А когато пристигна Смъртта за вечеря,
прелъсти я с последно танго в Париж.

Надежда
                       На татко ми

Добрите хора си отиват рано,
а неприятните остават на прием.
Животът е лотария с награди,
само че кой е печелившия билет?

Добрите хора постоянно са самотни,
а неприятните живеят на стада...
Човек привиква някак насилствено
да споделя " Не ", когато мисли " Да ".

Добрите хора страдат от невроза,
а неприятните са с нерви от въже.
Отдавна Хамлет е решил въпроса -
" Бъди изверг, с цел да не ти е зле! "

Добрите хора падат първи в багра,
а неприятните откъм гърба крещят: " Ура! "
Нима пред Ботев имаше завои
с облаги от националната трапеза?

Добрите хора пеят тъжни песни,
а неприятните - церемониален дитирамб!
Животът е прелестен, само че нелесен,
когато нямаш сигурен поръчител...

Добрите хора имат вяра във Доброто,
а неприятните разчитат на шанс.
Но днеска за победа против злото,
не е задоволително да си стихотворец!

Разправят, че положителните ще изчезнат,
разпънати от свойта добрина.
Но аз пребивавам с откровена вяра,
Доброто надживява и гибелта!