Иван Димитров: Квотите за българска музика са единственото решение
Иван Димитров е роден на 10 март 1977 година в София. Завършил е право в СУ " Св. Климент Охридски " и бизнес администрация в УНСС. Има процедура като юрист, юридически специалист и управител на комерсиално сдружение в чужбина, а от 2012 година е изпълнителен шеф на организацията на създатели и композитори в България " Музикаутор ".
" Музиката няма никаква форма на поддръжка от страна на страната "
- Г-н Димитров, от " Музикаутор " сте основатели на подписката за наложителна квота за българска музика в ефир. Каква е концепцията на тази подписка, какво задачите посредством нея?
- От години създатели слагат въпроса за наложителна квота за българска музика в родния ефир. И това в никакъв случай не е пораждало сериозна полемика. Затова ние взехме решение да изследваме публичните настройки. Оказа се, че хората упорстват за повече българска музика - над 72% показват, че желаят шест от всеки 10 песни да са на български език. Аз мога да пояснявам това проучване на " Алфа Рисърч ", че има нужда от повече наша музика и би трябвало да се търси механизъм тя да бъде задоволена. Затова взехме решение да сложим под общ знаменател всички заинтригувани: хората, музикантите, и да дадем явен сигнал на политиците, че е нужна смяна. Успоредно направихме разбор на интернационалната процедура и проучихме опита в 22 европейски страни. В 12 от тях са планувани квоти, да вземем за пример във Франция. А френският език се приказва на четири континента. Квоти има в Белгия, Холандия, Словакия, Гърция, Северна Македония и доста други страни. Решихме, че това е правилният и единствен механизъм да се насърчи локалното творчество. Петицията е просто израз на нещо, което би трябвало да сплоти повече хора с общи ползи.
- Шест от 10 песни да са български... Очаквахте ли хората да изискат толкоз доста наша музика? И какво значи това за вас?
- Потвърдиха се упованията, че българите обичат родната музика. Допитването е в благозвучие с правени предишни, въпреки и частични.
- То обаче провокира митинга на музикалните редактори. От АБРО (Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори) също се оповестиха срещу. Как ще отговорите на рецензиите?
- Музикалните редактори в България през последните години не са доста изобретателни. Първите топ 10 радиа, които са членове на АБРО, взети дружно, действително употребяват не повече от 1800 неповторими песни общо годишно. Което значи, че до крайния консуматор не доближава изключително огромно многообразие от музика. Вярвам, че акцентът към тази музика е ориентиран, тъй като радиата имат бизнес ползи и по този начин генерират облага. Но въпреки това, съгласете се, че в случай че единствено в " Музикаутор " има регистрирани 142 000 български части, а в международната музика те са над 25 милиона, да заложиш единствено на 1800 песни е малко прекомерно.
- Тези 60% постижими ли са?
- В момента има няколко радиостанции, които пускат 100% българска музика и са сполучливи. Националното радио също излъчва от порядъка на 40% национална музика. Лично съгласно мен 60% е малко високо. Квотата би трябвало да дава един най-малко. Оттам насетне е въпрос на бизнес модели, схващане и изследване ползите на аудиторията, с цел да се отговори на по-високо условие.
- Защо редакторите са срещу тази квота?
- Първо, те не биха желали да им се постанова наличие. Второ, това, което те показват, е не музикалното, характерното, а което се търси като главен вид просвета, образувана към сегашния миг. Но има и прелестни образци за друго отношение: в БНР, в " Дарик " - предаването " Носталджи ". Хора, които изследват и търсят музиката. Дава се път на млади създатели, само че се прави и връзка с известна музика, чиито реализатори към този момент са умряли. Те придават подтекст на българското в дълбочина. Ако всички работят по този образец, аз съм сигурен, че изказванието " няма задоволително българска музика " ще бъде опровергано от самите тях. Въпросът е да искаш да я откриеш, да я селектираш и да я представиш. Защото медиите под някаква форма вършат тъкмо това: стават платформа да се показа дадена музика и избрана просвета.
- Обаче май е по-трудно да наложиш прохождащ български реализатор, в сравнение с да вземеш наготово артикул на огромните компании?
- Вярвам, че е тъкмо по този начин. Музиката няма никаква форма на поддръжка от страна на страната. Единствено Културният фонд на " Музикаутор " (това са 5% от приходите) се употребява за основаване на нова българска музика. През последните седем години сме финансирали такива планове на стойност 1 милион и 220 хиляди лв.. Това е без конкуренция - пари, които отиват за създателите да отделят време и сила, да употребяват и технологии, с цел да основат сполучлива музика на български език. Извън това други тласъци няма. Ако медиите не те въртят, единствената сцена остава интернет, който е безконечен океан.
- Как стои въпросът с музикалните платформи в интернет, да вземем за пример известната " Спотифай "?
- Ние имаме контракт с тях и получаваме пари, които разпределяме на българските създатели, само че те не са доста тъкмо заради невъзможността да се сътвори мощен музикален взрив, нова вълна качествена българска музика.
- Може ли българската музика да бъде конкурентна на западната?
- Категорично да! При това освен фолклорът. Например джазът. Има прелестни части, които са сполучливи в интернационален проект, огромни музиканти. В техномузиката имаме мощни планове, които вземат участие в интернационалните фестивали. Това са хора, които са конкурентни, разнообразни, само че не получават опция и ротации в България.
- Какви шансове има един млад реализатор, да вземем за пример в известната музика, който желае да се наложи (изключвам поп-фолка, където нещата стоят по различен начин)?
- Има млади създатели, които са сполучливи, само че не са доста, може би са под 10 души. Но има и много други, на които им би трябвало мъничко поддръжка, с цел да усетят самочувствие, мощ и ентусиазъм и да виждат смисъл да творят. Абсурдно е да имаме надарени хора, които желаят да основават забавни неща и заради невъзможността да го вършат тук, в България, да се занимават с нещо друго или да се постанова да емигрират в чужбина.
- Откъде ще пристигна нужната поддръжка, от тези 60% ли?
- Нека не бъдат 60%. Ние приказваме за една трета - една на всеки три песни да бъде българска. Ако това се случи, ще бъде изцяло задоволително, тъй като ще се даде опция новата музика да бъде показана, хората да я свържат с избрани лица, хрумвания и полезности.
- Добре, само че може ли на редакторите на излъчвания (най-вече в частните радиа) да им бъде наложена тази една трета? И какво ще се случи оттук насетне?
- Темата за отбраната на българския език, за задържането на младежите тук, за основаването на работна ръка е извънредно сериозна. Ние имаме вяра, че тя е консенсусна за обществото. Живеем в България, работим в България и желаеме да се идентифицираме с българското в степен, в която това е задоволително, тъй като въпреки всичко сме част от света. Искаме да съхраним езика, който е неповторим, специфичен и посредством квоти действително това може да стане. Но за нас е значимо да има политически консенсус. Ако бъде наложена квота за една трета българска музика с поддръжката на всички парламентарно показани политически сили. Ако страната отпусне минимални средства за основаване на музикална банка - място, където да се съхранява музиката, до която редакторите да имат свободен достъп, с цел да могат бързо да се ориентират и да я намират. Ако по образеца на скандинавските страни се провеждат семинари, където създатели се събират да пишат музика и тя по-късно намира приложение освен в страната, само че и на открито. Ако по образеца на балтийските и на няколко централноевропейски страни успеем да финансираме и да поддържаме по този начин наречения " музикален експортен офис ", който да поддържа присъединяване на български реализатори на интернационалните фестивали, да подкрепя съдействие по разнообразни стратегии сред хората, които се занимават с просвета. Има механизми, които с малко средства и много работа могат да бъдат задействани в допълнение към квотите, с цел да се завърти колелото.
- Дали обаче политиците имат волята за този консенсус?
- Ако погледнем краткосрочно, един подобен проблем по-скоро не би намерил решение. Но ние обръщаме внимание на дълготрайната вероятност. А тя не демонстрира положителни неща за българското общество. Ние понижаваме, имаме мощна емиграция и застаряващо население, както и увеличение каузи на общества, за които нито българският език, нито образованието са полезност. Един от методите за справяне е да се консолидираме като нация посредством езика. Знаете, че по този начин е било през Възраждането. Дългосрочната визия демонстрира, че квотите са единственото решение, няма друга опция. Ще има кратковременен дискомфорт за музикалните редактори - няколко месеца, до момента в който се реорганизират в работен проект, само че дълготрайно това е единственото свястно решение, което ще помогне да съхраним българския език.
- Няма ли несъгласие сред това, което радиата и малките екрани излъчват, и това, което младите търсят и намират в интернет?
- Да, има, само че това е по този начин в целия свят. Оказва се обаче, че българското общество е по-консервативно и у нас дяловете на малкия екран и на радиото не престават да са извънредно високи, за сметка на по-технологични общества.
- Как тогава ще бъде контролиран интернет, с квоти ли?
- Интернет мъчно може да бъде контролиран. Единствената страна, която е регулирала интернет радиата си, е Полша и там политиката е в действителност прецизна. У нас на процедура към този момент това е невероятно - сега действат над 300 онлайн радиа, които остават отвън обсега на Комисията за контролиране на известията, тъй като не се нуждаят от лиценз за периодичност. Те са и отвън компетенциите на Съвета за електронни медии, който не може да управлява тяхното наличие.
- Колко музиканти са обединени в " Музикаутор "?
- За момента имаме малко над 3000 членове. И в случай че приемем, че за България представляваме 95% от международната музика, действително пазиме ползите на над 2,5 милиона създатели от целия свят.
- В умозаключение, имат ли съображение музикалните редактори да се тормозят от квоти за българска музика?
- Темата не е еднопосочна. Търсим баланс. Настояваме за 1/3 българска музика както в радиата, по този начин и в малките екрани, където обаче изключваме квотния принцип за филмовото наличие, спортните излъчвания, рекламите и новинарските излъчвания. Тоест не пипаме 70% от наличието на малките екрани, само че в останалите 30% желаеме квота за българска музика: в музикалните излъчвания, риалити форматите, утринните блокове... Предлагаме в закона да се дефинира като " българска музика " тази, в която най-малко един от създателите да е българин, а от българската музика, която е текст, т.е. не е инструментална, най-малко половината да е на български език. Приемаме даже българин да пее на британски, тъй като това е методът да се пробие на международната сцена. Тоест ние даваме необятна опция на музикалните редактори да си свършат работата, като в това време поддържаме родните създатели на музика.
" Музиката няма никаква форма на поддръжка от страна на страната "
- Г-н Димитров, от " Музикаутор " сте основатели на подписката за наложителна квота за българска музика в ефир. Каква е концепцията на тази подписка, какво задачите посредством нея?
- От години създатели слагат въпроса за наложителна квота за българска музика в родния ефир. И това в никакъв случай не е пораждало сериозна полемика. Затова ние взехме решение да изследваме публичните настройки. Оказа се, че хората упорстват за повече българска музика - над 72% показват, че желаят шест от всеки 10 песни да са на български език. Аз мога да пояснявам това проучване на " Алфа Рисърч ", че има нужда от повече наша музика и би трябвало да се търси механизъм тя да бъде задоволена. Затова взехме решение да сложим под общ знаменател всички заинтригувани: хората, музикантите, и да дадем явен сигнал на политиците, че е нужна смяна. Успоредно направихме разбор на интернационалната процедура и проучихме опита в 22 европейски страни. В 12 от тях са планувани квоти, да вземем за пример във Франция. А френският език се приказва на четири континента. Квоти има в Белгия, Холандия, Словакия, Гърция, Северна Македония и доста други страни. Решихме, че това е правилният и единствен механизъм да се насърчи локалното творчество. Петицията е просто израз на нещо, което би трябвало да сплоти повече хора с общи ползи.
- Шест от 10 песни да са български... Очаквахте ли хората да изискат толкоз доста наша музика? И какво значи това за вас?
- Потвърдиха се упованията, че българите обичат родната музика. Допитването е в благозвучие с правени предишни, въпреки и частични.
- То обаче провокира митинга на музикалните редактори. От АБРО (Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори) също се оповестиха срещу. Как ще отговорите на рецензиите?
- Музикалните редактори в България през последните години не са доста изобретателни. Първите топ 10 радиа, които са членове на АБРО, взети дружно, действително употребяват не повече от 1800 неповторими песни общо годишно. Което значи, че до крайния консуматор не доближава изключително огромно многообразие от музика. Вярвам, че акцентът към тази музика е ориентиран, тъй като радиата имат бизнес ползи и по този начин генерират облага. Но въпреки това, съгласете се, че в случай че единствено в " Музикаутор " има регистрирани 142 000 български части, а в международната музика те са над 25 милиона, да заложиш единствено на 1800 песни е малко прекомерно.
- Тези 60% постижими ли са?
- В момента има няколко радиостанции, които пускат 100% българска музика и са сполучливи. Националното радио също излъчва от порядъка на 40% национална музика. Лично съгласно мен 60% е малко високо. Квотата би трябвало да дава един най-малко. Оттам насетне е въпрос на бизнес модели, схващане и изследване ползите на аудиторията, с цел да се отговори на по-високо условие.
- Защо редакторите са срещу тази квота?
- Първо, те не биха желали да им се постанова наличие. Второ, това, което те показват, е не музикалното, характерното, а което се търси като главен вид просвета, образувана към сегашния миг. Но има и прелестни образци за друго отношение: в БНР, в " Дарик " - предаването " Носталджи ". Хора, които изследват и търсят музиката. Дава се път на млади създатели, само че се прави и връзка с известна музика, чиито реализатори към този момент са умряли. Те придават подтекст на българското в дълбочина. Ако всички работят по този образец, аз съм сигурен, че изказванието " няма задоволително българска музика " ще бъде опровергано от самите тях. Въпросът е да искаш да я откриеш, да я селектираш и да я представиш. Защото медиите под някаква форма вършат тъкмо това: стават платформа да се показа дадена музика и избрана просвета.
- Обаче май е по-трудно да наложиш прохождащ български реализатор, в сравнение с да вземеш наготово артикул на огромните компании?
- Вярвам, че е тъкмо по този начин. Музиката няма никаква форма на поддръжка от страна на страната. Единствено Културният фонд на " Музикаутор " (това са 5% от приходите) се употребява за основаване на нова българска музика. През последните седем години сме финансирали такива планове на стойност 1 милион и 220 хиляди лв.. Това е без конкуренция - пари, които отиват за създателите да отделят време и сила, да употребяват и технологии, с цел да основат сполучлива музика на български език. Извън това други тласъци няма. Ако медиите не те въртят, единствената сцена остава интернет, който е безконечен океан.
- Как стои въпросът с музикалните платформи в интернет, да вземем за пример известната " Спотифай "?
- Ние имаме контракт с тях и получаваме пари, които разпределяме на българските създатели, само че те не са доста тъкмо заради невъзможността да се сътвори мощен музикален взрив, нова вълна качествена българска музика.
- Може ли българската музика да бъде конкурентна на западната?
- Категорично да! При това освен фолклорът. Например джазът. Има прелестни части, които са сполучливи в интернационален проект, огромни музиканти. В техномузиката имаме мощни планове, които вземат участие в интернационалните фестивали. Това са хора, които са конкурентни, разнообразни, само че не получават опция и ротации в България.
- Какви шансове има един млад реализатор, да вземем за пример в известната музика, който желае да се наложи (изключвам поп-фолка, където нещата стоят по различен начин)?
- Има млади създатели, които са сполучливи, само че не са доста, може би са под 10 души. Но има и много други, на които им би трябвало мъничко поддръжка, с цел да усетят самочувствие, мощ и ентусиазъм и да виждат смисъл да творят. Абсурдно е да имаме надарени хора, които желаят да основават забавни неща и заради невъзможността да го вършат тук, в България, да се занимават с нещо друго или да се постанова да емигрират в чужбина.
- Откъде ще пристигна нужната поддръжка, от тези 60% ли?
- Нека не бъдат 60%. Ние приказваме за една трета - една на всеки три песни да бъде българска. Ако това се случи, ще бъде изцяло задоволително, тъй като ще се даде опция новата музика да бъде показана, хората да я свържат с избрани лица, хрумвания и полезности.
- Добре, само че може ли на редакторите на излъчвания (най-вече в частните радиа) да им бъде наложена тази една трета? И какво ще се случи оттук насетне?
- Темата за отбраната на българския език, за задържането на младежите тук, за основаването на работна ръка е извънредно сериозна. Ние имаме вяра, че тя е консенсусна за обществото. Живеем в България, работим в България и желаеме да се идентифицираме с българското в степен, в която това е задоволително, тъй като въпреки всичко сме част от света. Искаме да съхраним езика, който е неповторим, специфичен и посредством квоти действително това може да стане. Но за нас е значимо да има политически консенсус. Ако бъде наложена квота за една трета българска музика с поддръжката на всички парламентарно показани политически сили. Ако страната отпусне минимални средства за основаване на музикална банка - място, където да се съхранява музиката, до която редакторите да имат свободен достъп, с цел да могат бързо да се ориентират и да я намират. Ако по образеца на скандинавските страни се провеждат семинари, където създатели се събират да пишат музика и тя по-късно намира приложение освен в страната, само че и на открито. Ако по образеца на балтийските и на няколко централноевропейски страни успеем да финансираме и да поддържаме по този начин наречения " музикален експортен офис ", който да поддържа присъединяване на български реализатори на интернационалните фестивали, да подкрепя съдействие по разнообразни стратегии сред хората, които се занимават с просвета. Има механизми, които с малко средства и много работа могат да бъдат задействани в допълнение към квотите, с цел да се завърти колелото.
- Дали обаче политиците имат волята за този консенсус?
- Ако погледнем краткосрочно, един подобен проблем по-скоро не би намерил решение. Но ние обръщаме внимание на дълготрайната вероятност. А тя не демонстрира положителни неща за българското общество. Ние понижаваме, имаме мощна емиграция и застаряващо население, както и увеличение каузи на общества, за които нито българският език, нито образованието са полезност. Един от методите за справяне е да се консолидираме като нация посредством езика. Знаете, че по този начин е било през Възраждането. Дългосрочната визия демонстрира, че квотите са единственото решение, няма друга опция. Ще има кратковременен дискомфорт за музикалните редактори - няколко месеца, до момента в който се реорганизират в работен проект, само че дълготрайно това е единственото свястно решение, което ще помогне да съхраним българския език.
- Няма ли несъгласие сред това, което радиата и малките екрани излъчват, и това, което младите търсят и намират в интернет?
- Да, има, само че това е по този начин в целия свят. Оказва се обаче, че българското общество е по-консервативно и у нас дяловете на малкия екран и на радиото не престават да са извънредно високи, за сметка на по-технологични общества.
- Как тогава ще бъде контролиран интернет, с квоти ли?
- Интернет мъчно може да бъде контролиран. Единствената страна, която е регулирала интернет радиата си, е Полша и там политиката е в действителност прецизна. У нас на процедура към този момент това е невероятно - сега действат над 300 онлайн радиа, които остават отвън обсега на Комисията за контролиране на известията, тъй като не се нуждаят от лиценз за периодичност. Те са и отвън компетенциите на Съвета за електронни медии, който не може да управлява тяхното наличие.
- Колко музиканти са обединени в " Музикаутор "?
- За момента имаме малко над 3000 членове. И в случай че приемем, че за България представляваме 95% от международната музика, действително пазиме ползите на над 2,5 милиона създатели от целия свят.
- В умозаключение, имат ли съображение музикалните редактори да се тормозят от квоти за българска музика?
- Темата не е еднопосочна. Търсим баланс. Настояваме за 1/3 българска музика както в радиата, по този начин и в малките екрани, където обаче изключваме квотния принцип за филмовото наличие, спортните излъчвания, рекламите и новинарските излъчвания. Тоест не пипаме 70% от наличието на малките екрани, само че в останалите 30% желаеме квота за българска музика: в музикалните излъчвания, риалити форматите, утринните блокове... Предлагаме в закона да се дефинира като " българска музика " тази, в която най-малко един от създателите да е българин, а от българската музика, която е текст, т.е. не е инструментална, най-малко половината да е на български език. Приемаме даже българин да пее на британски, тъй като това е методът да се пробие на международната сцена. Тоест ние даваме необятна опция на музикалните редактори да си свършат работата, като в това време поддържаме родните създатели на музика.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ