Разплита ли се възелът около скандала в Народния театър или примката се затяга все повече около врата на н...
Интересни са реакциите след, който на 10.11.2022г. от своята институционална позиция и тежест, отбрани Александър Морфов в разразилия се неотдавна скандал в Народния спектакъл „ Иван Вазов ”. Поводът е премахването на табелката от вратата на ПР-а на театъра Велислава Кръстева от основния режисьор и че до момента в който е на тази служба тя е придружила почетния ръководител на Движение за права и свободи Ахмет Доган на парламентарните избори на 2-ри октомври 2022г.
Това не е първото противоречие на Морфов с властта. През 2015г. режисьорът демонстрира, като декларира, че „ Кабинетът и Борисов са безусловно нездравословни за българското общество. ” Тогава той извършва краткотрайно длъжността шеф на Народния спектакъл " Иван Вазов ". Морфов е показвал, че няма проблем да пази своите възгледи по основни тематики в обществото, въпреки това да му коства избрана щатна служба в театъра. Водещото за Морфов е полезностите, които пази и които ползва в изкуството си, тъй като както самият режисьор споделя, неговите спектакли „ са жалони на неговото мислене през годините. ” И е елементарно то да бъде проследено от тези, които вървят постоянно на спектакъл, както и от гражданските му позиции, които той без боязън показва. През, че желае „ да освободи България от лумпените, които дерибействат към този момент 30 години ”. П „ Живеем в общество, което се самоунищожава. ” Интересно е дали и с тези думи не са съгласни сътрудниците на Морфов? Морфов показва паниката си: „ Човекът избира оня път, който е най-бърз, елементарен и преференциален. В нашето общество това се смята за обикновено, а не трябва. Хората са не запомнили качества като почтеност, почитание и други сходни, в този момент те се смятат за „ кухи ”, въпреки и нашите предшественици да са ги намирали за значими. " Морфов няма проблем и да си, когато министър на културата е Вежди Рашидов. П, който по думите на режисьора е отказал да обезпечи естествени условия на труд за протичането на подготовките на „ Хъшове ”.
Всички днешни неналичия на единни реакции и позиции от театралната колегия са странни на фона на 33 годишната ни народна власт, в която съществена полезност е, че хората могат да изразят свободно мисленето си. Все отново не живеем в тоталитарните време, в които за изразена позиция и противоречие с повелята на партията, човек може да търпи проучване, премеждия, унижения, да го привикат в МВР-то да дава пояснения, тормоз и други репресивни техники. Въпреки това е имало хора, които са изразявали позиции, чиито пиеси са били спирани и така нататък
На 11-ти ноември актрисата Александра Василева, която е част от Народния спектакъл, отбрани шефа на театъра Васил Василев с аргумента, че той се грижи добре за театъра и за трупата: „ Ако е допустимо, това нещо, този нов шеф, който е млад и перспективен, да не го трансформираме в следващата мръсотия в тая страна. ”, написа Александра Василева.
Тя добавя, че преди той да пристигна като шеф, актьорите дълги години са изкарали доста години на ръба на оцеляването. За нея двайсет, а за другите ѝ сътрудници повече: „ Дойде един шеф, който подвигна заплатите, да. ( може да звучи жалко, само че тогава майка ми се разрева и попита - кой е тоя човек? И за какво до момента ви държаха в тая мизерия) Заплати от 5 хиляди няма в Народния. Не знам от кое място се спряга тая информация. Има просто съответни такива. Друго. Не разбирам за какво би трябвало ние, актьорите да вземаме ( съгласно медиите, министърът) страна и позиция. Ето аз бих споделила какво мисля: Аполитична съм, политиката ме отвращава от дълго време. ”
И нито медиите, нито политиците я подтикват да има позиция. Позицията е въпрос на персонален избор и вътрешна мотивация. Свързана е със личното светоусещане. С ориентирите за положително и зло, за възможно и неприемливо, за морално и аморално. Явно годините на ръба на оцеляването са си споделили думата. И тя е, че е по-добре да нямаш позиция под предтекст, че искаш да си свършиш работата: „ Искам единствено да имам опцията да си виждам работата. А моята работа е да бъда проводник сред създателя и режисьора и съизвършител, доколкото мога. ”, добавя Василева.
Ключовото в тази ситуация е, че работата на актьорите е обществена и тя е директно обвързвана с даването на персонален образец и допуска отговорност. Удобното скриване в анонимност не трябва да е присъщо за хората на изкуството. Но дали в действителност актьорите са най-бедната каста в страната ни? Всички други небогати, заболели, обществено слаби хора, не заслужават ли състрадание, които от години се борят и са на ръба на оцеляването. Въпросът е риторичен. Със сигурност животът и стандартът на актьорите не може да бъде съизмерван със обществено слабите.
Странна е тази реакция, в която една част от артистите сякаш не знаят какво се случва под носа им и в гилдията, а в идващия миг изживяват „ голям стрес ”, който трае дълго: „ главното нещо с което се занимават сътрудниците от Народния спектакъл, актьорите е по какъв начин да устоят душевен и физически идващия ден с подготовки и представления от 10 сутринта, до 11 вечерта. И ги видях по какъв начин припадат от изтощеност ”, добавя Василева. Под обявата на Александра Василева във Facebook има одобрителни мнения от сътрудниците й: София Бобчева, Станислав Станев, Десислава Моралес, Мая Бежанска, Петринел Гочев и други
Всички, чиято работа е не по-малко виновна, не оповестяват обществено за напрежението, който изживяват. това са: хирурзи и лекари, които избавят животи, учители, които си правят съзнателно работата по образуването на полезности и построяването на личността на подрастващите, водачи на самолети, от които зависи безпроблемното напредване на доста хора и други Сигурно всеки претърпява друг стрес освен на роботното си място, само че и в живота. Вероятно няма по какъв начин тъкмо в Народния спектакъл да е по-спокойно и да не се усеща дискомфорт, тъй като политиката от дълго време се е наместила на всички места и е овладяла всички струкутри в страната. Сектори, които не би трябвало по хипотеза да са политизирани, са мощно политизирани. Свидетели сме по какъв начин в страната разпределянето на избран вид постове се реализира на партиен, доближен до избран кръг от хора или различен принцип.
Не по-малко значима в този случай е реакцията на режисьора Бойко Богданов, който е главен съперник на Васил Василев в надпреварата за шеф в Народния. Самият. На 10-ти ноември 2022г. в обществената мрежа Facebook Богданов пази Морфов и не скрива разочарованието си от неналичието на реакция от своите сътрудници: „ Къде сте, бре, сътрудници режисьори? (Николай Поляков, Красимир Спасов, Теди Москов, Иван Добчев, Маргарита Младенова, Лилия Абаджиева, младите и така нататък и т.н.). Нали сте избрали специалността като нравствени и естетически стожери и вестители на духовното израстване на Нацията?... Къде е съсловната ви реакция на случката?... Къде е изразено българското ви, професионално и гражданско достолепие в отбрана на един мироглед?... Какво допущате да прави в Националния ни културен институт това женче? Тоя…Доган…гепи част от морето и плажовете ни… Халал да са му! Но да пипа Национален стожер, не ви ли се види малце множко, а? Я се свестете! Срам “.
Ден по-рано, на 9-ти ноември, Богданов написа за абсурда в Народния спектакъл: „ Туй с Везир Догановица в Народния си е баш дъното на дъното. Ама към този момент... щото като питали нашенци радио " Ереван " по кое време ний, българите ще го стигнем дъното, рекли им насреща: " Че престанете да кОпате, бре! " Позицията на Богданов е поредна, тъй като на 8-ми ноември той написа: „ Ние, дребна група български интелектуалци,
В ера на тежка рецесия на моралните и професионални полезности в нашата страна, България, споделяме:ЗАЩИТИ ДРУГАРЧЕТО СИ КОГАТО НЕГОВАТА ТЕЗА Е ПРАВДИВА И ЧОВЕКОСЪОБРАЗНА! И по тази причина ние пазиме другарчето си Сашо Морфов в неговата правдива и човекосъобразна теза: Политиката няма място в културата.
Културата има за предопределение да въздига индивида в духовни висоти, а не да го коалира с краткотрайни несъществености. Народният спектакъл на нашата дребна, само че вековна България, е Национален Културен институт, чиято задача и роля в обществото е да въздига хората в честен и човешки проект, надалеч от политическите пристрастия и взаимозависимости. Ние заставаме зад нашето другарче, режисьора Александър Морфов и неговото въжделение. Застанете и вие, тъй като в случай че си нямате другарче, и вас скоро ще ви…няма. ”, приключва недвусмислено Богданов. На 8-ми ноември Богданов още веднъж написа: „ По тематиката с Народния т-р, Сашо и пиарката на Везир Доган ще кажа единствено едно: исторически намесата на политика в театъра е довела до края на Малиер, до нещастието Булгаков, у нас- прогонването на Страшимиров и прочие..Който не схваща това и не споделя негодуванието, е съизвършител в безобразието. ”
Богданов продължава: „ Питам ви всички братя по отдаденост къде е вашето публично изговаряне когато, за кой ли път в историята, Салиери се гаври с Моцарт. Хулиганството на Сашо в тази ситуация е единствено нещо като лакмус на противната обстановка, в която се оказахме с общи старания – и съгласно мен би трябвало да дадем гласност на същината на това грозно явление… “. В своя обява във фейсбук Бойко Богданов
дефинира случката в Народния като „ скотщина, конюнктурна и омерзителна за достоверните хора на изкуството “. И приканва за поддръжка на Александър Морфов.
Под обявата на Богданов Жана Караиванова, която е актриса и досегашен шеф на Националния кино център споделя: „ Дръжте политиката надалеч от културните институти! Културата се допуска да е деполитизиран бранш. “ Актрисата и публицист Боряна Пунчева назовава „ Мечтател ” Бойко Богданов в опитите му да отбрани Морфов.
Доайенът режисьор Николай Поляков, който Богданов загатва в обявата от 10-ти януари дава отговор: „ …Тук съм, Бойко, на същото място, не съм мръднал. Но не разбирам екзалтацията във връзка случката в Народния. Защото: Директорът Василев е мощно привързан с Българска социалистическа партия и той в никакъв случай не го е крил. Нито като шеф в Ловеч и Плевен, нито като зам.-министър. А има ли някой, който не е дочул за общите ползи и взаимната обязаност на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, още от свалянето на Стефан Савов като ръководител на Народно събрание и държавното управление на Филип Димитров? “, написа той.
Поляков посочва още, че двама режисьори, които доста харесва, Сашо (Морфов) и Явор (Гърдев), директно или индиректно с надарените си постановки в Плевен „ подпряха светкавичната кариера на В.В. до кабинета на " Иван Вазов ". Наистина не разбирам за какво в този момент някой е неприятно сюрпризиран и се постановат героичен жестове “.
В тази обстановка с изключение на отбрана на шефа и сътрудниците си, които имат потребност от успокоение, с цел да творят, стана ясно какъв брой не свободни са актьорите и какъв брой необединена е гилдията. Иначе от години наред слушаме по какъв начин актьорите се оплакват от неприятните условия в България, от заплатите, от министрите на културата и че все нещо би трябвало да стартира да се трансформира. Стана ясно и друго. Има голямо разминаване сред говорене и действителни планове. Както и че някой артисти изобщо не желаят да трансформират обстановката, тъй като без проблем се приспособяват към нея. „ Предпочитам рисковата независимост пред спокойното иго ” е споделил Жан-Жак Русо. Дали тези артисти са подготвени да платят за своята рискова независимост или е по-добре да се намират в сигурното. Свободата допуска полет на духа, която е извънредно значима за креативните персони. Отговорът, който се набива на очи, е явен.
Ако не е станало ясно на тези, които избират да нямат позиция, тази битка, която води Морфов с изключение на за цялото общество е и за вас, тъй като с премълчаване, „ замитане ”, подминаване и подценяване преодоляването на мисленето на популацията и страната ще продължи. И тогава умерено няма да бъдем общество. Ще бъдем население, което живее на територията на България.
Ясно е, че Александър Морфов е несклоняем. Това се случва тогава когато човек има съвест, която следва. Не е първият случай, когато Морфов показва своето противоречие и има проблеми с управлението. Само че разликата сред него и доста други е, че той няма проблем с това да си тръгне, тъй като има гражданска позиция и морал, които да отстоява.
Ирина Тодорова
Това не е първото противоречие на Морфов с властта. През 2015г. режисьорът демонстрира, като декларира, че „ Кабинетът и Борисов са безусловно нездравословни за българското общество. ” Тогава той извършва краткотрайно длъжността шеф на Народния спектакъл " Иван Вазов ". Морфов е показвал, че няма проблем да пази своите възгледи по основни тематики в обществото, въпреки това да му коства избрана щатна служба в театъра. Водещото за Морфов е полезностите, които пази и които ползва в изкуството си, тъй като както самият режисьор споделя, неговите спектакли „ са жалони на неговото мислене през годините. ” И е елементарно то да бъде проследено от тези, които вървят постоянно на спектакъл, както и от гражданските му позиции, които той без боязън показва. През, че желае „ да освободи България от лумпените, които дерибействат към този момент 30 години ”. П „ Живеем в общество, което се самоунищожава. ” Интересно е дали и с тези думи не са съгласни сътрудниците на Морфов? Морфов показва паниката си: „ Човекът избира оня път, който е най-бърз, елементарен и преференциален. В нашето общество това се смята за обикновено, а не трябва. Хората са не запомнили качества като почтеност, почитание и други сходни, в този момент те се смятат за „ кухи ”, въпреки и нашите предшественици да са ги намирали за значими. " Морфов няма проблем и да си, когато министър на културата е Вежди Рашидов. П, който по думите на режисьора е отказал да обезпечи естествени условия на труд за протичането на подготовките на „ Хъшове ”.
Всички днешни неналичия на единни реакции и позиции от театралната колегия са странни на фона на 33 годишната ни народна власт, в която съществена полезност е, че хората могат да изразят свободно мисленето си. Все отново не живеем в тоталитарните време, в които за изразена позиция и противоречие с повелята на партията, човек може да търпи проучване, премеждия, унижения, да го привикат в МВР-то да дава пояснения, тормоз и други репресивни техники. Въпреки това е имало хора, които са изразявали позиции, чиито пиеси са били спирани и така нататък
На 11-ти ноември актрисата Александра Василева, която е част от Народния спектакъл, отбрани шефа на театъра Васил Василев с аргумента, че той се грижи добре за театъра и за трупата: „ Ако е допустимо, това нещо, този нов шеф, който е млад и перспективен, да не го трансформираме в следващата мръсотия в тая страна. ”, написа Александра Василева.
Тя добавя, че преди той да пристигна като шеф, актьорите дълги години са изкарали доста години на ръба на оцеляването. За нея двайсет, а за другите ѝ сътрудници повече: „ Дойде един шеф, който подвигна заплатите, да. ( може да звучи жалко, само че тогава майка ми се разрева и попита - кой е тоя човек? И за какво до момента ви държаха в тая мизерия) Заплати от 5 хиляди няма в Народния. Не знам от кое място се спряга тая информация. Има просто съответни такива. Друго. Не разбирам за какво би трябвало ние, актьорите да вземаме ( съгласно медиите, министърът) страна и позиция. Ето аз бих споделила какво мисля: Аполитична съм, политиката ме отвращава от дълго време. ”
И нито медиите, нито политиците я подтикват да има позиция. Позицията е въпрос на персонален избор и вътрешна мотивация. Свързана е със личното светоусещане. С ориентирите за положително и зло, за възможно и неприемливо, за морално и аморално. Явно годините на ръба на оцеляването са си споделили думата. И тя е, че е по-добре да нямаш позиция под предтекст, че искаш да си свършиш работата: „ Искам единствено да имам опцията да си виждам работата. А моята работа е да бъда проводник сред създателя и режисьора и съизвършител, доколкото мога. ”, добавя Василева.
Ключовото в тази ситуация е, че работата на актьорите е обществена и тя е директно обвързвана с даването на персонален образец и допуска отговорност. Удобното скриване в анонимност не трябва да е присъщо за хората на изкуството. Но дали в действителност актьорите са най-бедната каста в страната ни? Всички други небогати, заболели, обществено слаби хора, не заслужават ли състрадание, които от години се борят и са на ръба на оцеляването. Въпросът е риторичен. Със сигурност животът и стандартът на актьорите не може да бъде съизмерван със обществено слабите.
Странна е тази реакция, в която една част от артистите сякаш не знаят какво се случва под носа им и в гилдията, а в идващия миг изживяват „ голям стрес ”, който трае дълго: „ главното нещо с което се занимават сътрудниците от Народния спектакъл, актьорите е по какъв начин да устоят душевен и физически идващия ден с подготовки и представления от 10 сутринта, до 11 вечерта. И ги видях по какъв начин припадат от изтощеност ”, добавя Василева. Под обявата на Александра Василева във Facebook има одобрителни мнения от сътрудниците й: София Бобчева, Станислав Станев, Десислава Моралес, Мая Бежанска, Петринел Гочев и други
Всички, чиято работа е не по-малко виновна, не оповестяват обществено за напрежението, който изживяват. това са: хирурзи и лекари, които избавят животи, учители, които си правят съзнателно работата по образуването на полезности и построяването на личността на подрастващите, водачи на самолети, от които зависи безпроблемното напредване на доста хора и други Сигурно всеки претърпява друг стрес освен на роботното си място, само че и в живота. Вероятно няма по какъв начин тъкмо в Народния спектакъл да е по-спокойно и да не се усеща дискомфорт, тъй като политиката от дълго време се е наместила на всички места и е овладяла всички струкутри в страната. Сектори, които не би трябвало по хипотеза да са политизирани, са мощно политизирани. Свидетели сме по какъв начин в страната разпределянето на избран вид постове се реализира на партиен, доближен до избран кръг от хора или различен принцип.
Не по-малко значима в този случай е реакцията на режисьора Бойко Богданов, който е главен съперник на Васил Василев в надпреварата за шеф в Народния. Самият. На 10-ти ноември 2022г. в обществената мрежа Facebook Богданов пази Морфов и не скрива разочарованието си от неналичието на реакция от своите сътрудници: „ Къде сте, бре, сътрудници режисьори? (Николай Поляков, Красимир Спасов, Теди Москов, Иван Добчев, Маргарита Младенова, Лилия Абаджиева, младите и така нататък и т.н.). Нали сте избрали специалността като нравствени и естетически стожери и вестители на духовното израстване на Нацията?... Къде е съсловната ви реакция на случката?... Къде е изразено българското ви, професионално и гражданско достолепие в отбрана на един мироглед?... Какво допущате да прави в Националния ни културен институт това женче? Тоя…Доган…гепи част от морето и плажовете ни… Халал да са му! Но да пипа Национален стожер, не ви ли се види малце множко, а? Я се свестете! Срам “.
Ден по-рано, на 9-ти ноември, Богданов написа за абсурда в Народния спектакъл: „ Туй с Везир Догановица в Народния си е баш дъното на дъното. Ама към този момент... щото като питали нашенци радио " Ереван " по кое време ний, българите ще го стигнем дъното, рекли им насреща: " Че престанете да кОпате, бре! " Позицията на Богданов е поредна, тъй като на 8-ми ноември той написа: „ Ние, дребна група български интелектуалци,
В ера на тежка рецесия на моралните и професионални полезности в нашата страна, България, споделяме:ЗАЩИТИ ДРУГАРЧЕТО СИ КОГАТО НЕГОВАТА ТЕЗА Е ПРАВДИВА И ЧОВЕКОСЪОБРАЗНА! И по тази причина ние пазиме другарчето си Сашо Морфов в неговата правдива и човекосъобразна теза: Политиката няма място в културата.
Културата има за предопределение да въздига индивида в духовни висоти, а не да го коалира с краткотрайни несъществености. Народният спектакъл на нашата дребна, само че вековна България, е Национален Културен институт, чиято задача и роля в обществото е да въздига хората в честен и човешки проект, надалеч от политическите пристрастия и взаимозависимости. Ние заставаме зад нашето другарче, режисьора Александър Морфов и неговото въжделение. Застанете и вие, тъй като в случай че си нямате другарче, и вас скоро ще ви…няма. ”, приключва недвусмислено Богданов. На 8-ми ноември Богданов още веднъж написа: „ По тематиката с Народния т-р, Сашо и пиарката на Везир Доган ще кажа единствено едно: исторически намесата на политика в театъра е довела до края на Малиер, до нещастието Булгаков, у нас- прогонването на Страшимиров и прочие..Който не схваща това и не споделя негодуванието, е съизвършител в безобразието. ”
Богданов продължава: „ Питам ви всички братя по отдаденост къде е вашето публично изговаряне когато, за кой ли път в историята, Салиери се гаври с Моцарт. Хулиганството на Сашо в тази ситуация е единствено нещо като лакмус на противната обстановка, в която се оказахме с общи старания – и съгласно мен би трябвало да дадем гласност на същината на това грозно явление… “. В своя обява във фейсбук Бойко Богданов
дефинира случката в Народния като „ скотщина, конюнктурна и омерзителна за достоверните хора на изкуството “. И приканва за поддръжка на Александър Морфов.
Под обявата на Богданов Жана Караиванова, която е актриса и досегашен шеф на Националния кино център споделя: „ Дръжте политиката надалеч от културните институти! Културата се допуска да е деполитизиран бранш. “ Актрисата и публицист Боряна Пунчева назовава „ Мечтател ” Бойко Богданов в опитите му да отбрани Морфов.
Доайенът режисьор Николай Поляков, който Богданов загатва в обявата от 10-ти януари дава отговор: „ …Тук съм, Бойко, на същото място, не съм мръднал. Но не разбирам екзалтацията във връзка случката в Народния. Защото: Директорът Василев е мощно привързан с Българска социалистическа партия и той в никакъв случай не го е крил. Нито като шеф в Ловеч и Плевен, нито като зам.-министър. А има ли някой, който не е дочул за общите ползи и взаимната обязаност на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, още от свалянето на Стефан Савов като ръководител на Народно събрание и държавното управление на Филип Димитров? “, написа той.
Поляков посочва още, че двама режисьори, които доста харесва, Сашо (Морфов) и Явор (Гърдев), директно или индиректно с надарените си постановки в Плевен „ подпряха светкавичната кариера на В.В. до кабинета на " Иван Вазов ". Наистина не разбирам за какво в този момент някой е неприятно сюрпризиран и се постановат героичен жестове “.
В тази обстановка с изключение на отбрана на шефа и сътрудниците си, които имат потребност от успокоение, с цел да творят, стана ясно какъв брой не свободни са актьорите и какъв брой необединена е гилдията. Иначе от години наред слушаме по какъв начин актьорите се оплакват от неприятните условия в България, от заплатите, от министрите на културата и че все нещо би трябвало да стартира да се трансформира. Стана ясно и друго. Има голямо разминаване сред говорене и действителни планове. Както и че някой артисти изобщо не желаят да трансформират обстановката, тъй като без проблем се приспособяват към нея. „ Предпочитам рисковата независимост пред спокойното иго ” е споделил Жан-Жак Русо. Дали тези артисти са подготвени да платят за своята рискова независимост или е по-добре да се намират в сигурното. Свободата допуска полет на духа, която е извънредно значима за креативните персони. Отговорът, който се набива на очи, е явен.
Ако не е станало ясно на тези, които избират да нямат позиция, тази битка, която води Морфов с изключение на за цялото общество е и за вас, тъй като с премълчаване, „ замитане ”, подминаване и подценяване преодоляването на мисленето на популацията и страната ще продължи. И тогава умерено няма да бъдем общество. Ще бъдем население, което живее на територията на България.
Ясно е, че Александър Морфов е несклоняем. Това се случва тогава когато човек има съвест, която следва. Не е първият случай, когато Морфов показва своето противоречие и има проблеми с управлението. Само че разликата сред него и доста други е, че той няма проблем с това да си тръгне, тъй като има гражданска позиция и морал, които да отстоява.
Ирина Тодорова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ