Поп Груйо, който изрече клетвата за Априлското въстание
Историческите архиви пазят загатна за свещеници, които са били измежду дейните дейци на Априлското въстание. Като поп Харитон от Габрово, който умира край Дряновския манастир, като поп Никола Троянов, именуван и поп Сокол, починал след изтезания в Пловдивския затвор.
Но едно от най-запомнящите се духовни лица от въстанието е поп Груйо Тренчов, прочут и като Груйо Бански. Бански, тъй като е роден в панагюрското село Баня, където родът Тренчови се занимавал с овчарство и мутафчийство.
Той е третото дете на Тренчо и Стана и когато се ражда през 1836 година, е наименуван Григор, само че всички го назовават Груйо. Учи в локалното килийно учебно заведение, а най-често е под грижите на баба си Нена. Когато израства, благодарение на чичо си отпътува да учи за духовник в мъжкия метох на Самоков. Връща се в Баня през 1854 година и става преподавател в килийното учебно заведение, преподава и в селата Овчеполци (Ферезлии) и Тополи дол (Кавак дере). Същевременно е църковен артист.
През 1858 година се случват две неща в живота му - ръкоположен е за духовник във въпросните села под името йеромонах Игнатий Рилец и се дами за Нейка Мутева. Раждат им се общо 5 дъщери, само че три умират съвсем незабавно след раждането си. А през 1863 година почива и Нейка. Така Груйо остава 27-годишен вдовец с две дребни дъщери. Същата година той се прибира в Баня и става духовник там и в прилежащото село Мечка, като в същото време продължава да бъде и преподавател.
Един от повратните моменти в живота на Груйо Бански става срещата му с Васил Левски, който минава през Баня по време на обиколките си в подготовка на въстание. Разбира се, поп Груйо става член на революционния комитет в родното си село. Но след залавянето и обесването на Левски комитетът приключва активността си и по този начин 3 години - до 1876-а.
Тогава в Пазарджишко се появява Георги Бенковски, който приготвя въстанието в IV революционен окръг. Двамата със свещеника стават близки сподвижници. На 8 февруари Бенковски пристига в Баня, с цел да възобнови активността на революционния комитет. За ръководител е определен точно поп Груйо, който заклева останалите сподвижници. Домът му пък се трансформира в всекидневно място за срещи на комитите. Същевременно двете дъщери на свещеника също се посвещават на делото и стартират да създават фишеци за бъдещото въстание.
На 25 март поп Груйо организира клетвата и измежду панагюрските революционери, а на 31 март и измежду тези от село Мечка. Но паметният миг е клетвата, изречена от него, в местността Оборище, където делегатите от революционните комитети взимат решение за въстанието. Ето какво написа за този миг Захари Стоянов в своите " Записки по българските въстания ":
„ Щом се появиха емблемите на християнското великолепие пред лицето на депутатите, Бенковски и другите апостоли наведоха саблите си надолу в земята и клюмнаха глави в символ на страхопочитание и благоговение към божествената работа. Колкото и да бях убеден, че всред апостолите нямаше хора със строга богобоязливост, в тоя случай обаче съм подготвен да засвидетелствувам, че те благоговееха с чисто сърце, без никакво двуличие и притворство. “
Както е известно, въстанието избухва в Копривщица и Панагюрище на 20 април. Още на идващия ден поп Груйо отива там, с цел да освети знамето на въстаниците. И освен това - той се бори против турците като челник на чета от 30 индивида. Неговата чета е изпратена да оказва помощ на бранителите на село Петрич, само че идва прекомерно късно - на 29 април селото към този момент било опожарено.
На връщане към Панагюрище четниците виждат горящите къщи на града и вземат решение да се разделят. По-голямата част поема към село Баня и го намира изоставено от жителите. Въстанието отива към своя залез...
Поп Груйо се вижда за финален път с Георги Бенковски в нощта на 1 против 2 май покрай Панагюрище, след което се разделят. Бенковски пада в Тетевенския Балкан след изменничество, а поп Груйо Бански и неговите четници се предават на турците, с цел да спасят от жестокости своите съселяни. Водят ги от затвор в затвор, а след общата прошка са освободени. Но по време на Руско-турската война поп Груйо още веднъж е задържан и първо лежи в Цариградската тюрма, а по-късно и в тази на град Коня, Мала Азия.
Едва след края на Руско-турската война през 1878 година свещеникът е амнистиран, освободен е и се прибира в Баня. Съселяните го посрещат тържествено, а учениците декламират в негова чест:
Добре пристигнал, ах, страдалче,
зарад нашия народ.
Верни бяхте и страдахте
за народа, дор до гибел! "
Поп Груйо още веднъж става духовник и преподавател в селото. Неговите съселяни го наричали „ живо сребро “, а самият той в никакъв случай не не помни своя другар Георги Бенковски и постоянно споделя: „ Добре стори Бенковски, че се умъртви. Инак какъв брой щеше да му чини капата през днешния ден? “.
И в действителност - свещеникът получава скромна поборническа пенсия от 60 лв., а през 1893 година се отдръпва от службата си в църквата и в същото време моли Народното събрание да му отпусне малко по-голяма пенсия. През 1897 г. поп Груйо написва поемата „ Записки по Средногорското въстание “, а до края на живота си всяка година върви до Оборище на 20 април и отслужва панихида за починалите въстаници.
На 17 ноември 1908 година на 72-годишна възраст духовник Груйо Тренчов умира, като по категорично негово предпочитание не е заровен в двора на църквата, в която е служил, а в селските гробища.
Но едно от най-запомнящите се духовни лица от въстанието е поп Груйо Тренчов, прочут и като Груйо Бански. Бански, тъй като е роден в панагюрското село Баня, където родът Тренчови се занимавал с овчарство и мутафчийство.
Той е третото дете на Тренчо и Стана и когато се ражда през 1836 година, е наименуван Григор, само че всички го назовават Груйо. Учи в локалното килийно учебно заведение, а най-често е под грижите на баба си Нена. Когато израства, благодарение на чичо си отпътува да учи за духовник в мъжкия метох на Самоков. Връща се в Баня през 1854 година и става преподавател в килийното учебно заведение, преподава и в селата Овчеполци (Ферезлии) и Тополи дол (Кавак дере). Същевременно е църковен артист.
През 1858 година се случват две неща в живота му - ръкоположен е за духовник във въпросните села под името йеромонах Игнатий Рилец и се дами за Нейка Мутева. Раждат им се общо 5 дъщери, само че три умират съвсем незабавно след раждането си. А през 1863 година почива и Нейка. Така Груйо остава 27-годишен вдовец с две дребни дъщери. Същата година той се прибира в Баня и става духовник там и в прилежащото село Мечка, като в същото време продължава да бъде и преподавател.
Един от повратните моменти в живота на Груйо Бански става срещата му с Васил Левски, който минава през Баня по време на обиколките си в подготовка на въстание. Разбира се, поп Груйо става член на революционния комитет в родното си село. Но след залавянето и обесването на Левски комитетът приключва активността си и по този начин 3 години - до 1876-а.
Тогава в Пазарджишко се появява Георги Бенковски, който приготвя въстанието в IV революционен окръг. Двамата със свещеника стават близки сподвижници. На 8 февруари Бенковски пристига в Баня, с цел да възобнови активността на революционния комитет. За ръководител е определен точно поп Груйо, който заклева останалите сподвижници. Домът му пък се трансформира в всекидневно място за срещи на комитите. Същевременно двете дъщери на свещеника също се посвещават на делото и стартират да създават фишеци за бъдещото въстание.
На 25 март поп Груйо организира клетвата и измежду панагюрските революционери, а на 31 март и измежду тези от село Мечка. Но паметният миг е клетвата, изречена от него, в местността Оборище, където делегатите от революционните комитети взимат решение за въстанието. Ето какво написа за този миг Захари Стоянов в своите " Записки по българските въстания ":
„ Щом се появиха емблемите на християнското великолепие пред лицето на депутатите, Бенковски и другите апостоли наведоха саблите си надолу в земята и клюмнаха глави в символ на страхопочитание и благоговение към божествената работа. Колкото и да бях убеден, че всред апостолите нямаше хора със строга богобоязливост, в тоя случай обаче съм подготвен да засвидетелствувам, че те благоговееха с чисто сърце, без никакво двуличие и притворство. “
Както е известно, въстанието избухва в Копривщица и Панагюрище на 20 април. Още на идващия ден поп Груйо отива там, с цел да освети знамето на въстаниците. И освен това - той се бори против турците като челник на чета от 30 индивида. Неговата чета е изпратена да оказва помощ на бранителите на село Петрич, само че идва прекомерно късно - на 29 април селото към този момент било опожарено.
На връщане към Панагюрище четниците виждат горящите къщи на града и вземат решение да се разделят. По-голямата част поема към село Баня и го намира изоставено от жителите. Въстанието отива към своя залез...
Поп Груйо се вижда за финален път с Георги Бенковски в нощта на 1 против 2 май покрай Панагюрище, след което се разделят. Бенковски пада в Тетевенския Балкан след изменничество, а поп Груйо Бански и неговите четници се предават на турците, с цел да спасят от жестокости своите съселяни. Водят ги от затвор в затвор, а след общата прошка са освободени. Но по време на Руско-турската война поп Груйо още веднъж е задържан и първо лежи в Цариградската тюрма, а по-късно и в тази на град Коня, Мала Азия.
Едва след края на Руско-турската война през 1878 година свещеникът е амнистиран, освободен е и се прибира в Баня. Съселяните го посрещат тържествено, а учениците декламират в негова чест:
Добре пристигнал, ах, страдалче,
зарад нашия народ.
Верни бяхте и страдахте
за народа, дор до гибел! "
Поп Груйо още веднъж става духовник и преподавател в селото. Неговите съселяни го наричали „ живо сребро “, а самият той в никакъв случай не не помни своя другар Георги Бенковски и постоянно споделя: „ Добре стори Бенковски, че се умъртви. Инак какъв брой щеше да му чини капата през днешния ден? “.
И в действителност - свещеникът получава скромна поборническа пенсия от 60 лв., а през 1893 година се отдръпва от службата си в църквата и в същото време моли Народното събрание да му отпусне малко по-голяма пенсия. През 1897 г. поп Груйо написва поемата „ Записки по Средногорското въстание “, а до края на живота си всяка година върви до Оборище на 20 април и отслужва панихида за починалите въстаници.
На 17 ноември 1908 година на 72-годишна възраст духовник Груйо Тренчов умира, като по категорично негово предпочитание не е заровен в двора на църквата, в която е служил, а в селските гробища.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ