Инвестициите в енергийния преход надхвърлиха 1,1 трилиона долара през 2022

Инвестициите в енергийния преход надвишиха 1,1 трилиона $ през 2022 година и за първи път се изравняват с вложенията в петрол и газ нагоре по веригата и произвеждане. Инвестициите са се нараснали с повече от 30% на годишна база, като вложенията във ВЕИ сила са се покачили със 17%, а вложенията в електрифициран превоз са се нараснали с повече от 54%. Това сочат данните от последния отчет на BloombergNEF (BNEF). Вложенията в генериращи мощности въз основата на изкопаеми горива също обаче не престават да са устойчиво високи. Един аспект на енергийния преход пораства даже по-бързо в тази наклонност – вложения във фабриките, произвеждащи слънчеви модули, вятърни турбини, акумулатори и електролизатори, които са конфигурирани в мрежите и преносната инфраструктура по целия свят.  Инвестициите във заводи за чисти технологии доближиха малко под 80 милиарда $ през 2022 година, което е растеж от 44% на годишна база и четирикратно нарастване от 2018 година насам. Още по тематиката 20 март 2023 Последните развития в световната индустриална политика демонстрират, че миналогодишната цифра е единствено началото на дългогодишно разширение на потенциала в най-големите стопански системи в света, безапелационна са от BNEF. Днешните вложения в произвеждане на чиста сила са мощно съсредоточени в няколко бранша. Две са главните направления - акумулатори и слънчеви модули, съставляват 88% от общите вложения през 2022 година, което въпреки всичко е спад от високите 95 процентни равнища през 2019 г. Инвестициите в офшорна вятърна сила набъбнаха от 800 милиона $ на 5,8 милиарда $ за пет години, вятърна сила на сушата от 900 милиона $ на 2,6 милиарда $, а електролизери от нула през 2020 година до 800 милиона $ през 2022 година, само че тези браншове съставляват доста дребен дял от общите вложения за разширение на потенциала и зеления преход. Ако разширението на производството на чисти технологии се е нараснало единствено в няколко бранша, то е още по-концентрирано при географски принцип и тук приказваме за един единствен пазар – Китай. Преди пет години Китай пое повече от 77% от общите пари за вложения в производството; предходната година получи повече от 90% от вложенията в пазар, четири пъти по-голям, по отношение на равнищата си половин десетилетие по-рано. Значителните спирания на Covid-19 понижиха доста каузи на Китай през 2021 година, като през тази година Европа получи близо една четвърт от вложенията. Но с това изключение вложенията на Китай в индустриален потенциал за чисти технологии през последните години са сред осем и 10 пъти повече от Северна Америка и Европа взети дружно. С приемането на Закона за понижаване на инфлацията, производството на чисти технологии (IRA) в Съединени американски щати бе даден нов тласък на предприятията да основават в Америка своите производства. Автомобилният бранш и секторът на батериите в Съединени американски щати оповестиха 52 милиарда $ планувани нови заводи след приемането на IRA през август 2022 година, като половината от тези разноски са единствено за произвеждане на акумулатори. Това е повече от 20 пъти сумата, оповестена през 2021 година Както сподели основният изпълнителен шеф на марката Scout на Volkswagen през март, когато разгласи фабриката си за 2 милиарда $ в Южна Каролина, „ в никакъв случай не е имало по-добро време за създаване на фабрика в Америка “. IRA (и Законът за CHIPS (Creating Helpful Incentives to Produce Semiconductors) and Science Act), ориентиран към повишение на конкурентоспособността на Съединени американски щати в региона на полупроводниците не просто пренаписаха политиката. Те трансформираха къде и по какъв начин фирмите влагат. Дългите периоди на механизмите за поддръжка на IRA дадоха убеденост на производителите да се разширят в многогодишни периоди, а общите адресируеми пазари за съоръжение за произвеждане на чиста сила, водородни електролизатори и електрически транспортни средства са задоволително огромни, с цел да поддържат огромно разширение. Щедростта на индустриалната политика на Съединени американски щати и скоростта, с която тя подтиква капиталовите задължения, не остана незабелязана, изключително в Европа. Към януари тази година чиновници на Европейския съюз бяха загрижени, че IRA всъщност дискриминира компаниите от Европейски Съюз. Европа обаче построи собствен личен политически отговор. Миналия месец Европейският съюз разгласи своя Акт за беземисионна индустрия (Net Zero Industry Act (NZIA), който BloombergNEF разказва като „ съединителен зов “ на блока за внедряване на произвеждане на чиста сила. NZIA слага минимална цел фабриките в Европейски Съюз да могат да отговорят на 40% от търсенето на основни артикули като слънчеви модули, вятърни турбини, акумулатори и водородни електролизатори. Сега законодателството би трябвало да премине през година (или повече) законодателен развой на Европейски Съюз. NZIA е значително известие, само че сега е по-скоро цел, в сравнение с механизъм за поддръжка. Ръководителят на отдела за разбор на търговията и веригите за доставки на BloombergNEF Антоан Вагньор-Джоунс разпознава набор от провокации, които ще затруднят постигането на задачата на Европейски Съюз от 40%. Някои са присъщи на естеството на фрагментираното ръководство на Европейски Съюз, където самите страни към момента имат забележителна дума в механизмите за поддръжка и планирането. Съединени американски щати, за разлика от тях, имат координирани федерални данъчни заеми, годни във всяка районна локация. Други са структурни. По-специално, NZIA се придържа към закона на Световната комерсиална организация, внезапен контрастност с IRA. Присъединяването към СТО усложнява напъните за установяване на условия за локално наличие. И което е значимо, постигането на задачите на Европейски Съюз ще докара до разноски. Задоволяването на 40% от търсенето на акумулатори, слънчеви и водородни електролизатори в Европейски Съюз ще изисква повече от 70 милиарда $ вложения в индустриален потенциал от в този момент до 2030 година, като над 50 милиарда от тях са единствено във веригата за доставки на акумулатори. Освен това ще докара до спомагателни разноски за внедряване с помощта на структурно по-високите разноски за съоръжение, създадено в Европейски Съюз: спомагателни 12 милиарда $ годишно за акумулатори и 3 милиарда $ годишно за водородни електролизатори. Батериите дават ясна илюстрация на различните разноски при построяването на забележителен потенциал за произвеждане на акумулатори в Европейски Съюз. Днес батерийните системи, създадени в Европа, са с 33% по-скъпи от тези, създадени в Китай. Дори в случай че се допусна, че разноските за акумулатори понижават в сходство с техния исторически потвърден 17-процентен спад на разноските, задоволяването на цялото търсене на акумулатори в Европейски Съюз с акумулатори, създадени в неговите граници, ще коства спомагателни 11,9 милиарда $ годишно през 2030 г. Тези спомагателни разноски не могат да бъдат отстранени. По-високите разноски за съоръжение също значат по-висока цена за съхранената електрическа енергия в стационарни приложения и по-висока цена за автомобилие. Тези разноски ще бъдат разпределени сред милиони купувачи на транспортни средства и стотици милиони платци на електрическа енергия. Но те ще бъдат напълно действителни. Големите стъпки в индустриалната политика, които се организират в Съединени американски щати и Европейски Съюз, имат капацитета да преобразят индустриалния небосвод на чистите технологии във всяка страна или блок. Вече в Съединени американски щати тласъците на IRA донесоха за локалния пазар индустриални мощности, които другояче не биха били построени. Комбинацията от планирано търсене и ясни и налични данъчни заеми в поддръжка на предлагането оказват своето въздействие. Ходовете на Европейски Съюз към момента са в зародиш и може да бъдат по-предизвикателни в бъдеще. Първото затруднение е самият мащаб на настоящия импорт, по-специално за слънчева сила. Между януари и ноември 2022 година 95% от вноса на слънчеви модули в Европейски Съюз идва от континентален Китай. И без същия тип заеми, свързани с производството, които Съединени американски щати разполагат, вложителите може да нямат задоволително видимост по отношение на дълготрайната поддръжка, с цел да отделят капитал за разширение на своите производства. И най-после, като се има поради актуалният политически климат, Съединени американски щати и Европейски Съюз надали скоро ще станат мощни производители на съоръжение за чиста сила. Тъй като Китай, Източна Азия и Югоизточна Азия усилват производството, по-реалистична цел за западните народи може просто да бъде да посрещнат локалното търсене с локално предложение. В края на краищата, търсенето е готово да нарасне всеобщо на всички места. Производителите от Съединени американски щати и Европейски Съюз биха могли да се насладят на доста необятен пазар, просто като изядат личните си части от пая на зеления преход.