Иван Анчев*От ничия смърт не бива да се прави капитал.

Иван Анчев*

От ничия гибел не трябва да се прави капитал. Още по-малко политически капитал. Но доста постоянно нечия гибел е мотив да се задават въпроси, без да се намира отговор за тях. От тук следва и побългарената версия на римското предписание „ За мъртвите или положително, или нищо… ”, пропускайки значимото продължение „ … с изключение на цялата истина “.

 Не считам да обсъждаме починалия Ангел Христов, прочут като единият от така наречен Братя Галеви. За него е изписано задоволително, има не едно и две оперативни каузи на които е обект дружно с „ брат си “, бил е обвиняем по правосъдни каузи, дезертьор от правораздаването. Смъртта му обаче повдига един доста по-голям въпрос – за трагичното положение (тъжно ми е да го споделям, само че очевидно е реалност!), в което се намират българските правоохранителни и специфични служби. Без изключение, до една. Не може страна член на НАТО (от 19 години) и на Европейски Съюз (от 16 години), интензивно убеждаваща и уверяваща сътрудниците си, че е 101 % подготвена за Шенген, да намира умрял в дома си в България (!) търсен по света от Интерпол с алена бюлетина (най-високата степен, изяснявам за незапознатите). Не може. Недопустимо е! Смъртта на Ангел Христов демонстрира и доказва 

будната кома, 

в която са изпаднали българските служби през последните години. Защото най-малко пет оперативни служби и техните районни звена имат отношение и трябваше да са открили, че Христов е в България. 
Националната полиция – в Групово дело „ Национална полиция “ е бранш „ Издирване “, чиято съществена функционалност е обвързвана с оповестени за търсене лица. За да извършват своите задания в бранш „ Издирване “ – ГДНП имат разполагаем целият запас и инструментариум на Министерство на вътрешните работи,  в това число потребление на СРС, залагане на лица за наблюдаване при влизане/излизане от страната и още куп други оперативни начини – няма да встъпвам в елементи. 
В ОДМВР, в тази ситуация ОДМВР – Кюстендил, към бранш „ Криминална полиция “ има също издирвачи, които реализират оперативна активност и извършват задания на територията на съответната област. Според статистическите данни на територията на Кюстендилска област живеят 136 хиляди души. Колкото хора живеят в един квартал на Ню Йорк, Истанбул или Мексико сити, в случай че ще мерим със международен критерий. В Дупница, живеят още по-малко: 40 хиляди души (по данни от 2016 г.). 

Къде са и какво вършат чиновниците в РУП – Дупница,

 където също има бранш „ Криминална полиция “ и издирвачи, числящи се към нея? 
Гранична полиция – какъв брой души би трябвало да избягат от България (последният образец е с Петьо Еврото, напуснал страната заедно с детето си), с цел да кажем ясно и на всеослушание, че „ Царят е гол! “. Гранична полиция тежко боледува. След като не може да се оправи с бегълците от правораздаването (Божков, Къро, Таки, братя Галеви и още куп знайни и незнайни „ герои “), откакто не може да спре мигрантите от Афганистан, Ирак и Сирия на граничната вадичка, а ги преследва по автомагистралите на България и в центъра на столицата, за каква Гранична полиция и гранична сигурност приказваме?  Сега към този момент имаме и иновация – бегълци от правораздаването употребяват противоположната посока – не да бягат от България, а да влизат в България. Като върховно 

доказателство за безсилието на страната

 и свързаната с това надменност и ненаказуемост. 
ГДБОП – Министерство на вътрешните работи. Главната дирекция за битка с проведената престъпност очевидно е проспала завръщането на значим ОИЛ (оперативно – забавно лице). Липсата на каквато и да било реакция от страна на ГДБОП – Министерство на вътрешните работи по случая е явен знак, че от тогавашната високоефективна ЦСБОП/НСБОП са останали единствено парчета. И за това си има причина. Защото добре знае се, че всички „ остарели бопаджии “ бяха изгонени, с цел да бъдат сменени с млади (и послушни?) момчета, идващи от районните ръководства в София и страната. Младостта не е недостатък, само че неналичието на опит и професионализъм е проблем. Сериозен проблем. Особено, когато става въпрос за толкоз значима активност като битката с проведената престъпност. Между другото – по кое време за последно беше оповестена сполучлива реализация против проведена незаконна група (ОПГ)? Аз най-малко не помня. Последните сполучливи оперативни реализации, с влезнали в действие неоправдателни присъди, бяха 

„ Наглите “ и „ Килърите “

 по времето на Цветанов и Борис Велчев. Всичко по-късно към този момент е стъкмистика, с цел да съумеят да докарат до трима души, та да се получи ОПГ. 
И най-после, само че не и по „ невиновност “ – ДАНС. Държавна организация „ Национална сигурност “ и нейната Териториална дирекция „ Национална сигурност “ в Кюстендил. Къде гледат? Какво обезпечават? Какво пазят? На кого служат (ако изобщо служат)? Братът Галев ял и пил с приятелите, до момента в който не се спомине от инфаркт (каквато е формалната версия). Ами в случай че не беше братът Галев, а рисков интернационален терорист, оръжеен търговец или наркотрафикант? Пак ли щяхме 

да го оставим да си яде и пие на воля,

 докато не го застигне инфаркта? Или до момента в който не си извърши задачата, за която е изпратен? Ако става въпрос пък за съветски разузнавач, изобщо не бих желал и да питам… 
Ангел Христов в България, въпреки и мъртъв, е цялостен неуспех на българските служби в тяхната цялост. Това ще тежи като тежка сянка върху тях в идващите години. Или най-малко дотогава, до момента в който не убедят обществото, че са в действителност ефикасни, настоящи превантивно и заслужаващи уважението на жителите. Защото е доста елементарно да се четат политически всъщност изказвания от шефовете на служби от трибуната на Народното събрание. С целия политически разказ и обвързвана с това съответна информация за лица, явяващи се политически съперници на Боса. Кой е Боса е ясно – този, който към този момент две години кадрува в същите тези служби, назначавайки на основни места правилни нему ръководители. Които обаче, вместо да организират целенасочена агентурно-оперативна и оперативно-издирвателна активност, са заети с политическо окопаване и кадруване по признака „ неприятен, но наш “. А останалите, които не са от наш‘те се ослушват и нищоправят, с цел да не бъдат застигнати от прибързано пенсиониране или преназначаване от София в жандармерията в Търговище или в РУП – Тутракан. Политизацията на службите през последните години е 

най-голямата неволя,

 която може да се случи на хората работещи в нея. Защото има стотици положителни чиновници в тези служби. Но те не работят, тъй като липсва водачество и явен вектор за работа в посока на националния интерес. През 2016 година, по време на последната ми среща във Вашингтон с шефа на ФБР Джеймс Коуми, същият съобщи: „ Моята позиция допуска безспорна деполитизация. Аз послужвам единствено на закона. И в случай че някой се опита да посегне на моята аполитичност, ще направя голям скандал, който ще стане публично притежание “. Всички знаем какво се случи, към година по-късно, когато Тръмп пожела Коуми да му се „ врече във честност “… Колко от ръководителите на български служби ще постъпят като Коуми, се запитвам аз през последните месеци? 
Липсата на информация за наличието на Ангел Христов в България приказва за още две доста значими неща: а) неналичието на настоящ и ефикасен агентурен уред и б) неналичието на каквото и да било доверие и религия на елементарните хора в службите за сигурност и правоохрана. Защото всички знаем какъв град е Дупница – от тези задрямали провинциални градове, в които всички се познават. И всички знаят всичко, за положително или неприятно. И няма по какъв начин да не се е знаело, че въпросното лице, към този момент си е в Ресилово, наслаждавайки се на българския въздух, на родственици и другари. Днес един човек от Дупница ми сподели, че от година и половина се знаело, че Геле си е в Дупница. Дали е по този начин, или не – не мога да настоявам. Ами, в случай че е правилно?   

*Авторът е лекар по национална сигурност, дълготраен чуждестранен представител на Министерство на вътрешните работи в Съединени американски щати, Канада и Мексико. Завършил е Академията на ФБР в Куонтико (Вирджиния).