Иран започва борба в ООН за освобождаване на милиарди, замразени в САЩ
Иран стартира през днешния ден правосъдната си борба пред най-висшия съд на Организация на обединените нации за топене на американски активи за милиарди долари, които съгласно Вашингтон би трябвало да отидат при жертвите на терористични офанзиви, за които е упрекнат Техеран.
Делото в Международния съд идва в миг, когато очакванията за възкръсване на историческото съглашение, от което някогашният президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп се отдръпна през 2018 година и което имаше за цел да укроти нуклеарните упоритости на Иран, избледняват.
През 2016 година Техеран заведе дело против Вашингтон в основания в Хага Международен съд, откакто Върховният съд на Съединени американски щати разпореди заледяване на ирански активи на стойност към 2 милиарда $, като подреди парите да отидат при оживели и родственици на жертви на атентати, за които е упрекната Ислямската република.
Сред тях са бомбеният атентат през 1983 година в казармата на американската морска пехота в Бейрут, при който починаха 299 души, в това число 241 американски бойци, и бомбеният атентат в кулите " Хобар " в Саудитска Арабия през 1996 година, при който починаха 19 души.
Иран обаче съобщи, че замразяването на средствата нарушава Договора за другарство със Съединени американски щати от 1955 година - съглашение, подписано преди Ислямската гражданска война в Иран през 1979 година да прекъсне връзките сред страните.
Техеран твърди, че Съединените щати са конфискували нелегално ирански финансови активи и активи на ирански компании, а защото иранският набожен режим е изправен пред стопански компликации след глобите и внезапното повишаване на потребителските цени, изходът на делото е от решаващо значение.
На собствен ред Вашингтон безрезултатно се опита да дисквалифицира желае за възобновяване на активи за 2 милиарда $ с аргумента, че " нечистите ръце " на Иран - отпратка към съмненията, че Техеран поддържа терористични групировки.
През октомври 2018 година Съединени американски щати оповестиха, че се отдръпват от Договора за другарство, откакто по настрана дело Международният съд подреди на Вашингтон да анулира обвързваните с нуклеарната енергетика наказания върху филантропични артикули за Иран.
Международният съд е висшият съд на Организация на обединените нации и е основан след Втората международна война, с цел да взема решение разногласия сред страните членки. Решенията му са наложителни и не могат да бъдат обжалвани, само че той няма средства да постанова тяхното осъществяване.
Преговори в застой
Днешното чуване, на което представителите на Съединени американски щати би трябвало да отговорят в сряда, идва в миг, когато понижават очакванията за възкръсване на нуклеарното съглашение сред Техеран и Запада от 2015 година, което планува облекчение на глобите против ограничение на нуклеарната стратегия на Иран.
Бившият президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп се отдръпна през 2018 година от нареченото от него " извънредно " интернационално нуклеарно съглашение и стартира да постанова още веднъж наказания, което накара Техеран да отдръпна уговорките си, поети по пакта - Съвместния изчерпателен проект за деяние (СВПД).
От април предходната година във Виена се водят договаряния, чиято цел е да се възвърне съглашението, като се анулират още веднъж глобите против Техеран и се подтикне Иран да извърши напълно отговорностите си.
Но преди девет дни европейските сили показаха " съществени подозрения " по отношение на искреността на Иран в търсенето на нуклеарно съглашение, като прибавиха, че Техеран продължава да " ескалира нуклеарната си стратегия надалеч оттатък всякаква правдоподобна гражданска аргументация ".
Изявлението на Франция, Германия и Англия пристигна ден откакто държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен оцени, че последният отговор на Иран по нуклеарното съглашение е стъпка " обратно ".
Ръководителят на външната политика на Европейски Съюз Жозеп Борел, който координираше договарянията през последната година и половина, съобщи пред Агенция Франс Прес предходната седмица, че договарянията са в " задънена улица ".
Споровете с Иран включват настояването на Техеран нуклеарният наблюдаващ на Организация на обединените нации да приключи изследването на три недекларирани обекта, за които има съмнения, че са работили преди този момент в региона на нуклеарната енергетика.
Делото в Международния съд идва в миг, когато очакванията за възкръсване на историческото съглашение, от което някогашният президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп се отдръпна през 2018 година и което имаше за цел да укроти нуклеарните упоритости на Иран, избледняват.
През 2016 година Техеран заведе дело против Вашингтон в основания в Хага Международен съд, откакто Върховният съд на Съединени американски щати разпореди заледяване на ирански активи на стойност към 2 милиарда $, като подреди парите да отидат при оживели и родственици на жертви на атентати, за които е упрекната Ислямската република.
Сред тях са бомбеният атентат през 1983 година в казармата на американската морска пехота в Бейрут, при който починаха 299 души, в това число 241 американски бойци, и бомбеният атентат в кулите " Хобар " в Саудитска Арабия през 1996 година, при който починаха 19 души.
Иран обаче съобщи, че замразяването на средствата нарушава Договора за другарство със Съединени американски щати от 1955 година - съглашение, подписано преди Ислямската гражданска война в Иран през 1979 година да прекъсне връзките сред страните.
Техеран твърди, че Съединените щати са конфискували нелегално ирански финансови активи и активи на ирански компании, а защото иранският набожен режим е изправен пред стопански компликации след глобите и внезапното повишаване на потребителските цени, изходът на делото е от решаващо значение.
На собствен ред Вашингтон безрезултатно се опита да дисквалифицира желае за възобновяване на активи за 2 милиарда $ с аргумента, че " нечистите ръце " на Иран - отпратка към съмненията, че Техеран поддържа терористични групировки.
През октомври 2018 година Съединени американски щати оповестиха, че се отдръпват от Договора за другарство, откакто по настрана дело Международният съд подреди на Вашингтон да анулира обвързваните с нуклеарната енергетика наказания върху филантропични артикули за Иран.
Международният съд е висшият съд на Организация на обединените нации и е основан след Втората международна война, с цел да взема решение разногласия сред страните членки. Решенията му са наложителни и не могат да бъдат обжалвани, само че той няма средства да постанова тяхното осъществяване.
Преговори в застой
Днешното чуване, на което представителите на Съединени американски щати би трябвало да отговорят в сряда, идва в миг, когато понижават очакванията за възкръсване на нуклеарното съглашение сред Техеран и Запада от 2015 година, което планува облекчение на глобите против ограничение на нуклеарната стратегия на Иран.
Бившият президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп се отдръпна през 2018 година от нареченото от него " извънредно " интернационално нуклеарно съглашение и стартира да постанова още веднъж наказания, което накара Техеран да отдръпна уговорките си, поети по пакта - Съвместния изчерпателен проект за деяние (СВПД).
От април предходната година във Виена се водят договаряния, чиято цел е да се възвърне съглашението, като се анулират още веднъж глобите против Техеран и се подтикне Иран да извърши напълно отговорностите си.
Но преди девет дни европейските сили показаха " съществени подозрения " по отношение на искреността на Иран в търсенето на нуклеарно съглашение, като прибавиха, че Техеран продължава да " ескалира нуклеарната си стратегия надалеч оттатък всякаква правдоподобна гражданска аргументация ".
Изявлението на Франция, Германия и Англия пристигна ден откакто държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен оцени, че последният отговор на Иран по нуклеарното съглашение е стъпка " обратно ".
Ръководителят на външната политика на Европейски Съюз Жозеп Борел, който координираше договарянията през последната година и половина, съобщи пред Агенция Франс Прес предходната седмица, че договарянията са в " задънена улица ".
Споровете с Иран включват настояването на Техеран нуклеарният наблюдаващ на Организация на обединените нации да приключи изследването на три недекларирани обекта, за които има съмнения, че са работили преди този момент в региона на нуклеарната енергетика.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ