Диана Маркова: Страхувам се, че изведнъж може да стане трудно да мечтаем
Интервю на Надежда УШЕВА
ДИАНА МАРКОВА е от Казанлък. Авторка е на стихосбирката " Кръв по клавишите " (ИК " Жанет 45 " ; 2012), сборника с разкази " Момичешка стая " (ИК " Жанет 45 " ; 2015), и на двата романа - " Една четвърт " и " След цветята ", подписани с псевдонима Мина Мау и издадени от " Лексикон " през 2019 година Авторка е и на романа "...Три, четири ". А най-новата й книга " Троянските музиканти " (изд. " Лексикон " ) бе показана на Алеята на книгата в София, както и в Троян, където огромна част от героите изнесоха паметен концерт в локален клуб. Предстои още една среща с читатели на 23 ноември в книжарница " Хеликон " на бул. " Витоша " в столицата. > - Успешна млада писателка сте, чиито книги се радват на от ден на ден фенове. Представете се пред нашите читатели с няколко фрази. Селфи за спомен от Троян, Снимка Личен списък
- Здравейте. Аз съм Диана Маркова и съм прекарала годините до завършването на гимназия в Казанлък. Никога обаче не съм чувствала ограничаваща обвързаност към родния си край и считам, че точно това въодушевление ми е дало опция да опитам шанса си и на други места. Винаги споделям, че същинският ми живот стартира в София. И то е по този начин.
В столицата срещнах свободата, от време на време прикрита зад анонимността, а различен път изразена в вървене по вдъхновяващите софийски улици, и прелестните персони, с които се сприятелих, като тези неща ми помогнаха да се обърна към писането - нещото, което най-плътно приляга на същността ми. Междувременно приключих маркетинг в УНСС и прекарах известно време в това работно поле. Кратко и поучително, само че много разочароващо време. Оттогава знам, че писането е съвсем единственото нещо, което мога и си заслужава да върша.
- Разбирам, че сте написали екзистенциална книга за живота. Как Ви пристигна концепцията за нея и по какъв начин се спряхте на музикантите, освен това навръх троянските?
Снимка Александра Христова
- Историята на романа " Троянските музиканти " стартира с полуслучайно другарство, един диктофон и... различен разказ. Истината е, че преди няколко години, може би към този момент повече от седем, се срещнах и сприятелих с Дарин Марковски - кръчмарски музикант от Троян, пристигнал в София да търси прехранване и да " рестартира " живота си. Свиреше на клавир и понякога го правеше за минувачите в столичните подлези и паркове. Случваше се, по време на ваучър, той да се опита да опише занимателна, а от време на време и тъжна, история из живота на музикантите от дребния град. Никой не го слушаше. Един ден, до момента в който си говорехме на таванската стая, която той обитаваше, ми хрумна да събера неговите истории. Те имаха усет и възприятие. Някакво свое омагьосване.
В началото мечтаехме за филм. Нещо като " Оркестър без име ", само че наш си. Той доста обичаше старите български филми. Да пробиеш в огромното кино обаче се оказа мъчно. И просто седнах и написах късия разказ "...Три, четири ". Но когато го издадох, Дарин към този момент беше умрял от рак.
Не съумя да види какъв брой доста хора пристигнаха на представянето на книгата на площада пред читалището в Троян, където брат му и настоящите троянски музиканти поддържаха творбата с концерт.
Момент от представянето в Троян, Снимка Мария Димитрова/изд. " Лексикон "
И след това пристигна поканата да напиша нещо като продължение на дребния самиздат разказ, отдаден на Дарин Марковски. Бях същински щастлива още веднъж да посетя Троян, да се срещна с кръчмарските музиканти и да прекосяваме мостовете на река Осъм, да опитваме локалната кухня и да се смеем, въобще да събера техните нови за мен истории, а по-късно да седна и да опиша всичко това. " Троянските музиканти ", публикуван от " Лексикон " през тази година, съставлява по-пълната, занимателна, щастлива, само че въпреки всичко сериозна, история на троянските кръчмарски музиканти.
- Как ги подбрахте? Какъв интервал обгръща фабулата? Кой е най-младият и кой - най-възрастният, за който разказвате?
- " Троянските музиканти " е разказ, чието деяние стартира при започване на 60-те години на предишния век, когато се раждат героите, чиито прототипи - множеството от тях - интензивно работят и през днешния ден. Това е доста забавно, нали? Прочиташ книга, а след това можеш да отидеш в някой от заведенията за хранене в балканския град и да послушаш по какъв начин свирят онлайн.
Те са артистични и толерантни, отворени и откровени хора - знам това, тъй като ги познавам. Но мисля, че най-точното изложение на занаята и личността им е понятието " кръчмарски музикант ". Редакторът на романа, Светлана Дичева, сподели, че кръчмата е метафора за щастието от живота. Точно това са те: носители на щастието от живота. Един тип мисионери на щастието.
Навремето в Троян е имало диксиленд. В годините след Втората международна война в ръцете на някои от музикантите даже попадали плочи с музика, донесени в свещенодействие от моряци и други, свързани с чужбина, запалянковци. Провеждали се джаз концерти с лекции; въобще музикалният живот в града кипял оживено. Така че бих се радвала, в случай че, четейки " Троянските музиканти ", локалните се сетят и за старите, от които стартира всичко. Паметта им е жива в Троян, а се надявам, че романът ще зарадва и останалите читатели.
- Отличават ли се с нещо троянските от останалите реализатори?
- По-скоро бих споделила, че няма други като тях. Троянските музиканти са мощни и устойчиви персони с гений. Едно от нещата, които обаче мога да откроя като основна разлика сред тях и сътрудниците им от другите градове - все по-малко и по-рядко срещани, е, че изискванията, в които работят, ги слагат в леко нежелана обстановка на оцеляване. Те не се оплакват, само че доста добре знам какво може да значи изразът " гладна и свирепа провинция ".
Обичам да споделям, че кръчмарските музиканти от Троян са изчезващ тип хора и че техният поминък е заплашен от изтриване. Защо ли? Потресаващ е моментът, в който шефът на ресторанта, в който свирят, идва при тях и им подвига скандал по тази причина, че гостите са на дансинга, а не край масата, където да употребяват още и още. Сурови са 90-те години, когато нощните заведения са желани пред кръчмите с оркестър. А в миналото всяко заведение е имало оркестър. За похлупак - когато съвремието ни подари с компактдискове и флашки, живата музика безшумно се сви в ъгъла.
- Кои от техните истории най-силно Ви впечатлиха?
- Най-вълнуващо за мен беше това претърпяно от тях, в което те са проявявали своите човечни качества. Като историята, в която в най-лютата зима двама от героите свирят в ресторанта на Беклемето и ненадейно се оказва, че клиент има особено предпочитание - съответна ария, за изпълняването на която те нямат подготвеност. Всичко е въпрос на една дискета, само че те я нямат. В този миг в кръчмата влиза героят Рангел и незабавно предлага решение - ще мине по късите пътеки в студената нощ и ще вземе дискетата с песента от своя дом. И в действителност, след паузата, която музикантите нормално оползотворяват, с цел да си починат, Рангел се връща с дискетата. И купонът продължава, и всички са щастливи. А другарството ще се резервира до живот.
- Какви са посланията на тази книга? Читателят ще открие ли най-значимото за себе си, за живота?
- Най-значимото е надълбоко персонално история. То не се постанова - посредством книга, ария или филм. Но изкуството има величественото свойство да посява стойностното в изгубените души. Когато наподобява, че няма път напред, една книга може да разбие отчаянието и да внесе светлина. Същото е и с хубавите песни, с тази разлика, че музиката доближава по-бързо до усещанията.
И като че ли героите от " Троянските музиканти " желаят да ни кажат да не се отчайваме. Да не губим нишката на смисъла. Да имаме вяра в музиката и щастието, а не в консуматорството, порока и евтиното. Да сме солидарни и да се поддържаме. Но не незадълбочено и единствено на дума. Да сме хора. Истински хора. В последна сметка, какво по-значимо има в живота, в случай че не нашата сензитивност. Нашата дарба да разбираме и съчувстваме.
- Вие, като публицист, какво мислите за рецесиите, които връхлетяха човечеството през последните години? Това ли е към този момент модерният метод на битие - от рецесия на рецесия и който може да оцелява...?
- Ще уточня, че не съм тъкмо публицист. Винаги съм се пазила от лакейничеството и подкупността, с които станаха известни някои публицисти. Затова и не се посветих на тази специалност - прекомерно многото взаимни отстъпки унищожават свободата на мисълта и изрече, а аз съвсем нямам друго. Но дръзвам да настоявам, че съм търсещ човек. Човек хем в аскетичното отшелничество на поезията, хем в търсенето на отговорност на публицистиката.
Не се помирявам с някои несправедливости и има тематики, които ме вършат непоклатима. В общи линии това са икономическото иго, неналичието на човещина в връзките и отчуждението. Това са проблеми на съвремието, само че в тях може да се посочат като отговорни и някои детайли на пазарната стопанска система, която е у нас в самобитен вид към този момент повече от трийсет години. Увълчването на хората, недостъпното опазване на здравето и нечистата природа са проблеми, които не са завършили. Като че ли обаче не бяхме подготвени да приемем новия метод на битие - измежду епидемии, полуда и ежедневни митинги. Честно казано, и до момента се опасявам, че мога да изгубя непосредствен или че в света внезапно може да стане мъчно да мечтаем.
Не сме подготвени да погледнем мрака, а той е съвсем тук. Не желая да обобщавам; не знам дали бъдещето няма да сбъдне целия този мрак. Знам единствено, че колкото и да е сложен животът, Троян е остров, в който турбуленцията се усеща като лек лъх напразно, когато си заобиколен от другари и музика.
- До какъв извод достигате?
- Единственото умозаключение, което мога да направя в този миг, е, че не би трябвало да отлагаме да дарим околните си с любов и схващане. Защото всеки ден е ново начало, само че може да бъде и край! Нека дадем рамо на другар в този момент. Нека през днешния ден бъдем хора.
- Книгата сполучливо е показана на Алеята на книгата в София...
- Да, представихме романа в последния ден от Алеята на книгата. Веднага, откакто сложих последния подпис, закапа дъжд. Прибрах се с мокри крачоли (смее се).
Алеята на книгата на " Витошка " е книжното сърце на София и измежду местата, които би трябвало да посетим в столицата, тя се подрежда на доста предна позиция. Имах опцията да прекарам известно време и на щанда на издателството за българска литература " Лексикон " - моето издателство, където разговарях с забавни книголюбящи хора. През множеството време гостите бяха спокойни и огряни от уюта на всички тези книги в близост. Дойдоха и хора, които по специфичен метод са свързани с Троян.
А на 4 октомври в Троян ме посрещна будното и непосредствено троянско общество. Благодарна съм на Срацимир Савов, който бе водещ на събитието, и на музикантите Веселин Ангелов, Емил Ненковски, Добромир Дишев-Дидо, Емил Давидов, Веско Младенов-Стрялката, Теодор Лука и Христиана Спасова, които извършиха в действителност паметен концерт. Романът може да бъде платен от огромните книжарници, като " Хеликон " и store.bg, както и поръчан от уеб страницата на " Лексикон ".> >
ДИАНА МАРКОВА е от Казанлък. Авторка е на стихосбирката " Кръв по клавишите " (ИК " Жанет 45 " ; 2012), сборника с разкази " Момичешка стая " (ИК " Жанет 45 " ; 2015), и на двата романа - " Една четвърт " и " След цветята ", подписани с псевдонима Мина Мау и издадени от " Лексикон " през 2019 година Авторка е и на романа "...Три, четири ". А най-новата й книга " Троянските музиканти " (изд. " Лексикон " ) бе показана на Алеята на книгата в София, както и в Троян, където огромна част от героите изнесоха паметен концерт в локален клуб. Предстои още една среща с читатели на 23 ноември в книжарница " Хеликон " на бул. " Витоша " в столицата. > - Успешна млада писателка сте, чиито книги се радват на от ден на ден фенове. Представете се пред нашите читатели с няколко фрази. Селфи за спомен от Троян, Снимка Личен списък
- Здравейте. Аз съм Диана Маркова и съм прекарала годините до завършването на гимназия в Казанлък. Никога обаче не съм чувствала ограничаваща обвързаност към родния си край и считам, че точно това въодушевление ми е дало опция да опитам шанса си и на други места. Винаги споделям, че същинският ми живот стартира в София. И то е по този начин.
В столицата срещнах свободата, от време на време прикрита зад анонимността, а различен път изразена в вървене по вдъхновяващите софийски улици, и прелестните персони, с които се сприятелих, като тези неща ми помогнаха да се обърна към писането - нещото, което най-плътно приляга на същността ми. Междувременно приключих маркетинг в УНСС и прекарах известно време в това работно поле. Кратко и поучително, само че много разочароващо време. Оттогава знам, че писането е съвсем единственото нещо, което мога и си заслужава да върша.
- Разбирам, че сте написали екзистенциална книга за живота. Как Ви пристигна концепцията за нея и по какъв начин се спряхте на музикантите, освен това навръх троянските?
Снимка Александра Христова
- Историята на романа " Троянските музиканти " стартира с полуслучайно другарство, един диктофон и... различен разказ. Истината е, че преди няколко години, може би към този момент повече от седем, се срещнах и сприятелих с Дарин Марковски - кръчмарски музикант от Троян, пристигнал в София да търси прехранване и да " рестартира " живота си. Свиреше на клавир и понякога го правеше за минувачите в столичните подлези и паркове. Случваше се, по време на ваучър, той да се опита да опише занимателна, а от време на време и тъжна, история из живота на музикантите от дребния град. Никой не го слушаше. Един ден, до момента в който си говорехме на таванската стая, която той обитаваше, ми хрумна да събера неговите истории. Те имаха усет и възприятие. Някакво свое омагьосване.
В началото мечтаехме за филм. Нещо като " Оркестър без име ", само че наш си. Той доста обичаше старите български филми. Да пробиеш в огромното кино обаче се оказа мъчно. И просто седнах и написах късия разказ "...Три, четири ". Но когато го издадох, Дарин към този момент беше умрял от рак.
Не съумя да види какъв брой доста хора пристигнаха на представянето на книгата на площада пред читалището в Троян, където брат му и настоящите троянски музиканти поддържаха творбата с концерт.
Момент от представянето в Троян, Снимка Мария Димитрова/изд. " Лексикон "
И след това пристигна поканата да напиша нещо като продължение на дребния самиздат разказ, отдаден на Дарин Марковски. Бях същински щастлива още веднъж да посетя Троян, да се срещна с кръчмарските музиканти и да прекосяваме мостовете на река Осъм, да опитваме локалната кухня и да се смеем, въобще да събера техните нови за мен истории, а по-късно да седна и да опиша всичко това. " Троянските музиканти ", публикуван от " Лексикон " през тази година, съставлява по-пълната, занимателна, щастлива, само че въпреки всичко сериозна, история на троянските кръчмарски музиканти.
- Как ги подбрахте? Какъв интервал обгръща фабулата? Кой е най-младият и кой - най-възрастният, за който разказвате?
- " Троянските музиканти " е разказ, чието деяние стартира при започване на 60-те години на предишния век, когато се раждат героите, чиито прототипи - множеството от тях - интензивно работят и през днешния ден. Това е доста забавно, нали? Прочиташ книга, а след това можеш да отидеш в някой от заведенията за хранене в балканския град и да послушаш по какъв начин свирят онлайн.
Те са артистични и толерантни, отворени и откровени хора - знам това, тъй като ги познавам. Но мисля, че най-точното изложение на занаята и личността им е понятието " кръчмарски музикант ". Редакторът на романа, Светлана Дичева, сподели, че кръчмата е метафора за щастието от живота. Точно това са те: носители на щастието от живота. Един тип мисионери на щастието.
Навремето в Троян е имало диксиленд. В годините след Втората международна война в ръцете на някои от музикантите даже попадали плочи с музика, донесени в свещенодействие от моряци и други, свързани с чужбина, запалянковци. Провеждали се джаз концерти с лекции; въобще музикалният живот в града кипял оживено. Така че бих се радвала, в случай че, четейки " Троянските музиканти ", локалните се сетят и за старите, от които стартира всичко. Паметта им е жива в Троян, а се надявам, че романът ще зарадва и останалите читатели.
- Отличават ли се с нещо троянските от останалите реализатори?
- По-скоро бих споделила, че няма други като тях. Троянските музиканти са мощни и устойчиви персони с гений. Едно от нещата, които обаче мога да откроя като основна разлика сред тях и сътрудниците им от другите градове - все по-малко и по-рядко срещани, е, че изискванията, в които работят, ги слагат в леко нежелана обстановка на оцеляване. Те не се оплакват, само че доста добре знам какво може да значи изразът " гладна и свирепа провинция ".
Обичам да споделям, че кръчмарските музиканти от Троян са изчезващ тип хора и че техният поминък е заплашен от изтриване. Защо ли? Потресаващ е моментът, в който шефът на ресторанта, в който свирят, идва при тях и им подвига скандал по тази причина, че гостите са на дансинга, а не край масата, където да употребяват още и още. Сурови са 90-те години, когато нощните заведения са желани пред кръчмите с оркестър. А в миналото всяко заведение е имало оркестър. За похлупак - когато съвремието ни подари с компактдискове и флашки, живата музика безшумно се сви в ъгъла.
- Кои от техните истории най-силно Ви впечатлиха?
- Най-вълнуващо за мен беше това претърпяно от тях, в което те са проявявали своите човечни качества. Като историята, в която в най-лютата зима двама от героите свирят в ресторанта на Беклемето и ненадейно се оказва, че клиент има особено предпочитание - съответна ария, за изпълняването на която те нямат подготвеност. Всичко е въпрос на една дискета, само че те я нямат. В този миг в кръчмата влиза героят Рангел и незабавно предлага решение - ще мине по късите пътеки в студената нощ и ще вземе дискетата с песента от своя дом. И в действителност, след паузата, която музикантите нормално оползотворяват, с цел да си починат, Рангел се връща с дискетата. И купонът продължава, и всички са щастливи. А другарството ще се резервира до живот.
- Какви са посланията на тази книга? Читателят ще открие ли най-значимото за себе си, за живота?
- Най-значимото е надълбоко персонално история. То не се постанова - посредством книга, ария или филм. Но изкуството има величественото свойство да посява стойностното в изгубените души. Когато наподобява, че няма път напред, една книга може да разбие отчаянието и да внесе светлина. Същото е и с хубавите песни, с тази разлика, че музиката доближава по-бързо до усещанията.
И като че ли героите от " Троянските музиканти " желаят да ни кажат да не се отчайваме. Да не губим нишката на смисъла. Да имаме вяра в музиката и щастието, а не в консуматорството, порока и евтиното. Да сме солидарни и да се поддържаме. Но не незадълбочено и единствено на дума. Да сме хора. Истински хора. В последна сметка, какво по-значимо има в живота, в случай че не нашата сензитивност. Нашата дарба да разбираме и съчувстваме.
- Вие, като публицист, какво мислите за рецесиите, които връхлетяха човечеството през последните години? Това ли е към този момент модерният метод на битие - от рецесия на рецесия и който може да оцелява...?
- Ще уточня, че не съм тъкмо публицист. Винаги съм се пазила от лакейничеството и подкупността, с които станаха известни някои публицисти. Затова и не се посветих на тази специалност - прекомерно многото взаимни отстъпки унищожават свободата на мисълта и изрече, а аз съвсем нямам друго. Но дръзвам да настоявам, че съм търсещ човек. Човек хем в аскетичното отшелничество на поезията, хем в търсенето на отговорност на публицистиката.
Не се помирявам с някои несправедливости и има тематики, които ме вършат непоклатима. В общи линии това са икономическото иго, неналичието на човещина в връзките и отчуждението. Това са проблеми на съвремието, само че в тях може да се посочат като отговорни и някои детайли на пазарната стопанска система, която е у нас в самобитен вид към този момент повече от трийсет години. Увълчването на хората, недостъпното опазване на здравето и нечистата природа са проблеми, които не са завършили. Като че ли обаче не бяхме подготвени да приемем новия метод на битие - измежду епидемии, полуда и ежедневни митинги. Честно казано, и до момента се опасявам, че мога да изгубя непосредствен или че в света внезапно може да стане мъчно да мечтаем.
Не сме подготвени да погледнем мрака, а той е съвсем тук. Не желая да обобщавам; не знам дали бъдещето няма да сбъдне целия този мрак. Знам единствено, че колкото и да е сложен животът, Троян е остров, в който турбуленцията се усеща като лек лъх напразно, когато си заобиколен от другари и музика.
- До какъв извод достигате?
- Единственото умозаключение, което мога да направя в този миг, е, че не би трябвало да отлагаме да дарим околните си с любов и схващане. Защото всеки ден е ново начало, само че може да бъде и край! Нека дадем рамо на другар в този момент. Нека през днешния ден бъдем хора.
- Книгата сполучливо е показана на Алеята на книгата в София...
- Да, представихме романа в последния ден от Алеята на книгата. Веднага, откакто сложих последния подпис, закапа дъжд. Прибрах се с мокри крачоли (смее се).
Алеята на книгата на " Витошка " е книжното сърце на София и измежду местата, които би трябвало да посетим в столицата, тя се подрежда на доста предна позиция. Имах опцията да прекарам известно време и на щанда на издателството за българска литература " Лексикон " - моето издателство, където разговарях с забавни книголюбящи хора. През множеството време гостите бяха спокойни и огряни от уюта на всички тези книги в близост. Дойдоха и хора, които по специфичен метод са свързани с Троян.
А на 4 октомври в Троян ме посрещна будното и непосредствено троянско общество. Благодарна съм на Срацимир Савов, който бе водещ на събитието, и на музикантите Веселин Ангелов, Емил Ненковски, Добромир Дишев-Дидо, Емил Давидов, Веско Младенов-Стрялката, Теодор Лука и Христиана Спасова, които извършиха в действителност паметен концерт. Романът може да бъде платен от огромните книжарници, като " Хеликон " и store.bg, както и поръчан от уеб страницата на " Лексикон ".> >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ