Ранавалона I – обикновеното момиче, което стана тиранична кралица
Истинското име на Ранавалона I e Рамаво. Родена през 1788 година в Мадагаскар, тя има непретенциозен генезис. Когато татко й научил за скрит план за убийството на бъдещия крал Андрианампоинимерина, той споделил на господаря си и по този начин заговорът бил оголен. Като признателност за това, че избавя живота му, крал Андрианампоинимерина осиновява Рамаво и се грижи за нея като за лична щерка. Също по този начин той уредил тя да се омъжи за сина му Радама.
Крал Андрианампоинимерина
Така, когато Радама става крал Радама I, Ранавалона става първата му от дванадесетте дами. Заради позиция й нейните деца са тези, които ще станат наследници на трона. Както в доста култури, нуждата от основаване на „ правоприемник и авариен правоприемник “ е естествената последваща стъпка в брака им, с цел да се обезпечи, че властта ще остане в фамилията. Въпреки това, крал Радама и Ранавалона в никакъв случай не са имали деца. Това става сериозен проблем, когато кралят умира откакто се заразява със сифилис.
На този стадий тя към този момент се беше сприятелила с доста хора, които имаха вяра в обичайния метод на живот на Мерина (тяхното племе). Съпругът й приживе бе позволил християнски мисионери в Мадагаскар, което му печели доста врагове, а хората се притесняваха, че племенника му, Ракотобе, ще последва стъпките на чичо си. Така доста от по-консервативните традиционалисти стартират да имат вяра в Ранавалона, а тя съумява да събере задоволително военни, с цел да удържи двореца през първите няколко дни след гибелта на Радама.
Ранавалона I
Хората вършат по-животосъхраняващия избор и вследствие на това едно момиче от простолюдието се издига до кралица – коронацията й е на 12 юни 1829 година Едно от първите й дейности бяха да убие Ракотобе и майка му, дружно с доста негови родственици. На коронацията си тя разгласи:
Силни думи, само че дали в действителност ръководството на Ранавалона е направило народа й благополучен? Със сигурност тя се опита да се придържа към обичайните полезности като приключва съвсем всички политически решения на брачна половинка си: тя гони мисионерите, разтрогва комерсиалните съглашения с Франция и Англия и отблъсква последвала офанзива от френския флот.
Веднъж един от любовниците на Ранавалона – който тя хваща с друга жена – отхвърля да яде кожи и в резултат на това неотложно е намушкан в шията. След една борба против французи и англичани, тя взима 21 от главите им и ги набучва на колове, които слага на брега, с цел да служат за предизвестие за последващи възможни нападатели. Друг е въпросът, че тази борбата в действителност е извоювана, тъй като мадагаскарците имат шанс – доста от чужденците падат жертва на малария.
Ранавалона също по този начин напълно не разрешава практикуването на християнство в своето царство; тя не желае да има нищо общо с християнската религия, кръщенията или неделните служби. През 1835 година тя сподели, че няма да отхвърля на чужденците свободата им на вяра, само че това не е нещо, на което би трябвало да се учи нейния народ и „ който наруши законите на моето царство, ще бъде погубен – който и да е той “.
В разследване на политиките на кралицата, доста християнски водачи бягат, оставяйки своите поклонници да се оправят с санкциите, пандиза, изтезанията и изтезанието, които следват по новите закони. В един миг Ранавалона подрежда 15 християнски водачи да се завържат с въжета и да се провесят над скалисто дере. След това тя прерязва въжетата, запращайки ги да се срещнат основателя си. Смята се, че няколко хиляди души са били осъдени по религиозни аргументи по време на ръководството на Ранавалона.
Ракото
Раналоналона ражда наследник на име Ракото, който по традиция стана легален правоприемник на починалия цар Радама. Ракото не беше склонен с доста от политиките на майка си и взе участие в няколко заговора против живота й, нито един от които сполучлив. Независимо от това, той въпреки всичко е разгласен за правоприемник на трона и го поема, когато тя умират от естествена гибел през 1861 година.
„ Луда “, въпреки че може да е била и просто брутална по манталитет, Ранавалона в действителност е някои позитивни качества като политик и водач. Тя направи всичко допустимо, с цел да резервира културното завещание на своята страна – пази го от набезите на по-мощни страни, които желаят да се възползват и от естествените ресурсите на острова, и уголемява територията си, с цел да обхване в последна сметка съвсем целия Мадагаскар. Въпреки това гибелта става тематика и на погребението на Ранавалона. На погребението й инцидентно се възпламенява варел с барут и последвалата детонация убива няколко от присъстващите – ужасяващ, само че може би подобаващ завършек на нейното царуване.
Ракото, който взе името Радама II след коронацията си, отстранява доста от политиките на майка си, само че се оказа некадърен да отстрани заговорите за ликвидиране му, и надлежно е отстранен единствено няколко години след възкачването си.
