Исторически личности, които твърдят, че са виждали русалки … По-голямата част

Исторически персони, които настояват, че са виждали русалки … По-голямата част от хората са сигурни, че русалките са просто хубав мит и в реалност те не съществуват. Смятат, че в случай че някой твърди, че е видял нещо сходно, тогава е в резултат на неговото въображение (Zona666.com). Въпреки това, има очевидци, които са видели русалки и са безапелационни в истинността на изказванията си. В същото време, те са одобрени и се считат за рационални и надеждни хора, които нямат халюцинации, не вършат фалшификации и не лъжат съзнателно. Христофор Колумб Същият Колумб (Christopher Columbus), който решиl да тръгне да търси морския път до Индия, само че се “объркал ” и разкрил Новия свят – Северна и Южна Америка. Но, той е прочут освен с това, че е популярен мореплавател, само че и с това, че персонално е следил русалки в океана, за които е писал в дневника си. Той срещнал три от тези странни същества, когато корабите му плавали към Карибите. В регион, наименуван по-късно Доминиканската република. Колумб разказва русалките: “Те, на половина не са толкоз красиви красиви, както ги разказват и наподобяват повече на мъже. ” Сега, историците считат, че той е объркал русалките с Ламантините (Trichechidae, Manatidae). Те са мързеливи морски бозайници, които през по-голямата част от живота си просто постепенно плуват в плитките води и дъвчат водорасли.



Понякога вършат отвесна стойка във водата и единствено главите им стърчат от водата. И тогава при доста мощна късогледство и мъгла или по здрач е допустимо да ги объркате с човек. Не знаем нищо за това, дали Колумб е имал проблеми със зрението и дали е видял русалки в мъгливия здрач. А също по този начин, дали е бил привързан към рома след шестмесечно изтощително корабоплаване. Таро Хориба Таро Хориба (Taro Horiba) бил сержант в отряд японски бойци, който през 1943 година, в разгара на Втората международна война, кацнал на дребния остров Кай в Индонезия. Почти незабавно, бойците започнаха да го осведомят за странни “водни хора ”, които плували край брега.



Когато Хориба попитал локалните за тези същества, те му споделили, че назовават ​​тези създания Оранг Икан (Orang Ikan), което в превод значи “хората риби ”, и че има доста от тях. Малко по-късно, Хориба съумял персонално да види натрупа на починал Оранг Икан, впримчен в риболовна мрежа. Според него, лицето му било изцяло човешко, само че устата му била огромна и необятна, като на шаран. Съществото не надвишавало метър височина, а зъбите в устата му били дребни, само че остри като игли. Кожата била розова, а на главата вместо коса имало нещо като шипове. Под кръста, съществото нямало рибена опашка, а крайници като човек, само че сред пръстите и ръцете имало мембрани. По-късно, Хориба доста пъти проклинал себе си, че не направил фотоси на това творение. В идващите години, неведнъж се опитвал да убеди зоолозите да му повярват. Прочетете повече за Оранг Икан ТУК. Главата на авторитетния клан Макдоналд и локален шериф През 1830 година, жителите на Западните острови, Шотландия, събирали морски водорасли на брега, когато видели фигура в плитката вода, наподобяваща дребна жена. Когато се пробвали да доплуват до нея, тя заплувала по-навътре в морето. Едно момче хвърлило камък към нея и тя изпищяла от болежка, след което изчезнала във водата.



Четете още: На какво се основават легендите за огнедишащите дракони? Няколко дни по-късно, мъртвото й тяло било изхвърлено на брега и към него се събрала огромна навалица. Това значимо събитие неотложно е обявено на локалния притежател на земята – главата на авторитетния клан Макдоналд, който бил и локалният шериф. Според неговото изложение, горната част на тялото на съществото приличала на тялото на 4-годишно дете, единствено че имало развити женски гърди. Кожата била доста бяла и мека, а косата на главата била тъмна и дълга. Долната част на тялото била под формата на рибешка опашка, само че без люспи. Тъй като, това творение изглеждало по-скоро като човек, в сравнение с като животно, решили да бъде заровено като човек. Всички локални поданици и главата на клана Макдоналд участвали на погребението. Според тях, „ това било най-красивото заравяне по тези места “. За страдание обаче, гробът на русалката не е маркиран по никакъв метод и скоро всички не запомнили тъкмо къде е заровена. Влиятелен вълшебник В Япония има дългогодишни доказателства за наблюдаване на русалки, макар че русалките им са надалеч по-рибни и по-малко хуманоидни от европейските. В устата си имат доста остри зъби, които от време на време откъсват ръцете или краката на хората. Други имат рога на главата си. Също по този начин, японските русалки могат да владеят магия.



Останките на една такава нимфа са във Фукуока, в храма Ryuguji Temple. Според легендата, тази нимфа е изхвърлена на брега, в залива Хаката (Hakata), през 1222 година Влиятелен локален вълшебник оповестил, че е добра прокоба, и че останките на съществото би трябвало да бъдат непокътнати в храма Ryuguji, чието име безусловно се превежда като „ Подводният двор на бога Дракон “. В идващите епохи, костите на русалката били приети за чудотворни. Те се поставяли във вода, която по-късно била давана за пиянство на пациенти, по време на епидемии от едра шарка и други инфекциозни болести. Сега в храма има 6 кости, които са мощно развалени от водата, тъй че е мъчно да се дефинира, даже от зоолозите, на кого принадлежат. Хенри Хъдсън Хъдсън (Henry Hudson) е британски откривател, живял при започване на 17 век. Той е най-известен с пътуванията си в Северна Америка. Сега има някои заливи и реки, които носят неговото име.



Освен това, той е направил 4 експедиции в търсене на Северозападния проход. При второто му пътешестване, през Арктика, ледът блокира кораба му. Той е заставен да смени курса и да плава към съветския архипелаг Нова Земля. Но, пътят там също бил блокиран от лед. В резултат на това, Хъдсън се върнал вкъщи. Но, по време на престоя си в съветските води видял нимфа. Според Хъдсън, русалката „ от пъпа нагоре “ имала женско тяло, с бяла кожа и дълга черна коса, а под пъпа – имала опашка, която приличала на делфин, с пъстра шарка, като на скумрия. Според критиците, Хъдсън може да е объркал морска свиня (Phocoena phocoena) с нимфа. Към Част 2 – ТУК