Ето къде е заровено кучето – историята на израза
Историята на израза „ Ето къде е заровено кучето “ води корените си от Средновековна Европа. Австрийският ерцхерцог Сигизмунд във всички свои пътувания взимал със себе си своето куче.
И един път на път за Холандия кучето с цената на своя живот избавил стопанина си от гибел. Благодарният херцог тържествено погребал четириногия си приятел и на гроба му сложил монумент, стоял повече от два века – до началото на XIX век.
По-късно кучешкият монумент можел да бъде открит от туристите единствено благодарение на локалните поданици. По това време се родила и поговорката „ Ето къде е заровено кучето “, носещ смисъла „ Намерих това, което търсех “, „ Добрах се до същината “.
Впрочем, за татковина на тази фраза претендират и от дребния немски град Валтерхаузен, където се намира монумент на заровено куче.
Според преданието преди 100 години локален свещеник разкрил гроб на куче на локалното гробище и препогребал животното в локалния парк. На това място през днешния ден има каменна табелка-паметник с описанието на тази история. Местните поданици твърдят, че фразата „ Ето къде било заровено кучето “ произлиза точно от техния град.
Но има и още по-стара и не по-малко евентуална версия. Когато гърците решили да провеждат борба по море против персийския цар Ксеркс, те авансово качили на транспортен съд старците, дамите и децата и ги изпратили на остров Саламин.
Разказват, че кучето, принадлежащо на Ксантип, татко на Перикъл, не поискало да се раздели със своя собственик, скочило в морето и отплавало след кораба, добирайки се до Саламин. Изнемощяло от отмалялост, там издъхнало.
Според свидетелството на античния историк Плутарх в памет на кучето на брега на остров Киносем има кучешки монумент.
