Петър Стоянович: Позната история, политиците продължават с игричките
" Историята, която политиците пишат, е позната - надхитряне, игра на национална топка (кой ще удари другия), на ластик (кой ще вдигне по-високо крачето) и други Мисля, че съм реалист и считам, че сигурно ще имаме държавно управление ", съобщи проф. Петър Стоянович.
Историкът разяснява и церемонията около погребението на патриарх Неофит предходната събота. То мина с почести и ритуали, подобаващи за заравяне на държавен глава.
" Тази царственост в изпращането, аз одобрявам такива неща, учудва хладна Европа и още по-хладния различен свят. Такова нещо доста рядко се случва и считам че от страна на управляващите, те качиха малко по-нависоко това опело, тъй като всеки искаше да не се посрами пред другата страна, да не е дал по-малко от себе си.
И партиите, и президентът участваха в този огромен обществен театър с любов, само че и със съзнанието, че нещо огромно си отива, и не съм сигурен, че това е единствено личността на патриарх Неофит, само че и най-много, че сме изпълнили една своя фантазия, блян като нация ", изясни Стоянович.
" Изводите, които можем да си създадем като жители, е, че нацията имаше потребност от сходно обществено припознаване. С престиж, с нещо, което да си коства или да е достоверно за българина, той да се припознае с нещо. Портрет, който желае да постави на стената си, сподели професорът.
" Нямам исторически спомен с такава върволица да са изпращани български църковни глави. Изведнъж тези политици, които в действителност се ритат, излязоха смирени, дружно и минаха през половината столица. Това е невиждано нещо, което евентуално ще бъде изучавано от психолози и от историци ", добави той.
Историкът разяснява и церемонията около погребението на патриарх Неофит предходната събота. То мина с почести и ритуали, подобаващи за заравяне на държавен глава.
" Тази царственост в изпращането, аз одобрявам такива неща, учудва хладна Европа и още по-хладния различен свят. Такова нещо доста рядко се случва и считам че от страна на управляващите, те качиха малко по-нависоко това опело, тъй като всеки искаше да не се посрами пред другата страна, да не е дал по-малко от себе си.
И партиите, и президентът участваха в този огромен обществен театър с любов, само че и със съзнанието, че нещо огромно си отива, и не съм сигурен, че това е единствено личността на патриарх Неофит, само че и най-много, че сме изпълнили една своя фантазия, блян като нация ", изясни Стоянович.
" Изводите, които можем да си създадем като жители, е, че нацията имаше потребност от сходно обществено припознаване. С престиж, с нещо, което да си коства или да е достоверно за българина, той да се припознае с нещо. Портрет, който желае да постави на стената си, сподели професорът.
" Нямам исторически спомен с такава върволица да са изпращани български църковни глави. Изведнъж тези политици, които в действителност се ритат, излязоха смирени, дружно и минаха през половината столица. Това е невиждано нещо, което евентуално ще бъде изучавано от психолози и от историци ", добави той.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ