Какво е да пътуваш 17 часа, за да помогнеш на украински парамедици
Историята на Николай и Деян споделя
Той работи в украинска софтуерна компания и множеството от сътрудниците му са украинци. Откакто Русия стартира военната си инвазия в Украйна на 24 февруари, компанията провежда евакуирането на свои чиновници и настаняването им в България.
Николай Козарски обаче желае да направи освен това за хората, които остават да водят война в родината си и по тази причина се обръща към своя украинска колежка с въпроса с какво би могъл да помогне. Тя му дава концепция да направи подаяние на военно-медицинския батальон към украинската войска.
“Хоспиталиери се назовават тези хора и са на всички места по фронтовите линии. Това са парамедици, подготвени са да закрепят [състоянието на] един ранен човек, до момента в който стигне до болница, с цел да му бъде оказана съответна здравна помощ”, споделя Николай.
В самодейността му незабавно се включва близкият му другар Деян Трендафилов. Той приказва с някогашния си шеф, който дава обещание да обезпечи бюджет до 5000 лева Междувременно Николай и Деян съумяват да съберат от сътрудници и другари към 4000 лева
“Даже не успяхме да усвоим всички средства, които индивидът от другата компания беше подготвен да даде, тъй като напълнихме колата догоре и просто нямаше какво повече да купим”, споделя Козарски.
Той взима лист от украинската си колежка, в който са посочени най-необходимите за парамедиците материали. По думите му множеството неща в него обаче са “много характерни материали и лекарства, които се употребяват във военната медицина и доста мъчно се намират в България”.
Затова взема решение да не ги поръчва от Съединени американски щати или Западна Европа, а да се концентрира върху неща, които може да набави в границите на денонощие и да тръгне незабавно към Полша, където се намира един от пунктовете за приемане на дарения за украинските парамедици.
Николай и Деян съумяват да съберат десетина спални чували, термо долни дрехи за към 40 души, 9000 бинта, радиостанции, челници и други превързочни материали. Тръгват към Полша на 28 февруари и вечерта на същия ден излизат от България през Видин. Цялото им пътешестване трае към 17 часа. Крайната точка е град Пржемисъл, който се намира на украинската граница, покрай Лвов.
“По пътя видяхме най-малко три буса - един маджарски, един чешки, на които имаше надписи “Хуманитарна помощ за Украйна”. Имаше и един различен бус, на който имаше по-различен надпис: “Путин ху*ло”, споделя Козарски.
Впечатленията му от Пржемисъл са, че градът несъмнено живее в изключителна конюнктура. Често от границата идват полицейски коли, които ескортират коли, провеждат се доброволчески акции, хората на всички места се вълнуват от ориста на украинците.
Докато споделя за пътуването си, Николай споделя, че сега се намира със фамилията си в Румъния, където чака да разбере дали друга негова колежка ще успее да напусне Украйна, с цел да я закара дружно с двете ѝ деца в България.
По думите му, наред с изгодата от самите дарения, които с Деян са оставили в пункта на украинските парамедици, той е даже по-доволен от верижната реакция, която самодейността му е провокирала измежду негови другари.
Само ден откакто разгласява в обществените мрежи Facebook и ЛинкдИн информация за дарителската си акция, му се обаждат трима души, с цел да го помолят да ги ориентира по какъв начин да провеждат и те сходни акции. В последна сметка се оказва, че по този метод описът на парамедиците доближава до “фирми, които могат да набират и от по-трудно наличните материали”.
Той работи в украинска софтуерна компания и множеството от сътрудниците му са украинци. Откакто Русия стартира военната си инвазия в Украйна на 24 февруари, компанията провежда евакуирането на свои чиновници и настаняването им в България.
Николай Козарски обаче желае да направи освен това за хората, които остават да водят война в родината си и по тази причина се обръща към своя украинска колежка с въпроса с какво би могъл да помогне. Тя му дава концепция да направи подаяние на военно-медицинския батальон към украинската войска.
“Хоспиталиери се назовават тези хора и са на всички места по фронтовите линии. Това са парамедици, подготвени са да закрепят [състоянието на] един ранен човек, до момента в който стигне до болница, с цел да му бъде оказана съответна здравна помощ”, споделя Николай.
В самодейността му незабавно се включва близкият му другар Деян Трендафилов. Той приказва с някогашния си шеф, който дава обещание да обезпечи бюджет до 5000 лева Междувременно Николай и Деян съумяват да съберат от сътрудници и другари към 4000 лева
“Даже не успяхме да усвоим всички средства, които индивидът от другата компания беше подготвен да даде, тъй като напълнихме колата догоре и просто нямаше какво повече да купим”, споделя Козарски.
Той взима лист от украинската си колежка, в който са посочени най-необходимите за парамедиците материали. По думите му множеството неща в него обаче са “много характерни материали и лекарства, които се употребяват във военната медицина и доста мъчно се намират в България”.
Затова взема решение да не ги поръчва от Съединени американски щати или Западна Европа, а да се концентрира върху неща, които може да набави в границите на денонощие и да тръгне незабавно към Полша, където се намира един от пунктовете за приемане на дарения за украинските парамедици.
Николай и Деян съумяват да съберат десетина спални чували, термо долни дрехи за към 40 души, 9000 бинта, радиостанции, челници и други превързочни материали. Тръгват към Полша на 28 февруари и вечерта на същия ден излизат от България през Видин. Цялото им пътешестване трае към 17 часа. Крайната точка е град Пржемисъл, който се намира на украинската граница, покрай Лвов.
“По пътя видяхме най-малко три буса - един маджарски, един чешки, на които имаше надписи “Хуманитарна помощ за Украйна”. Имаше и един различен бус, на който имаше по-различен надпис: “Путин ху*ло”, споделя Козарски.
Впечатленията му от Пржемисъл са, че градът несъмнено живее в изключителна конюнктура. Често от границата идват полицейски коли, които ескортират коли, провеждат се доброволчески акции, хората на всички места се вълнуват от ориста на украинците.
Докато споделя за пътуването си, Николай споделя, че сега се намира със фамилията си в Румъния, където чака да разбере дали друга негова колежка ще успее да напусне Украйна, с цел да я закара дружно с двете ѝ деца в България.
По думите му, наред с изгодата от самите дарения, които с Деян са оставили в пункта на украинските парамедици, той е даже по-доволен от верижната реакция, която самодейността му е провокирала измежду негови другари.
Само ден откакто разгласява в обществените мрежи Facebook и ЛинкдИн информация за дарителската си акция, му се обаждат трима души, с цел да го помолят да ги ориентира по какъв начин да провеждат и те сходни акции. В последна сметка се оказва, че по този метод описът на парамедиците доближава до “фирми, които могат да набират и от по-трудно наличните материали”.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ