Иван Николов: Сърбия заличава малцинствата, в „сръбския свят няма място за тях
Иван Николов, Културно-информационен център „ Босилеград "
Сръбският Републикански статистически институт (РСИ) разгласи окончателните резултати от преброяването на популацията и семействата в Сърбия, което бе извършено през октомври 2022 година
Населението в Сърбия е намаляло от 7 186 862 на 6 647 003 поданици, което значи, че популацията в Сърбия понижава приблизително с 53 985 поданици, или нагледно казано, с един приблизително огромен град на година. Въпреки че сходни миграционни процеси са изразени в множеството балкански страни, числата демонстрират, че Сърбия надалеч не е най-хубавото място за живот даже и за самите сърби, изключително за младите.
На този декор, картината с националните малцинства е още по-зловеща. От 1991 година до през днешния ден, те са съвсем преполовени.
Само през миналото десетилетие
българите в Сърбия са намалели с към една трета
и от 18 543 души през 2011 година, в края на 2022 година, съгласно сръбските управляващи, са останали единствено 12 918!
Това единствено по себе си е шокиращо, само че не е изненадващо предвид на демографската злополука за която нееднократно сме предупреждавали, на икономическата назадничавост, неприятните условия за живот в общините в които главно е съсредоточено българското население – Босилеград и Цариброд. Това е реалност най-много с помощта на властващата великосръбска националистическа идеология, чиято цел е основаване на етнически чиста сръбска страна в рамките на така наречен „ сръбски свят ".
В Цариброд популацията е намаляло от 10 562 през 2011 година, на 8 043 души (от които единствено 3 669 са българи!?) през 2022 година, а в Босилеград за същото време от 8 979 на 6 065 (от които единствено 4 075 българи!?).
В Ниш живеят 774 българи, в Белград – 899, във Войводина – 1 123, във Враня – 456, Сурдулица – 359 и прочие, което значи, че единствено една дребна част от българското население в Сърбия е показало кураж да заявява българската си национална принадлежност. Останалите са предпочели да се скрият в графите „ сърби " (което е най-сигурно и безопасно), „ неизяснили се ", „ по районна принадлежност " (шумадийци, пиротчанци, вранянци и пр.), „ други " (по-малко от 2 000 – ашкалии, цинцари, чехи, италианци, сърбо-македонци, сърбо-черногорци, унгаро-югославяни и пр.) и „ незнайни " (извънземни, джедаи, космополити, мохикани, пингвини и пр.)
Всичко това
можеше да бъде смешно, в случай че не беше трагично и рисково
От 90-те години на предишния век, зад това стои обновената версия на великосръбската националистическа политика на сръбският публицист Добрица Чосич, съгласно която националните малцинства в Сърбия просто би трябвало да изчезнат. От броене до броене, Сърбия е все по-близко до по този начин поставената цел.
Стопяването на българското малцинство е фрапантен образец, само че има и други още по-драстични.
През 1981 година в Сърбия живеят 147 000 черногорци. 2022 година те са малко над 20 000! Публицистът Ненад Стевович изяснява това като „...резултат от порицанието на черногорските идентитетски особености от страна на белградския политически естаблишмент " и от „...пагубното въздействие на Националния съвет на черногорското малцинство, който обилно се финансира от бюджета на Сърбия и е куковиче яйце вмъкнато в недрата на черногорската общественост. Този орган освен, че не прави нищо за опазването на черногорската национална, културна, езикова и духовна еднаквост, само че и обструира дейностите на черногорските сдружения и изтъкнати лица, които вършат това ".
Председателят на черногорския ПЕН клуб Миленко Перович споделя: „ Ние не знаем дали тези данни са точни или не заради една причина. Предишното броене на популацията бе извършено по този начин, че преброителите ходеха по домовете и записваха данните с елементарен графитен молив, а на жителите не даваха копия от образците. Остава подозрението дали данните не са манипулирани. Нещо сходно се случи и в този момент, когато преброителите ходеха по домовете с преносими компютри, само че жителите отново нямаха опция да ревизират какво се написа в образците ".
Не по-добро е ситуацията и на хърватското малцинство в Сърбия. През 2011 година в Сърбия са живеели 57 900 хървати. 2022 година те са 39 107, или с 18 793 по-малко! При състояние, че сръбското малцинство в Хърватия е показано в хърватския парламент, а хърватинът Томислав Жигманов е министър за малцинствата в настоящото сръбско държавно управление на Ана Бърнабич.
Най-многобройното унгарско малцинство сред двете преброявания е спаднало от 253 889 на 184 442 (или с 69 477 по-малко), а словенското от 52 750 на 41 730.
Ако се има поради, че горните малцинства най-вече живеят в най-развитата част на Сърбия, във Войводина, и че унгарското държавно управление влага стотици милиони евро в регионите, където живеят унгарци за да им помогне да останат по местата си, тогава какво остава за българското малцинство, което живее в стопански най-изостаналите общини в Сърбия, а
България не е вложила нито лев в тяхната стопанска система
Извън въпроса за противоречивия етнически състав, несъмнено е единствено, че малцинствата в Сърбия въобще, и изключително българското малцинство, всеобщо се изнасят от Босилеград и Цариброд и то евентуално доста повече от това, което преброителите са описали. Защото инструкторите ги бяха обучили да броят и лицата, които повече от три пъти годишно са се прибирали в Босилеград и Цариброд!? Което е неуместно. Защото новото потомство мигранти към този момент комфортно се е настанило в огромните български и европейски градове и това, че понякога водят децата при баба и дядо в Цариброд или Босилеград, напълно не е съображение да ги броим за тукашни поданици.
Агресивният великосръбски шовинизъм
който повече от три десетилетия вилнее на Балканите, като се изключи че провокира кървава революция в някогашна Югославия със стотици хиляди жертви, материални разорения и милиони бежанци, продължава да преследва анахроничните си цели, в този момент към този момент обути в цървулите на „ сръбския свят ".
В този свят явно няма място за българи, унгарци, хървати, словенци и други останки от тогавашната етнически пъстра Югославия. Което се вижда и от резултатите на последното броене на популацията в Сърбия, които, съпоставени с резултатите от предходните преброявания, обрисуват процеси и трендове, към които се стреми сръбският политически хайлайф.
Тука някъде би трябвало да търсим обяснението и за несменяемата еднолична власт в българските общини, която макар пагубните си достижения на локално равнище, се усеща комфортно и несъмнено в прегръдката на Вучич.
Владимир Захариев, Владица Димитров и Стефан Стойков въобще не се замислят кой и на кого на следващия ден ще бъдат кметове и ръководители на Националният съвет на българското малцинство.
Според сръбското законодателство и
Босилеград и Цариброд към този момент са изгубили статуса на общини
тъй като популацията им е паднало под 10 000 души и територията им умерено може да бъде причислена към някоя от прилежащите сръбски общини. Ако въпреки всичко запазят този статут, то ще бъде поради някакви други, географски, административни или политически цели, за които би трябвало да се произнесе сръбското държавно управление.
Същата орис следва и на Националния съвет. „ Най-висшият орган " на българското малцинство, който дава отговор за образованието на български език, културата, медиите и формалната приложимост на българският език може умерено да се огледа в новите статистически резултати за броя на българите. Те са резултат и от неговото пагубно безучастие. Ако парафразираме Ненад Стевович, той освен че не прави нищо за опазването на българската национална, културна, езикова и духовна еднаквост, само че и обструира дейностите на българските сдружения и изтъкнати лица, които вършат това.
Само че с намаляването на българите, ще понижава освен бюджета му, само че и ролята и смисъла му, до момента в който изчезне изцяло.
Това е равносметката от две десетилетия разгулен съборджийски провиквания и премятане стремително, от „ патриотичните " изборни обири, от преследването на българските и локалните вложители, от цирковите осъществявания на бензиностанцията на Гуйчък, от провалените вложения в плувен басейн, спортна зала, Рода-вода, от двайсетгодишното превеждане на сръбските учебници на български език, от разпродаването на находищата на потребни изкопаеми на интернационалните компании, от разпродаването на планинските рекички за ВЕЦ-ове за изпиране на парите на наркодилъри и най-много от „ патриотичното " клепане на „ сепаратистката съпротива ", която щяла да ни „ отдели и върне на България ", за разлика от тях, супер-сръбските патриоти, които дават благо и драго в името на „ сръбския свят "? Целите на този свят няма по какъв начин да се реализиран с демократични средства.
Ето за какво първото и главното изискване е да се отстрани демокрацията, свободата на словото и всевъзможен тип проведена опозиция. Пък който оцелее, ще споделя. /БГНЕС
Сръбският Републикански статистически институт (РСИ) разгласи окончателните резултати от преброяването на популацията и семействата в Сърбия, което бе извършено през октомври 2022 година
Населението в Сърбия е намаляло от 7 186 862 на 6 647 003 поданици, което значи, че популацията в Сърбия понижава приблизително с 53 985 поданици, или нагледно казано, с един приблизително огромен град на година. Въпреки че сходни миграционни процеси са изразени в множеството балкански страни, числата демонстрират, че Сърбия надалеч не е най-хубавото място за живот даже и за самите сърби, изключително за младите.
На този декор, картината с националните малцинства е още по-зловеща. От 1991 година до през днешния ден, те са съвсем преполовени.
Само през миналото десетилетие
българите в Сърбия са намалели с към една трета
и от 18 543 души през 2011 година, в края на 2022 година, съгласно сръбските управляващи, са останали единствено 12 918!
Това единствено по себе си е шокиращо, само че не е изненадващо предвид на демографската злополука за която нееднократно сме предупреждавали, на икономическата назадничавост, неприятните условия за живот в общините в които главно е съсредоточено българското население – Босилеград и Цариброд. Това е реалност най-много с помощта на властващата великосръбска националистическа идеология, чиято цел е основаване на етнически чиста сръбска страна в рамките на така наречен „ сръбски свят ".
В Цариброд популацията е намаляло от 10 562 през 2011 година, на 8 043 души (от които единствено 3 669 са българи!?) през 2022 година, а в Босилеград за същото време от 8 979 на 6 065 (от които единствено 4 075 българи!?).
В Ниш живеят 774 българи, в Белград – 899, във Войводина – 1 123, във Враня – 456, Сурдулица – 359 и прочие, което значи, че единствено една дребна част от българското население в Сърбия е показало кураж да заявява българската си национална принадлежност. Останалите са предпочели да се скрият в графите „ сърби " (което е най-сигурно и безопасно), „ неизяснили се ", „ по районна принадлежност " (шумадийци, пиротчанци, вранянци и пр.), „ други " (по-малко от 2 000 – ашкалии, цинцари, чехи, италианци, сърбо-македонци, сърбо-черногорци, унгаро-югославяни и пр.) и „ незнайни " (извънземни, джедаи, космополити, мохикани, пингвини и пр.)
Всичко това
можеше да бъде смешно, в случай че не беше трагично и рисково
От 90-те години на предишния век, зад това стои обновената версия на великосръбската националистическа политика на сръбският публицист Добрица Чосич, съгласно която националните малцинства в Сърбия просто би трябвало да изчезнат. От броене до броене, Сърбия е все по-близко до по този начин поставената цел.
Стопяването на българското малцинство е фрапантен образец, само че има и други още по-драстични.
През 1981 година в Сърбия живеят 147 000 черногорци. 2022 година те са малко над 20 000! Публицистът Ненад Стевович изяснява това като „...резултат от порицанието на черногорските идентитетски особености от страна на белградския политически естаблишмент " и от „...пагубното въздействие на Националния съвет на черногорското малцинство, който обилно се финансира от бюджета на Сърбия и е куковиче яйце вмъкнато в недрата на черногорската общественост. Този орган освен, че не прави нищо за опазването на черногорската национална, културна, езикова и духовна еднаквост, само че и обструира дейностите на черногорските сдружения и изтъкнати лица, които вършат това ".
Председателят на черногорския ПЕН клуб Миленко Перович споделя: „ Ние не знаем дали тези данни са точни или не заради една причина. Предишното броене на популацията бе извършено по този начин, че преброителите ходеха по домовете и записваха данните с елементарен графитен молив, а на жителите не даваха копия от образците. Остава подозрението дали данните не са манипулирани. Нещо сходно се случи и в този момент, когато преброителите ходеха по домовете с преносими компютри, само че жителите отново нямаха опция да ревизират какво се написа в образците ".
Не по-добро е ситуацията и на хърватското малцинство в Сърбия. През 2011 година в Сърбия са живеели 57 900 хървати. 2022 година те са 39 107, или с 18 793 по-малко! При състояние, че сръбското малцинство в Хърватия е показано в хърватския парламент, а хърватинът Томислав Жигманов е министър за малцинствата в настоящото сръбско държавно управление на Ана Бърнабич.
Най-многобройното унгарско малцинство сред двете преброявания е спаднало от 253 889 на 184 442 (или с 69 477 по-малко), а словенското от 52 750 на 41 730.
Ако се има поради, че горните малцинства най-вече живеят в най-развитата част на Сърбия, във Войводина, и че унгарското държавно управление влага стотици милиони евро в регионите, където живеят унгарци за да им помогне да останат по местата си, тогава какво остава за българското малцинство, което живее в стопански най-изостаналите общини в Сърбия, а
България не е вложила нито лев в тяхната стопанска система
Извън въпроса за противоречивия етнически състав, несъмнено е единствено, че малцинствата в Сърбия въобще, и изключително българското малцинство, всеобщо се изнасят от Босилеград и Цариброд и то евентуално доста повече от това, което преброителите са описали. Защото инструкторите ги бяха обучили да броят и лицата, които повече от три пъти годишно са се прибирали в Босилеград и Цариброд!? Което е неуместно. Защото новото потомство мигранти към този момент комфортно се е настанило в огромните български и европейски градове и това, че понякога водят децата при баба и дядо в Цариброд или Босилеград, напълно не е съображение да ги броим за тукашни поданици.
Агресивният великосръбски шовинизъм
който повече от три десетилетия вилнее на Балканите, като се изключи че провокира кървава революция в някогашна Югославия със стотици хиляди жертви, материални разорения и милиони бежанци, продължава да преследва анахроничните си цели, в този момент към този момент обути в цървулите на „ сръбския свят ".
В този свят явно няма място за българи, унгарци, хървати, словенци и други останки от тогавашната етнически пъстра Югославия. Което се вижда и от резултатите на последното броене на популацията в Сърбия, които, съпоставени с резултатите от предходните преброявания, обрисуват процеси и трендове, към които се стреми сръбският политически хайлайф.
Тука някъде би трябвало да търсим обяснението и за несменяемата еднолична власт в българските общини, която макар пагубните си достижения на локално равнище, се усеща комфортно и несъмнено в прегръдката на Вучич.
Владимир Захариев, Владица Димитров и Стефан Стойков въобще не се замислят кой и на кого на следващия ден ще бъдат кметове и ръководители на Националният съвет на българското малцинство.
Според сръбското законодателство и
Босилеград и Цариброд към този момент са изгубили статуса на общини
тъй като популацията им е паднало под 10 000 души и територията им умерено може да бъде причислена към някоя от прилежащите сръбски общини. Ако въпреки всичко запазят този статут, то ще бъде поради някакви други, географски, административни или политически цели, за които би трябвало да се произнесе сръбското държавно управление.
Същата орис следва и на Националния съвет. „ Най-висшият орган " на българското малцинство, който дава отговор за образованието на български език, културата, медиите и формалната приложимост на българският език може умерено да се огледа в новите статистически резултати за броя на българите. Те са резултат и от неговото пагубно безучастие. Ако парафразираме Ненад Стевович, той освен че не прави нищо за опазването на българската национална, културна, езикова и духовна еднаквост, само че и обструира дейностите на българските сдружения и изтъкнати лица, които вършат това.
Само че с намаляването на българите, ще понижава освен бюджета му, само че и ролята и смисъла му, до момента в който изчезне изцяло.
Това е равносметката от две десетилетия разгулен съборджийски провиквания и премятане стремително, от „ патриотичните " изборни обири, от преследването на българските и локалните вложители, от цирковите осъществявания на бензиностанцията на Гуйчък, от провалените вложения в плувен басейн, спортна зала, Рода-вода, от двайсетгодишното превеждане на сръбските учебници на български език, от разпродаването на находищата на потребни изкопаеми на интернационалните компании, от разпродаването на планинските рекички за ВЕЦ-ове за изпиране на парите на наркодилъри и най-много от „ патриотичното " клепане на „ сепаратистката съпротива ", която щяла да ни „ отдели и върне на България ", за разлика от тях, супер-сръбските патриоти, които дават благо и драго в името на „ сръбския свят "? Целите на този свят няма по какъв начин да се реализиран с демократични средства.
Ето за какво първото и главното изискване е да се отстрани демокрацията, свободата на словото и всевъзможен тип проведена опозиция. Пък който оцелее, ще споделя. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ