Слави Трифонов: болестен нарцисизъм или просто лудост?
Ивайло Дичев,
Г-н Трифонов ни слага пред алтернативата, която от месеци имаме с Путин. Дали следва някакъв разумен проект? Или просто сме очевидци на полуда, резултат от някакво заболяване? В прочут смисъл даже най-злодейският сюжет наподобява по-успокояващ, тъй като най-малко ще разберем какво става – желае да завладее Донбас, ох, добре, избегнахме Третата международна война…
В случая на господин Трифонов рационалното съмнение е, че е бил „ задействан “ - с цел да спре откъсването на България от съветската орбита, да блокира газовата диверсификация, еврото, правосъдната промяна и така нататък. „ Когато ти споделят, че не става дума за пари, става дума точно за пари “, гласи поговорката. Е, добре, в случай че сме сигурни, че Има Такъв Народ просто се борят за едни пари от пътните градежи, май ще ни стане по-леко. Но каква логичност има една партия да чупи страната, която ръководи, с цел да се снабди с пари? Никаква.
Откак му отказали назначението на Каримански господин Трифонов към този момент не вдигал телефона на сътрудниците си, за изявленията не смеем и да мечтаем. Почваме да търсим трескаво други пояснения – някакви престъпни зависимости от предишното, невърнати борчове, болестен егоизъм? Вярно, че в жанра на трилърите има и пояснения с обич и ревнивост, само че към този персонаж май не подхождат.
Сценографията си я бива
И ето, че съспенсът се ускорява. Погледнете го откъм сценографията. Тъмен екран, на който изгрява бръснатата глава. Докато в фрагмента влизаше диванчето, към момента имахме чувство за някаква битова нормалност – спусналата се мрачевина в този момент обгръща Фейсбук-бункера в загадъчност. Гримасите, които съпровождат изказването, приказват или за дълбока мирова тъга, или за зъбобол (признавам, че Путин го докарва по-дружелюбен!). Усещането за метафизика се ускорява от безапелационния потоп, изпращан на българската страна. В същия ден физическото му преобразяване в действителния свят - Тошко - обръсна главата си в символ на митинг против вероломните сътрудници. И тъй като е за повторно, не се затрудняваме да разбираем символиката: разлъка – печал - политическо прераждане.
Странни са причините, с които господин Трифонов атакува държавното управление, тъкмо трийсет години след депесарския шут на господин Доган, нанесен на Филип Димитров. Че нямало пари в страната, явно опонира на всички стопански разбори: по общо мнение постъпленията в хазната сега са по-високи поради инфлацията. Всъщност Трифонов приказва за ония 9 милиарда, за които несполучливият му кандидат-премиер Николай Василев упорито питаше. В по-нататъшната препирня се появиха едни 3,6 милиарда, след това едни 3,9, след това едни 2, всичко това с размахване на листчета по студията. Междувременно за 9-те получихме обстоен отговор, само че Трифонов не откри за нужно да отдръпна демиургичния си яд.
" Македонското кроше "
И тъй като бюджетните знания на един шоумен по-трудно убеждават, той реши още веднъж да заложи на несъмнено: подготвяло се национално изменничество за Македония. Нещо дочули, нещо заподозрели и хайде, партията ляга на барикадата. Не знам какъв брой пъти нашата аудитория ще разреши да ѝ играят тоя номер – за каквито и длъжности, пари или кавги да иде тирада, македонското кроше е готово – публиката се олюлява патриотически и не помни защо се е възмущавала.
Истанбулската спогодба игра тая роля известно време, какво ще измислят по-нататък не знам - тия тематики се изтъркват, колкото и да е кретенизирана нашата аудитория от безотговорните медии. Надявам се, че чашата взе да прелива и нашият съгражданин ще разбере, че с това несъгласие го гъбаркат. Че то е нездравословно за националния ни интерес, тъй като не е ясно какво тъкмо желаеме от Северна Македония и по тази причина нищо няма да реализираме, с изключение на дето безплодни политици ще ни баламосват патриотически. Колко по-добре щеше да е господин Трифонов да беше изпял едно „ Облаче ле бяло “!
Най-смущаващи са детинските показа за политиката в Има Такъв Народ. Мъжкарска чест, изменничества, обиди - чудя се дали не играят канадска битка на партийните сбирки. А от политиката ние чакаме резултати: не ми носи нищо това, че някой се е обидил и е остригал главата си, носи ми това, че някой е докарал два танкера полутечен газ. Може да се е молил, да се е унижавал, значимото е, че е съумял. Нямам никакъв интерес дали министърката на Има Такъв Народ се е скарала по женски със съветничката на господин Петков, както загатва Трифонов, доста по-важно е външната ни политика да ангажира Европа като поръчител, че правата на българите в Скопие ще се съблюдават.
Субкултурният миг на тази партия укрепват истински ходове от репертоара на трилърите. Г-н Балабанов да вземем за пример ненадейно за водещата изважда лист, на който Кирил Петков е надраскал демонски проект за изменничество по отношение на сакралното несъгласие. Призовава за графологична експертиза. Тошко пък по някакъв мотив предлага да се подложи на детектор на лъжата, което дава обещание живописни фрагменти. Иначе безличната министърка на външните работи се включва в сюжета, насочвайки потерята към едни паметни бележки от секрети диалози на нашите хора с непознати дипломати, на които тя персонално не била участвала, само че пък имали гриф „ строго секретно “. Как да не чакаш идната серия?
Кои гласоподаваха за Има Такъв Народ
Все отново гласоподавателите не са единствено фенове. Какво с изключение на шоу чакат те от партията, за която са дали своят вот не един път, а три пъти? Много от тях са емигранти и възприемат българските неща по-скоро естетически; други очевидно в никакъв случай не са се интересували от политика; трети имат тежки проблеми с правописа. Във Facebook страниците, които явно са главната форма на партиен живот, аз и в този момент не съумявам да открия никакви лично политически претенции. По-високи пенсии или в противен случай - повече пари за бизнеса? Ремонт на пътищата или по-ниски тол такси? Нищо!
Миналата година възторгът (постовете с по три удивителни, гифовете с ръкопляскания…) идваше от това, че техният Слави е санкционирал политиците, че им е дал да се схванат. След поръчката за очистване на обединението, отново има удовлетворени, тъй като въпреки и късно водачът им се е осъзнал и е направил това, което би трябвало (а точно санкционирал е политиците, дал им е да се разберат). Истината е, че този път внезапно е повишено разочарованието: „ Всички сте един дол дренки! Да ви няма! “ „ Същият помияр си и ти като тях “ „ На всички ни се искаше да сте нашият Зеленски, само че уви не слязохте на фронтовата линия “, „ Партии-мартии цялостен въздух “. Но аз най-малко не видях и един коментар, който да подлагаше на критика политики – да вземем за пример „ не направихте правосъдна промяна “ или пък „ свалете Данък добавена стойност освен на хляба, само че и на сиренето “.
Протестен електорат - това са хора, които НЕ чакат избраникът им да ръководи. Всъщност главното отчаяние на тези хора е, че с тяхна помощ Трифонов въпреки всичко се е домогнал до властта. Затова отдръпването на Има Такъв Народ им дава таман това, което желаят: неуспех на партията, политиката, страната. Провал, който се трансформира в възмездие за личните им житейски неуспехи.
И Трифонов скоро ще разбере това
Политикът Трифонов ни твърди, че не е политик, взел е властта, тъй като не го интересува властта, направил е партия единствено тъй като ненавижда партиите. Този медиен трик на антиполитиката беше на мода и в други страни – спомнете си цирковете на Бепе Грило в Италия, на Тръмп в Америка. Работата е там, че модата май взе да отшумява и господин Трифонов скоро ще разбере това. Тази парадоксална поза в първия миг поразява въображението, само че в нея не може да се обитава дълго. Често го съпоставят с Костадинов, само че това е подвеждащо: „ Възраждане “ е рискова, нездравословна партия, само че напълно не играе номера на антиполитиката и в случай че инцидентно се добере до властта, надали ще я пусне непринудено.
Послепис
Струва ми се, че още при двата провалени предни Народното събрание беше ясно, че на Има Такъв Народ не може да се разчита: да изваждаш обществено политически диалози, с цел да уязвиш сътрудниците си – това е отричане на самата същина на тази сложна специалност, каквато е политиката и която те просто не желаят да практикуват (и това - оттатък възможните кукловоди, нарцисизма, неопитността).
Коалицията трябваше през цялото време да се помири, че няма сигурен четвърти сътрудник и да търси аварийни мостове към една от двете опозиционни партии, тъй като беше ясно, че рано или късно тези ще ги предадат. Вярно, че това опонира на високите морални поръчки на митингите от 2020, само че вижте, пропорционалната система, която сме си избрали, допуска взаимни отстъпки.
Колкото повече партии влизат в Народното събрание, толкоз повече ще стават нужните взаимни отстъпки. Ако желаете морална непорочност – сменяйте модела, тъй че първият спечелил да може да ръководи, без да се преценява с нищо. И една молба към медиите – не се мъчете да вадите на бял свят всичките секрети на политиците - транспарантно и политическо не са безусловно синоними.
Г-н Трифонов ни слага пред алтернативата, която от месеци имаме с Путин. Дали следва някакъв разумен проект? Или просто сме очевидци на полуда, резултат от някакво заболяване? В прочут смисъл даже най-злодейският сюжет наподобява по-успокояващ, тъй като най-малко ще разберем какво става – желае да завладее Донбас, ох, добре, избегнахме Третата международна война…
В случая на господин Трифонов рационалното съмнение е, че е бил „ задействан “ - с цел да спре откъсването на България от съветската орбита, да блокира газовата диверсификация, еврото, правосъдната промяна и така нататък. „ Когато ти споделят, че не става дума за пари, става дума точно за пари “, гласи поговорката. Е, добре, в случай че сме сигурни, че Има Такъв Народ просто се борят за едни пари от пътните градежи, май ще ни стане по-леко. Но каква логичност има една партия да чупи страната, която ръководи, с цел да се снабди с пари? Никаква.
Откак му отказали назначението на Каримански господин Трифонов към този момент не вдигал телефона на сътрудниците си, за изявленията не смеем и да мечтаем. Почваме да търсим трескаво други пояснения – някакви престъпни зависимости от предишното, невърнати борчове, болестен егоизъм? Вярно, че в жанра на трилърите има и пояснения с обич и ревнивост, само че към този персонаж май не подхождат.
Сценографията си я бива
И ето, че съспенсът се ускорява. Погледнете го откъм сценографията. Тъмен екран, на който изгрява бръснатата глава. Докато в фрагмента влизаше диванчето, към момента имахме чувство за някаква битова нормалност – спусналата се мрачевина в този момент обгръща Фейсбук-бункера в загадъчност. Гримасите, които съпровождат изказването, приказват или за дълбока мирова тъга, или за зъбобол (признавам, че Путин го докарва по-дружелюбен!). Усещането за метафизика се ускорява от безапелационния потоп, изпращан на българската страна. В същия ден физическото му преобразяване в действителния свят - Тошко - обръсна главата си в символ на митинг против вероломните сътрудници. И тъй като е за повторно, не се затрудняваме да разбираем символиката: разлъка – печал - политическо прераждане.
Странни са причините, с които господин Трифонов атакува държавното управление, тъкмо трийсет години след депесарския шут на господин Доган, нанесен на Филип Димитров. Че нямало пари в страната, явно опонира на всички стопански разбори: по общо мнение постъпленията в хазната сега са по-високи поради инфлацията. Всъщност Трифонов приказва за ония 9 милиарда, за които несполучливият му кандидат-премиер Николай Василев упорито питаше. В по-нататъшната препирня се появиха едни 3,6 милиарда, след това едни 3,9, след това едни 2, всичко това с размахване на листчета по студията. Междувременно за 9-те получихме обстоен отговор, само че Трифонов не откри за нужно да отдръпна демиургичния си яд.
" Македонското кроше "
И тъй като бюджетните знания на един шоумен по-трудно убеждават, той реши още веднъж да заложи на несъмнено: подготвяло се национално изменничество за Македония. Нещо дочули, нещо заподозрели и хайде, партията ляга на барикадата. Не знам какъв брой пъти нашата аудитория ще разреши да ѝ играят тоя номер – за каквито и длъжности, пари или кавги да иде тирада, македонското кроше е готово – публиката се олюлява патриотически и не помни защо се е възмущавала.
Истанбулската спогодба игра тая роля известно време, какво ще измислят по-нататък не знам - тия тематики се изтъркват, колкото и да е кретенизирана нашата аудитория от безотговорните медии. Надявам се, че чашата взе да прелива и нашият съгражданин ще разбере, че с това несъгласие го гъбаркат. Че то е нездравословно за националния ни интерес, тъй като не е ясно какво тъкмо желаеме от Северна Македония и по тази причина нищо няма да реализираме, с изключение на дето безплодни политици ще ни баламосват патриотически. Колко по-добре щеше да е господин Трифонов да беше изпял едно „ Облаче ле бяло “!
Най-смущаващи са детинските показа за политиката в Има Такъв Народ. Мъжкарска чест, изменничества, обиди - чудя се дали не играят канадска битка на партийните сбирки. А от политиката ние чакаме резултати: не ми носи нищо това, че някой се е обидил и е остригал главата си, носи ми това, че някой е докарал два танкера полутечен газ. Може да се е молил, да се е унижавал, значимото е, че е съумял. Нямам никакъв интерес дали министърката на Има Такъв Народ се е скарала по женски със съветничката на господин Петков, както загатва Трифонов, доста по-важно е външната ни политика да ангажира Европа като поръчител, че правата на българите в Скопие ще се съблюдават.
Субкултурният миг на тази партия укрепват истински ходове от репертоара на трилърите. Г-н Балабанов да вземем за пример ненадейно за водещата изважда лист, на който Кирил Петков е надраскал демонски проект за изменничество по отношение на сакралното несъгласие. Призовава за графологична експертиза. Тошко пък по някакъв мотив предлага да се подложи на детектор на лъжата, което дава обещание живописни фрагменти. Иначе безличната министърка на външните работи се включва в сюжета, насочвайки потерята към едни паметни бележки от секрети диалози на нашите хора с непознати дипломати, на които тя персонално не била участвала, само че пък имали гриф „ строго секретно “. Как да не чакаш идната серия?
Кои гласоподаваха за Има Такъв Народ
Все отново гласоподавателите не са единствено фенове. Какво с изключение на шоу чакат те от партията, за която са дали своят вот не един път, а три пъти? Много от тях са емигранти и възприемат българските неща по-скоро естетически; други очевидно в никакъв случай не са се интересували от политика; трети имат тежки проблеми с правописа. Във Facebook страниците, които явно са главната форма на партиен живот, аз и в този момент не съумявам да открия никакви лично политически претенции. По-високи пенсии или в противен случай - повече пари за бизнеса? Ремонт на пътищата или по-ниски тол такси? Нищо!
Миналата година възторгът (постовете с по три удивителни, гифовете с ръкопляскания…) идваше от това, че техният Слави е санкционирал политиците, че им е дал да се схванат. След поръчката за очистване на обединението, отново има удовлетворени, тъй като въпреки и късно водачът им се е осъзнал и е направил това, което би трябвало (а точно санкционирал е политиците, дал им е да се разберат). Истината е, че този път внезапно е повишено разочарованието: „ Всички сте един дол дренки! Да ви няма! “ „ Същият помияр си и ти като тях “ „ На всички ни се искаше да сте нашият Зеленски, само че уви не слязохте на фронтовата линия “, „ Партии-мартии цялостен въздух “. Но аз най-малко не видях и един коментар, който да подлагаше на критика политики – да вземем за пример „ не направихте правосъдна промяна “ или пък „ свалете Данък добавена стойност освен на хляба, само че и на сиренето “.
Протестен електорат - това са хора, които НЕ чакат избраникът им да ръководи. Всъщност главното отчаяние на тези хора е, че с тяхна помощ Трифонов въпреки всичко се е домогнал до властта. Затова отдръпването на Има Такъв Народ им дава таман това, което желаят: неуспех на партията, политиката, страната. Провал, който се трансформира в възмездие за личните им житейски неуспехи.
И Трифонов скоро ще разбере това
Политикът Трифонов ни твърди, че не е политик, взел е властта, тъй като не го интересува властта, направил е партия единствено тъй като ненавижда партиите. Този медиен трик на антиполитиката беше на мода и в други страни – спомнете си цирковете на Бепе Грило в Италия, на Тръмп в Америка. Работата е там, че модата май взе да отшумява и господин Трифонов скоро ще разбере това. Тази парадоксална поза в първия миг поразява въображението, само че в нея не може да се обитава дълго. Често го съпоставят с Костадинов, само че това е подвеждащо: „ Възраждане “ е рискова, нездравословна партия, само че напълно не играе номера на антиполитиката и в случай че инцидентно се добере до властта, надали ще я пусне непринудено.
Послепис
Струва ми се, че още при двата провалени предни Народното събрание беше ясно, че на Има Такъв Народ не може да се разчита: да изваждаш обществено политически диалози, с цел да уязвиш сътрудниците си – това е отричане на самата същина на тази сложна специалност, каквато е политиката и която те просто не желаят да практикуват (и това - оттатък възможните кукловоди, нарцисизма, неопитността).
Коалицията трябваше през цялото време да се помири, че няма сигурен четвърти сътрудник и да търси аварийни мостове към една от двете опозиционни партии, тъй като беше ясно, че рано или късно тези ще ги предадат. Вярно, че това опонира на високите морални поръчки на митингите от 2020, само че вижте, пропорционалната система, която сме си избрали, допуска взаимни отстъпки.
Колкото повече партии влизат в Народното събрание, толкоз повече ще стават нужните взаимни отстъпки. Ако желаете морална непорочност – сменяйте модела, тъй че първият спечелил да може да ръководи, без да се преценява с нищо. И една молба към медиите – не се мъчете да вадите на бял свят всичките секрети на политиците - транспарантно и политическо не са безусловно синоними.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ