Момчил Карамитев: Апостол Карамитев чакал 9 години деца
Иска ми се да отбележа 100-годишнината на татко ми и в Лос Анджелис, където има хора, които го помнят или са чували за него от родственици и познати
Най-трудната роля на Апостол е последната му – на цар Йоан Асен. Вече доста болен, му се постанова да играе с перука и 45- килограмова броня в най-голямата горещина
Помня по какъв начин родителите ми разпалено обсъждаха основаването на човешки ембрион в епруветка
Участвах в “Момиче за милиони долари ” с Хилари Суонк от “двете страни ” на камерата – като реализатор на дребна роля и като помощник
Всичко стартира от една остаряла фотография - на нея са незабравимият артист Апостол Карамитев и синът му Момчил като дете. Запитах се каква ли история се крие зад нея?! Потърсих самия Момчил Карамитев, с цел да опише за това в годината, когато България празнува 100 години от рождението на Апостол Карамитев.
Оказа се, че Момчил е по работа в Ел Ей. Той живя тук 30 години, само че преди близо две години- след загубата на брачната половинка си, се откри в София. С Момчил говорим за всичко - от незабравимите функции на Апостол Карамитев, какъв татко и брачен партньор беше - до гибелта му, както и за неговите планове. “Случайно открих тази фотография у дома. Да си призная, не си припомням къде е правена, нито от кого. За страдание, и майка ми (актрисата Маргарита Дупаринова - б.а.) си отиде през 2005 година и към този момент няма кого да попитам. По това време съм бил в 4-и клас. Много добре си припомням поради моята прическа. Хич не я харесвах. (Смее се.) Баща ми ме водеше да ме подстригва при бръснаря Райчо. Той работеше в салона в градинката на “Кристал ”, където са снимани някои от сцените на “Любимец 13 ”. Аз се чудех по какъв начин да наподобявам повече като мъж, а Райчо все като дете ме подстригваше. И татко ми видя, че това не е моята прическа, и смених салона. Знам, че доста хора го свързват с “Любимец 13 ”…
-Това ли беше обичаната му роля? Той влизаше в най-различни облици. Над 50 единствено в киното.
- Любимата му роля е Александров в “Бялата стая ”.
- А коя е най-трудната му? Може би “Сватбите на Йоан Асен ”, която в действителност е последната му.
- Да, това е най-трудната му. За да влезе в ролята на цар Йоан Асен татко ми направи огромно историческо проучване преди фотосите.
Екипът имаше безкрайни подготовки и дълъг интервал на направа на костюми. Повече от два месеца са репетирали до най-малкия подробност. Режисьорът Вили Цанков беше перфекционист. Тежко се работеше с него. Филмът е сниман някъде край Плевен. Баща ми беше доста болен към този момент, само че му се наложи да играе с перука и 45-килограмова броня в най-голямата горещина. Той живееше в страшни болки. Нас не ни притесняваше, оправдаваше положението си с дискова херния. Коста Цонев ми е казвал, че се е превивал от болки на снимките… Не дочака края на кино лентата. Коста Цонев приключи неговата роля.
- Същински рицар е бил татко ви! Как се е запалил по театъра?
- Баща ми е израснал в доста оскъдно семейство, били са трима братя и от дребни са помагали на родителите си. Баща им - моят дядо, е работил доста тежка работа на пристанището в Бургас, с цел да устоя фамилията. Казвам това, с цел да подчертая, че той не е израснал в артистична среда, която да го подтикне към актьорската специалност. Но от дребен си знаел, че ще бъде артист. Играел е в ученическия спектакъл на Италианския колеж в Бургас. Неговият преподавател по български е забелязал артистичността му и го окуражил да тръгне по този път. Накарал го да повярва, че може да бъде артист! Италианското учебно заведение доста му е помогнало за неговия мироглед. Той е бил първенец и поради това е имал право - като премия - да върви за цялостен месец в семейство в Италия. Няколко пъти е бил там и доста добре владееше италиански.
- Баща ви имаше ли оферти да играе в чужбина?
- Снимал се е в непознати филми. “Легенда за любовта ”: от една история са направени 2 разновидността - с български артисти и втори с чешки. Апостол Карамитев играе и в двете продукции. С Емилия Радева в българския и с Жана Рибарова в чешкия. Питали са ме дали няколко месеца след фотосите тя се е самоубила поради татко ми. Не знам нищо по този въпрос.
Баща ми играе боец в маджарски филм, а в немска продукция има основна роля на български шпионин. Имали са забавна среща с Марчело Мастрояни. Единствено татко ми е приказвал италиански от цялата интернационална група актьори на огромен фестивал в Москва. Марчело забелязал, че татко ми има прошарени бакенбарди и му споделил: “Аз, в случай че вървя по този начин в Италия, в никакъв случай няма да ми дадат работа! ”.
- Апостол Карамитев е най-младият актьор в историята на България, почетен с купата “народен актьор ”. Това сътвори ли му врагове?
- Имаше врагове, доста. И откакто си отиде, не стопираха. Не бих желал да посочвам имена 50 години по-късно. Много играеха с Любо Кабакчиев, само че когато татко ми умря, имаше концепция да изложат тленните му остатъци на сцената на Народния спектакъл, с цел да се сбогуват хората. Но Кабакчиев не позволи, тъй като сподели, че има заплаха хората да изпочупят седалките на театъра, по тази причина сбогуването беше във ВИТИЗ.
Голямо възмездие имаше и от Павел Васев. Като студент той се появил пийнал на лекции и татко ми го изгонил от занятия във ВИТИЗ. По-късно Васев стана шеф на Народния спектакъл и веднага махна името на татко ми от “Камерна сцена Апостол Карамитев ”.
Нарече я “Камерна сцена на 4-ия етаж ”. Мотивът му: “Защо пък да се споделя Апостол Карамитев, да не би той да е бил най-хубавият? ”. Навремето това е била една заличка за осъществяване на събрания, а татко ми се преборил да провиснал средства и да зафункционира като дребна театрална зала с цялото належащо съоръжение. Така той е отворил още една опция за актьорите. Шест години се пробвах да върна името на татко ми. В последна сметка това се случи с разпореждане на Министерството на културата. Тази зала справедливо носи името Апостол Карамитев не тъй като той е бил най-хубавият, а от най-хубавите, само че той се е занимавал с цялата организация, той я е отвоювал, той я е основал. Дори не знам по какъв начин е съумял да ги убеди, откакто беше безпартиен.
- Как родителите ви успяваха да се грижат за вас със сестра ви - и двамата бяха толкоз отдадени на театъра? И майка ви Маргарита Дупаринова беше измежду звездите на българския спектакъл и кино.
- Родителите ни не са имали деца 9 години. Майка ми съумяла да забременее благодарение на билки. Нямахме най-щастливото детство на света. Родителите ни бяха доста заети. Държаха да бъдем доста независими. От дребни ни учеха на това! Вечер трябваше самичък да задрямвам. Докато се борех със съня, всякога си споделях, че няма да ги пусна да играят на идната вечер. Но по този начин си остана и занапред… С татко ми сме отишли един път на море и един път на планина - в Говедарци.
- Пазите ли някое от тези хиляди писма, които татко ви получаваше от почитателки? Или майка ви ги изхвърли?
- Никога не съм чул у дома да се беседва на сходна тематика - за фенките на татко ми. Възможно е майка ми да го е претърпяла тежко. Знам, че имаше куфар с писма, само че не знам къде е той.
- Кой е най-скъпият спомен, който пазите от родителите си?
- Майка ми ме подкани да не се срамя, че съм актьорско дете. Винаги ще помня по какъв начин тя ми предложи да се явя на изпит във ВИТИЗ с материали по Доналд Бисет и това ми оказа помощ. Веднъж ме помоли да подражавам една циганка и татко ми се учуди по какъв начин се оправям. А първият ни спор с татко ми беше, че аз скрито се записах на кинокръжок. Тогава той разбра, че няма да се отърва от киното, то си е нужда. За да не вървя да виждам филми, той ми даваше всяка заран тъкмо пари за сандвич с кренвирш. Но аз си давах парите за билет за кино. Не усещах апетит.
Например изгледах “ Сбогом, гринго ” в кино “Сердика ” 13 пъти, живеех с тази история. Аз не бях първенец като него. Той постоянно сядаше до мене. Тази фотография, от която потегли нашият диалог, ми припомня тъкмо тези моменти, когато ме изпитваше и в случай че имаше потребност, ми помагаше за уроците по математика, само че след това реши, че сам би трябвало да се оправям.
Никога не съм бил синът на мама! Не ме е глезила, не ме е слагала над другите, само че ме е защитавала, когато е имало потребност. Тя ме е обичала по неин метод, само че в никакъв случай не чух да споделя, че съм доста добър или каквото и да е било в моя изгода. Чак откакто се ожених, се сближихме, само че малко живяхме дружно.
Баща ми ще запомня с това по какъв начин ме беше взел със себе си и крачехме из коридорите на Киноцентъра. Тогава му споделих, че желая да стана режисьор. Той ми сподели: “Един добър режисьор би трябвало да знае и актьорската специалност ”.
Години по-късно ме одобриха постановка актьорско майсторство. Не одобряваха кинорежисура – имаше нулеви години. Заминах за Италия по рекомендация на проф. Христо Руков, мой учител по театрален пердах и пластика. Бяхме на специализация там дружно с Ернестина Шинова. Стипендията беше за един човек, само че от България изпратиха двама, тъй като имаше опция да живеем в къщата на Борис Христов (оперния артист - б.а.).
Имах неповторимия късмет като студент да вземам участие в последния филм на великия Федерико Фелини - “Гласът на Луната ”. Той беше доста болен, само че не съм виждал някой различен режисьор по този начин да импровизира! Дори вървейки по улицата, всичко можеше да вкара ловко в кадър! Бях един от асистентите на продукция. “Нищо че сте студенти - няма единствено да гледате, ще работите ”, ни сподели той. После ни отпусна дребен хонорар. Много научих в Италия.
Всъщност заминаването за Италия стана по “италиански ” – с дребна неточност. Проф. Руков мислел, даже бил уверен, че съм приключил италианско учебно заведение, а в действителност татко ми беше ученик на италианското учебно заведение в Бургас “Алфредо Орияни ”. Неговото предложение било признато от университетския съвет във ВИТИЗ и аз подадох документи. Скоро по-късно в персонален диалог с проф. Руков стигнахме до претекстовете да ме предложи за специализация в Италия. Той ме погледна съществено и сподели, че знаел, че съм приключил италианска гимназия. Тогава му споделих, че не аз, а татко ми е приключил това учебно заведение. А той с усмивка рече: “Е, татко ти или ти – все едно. Да забележим дали италианците ще те одобрят ”. Понеже стипендията беше италианска.
Няколко години преди този момент беше изработен опит за нападение против папа Йоан Павел II и бяха разгърнали една антибългарска медийна агитация, че това е български скрит план. Оказа се, че италианците не видяха опасност от нас двамата с Ернестина и ни одобриха доста задушевно. По-късно се потвърди, че не е имало никакъв скрит план от страна на българската страна или нейните секрети служби. Положихме големи старания да научим езика, преди да отидем да учим там. (Смее се.)
- Сега е настоящо да се приказва за българите в Оскарови филми. Малцина си спомнят, че и вие имате подобен зад тила си.
- Да, участвах в правенето на “Момиче за милиони долари ” от “двете страни ” на камерата – като реализатор на дребна роля и като помощник. В този филм участваха Хилари Суонк, Морган Фрийман, а режисьор е Клинт Истууд. Филмът е притежател на 4 оскара през 2004 година
Правеше се разкадровката на сцените, а това става преди фотоси, от време на време и по време на фотоси се допълват или поправят неща. Бях се сближил с оператора и му предложих няколко допълнения, които бях научил от следването си в Италия. Той показа това с Клинт Истуут. Той подскочи и се сети, че преди години, като снимал в Италия, някой предложил такова придвижване на камерата. Пита ме от кое място съм и дали съм учил в киноучилище. След като му споделих, че пристигам от италианско училище и че съм роден в България, ме гледаше по различен метод.
Колкото до оскарите - това са обстоятелства и приказки – преливане от пусто в празно. Много хора си приписват заем за това, само че какво са създали те за приемането на оскара? Там се мълчи. Хареса ми само изявлението на артиста Димитър Маринов за неговото присъединяване – с какво се е справил в процеса на кастинга и когато е работил. Достойно професионално показване на високо равнище. Имах щастието да се срещна с него в София, откакто минаха всичките шумотевици. Имахме сърдечен, неналожителен и прям диалог. От него разбрах, че и той има желание да съобщи наученото на по-млади и неопитни хора.
Много се зарадвах и на Мария Бакалова, която с изключение на с младостта и чара си направи доста забавно извънредно влизане в това кино. Човек без нейните качества не би могъл да стигне до такава степен. Колкото и да лаеха против нея, не могат да омаловажат триумфа ѝ.
На това място не стъпва човек (в случая жена) единствено с хубост, съблазън и блага усмивка. Зад всичко това стои една систематична работа със самия себе си, с цел да можеш да достигнеш до това място.
- Върху какво работите сега?
- Много прелестно предизвикателство е да работя с колеги по двете новели, които ми предложи Сергей Комитски, мир и светлина на душата му. С тези планове направих хубаво завръщане към родината след дългата емиграция. Изучавам музика и се изучавам да изсвирвам. Ще си пренаредя събраните познания и умения, ще ги дам на някого, който има потребност. Говоря по този начин, тъй като всичко е в развой на правене.
Засега оказвам помощ на Съюза на българските актьори, на община Бургас, на Националния кино център, на хора, интересуващи се да създадат събития, свързани с годишнината на Апостол Карамитев. Надявам се да съумея да направя отбелязване на 100-годишнината на татко ми в Лос Анджелис, където има хора, които го помнят или са чували за него от родственици и познати. Нека напомним какво е оставил той.
- Ако беше жив Апостол Карамитев през днешния ден, какво щеше да каже за последните огромни събития като войната в Украйна и затварянето на света поради коронавирус пандемията?
- Една от главните тематики, които вълнуваха татко ми, беше по какъв начин животът се трансформира и заради какви аргументи. Помня по какъв начин разпалено обсъждаха с майка ми основаването на човешки ембрион в епруветка. По негово време нямаше интернет, само че той доста се информираше какво става по света. Той смяташе, че киното е доста забавно, пресъздавайки най-различни истории, само че всичко, което се случва по света - спорове и войни, е за сметка не на президенти, министър председатели и генерали, а на елементарните хора. А лично мен ме притесняват толкова чести избори - нещата не вървят. Неприятно е да гледаш по какъв начин на гърба на данъкоплатците шепа хора забогатяват и изобщо не ги интересува настоящото положение на народа. Млади хора не престават да отиват и да остават в чужбина заради липса на претовареност и мизерни хонорари, които не дават отговор на цените на продуктите и услугите.
Навремето бях изпаднал в отчаяние, тъй като ме бяха обвинили за нещо, за което нямах виновност. Споделих това с татко ми. Той отговори, че и на него му се е случвало няколко пъти, когато е бил на моите години, а даже и по-късно. Понеже заминаваше някъде по работа и нямаше опция да седи и да ме утешава, ми сподели нещо, което помня и до през днешния ден: “Където и да си, каквото и да се случва с теб, аз ще бъда постоянно с теб, до теб и за теб ”. Минаха години и в този момент, като работя по новелите, написани от Сергей Комитски, чета откъс от него, взет от книгата “Златният храм ” на Уилям Голдман:
“Каквото и да кажеш, каквото и да направиш, където и да отидеш, аз ще бъда постоянно наоколо. Когато се нуждаеш от мен, просто се обърни и аз ще бъда до теб ”. Това съвпадане ли е?
CV
Роден е през октомври 1960 година в София в фамилията на артиста Апостол Карамитев и актрисата Маргарита Дупаринова. Има сестра Маргарита, която също е актриса, само че в този момент живее в Канада.
През 1986 година приключва актьорско майсторство във ВИТИЗ (днес НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов ”) в класа на проф. Надежда Сейкова и доцент Елена Баева. После учи кино- и телевизионна постановка в Рим при проф. Анджело д`Алесандро.
През 90-те години специализира кинорежисура и кинодраматургия в Нюйоркския университет. После се реалокира в Лос Анджелис, където работи по интернационалните и американски филми.
ПЕПА ПЕТРОВА, Лос Анджелис особено за
Най-трудната роля на Апостол е последната му – на цар Йоан Асен. Вече доста болен, му се постанова да играе с перука и 45- килограмова броня в най-голямата горещина
Помня по какъв начин родителите ми разпалено обсъждаха основаването на човешки ембрион в епруветка
Участвах в “Момиче за милиони долари ” с Хилари Суонк от “двете страни ” на камерата – като реализатор на дребна роля и като помощник
Всичко стартира от една остаряла фотография - на нея са незабравимият артист Апостол Карамитев и синът му Момчил като дете. Запитах се каква ли история се крие зад нея?! Потърсих самия Момчил Карамитев, с цел да опише за това в годината, когато България празнува 100 години от рождението на Апостол Карамитев.
Оказа се, че Момчил е по работа в Ел Ей. Той живя тук 30 години, само че преди близо две години- след загубата на брачната половинка си, се откри в София. С Момчил говорим за всичко - от незабравимите функции на Апостол Карамитев, какъв татко и брачен партньор беше - до гибелта му, както и за неговите планове. “Случайно открих тази фотография у дома. Да си призная, не си припомням къде е правена, нито от кого. За страдание, и майка ми (актрисата Маргарита Дупаринова - б.а.) си отиде през 2005 година и към този момент няма кого да попитам. По това време съм бил в 4-и клас. Много добре си припомням поради моята прическа. Хич не я харесвах. (Смее се.) Баща ми ме водеше да ме подстригва при бръснаря Райчо. Той работеше в салона в градинката на “Кристал ”, където са снимани някои от сцените на “Любимец 13 ”. Аз се чудех по какъв начин да наподобявам повече като мъж, а Райчо все като дете ме подстригваше. И татко ми видя, че това не е моята прическа, и смених салона. Знам, че доста хора го свързват с “Любимец 13 ”…
-Това ли беше обичаната му роля? Той влизаше в най-различни облици. Над 50 единствено в киното.
- Любимата му роля е Александров в “Бялата стая ”.
- А коя е най-трудната му? Може би “Сватбите на Йоан Асен ”, която в действителност е последната му.
- Да, това е най-трудната му. За да влезе в ролята на цар Йоан Асен татко ми направи огромно историческо проучване преди фотосите.
Екипът имаше безкрайни подготовки и дълъг интервал на направа на костюми. Повече от два месеца са репетирали до най-малкия подробност. Режисьорът Вили Цанков беше перфекционист. Тежко се работеше с него. Филмът е сниман някъде край Плевен. Баща ми беше доста болен към този момент, само че му се наложи да играе с перука и 45-килограмова броня в най-голямата горещина. Той живееше в страшни болки. Нас не ни притесняваше, оправдаваше положението си с дискова херния. Коста Цонев ми е казвал, че се е превивал от болки на снимките… Не дочака края на кино лентата. Коста Цонев приключи неговата роля.
- Същински рицар е бил татко ви! Как се е запалил по театъра?
- Баща ми е израснал в доста оскъдно семейство, били са трима братя и от дребни са помагали на родителите си. Баща им - моят дядо, е работил доста тежка работа на пристанището в Бургас, с цел да устоя фамилията. Казвам това, с цел да подчертая, че той не е израснал в артистична среда, която да го подтикне към актьорската специалност. Но от дребен си знаел, че ще бъде артист. Играел е в ученическия спектакъл на Италианския колеж в Бургас. Неговият преподавател по български е забелязал артистичността му и го окуражил да тръгне по този път. Накарал го да повярва, че може да бъде артист! Италианското учебно заведение доста му е помогнало за неговия мироглед. Той е бил първенец и поради това е имал право - като премия - да върви за цялостен месец в семейство в Италия. Няколко пъти е бил там и доста добре владееше италиански.
- Баща ви имаше ли оферти да играе в чужбина?
- Снимал се е в непознати филми. “Легенда за любовта ”: от една история са направени 2 разновидността - с български артисти и втори с чешки. Апостол Карамитев играе и в двете продукции. С Емилия Радева в българския и с Жана Рибарова в чешкия. Питали са ме дали няколко месеца след фотосите тя се е самоубила поради татко ми. Не знам нищо по този въпрос.
Баща ми играе боец в маджарски филм, а в немска продукция има основна роля на български шпионин. Имали са забавна среща с Марчело Мастрояни. Единствено татко ми е приказвал италиански от цялата интернационална група актьори на огромен фестивал в Москва. Марчело забелязал, че татко ми има прошарени бакенбарди и му споделил: “Аз, в случай че вървя по този начин в Италия, в никакъв случай няма да ми дадат работа! ”.
- Апостол Карамитев е най-младият актьор в историята на България, почетен с купата “народен актьор ”. Това сътвори ли му врагове?
- Имаше врагове, доста. И откакто си отиде, не стопираха. Не бих желал да посочвам имена 50 години по-късно. Много играеха с Любо Кабакчиев, само че когато татко ми умря, имаше концепция да изложат тленните му остатъци на сцената на Народния спектакъл, с цел да се сбогуват хората. Но Кабакчиев не позволи, тъй като сподели, че има заплаха хората да изпочупят седалките на театъра, по тази причина сбогуването беше във ВИТИЗ.
Голямо възмездие имаше и от Павел Васев. Като студент той се появил пийнал на лекции и татко ми го изгонил от занятия във ВИТИЗ. По-късно Васев стана шеф на Народния спектакъл и веднага махна името на татко ми от “Камерна сцена Апостол Карамитев ”.
Нарече я “Камерна сцена на 4-ия етаж ”. Мотивът му: “Защо пък да се споделя Апостол Карамитев, да не би той да е бил най-хубавият? ”. Навремето това е била една заличка за осъществяване на събрания, а татко ми се преборил да провиснал средства и да зафункционира като дребна театрална зала с цялото належащо съоръжение. Така той е отворил още една опция за актьорите. Шест години се пробвах да върна името на татко ми. В последна сметка това се случи с разпореждане на Министерството на културата. Тази зала справедливо носи името Апостол Карамитев не тъй като той е бил най-хубавият, а от най-хубавите, само че той се е занимавал с цялата организация, той я е отвоювал, той я е основал. Дори не знам по какъв начин е съумял да ги убеди, откакто беше безпартиен.
- Как родителите ви успяваха да се грижат за вас със сестра ви - и двамата бяха толкоз отдадени на театъра? И майка ви Маргарита Дупаринова беше измежду звездите на българския спектакъл и кино.
- Родителите ни не са имали деца 9 години. Майка ми съумяла да забременее благодарение на билки. Нямахме най-щастливото детство на света. Родителите ни бяха доста заети. Държаха да бъдем доста независими. От дребни ни учеха на това! Вечер трябваше самичък да задрямвам. Докато се борех със съня, всякога си споделях, че няма да ги пусна да играят на идната вечер. Но по този начин си остана и занапред… С татко ми сме отишли един път на море и един път на планина - в Говедарци.
- Пазите ли някое от тези хиляди писма, които татко ви получаваше от почитателки? Или майка ви ги изхвърли?
- Никога не съм чул у дома да се беседва на сходна тематика - за фенките на татко ми. Възможно е майка ми да го е претърпяла тежко. Знам, че имаше куфар с писма, само че не знам къде е той.
- Кой е най-скъпият спомен, който пазите от родителите си?
- Майка ми ме подкани да не се срамя, че съм актьорско дете. Винаги ще помня по какъв начин тя ми предложи да се явя на изпит във ВИТИЗ с материали по Доналд Бисет и това ми оказа помощ. Веднъж ме помоли да подражавам една циганка и татко ми се учуди по какъв начин се оправям. А първият ни спор с татко ми беше, че аз скрито се записах на кинокръжок. Тогава той разбра, че няма да се отърва от киното, то си е нужда. За да не вървя да виждам филми, той ми даваше всяка заран тъкмо пари за сандвич с кренвирш. Но аз си давах парите за билет за кино. Не усещах апетит.
Например изгледах “ Сбогом, гринго ” в кино “Сердика ” 13 пъти, живеех с тази история. Аз не бях първенец като него. Той постоянно сядаше до мене. Тази фотография, от която потегли нашият диалог, ми припомня тъкмо тези моменти, когато ме изпитваше и в случай че имаше потребност, ми помагаше за уроците по математика, само че след това реши, че сам би трябвало да се оправям.
Никога не съм бил синът на мама! Не ме е глезила, не ме е слагала над другите, само че ме е защитавала, когато е имало потребност. Тя ме е обичала по неин метод, само че в никакъв случай не чух да споделя, че съм доста добър или каквото и да е било в моя изгода. Чак откакто се ожених, се сближихме, само че малко живяхме дружно.
Баща ми ще запомня с това по какъв начин ме беше взел със себе си и крачехме из коридорите на Киноцентъра. Тогава му споделих, че желая да стана режисьор. Той ми сподели: “Един добър режисьор би трябвало да знае и актьорската специалност ”.
Години по-късно ме одобриха постановка актьорско майсторство. Не одобряваха кинорежисура – имаше нулеви години. Заминах за Италия по рекомендация на проф. Христо Руков, мой учител по театрален пердах и пластика. Бяхме на специализация там дружно с Ернестина Шинова. Стипендията беше за един човек, само че от България изпратиха двама, тъй като имаше опция да живеем в къщата на Борис Христов (оперния артист - б.а.).
Имах неповторимия късмет като студент да вземам участие в последния филм на великия Федерико Фелини - “Гласът на Луната ”. Той беше доста болен, само че не съм виждал някой различен режисьор по този начин да импровизира! Дори вървейки по улицата, всичко можеше да вкара ловко в кадър! Бях един от асистентите на продукция. “Нищо че сте студенти - няма единствено да гледате, ще работите ”, ни сподели той. После ни отпусна дребен хонорар. Много научих в Италия.
Всъщност заминаването за Италия стана по “италиански ” – с дребна неточност. Проф. Руков мислел, даже бил уверен, че съм приключил италианско учебно заведение, а в действителност татко ми беше ученик на италианското учебно заведение в Бургас “Алфредо Орияни ”. Неговото предложение било признато от университетския съвет във ВИТИЗ и аз подадох документи. Скоро по-късно в персонален диалог с проф. Руков стигнахме до претекстовете да ме предложи за специализация в Италия. Той ме погледна съществено и сподели, че знаел, че съм приключил италианска гимназия. Тогава му споделих, че не аз, а татко ми е приключил това учебно заведение. А той с усмивка рече: “Е, татко ти или ти – все едно. Да забележим дали италианците ще те одобрят ”. Понеже стипендията беше италианска.
Няколко години преди този момент беше изработен опит за нападение против папа Йоан Павел II и бяха разгърнали една антибългарска медийна агитация, че това е български скрит план. Оказа се, че италианците не видяха опасност от нас двамата с Ернестина и ни одобриха доста задушевно. По-късно се потвърди, че не е имало никакъв скрит план от страна на българската страна или нейните секрети служби. Положихме големи старания да научим езика, преди да отидем да учим там. (Смее се.)
- Сега е настоящо да се приказва за българите в Оскарови филми. Малцина си спомнят, че и вие имате подобен зад тила си.
- Да, участвах в правенето на “Момиче за милиони долари ” от “двете страни ” на камерата – като реализатор на дребна роля и като помощник. В този филм участваха Хилари Суонк, Морган Фрийман, а режисьор е Клинт Истууд. Филмът е притежател на 4 оскара през 2004 година
Правеше се разкадровката на сцените, а това става преди фотоси, от време на време и по време на фотоси се допълват или поправят неща. Бях се сближил с оператора и му предложих няколко допълнения, които бях научил от следването си в Италия. Той показа това с Клинт Истуут. Той подскочи и се сети, че преди години, като снимал в Италия, някой предложил такова придвижване на камерата. Пита ме от кое място съм и дали съм учил в киноучилище. След като му споделих, че пристигам от италианско училище и че съм роден в България, ме гледаше по различен метод.
Колкото до оскарите - това са обстоятелства и приказки – преливане от пусто в празно. Много хора си приписват заем за това, само че какво са създали те за приемането на оскара? Там се мълчи. Хареса ми само изявлението на артиста Димитър Маринов за неговото присъединяване – с какво се е справил в процеса на кастинга и когато е работил. Достойно професионално показване на високо равнище. Имах щастието да се срещна с него в София, откакто минаха всичките шумотевици. Имахме сърдечен, неналожителен и прям диалог. От него разбрах, че и той има желание да съобщи наученото на по-млади и неопитни хора.
Много се зарадвах и на Мария Бакалова, която с изключение на с младостта и чара си направи доста забавно извънредно влизане в това кино. Човек без нейните качества не би могъл да стигне до такава степен. Колкото и да лаеха против нея, не могат да омаловажат триумфа ѝ.
На това място не стъпва човек (в случая жена) единствено с хубост, съблазън и блага усмивка. Зад всичко това стои една систематична работа със самия себе си, с цел да можеш да достигнеш до това място.
- Върху какво работите сега?
- Много прелестно предизвикателство е да работя с колеги по двете новели, които ми предложи Сергей Комитски, мир и светлина на душата му. С тези планове направих хубаво завръщане към родината след дългата емиграция. Изучавам музика и се изучавам да изсвирвам. Ще си пренаредя събраните познания и умения, ще ги дам на някого, който има потребност. Говоря по този начин, тъй като всичко е в развой на правене.
Засега оказвам помощ на Съюза на българските актьори, на община Бургас, на Националния кино център, на хора, интересуващи се да създадат събития, свързани с годишнината на Апостол Карамитев. Надявам се да съумея да направя отбелязване на 100-годишнината на татко ми в Лос Анджелис, където има хора, които го помнят или са чували за него от родственици и познати. Нека напомним какво е оставил той.
- Ако беше жив Апостол Карамитев през днешния ден, какво щеше да каже за последните огромни събития като войната в Украйна и затварянето на света поради коронавирус пандемията?
- Една от главните тематики, които вълнуваха татко ми, беше по какъв начин животът се трансформира и заради какви аргументи. Помня по какъв начин разпалено обсъждаха с майка ми основаването на човешки ембрион в епруветка. По негово време нямаше интернет, само че той доста се информираше какво става по света. Той смяташе, че киното е доста забавно, пресъздавайки най-различни истории, само че всичко, което се случва по света - спорове и войни, е за сметка не на президенти, министър председатели и генерали, а на елементарните хора. А лично мен ме притесняват толкова чести избори - нещата не вървят. Неприятно е да гледаш по какъв начин на гърба на данъкоплатците шепа хора забогатяват и изобщо не ги интересува настоящото положение на народа. Млади хора не престават да отиват и да остават в чужбина заради липса на претовареност и мизерни хонорари, които не дават отговор на цените на продуктите и услугите.
Навремето бях изпаднал в отчаяние, тъй като ме бяха обвинили за нещо, за което нямах виновност. Споделих това с татко ми. Той отговори, че и на него му се е случвало няколко пъти, когато е бил на моите години, а даже и по-късно. Понеже заминаваше някъде по работа и нямаше опция да седи и да ме утешава, ми сподели нещо, което помня и до през днешния ден: “Където и да си, каквото и да се случва с теб, аз ще бъда постоянно с теб, до теб и за теб ”. Минаха години и в този момент, като работя по новелите, написани от Сергей Комитски, чета откъс от него, взет от книгата “Златният храм ” на Уилям Голдман:
“Каквото и да кажеш, каквото и да направиш, където и да отидеш, аз ще бъда постоянно наоколо. Когато се нуждаеш от мен, просто се обърни и аз ще бъда до теб ”. Това съвпадане ли е?
CV
Роден е през октомври 1960 година в София в фамилията на артиста Апостол Карамитев и актрисата Маргарита Дупаринова. Има сестра Маргарита, която също е актриса, само че в този момент живее в Канада.
През 1986 година приключва актьорско майсторство във ВИТИЗ (днес НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов ”) в класа на проф. Надежда Сейкова и доцент Елена Баева. После учи кино- и телевизионна постановка в Рим при проф. Анджело д`Алесандро.
През 90-те години специализира кинорежисура и кинодраматургия в Нюйоркския университет. После се реалокира в Лос Анджелис, където работи по интернационалните и американски филми.
ПЕПА ПЕТРОВА, Лос Анджелис особено за
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ