Искам да рисувам нещо от хелоуин. Тези думи, казани зад

Искам да рисувам нещо от хелоуин. Тези думи, казани зад тила ми, ме вкамениха.
Произнеслият тези думи бе находчив възпитаник, а аз бях влезнал за малко в час по изобразяване. Колежката им беше дала задача да се опитат да нарисуват портрет на някой наш будител или нещо, обвързвано с будителите.
Наложи се да поговоря с децата за националните будители. Не знам обаче до каква степен това имаше смисъл, тъй като преди мен и колежката го беше правила.
Тъжен факт е, че днешните деца възприемат доста повече хелоуин, в сравнение с Деня на будителите. И освен страховитите костюми са повода...
Защото и ние си имаме кукери, само че какъв брой от децата обикалят с кукерски маски да гонят злите сили...
А зли сили има колкото искаш. Но те не са единствено на този ден. Те са непрестанно към нас, откъсват ни от българщината, от българските корени и обичаи. Те подменят езика ни, родовата памет, нашия генетичен код. Те подсъзнателно карат децата ни да харесват непознатото. Защото дружно с детската маска в главите им влиза чуждопоклонничеството.
Затова Денят на националните будители е един доста прекрасен празник, който би трябвало да се отбелязва тържествено. Но съгласно мен е значимо и всеки ден да е обвързван с невидима нишка с този ярък ден. Да бъдем будни ежедневно, а не да си проспиваме живота в еснафско блаженство. Да се вслушваме в словата на будителите, да се вглеждаме в делата им и да се опитваме да ги следваме, а не да изпадаме в незаинтересованост от невъзможности или в другата прекаленост - еуфорията на лесните занимания и живота ден за ден.
Но тачим ли в действителност будителите или се сещаме за тях единствено на 1 ноември?
Учителите, едни от актуалните будители, са подложени на невиждан напън: и от възпитаници, и от родители, и от съответните институции. И това не са единствено приказки, а персонални наблюдения от към този момент над 20-годишния ми стаж като преподавател. Никога те не са имали по-малко права, в сравнение с през днешния ден. Ученици не зачитат учителя, налитат на разпра. Родители желаят пояснения от учителите за двойки, за направена на всеослушание забележка и защо ли още не. И все учителят е отговорен...
Ами другите будители? Да вземем писателите. Ако не се вписваш в модерната "идеологически вярна партийна " линия да хулиш социализма и да възхваляваш (несъществуващите!) евроатлантическите полезности, да вкарваш в сюжетната линия бандити, опиати, секс, то тогава съвсем нямаш никакъв късмет да бъдеш видян.
И си мисля, имаме ли потребност от будители през днешния ден? Или с непознатите маски се усещаме уютно?