Синя легенда: Това не беше моят Левски, със Стоилов вече има светлина в тунела
Иван Тишански чества през днешния ден 70-годишен празник. Юноша е на Септември Сф, играе за ЦСКА, Сливен, Академик Сф, Левски, Хасково и кипърския Алки, като най-ярка диря оставя с екипа на сините.
Записва 246 мача и 20 гола в " А " група, както и 20 в евротурнирите. Има 10 мача в националния тим. Бил е треньор на Орлин Пирдоп. Работил е в интернационалния отдел на Левски, както и в БФС. С някогашния бранител " Тема спорт " беседва в навечерието на 70-годишнината му.
Г-н Тишански, по какъв начин се чувствате на 70?
- С оглед на това, което претърпях в последните 2 години - добре съм. Бях доста зле и с двата крайници. Колената ми са износени, тотална вреда. Смених и двете стави, другояче не можех да вървя. Всичко това са контузии от футбола. Сега като ходя, имам възприятието, че хвърча.
Вие сте играли и в ЦСКА, и в Левски. На 6 март следва следващото издание на безконечното дерби. Каква е вашата прогноза?
- Ще кажа едно факсимиле - в подобен мач нищо не се знае, може да се случи безусловно всичко. Не ми харесваше напоследък наличието на голям брой " непознати души " в двата тима. Чужденците не знаят какво значи да играеш със синята или алената фланелка, не схващат какъв брой тежи тя. Левски и ЦСКА са институции. Конкретен резултат не мога да предвидя, тъй като съм слаб в прогнозите. В редките случаи, в които съм споделял такава, е било въпрос на вътрешно чувство, на инстинкт. А в този момент нямам такова чувство. Дано да стане прекрасен мач и феновете да останат удовлетворени. Между другото - единствено петима играчи сме ставали първенци и с двата гранда на родния футбол: аз, Атанас Цанов, Пламен Гетов, Георги Славчев и Гошо Йорданов (б.а. - плевенчанинът Цанов е рекордьор, два пъти първенец с Левски - 1947, 1949 и три пъти с ЦСКА - 1951, 1952, 1953).
Източник:
Как виждате положението на Левски и ЦСКА преди дербито?
- Не е загадка за моите другари - до неотдавна аз твърдях, че това не е моят Левски. Просто се бях отчаял от метода, по който този клуб се водеше към пропастта. Напоследък виждам светлинка в тунела. След като Станимир Стоилов пое " юздите " в Левски се вижда позитивна смяна. Доста си говорихме с него, познаваме се от доста години. Хубаво е, че той постанова наши момчета. Съумява и да им влезе " под кожата " и да ги накара да мислят по различен метод. На мен персонално ми харесва Здравко Димитров - демонстрира хубави неща, изключително, когато тръгне на скорост. Мисля, че прословутият левскарски дух се връща на " Герена ". Радващо е и, че публиката взе да се връща. Прекрасна панорама беше цялостният стадион против Локо Пд.
В ЦСКА залагат на различен метод - разчитат на повече чужденци. Армейците имат преимущество в обособените линии. Факт е, че в играта на ЦСКА грешките са по-малко. Сигурно там заслуга има и Стойчо Младенов, който е работохолик, няма какво да си кривим душата. Но избрах централна двойка бранители на отбора да са Вальо Антов и Чорбаджийски. Харесва ми Жорко Йомов, ужасно се раздава момчето. Мога да го сравня с Карачанаков - когато влезе в ЦСКА Антон " хвърляше " искри откъм гърба. Дано Йомов да откри кой да му дава вярната посока, тъй като в него има огромен капацитет. Приятели сме с дядо му - Тодор Барзов.
Иван Тишански: Имах задача да се " грижа " за Кройф
" Много му се възхищавах "
Участвате в 10 издания на безконечното дерби, кои са най-хубавите ви мемоари от тези мачове...
- Да, и имам забележителен баланс в конфликта - единствено две загуби 1:3 и 2:3... Аз дебютирах при огромната победа на Левски с 4:1 през декември. Само 6 дни по-късно елиминирахме Аякс с 5:3 след дузпи в оня популярен осминафинал за Купата на УЕФА. Помня и загубите, несъмнено. На 7 май 1976 година при 1:0 за армейците Стоян Йорданов избави дузпа на Данчо Йорданов и паднахме с 1:3. В последното ми постоянно дерби (22 март 1980 г.) ме пуснаха като отбранителен халф с №6. Тогава ни надиграха. Голям мач направи Спас Джевизов. Незабравими за мен остават успехите от финала за КСА (2 юни 1976 г.) и от 30 май 1979 година В дъжда бихме с 4:3 след продължения. Решителният гол беше дело на Гошо Цветков - Цупето в 100-ата минута. Куриоз се получи през май 1978-а, когато си разменихме цели 4 гола в границите на 20-ина минути и мачът приключи 2:2! Поведохме, откакто вратарят Боре Манолков мазета мой шут от фал и Емо Спасов довкара топката. А пък през 1979-а насладата ни беше огромна, тъй като с триумфа с 2:1 станахме първенци. Тогава и точка ни стигаше, тъй като имахме задатък пред противника. В последния кръг надделяхме след прословут гол на Тошко Барзов. Тогава той с пета трансферира Божил Колев и простреля Данчо Филипов. Роди се и специфична ария от синята агитка: " Ниска топка по тревата, Барзов стопира с гърди... ". Пуснаха и различен лаф, тъй като Барзата е по-дребничък: " Малко, само че нездравословно - що е то? Тодор Барзов! ". Ами по какъв начин да не помни успеха с 3:2 през септември 1976-а? Тогава алените ни дръпнаха в резултата с 2:0, само че ние стигнахме до цялостен поврат след голове на Миланов, Панов и Войнов от дузпа. Тогава се роди фамозното скандиране: " Хей, чуй, ЦСКА, 2:0 - 3:2! ". Имам и неприятни мемоари, несъмнено. Веднъж бранител на ЦСКА ме настъпи несъзнателно с бутоните в слабините. Получих строшаване на срамната кост и ме изкараха на носилка. Да, имало е разправии на терена, дори плесници и ринтници, както и бъзици. Но виж, едно би трябвало да е ясно - бяхме другари с съвсем всички сътрудници от ЦСКА. Уважавали сме се. Винаги преди тези мачове съм бил пределно мобилизиран. Но в същия миг аз знам, че против мен излизат доста мощни играчи, които заслужават почитание. Те вършат това, което и аз правя за тима си. Защо да се ненавиждаме?
Как се чувствахте след проваляне в този най-съществен български мач?
- О, не питай, не питай. Срам ме беше да изляза по улиците. Огромна беше отговорността. В двата тима имат много хора, които не знаят какво съставляват Левски и ЦСКА. Това са институции, свещени имена. Няма я работната нравственос. Бих споделил даже, че футболът ни е болен. Сегашните футболисти гледат първо парите, а след това играта. Забравят, че са длъжници на публиката. Навремето аз ходех с автобус №75 на тренировки, той спираше зад реката. И зимно време, като си тръгвах назад, до момента в който чаках на спирката, главата ми се вледеняваше.
Вие сте неповторим случай - били сте първенец с безусловно всички възрастови групи - от юноши младша, през старша, та до мъже.
- (Усмихва се). Да, по този начин е. За първи път това се случи под управлението на Цецо Илчев, в Септември, през 1967 година На идващия сезон, към този момент с моя си набор 1952, отново грабнахме купата. В мъжкия отбор на Септември ме извика за първи път Стоян Петров - едно позабравено име, само че отличен експерт... В обединявания ЦСКА Септемврийско знаме отново станахме първенци. Този път под управлението на Димитър Контев и Боре Трънков.
В ЦСКА ви дават въпреки всичко късмет, само че там не успявате да се наложите...
- Дебютирах в мач за Купата на руската войска против Миньор Рудозем (5:0, 21 февруари 1970 година - б.а.). Обаче ме пускаха като ляв бек. По принцип ме гласяха за заместител на ветерана Ицо Маринчев. Той отиде в Черно море, в случай че не се неистина. Аз си знаех, че за ляв бек не ставам. А за състезание първият ми мач за ЦСКА беше против Дунав (4:1, 12 юли 1970, сменя Маринчев в 77-ата минута). Излязох титуляр единствено при 3:3 против Спартак Плевен на " Армията " в първия кръг (29 август 1970 г.). Ясно ми беше, че Симолията (Манол Манолов, старши треньор на ЦСКА - б.а.) не е удовлетворен от мен, няма какво да се лъжем.
Не може да не си спомняме дебюта за ЦСКА в евротурнирите...
- Е, по какъв начин, против финландския Хака (9:0, 16 септември 1970 година И до през днешния ден това си остава най-голямата победа на ЦСКА в Европа като цифрово изражение - б.а.). Смених на почивката Димитър Пенев, резултатът към този момент беше 5:0. Можеш да си представиш по какъв начин съм се чувствал аз тогава - на 18 година сменяш Пената и то в интернационален мач... Няма по какъв начин да не е имало предстартова тресчица. Харесваше ми в ЦСКА, само че аз си знаех, че в случай, че на моя пост играят Димитър Пенев и Божил Колев няма по какъв начин да пробия. Нямаше кого да пипнеш там. Като пристигнах, може би по " коньовичарска линия " ме взеха под крилото си Боби Станков и Митата Якимов. Около тях се въртях. Винаги са ме поддържали и подкрепяли. Паро Никодимов и Гаганелов също. Но аз за армейците изиграх единствено 12-13 мача. Кратък беше престоят ми в ЦСКА. Но незабавно споделям, че когато прекосих за първи път под арката на " Армията " ми се изправи косата. Едно 18-годишно хлапе от " Коньовица " да е в една съблекалня с такива титани...
Записва 246 мача и 20 гола в " А " група, както и 20 в евротурнирите. Има 10 мача в националния тим. Бил е треньор на Орлин Пирдоп. Работил е в интернационалния отдел на Левски, както и в БФС. С някогашния бранител " Тема спорт " беседва в навечерието на 70-годишнината му.
Г-н Тишански, по какъв начин се чувствате на 70?
- С оглед на това, което претърпях в последните 2 години - добре съм. Бях доста зле и с двата крайници. Колената ми са износени, тотална вреда. Смених и двете стави, другояче не можех да вървя. Всичко това са контузии от футбола. Сега като ходя, имам възприятието, че хвърча.
Вие сте играли и в ЦСКА, и в Левски. На 6 март следва следващото издание на безконечното дерби. Каква е вашата прогноза?
- Ще кажа едно факсимиле - в подобен мач нищо не се знае, може да се случи безусловно всичко. Не ми харесваше напоследък наличието на голям брой " непознати души " в двата тима. Чужденците не знаят какво значи да играеш със синята или алената фланелка, не схващат какъв брой тежи тя. Левски и ЦСКА са институции. Конкретен резултат не мога да предвидя, тъй като съм слаб в прогнозите. В редките случаи, в които съм споделял такава, е било въпрос на вътрешно чувство, на инстинкт. А в този момент нямам такова чувство. Дано да стане прекрасен мач и феновете да останат удовлетворени. Между другото - единствено петима играчи сме ставали първенци и с двата гранда на родния футбол: аз, Атанас Цанов, Пламен Гетов, Георги Славчев и Гошо Йорданов (б.а. - плевенчанинът Цанов е рекордьор, два пъти първенец с Левски - 1947, 1949 и три пъти с ЦСКА - 1951, 1952, 1953).
Източник:
Как виждате положението на Левски и ЦСКА преди дербито?
- Не е загадка за моите другари - до неотдавна аз твърдях, че това не е моят Левски. Просто се бях отчаял от метода, по който този клуб се водеше към пропастта. Напоследък виждам светлинка в тунела. След като Станимир Стоилов пое " юздите " в Левски се вижда позитивна смяна. Доста си говорихме с него, познаваме се от доста години. Хубаво е, че той постанова наши момчета. Съумява и да им влезе " под кожата " и да ги накара да мислят по различен метод. На мен персонално ми харесва Здравко Димитров - демонстрира хубави неща, изключително, когато тръгне на скорост. Мисля, че прословутият левскарски дух се връща на " Герена ". Радващо е и, че публиката взе да се връща. Прекрасна панорама беше цялостният стадион против Локо Пд.
В ЦСКА залагат на различен метод - разчитат на повече чужденци. Армейците имат преимущество в обособените линии. Факт е, че в играта на ЦСКА грешките са по-малко. Сигурно там заслуга има и Стойчо Младенов, който е работохолик, няма какво да си кривим душата. Но избрах централна двойка бранители на отбора да са Вальо Антов и Чорбаджийски. Харесва ми Жорко Йомов, ужасно се раздава момчето. Мога да го сравня с Карачанаков - когато влезе в ЦСКА Антон " хвърляше " искри откъм гърба. Дано Йомов да откри кой да му дава вярната посока, тъй като в него има огромен капацитет. Приятели сме с дядо му - Тодор Барзов.
Иван Тишански: Имах задача да се " грижа " за Кройф
" Много му се възхищавах "
Участвате в 10 издания на безконечното дерби, кои са най-хубавите ви мемоари от тези мачове...
- Да, и имам забележителен баланс в конфликта - единствено две загуби 1:3 и 2:3... Аз дебютирах при огромната победа на Левски с 4:1 през декември. Само 6 дни по-късно елиминирахме Аякс с 5:3 след дузпи в оня популярен осминафинал за Купата на УЕФА. Помня и загубите, несъмнено. На 7 май 1976 година при 1:0 за армейците Стоян Йорданов избави дузпа на Данчо Йорданов и паднахме с 1:3. В последното ми постоянно дерби (22 март 1980 г.) ме пуснаха като отбранителен халф с №6. Тогава ни надиграха. Голям мач направи Спас Джевизов. Незабравими за мен остават успехите от финала за КСА (2 юни 1976 г.) и от 30 май 1979 година В дъжда бихме с 4:3 след продължения. Решителният гол беше дело на Гошо Цветков - Цупето в 100-ата минута. Куриоз се получи през май 1978-а, когато си разменихме цели 4 гола в границите на 20-ина минути и мачът приключи 2:2! Поведохме, откакто вратарят Боре Манолков мазета мой шут от фал и Емо Спасов довкара топката. А пък през 1979-а насладата ни беше огромна, тъй като с триумфа с 2:1 станахме първенци. Тогава и точка ни стигаше, тъй като имахме задатък пред противника. В последния кръг надделяхме след прословут гол на Тошко Барзов. Тогава той с пета трансферира Божил Колев и простреля Данчо Филипов. Роди се и специфична ария от синята агитка: " Ниска топка по тревата, Барзов стопира с гърди... ". Пуснаха и различен лаф, тъй като Барзата е по-дребничък: " Малко, само че нездравословно - що е то? Тодор Барзов! ". Ами по какъв начин да не помни успеха с 3:2 през септември 1976-а? Тогава алените ни дръпнаха в резултата с 2:0, само че ние стигнахме до цялостен поврат след голове на Миланов, Панов и Войнов от дузпа. Тогава се роди фамозното скандиране: " Хей, чуй, ЦСКА, 2:0 - 3:2! ". Имам и неприятни мемоари, несъмнено. Веднъж бранител на ЦСКА ме настъпи несъзнателно с бутоните в слабините. Получих строшаване на срамната кост и ме изкараха на носилка. Да, имало е разправии на терена, дори плесници и ринтници, както и бъзици. Но виж, едно би трябвало да е ясно - бяхме другари с съвсем всички сътрудници от ЦСКА. Уважавали сме се. Винаги преди тези мачове съм бил пределно мобилизиран. Но в същия миг аз знам, че против мен излизат доста мощни играчи, които заслужават почитание. Те вършат това, което и аз правя за тима си. Защо да се ненавиждаме?
Как се чувствахте след проваляне в този най-съществен български мач?
- О, не питай, не питай. Срам ме беше да изляза по улиците. Огромна беше отговорността. В двата тима имат много хора, които не знаят какво съставляват Левски и ЦСКА. Това са институции, свещени имена. Няма я работната нравственос. Бих споделил даже, че футболът ни е болен. Сегашните футболисти гледат първо парите, а след това играта. Забравят, че са длъжници на публиката. Навремето аз ходех с автобус №75 на тренировки, той спираше зад реката. И зимно време, като си тръгвах назад, до момента в който чаках на спирката, главата ми се вледеняваше.
Вие сте неповторим случай - били сте първенец с безусловно всички възрастови групи - от юноши младша, през старша, та до мъже.
- (Усмихва се). Да, по този начин е. За първи път това се случи под управлението на Цецо Илчев, в Септември, през 1967 година На идващия сезон, към този момент с моя си набор 1952, отново грабнахме купата. В мъжкия отбор на Септември ме извика за първи път Стоян Петров - едно позабравено име, само че отличен експерт... В обединявания ЦСКА Септемврийско знаме отново станахме първенци. Този път под управлението на Димитър Контев и Боре Трънков.
В ЦСКА ви дават въпреки всичко късмет, само че там не успявате да се наложите...
- Дебютирах в мач за Купата на руската войска против Миньор Рудозем (5:0, 21 февруари 1970 година - б.а.). Обаче ме пускаха като ляв бек. По принцип ме гласяха за заместител на ветерана Ицо Маринчев. Той отиде в Черно море, в случай че не се неистина. Аз си знаех, че за ляв бек не ставам. А за състезание първият ми мач за ЦСКА беше против Дунав (4:1, 12 юли 1970, сменя Маринчев в 77-ата минута). Излязох титуляр единствено при 3:3 против Спартак Плевен на " Армията " в първия кръг (29 август 1970 г.). Ясно ми беше, че Симолията (Манол Манолов, старши треньор на ЦСКА - б.а.) не е удовлетворен от мен, няма какво да се лъжем.
Не може да не си спомняме дебюта за ЦСКА в евротурнирите...
- Е, по какъв начин, против финландския Хака (9:0, 16 септември 1970 година И до през днешния ден това си остава най-голямата победа на ЦСКА в Европа като цифрово изражение - б.а.). Смених на почивката Димитър Пенев, резултатът към този момент беше 5:0. Можеш да си представиш по какъв начин съм се чувствал аз тогава - на 18 година сменяш Пената и то в интернационален мач... Няма по какъв начин да не е имало предстартова тресчица. Харесваше ми в ЦСКА, само че аз си знаех, че в случай, че на моя пост играят Димитър Пенев и Божил Колев няма по какъв начин да пробия. Нямаше кого да пипнеш там. Като пристигнах, може би по " коньовичарска линия " ме взеха под крилото си Боби Станков и Митата Якимов. Около тях се въртях. Винаги са ме поддържали и подкрепяли. Паро Никодимов и Гаганелов също. Но аз за армейците изиграх единствено 12-13 мача. Кратък беше престоят ми в ЦСКА. Но незабавно споделям, че когато прекосих за първи път под арката на " Армията " ми се изправи косата. Едно 18-годишно хлапе от " Коньовица " да е в една съблекалня с такива титани...
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ